Данък върху добавената стойност

Съвместимо ли е изискването за представяне единствено на „специална фактура“ в официален стандартен формуляр като условие за освобождаване от ДДС при международни пътувания с разпоредбите на Директива 69/169/ЕИО и Шестата директива относно ДДС?
Пропорционално ли е испанското изискване за „специална фактура“ спрямо целта за предотвратяване на двойно данъчно облагане и ефективен контрол върху освобождаването от ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Испански

Дело C-287/91: Комисия/Италия, Съдебно решение от 3 юни 1992 г.

Нарушени ли са задълженията на Италианската република по член 7 от Осмата директива 79/1072/ЕИО, като системно се допускат закъснения при възстановяването на ДДС на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, без да се предприемат своевременни мерки за отстраняване на последиците за правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-96/91: Комисия/Испания, Заключение от 12 май 1992 г.

Кралство Испания е нарушило задълженията си по Директива 69/169/ЕИО, като изисква изключително представяне на документ, наречен „специална фактура“ в официално утвърдена форма като необходимо условие за възстановяване на данък върху добавената стойност на пътници при международни пътувания, така че пътници, които притежават обикновена фактура, която съответства на испанското законодателство и на Шестата директива 77/388/ЕИО, не могат да получат възстановяване на данъка.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Испански

Дело C-347/90: Bozzi/Cassa Nazionale di Previdenza ed Assistenza a favore degli avvocati e dei procuratori legali, Съдебно решение от 7 май 1992 г.

Член 33 от Шестата директива на Съвета (№ 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г.) следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска в държава членка да се изисква от адвокатите да плащат на Националния осигурителен фонд за адвокати допълнителни вноски, изчислени въз основа на възнаграждението, дължимо от клиентите за техните услуги, като се има предвид, че възнаграждението вече е обложено с ДДС, допълнителната вноска се вписва отделно във всяка фактура заедно с ДДС, дължим от клиента, и вноските се използват за осигуряване единствено на основата на принципа на солидарност и за всички внасящи адвокати, но не и по отношение на отделните вносители, тъй като техните вноски не се вземат предвид за пенсионни цели и не могат да бъдат възстановени, ако не бъде придобито право на пенсия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения

Дело C-287/91: Комисия/Италия, Заключение от 6 май 1992 г.

Неспазване на задълженията по член 7, параграф 4 от Осмата директива 79/1072/ЕИО относно системното неспазване на сроковете за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/91: De Jong/Staatssecretaris van Financiën, Съдебно решение от 6 май 1992 г.

Следва ли член 5, параграф 6 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че когато данъчно задължено лице (строителен предприемач) придобива земя единствено за лична употреба, но върху тази земя в рамките на своята стопанска дейност изгражда жилище за собствено ползване, само къщата, а не земята, следва да се счита за използвана за лични нужди по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Съдебни решения

Нидерландски

Дело C-200/90: Dansk Denkavit и Poulsen Trading/Skatteministeriet, Съдебно решение от 31 март 1992 г.

Следва ли член 33 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да въвежда или поддържа фискална такса със следните характеристики:
— таксата се плаща както за дейности, подлежащи на ДДС, така и за други промишлени или търговски дейности, които се състоят в предоставяне на услуги срещу възнаграждение;
— начислява се, в случай на предприятия, които са данъчно задължени лица по ДДС, върху същата основа за облагане като тази, използвана за ДДС, тоест като процент от обема на продажбите след приспадане на покупките;
— за разлика от ДДС, не се плаща при внос, но се начислява върху пълната продажна цена на внесените стоки при първата продажба в съответната държава членка;
— за разлика от ДДС, не е необходимо да се посочва отделно във фактурите; и
— начислява се наред с ДДС?
По отношение на национална такса с характеристиките, описани в първия въпрос, създава ли член 33 от посочената директива права в полза на частноправните субекти, които националните съдилища са длъжни да защитават?
С оглед на отговорите на първия и втория въпрос, няма необходимост да се разглеждат третият и четвъртият въпрос.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Датски

Дело C-347/90: Bozzi/Cassa Nazionale di Previdenza ed Assistenza a favore degli avvocati e dei procuratori legali, Заключение от 19 март 1992 г.

Член 33 от Шестата директива на Съвета (№ 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г.) следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска в държава членка да се прилага изискване адвокатите да плащат на Националния осигурителен фонд за адвокати допълнителни вноски, изчислени върху възнаграждението, дължимо от клиентите за техните услуги, като се има предвид, че възнаграждението вече е обложено с ДДС, допълнителната вноска се вписва отделно във всяка фактура заедно с ДДС, дължим от клиента, и вноските се използват за осигуряване единствено въз основа на принципа на солидарност и за всички внасящи адвокати, но не и по отношение на отделните вносители, тъй като техните вноски не се зачитат за пенсионни цели и не могат да бъдат възстановени в случай, че не се придобие право на пенсия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Заключения

Дело C-20/91: De Jong/Staatssecretaris van Financiën, Заключение от 27 февруари 1992 г.

1) Следва ли член 5, параграф 6 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че данъчно задължено лице (строителен предприемач), което придобива земя единствено за лично ползване и впоследствие изгражда на тази земя в хода на своята стопанска дейност сграда (жилище), а накрая използва сградата заедно със земята, върху която се намира, и евентуално прилежащата земя за лично ползване, е приложило стоки, които са част от неговите стопански активи, за лично ползване по смисъла на директивата не само по отношение на сградата, но и по отношение на сградата заедно със земята, върху която се намира, и евентуално прилежащата земя?
2) Следва ли условието, предвидено в член 5, параграф 6 от Шестата директива, относно приравняването на използването на стоки, които са част от стопанските активи, за лично ползване на доставка, че данъкът върху добавената стойност върху въпросните стоки или техните съставни части е бил изцяло или частично приспаднат, да се разбира в смисъл, че когато стоки, които са част от стопанските активи, са използвани за лично ползване под формата на недвижим имот, състоящ се от сграда и земята, върху която се намира, и евентуално прилежащата земя, ако няма право на приспадане по отношение на земята, няма доставка на стоки нито по отношение на недвижимия имот като цяло, нито по отношение на част от него, т.е. сградата?
3) Ако отговорът на втория въпрос е, че целият недвижим имот представлява доставка на стоки по смисъла на член 5, параграф 6 от Шестата директива, следва ли член 11А, параграф 1, буква б) от директивата да се тълкува в смисъл, че данъчната основа, предвидена в него, трябва да се основава на себестойността на целия недвижим имот, т.е. включително себестойността на земята, или сумата е ограничена до частта от себестойността, по отношение на която данъкът върху добавената стойност е приспадаем?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Заключения

Нидерландски

Дело C-200/90: Dansk Denkavit и Poulsen Trading/Skatteministeriet, Заключение от 30 януари 1992 г.

1. Противоречи ли член 33 от Шестата директива на въвеждането и поддържането в сила на национален данък като „вноската за пазара на труда“, въведена с датския Закон № 840 от 18 декември 1987 г.
2. Като забранява въвеждането и поддържането в сила на налози, които могат да бъдат квалифицирани като данъци върху оборота, предоставя ли член 33 от Шестата директива на частноправните субекти права, на които те могат да се позовават пред националните съдилища
3. Попада ли национална такса като оспорваната в главното производство, която се понася както от местни, така и от вносни продукти, в обхвата на член 9 и сл. от Договора
4. Може ли национална данъчна система да се счита за съвместима с член 95 от Договора само ако е установено, че нейната структура изключва дискриминация срещу вносните продукти при всички обстоятелства
Националният съд следва ли да установи дали правилата, уреждащи оспорваната такса, изключват дискриминация срещу вносните продукти във всички случаи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.