Данъчни въпроси

1) При осъществена дерогация по §2 на член 90 от Директивата за ДДС, допускат ли принципът на неутралитет и член 90 от Директивата разпоредба от националното право като съдържащата се в член 129, ал. 1, изречение второ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която установява преклузивен срок за подаване на искането за прихващане или възстановяване на данъка, начислен от ДЗЛ при доставка на стоки или услуги при пълно или частично неплащане от страна на получателя по доставката?
2) Независимо от отговора на първия въпрос, представлява ли, при обстоятелствата в главното производство, необходимо условие за признаване на правото за намаляване на данъчната основа по чл. 90, §1 от Директивата за ДДС корекцията на издадената данъчна фактура, извършена от страна на ДЗЛ на начисления ДДС, поради пълно или частично неплащане на цената по доставката от страна на получателя по фактурата, преди подаване на искането за възстановяване?
3) В зависимост от отговорите на първите два въпроса, как следва да се тълкува чл. 90, ал. 1 от Директивата при определяне на момента на възникване на основанието за намаляване на данъчната основа в случай на пълно или частично неплащане на цената и липса на национална правна уредба по този въпрос поради дерогацията на §1 на чл. 90?
4) Как следва да се приложат съображенията от мотивите в Решение от 27 ноември 2017 г. по дело С‑246/16, Enzo Di Maura, ECLI:EU:C:2017:887, т.21-т.27 и в Решение от 03 юли 2019 г. по дело С‑242/18, УниКредит Лизинг ЕАД, ECLI:EU:C:2019:558, т. 62 и т. 65, при липса на специални условия за прилагане на дерогацията по §2 на чл. 90 от Директивата в българското законодателство?
5) Съвместима ли е с принципа на неутралитет и член 90 от Директивата за ДДС данъчно-осигурителна практика, да не се допуска корекция на начисления данък в случаите на неплащане, преди анулирането на данъка да е съобщено на получателя на стоката или услугата, ако той е данъчнозадължено лице, с цел корекция на първоначално направеното приспадане от получателя?
6) Тълкуването на чл. 90, §1 от Директивата позволява ли да се приеме, че евентуалното право на намаляване на данъчната основа в случай на пълно или частично неплащане дава право на възстановяване на платения ДДС от доставчика, заедно с лихви за забава, и от кой момент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Kokott

Данъчни въпроси | Сближаване на законодателствата

Български

Дело C-*/: *************, Определение от ..2023 г.

Възможно ли е националното законодателство да облага с косвен данък възнаграждението, изплащано на банкови институции за услуги по продажба на прехвърляеми ценни книжа, когато тези услуги са неразделна част от операция по набиране на капитал?
Има ли значение за прилагането на изключението по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2008/7 обстоятелството дали емитентът на ценните книжа е задължен по закон или по собствена преценка използва услугите на трето лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Данъчни въпроси | Сближаване на законодателствата

Дело C-*/: *************, Определение от ..2023 г.

Обхваща ли забраната за облагане по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2008/7 и операциите, които са тясно свързани или представляват неразделна част от събирането на капитали, като услугите по пласиране на новоемитирани облигации?
Може ли национална правна уредба да въведе държавна такса върху възнаграждението за услуги по пласиране на пазара на новоемитирани ценни книжа, без това да противоречи на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2008/7?
Има ли значение кой точно предоставя услугата по пласиране на ценни книжа или основанието за възлагането й, при прилагането на забраната за облагане, установена в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2008/7?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Данъчни въпроси | Икономическа и парична политика | Сближаване на законодателствата | Свобода на установяване | Свободно движение на хора

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2023 г.

Може ли да се счита за „финансова институция“ по смисъла на [Директива 2013/36] и [Регламент № 575/2013] холдингово дружество с единствен предмет на дейност управлението на дялови участия в други дружества като непряка форма на упражняване на икономическа дейност, което в рамките на тази дейност придобива и притежава с дългосрочен характер тези дялови участия, които, поначало, съставляват поне 10 % от капитала на дружествата, в които участва — дружества, чиято дейност е свързана с управлението на транспортна инфраструктура, включително проектирането, строителството и управлението на пътища и/или магистрали?
Попада ли в обхвата на понятието „финансова институция“ съгласно член 3, параграф 1, точка 22 от [Директива 2013/36] и член 4, параграф 1, точка 26 от [Регламент № 575/2013] холдингово дружество (SGPS) със седалище в Португалия, регулирано от разпоредбите на Decreto-Lei n.o495/88, de 30 de dezembro (Декрет-закон № 495/88 от 30 декември 1988 г.), чийто единствен предмет на дейност е управлението на дялови участия в други дружества като непряка форма на извършване на икономическа дейност и ко[e]то в този контекст придобива и притежава трайно тези дружествени дялове, които по правило са не по-малко от 10 % от капитала на […] дружества[та,] [в които участва и] които не принадлежат нито към застрахователния, нито към финансовия сектор?
Може ли да се счита за „финансова институция“ по смисъла на член 3, параграф 1, точка 22 от [Директива 2013/36] и на член 4, параграф 1, точка 26 от [Регламент № 575/2013] холдингово дружество със седалище в Португалия, регулирано съгласно Decreto-Lei n.o 495/88, de 30 de dezembro (Декрет-закон № 495/88 от 30 декември 1988 г.) с единствен предмет на дейност управлението на дялови участия в други дружества, които не принадлежат към застрахователния сектор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Заключения

Medina

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2023 г.

Трябва ли член 306 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че може да се прилага по отношение на данъчнозадължено лице, което е консолидиращ доставчик на хотелиерски услуги и което придобива услуги по настаняване и ги препродава на други икономически оператори, когато сделките не са придружени с никакви допълнителни услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Съдебни решения

Rantos

Полски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2023 г.

Трябва ли при доставка на услуги, осъществена от установено в държава членка данъчнозадължено лице в полза на друго данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, чието място на стопанската дейност е установено извън Европейския съюз, като същите са отделни и правно независими образувания, но са част от една и съща група, когато доставчикът се задължава с договор да използва оборудването си и персонала си изключително за реализиране на продукция в полза на получателя и след това тази продукция се продава от споменатия получател, което води до облагаеми доставки на стоки, при изпълнението на които доставчикът оказва логистична помощ и които са осъществени във въпросната държава членка, член 44 от [Директивата за ДДС] и член 11 от [Регламент за изпълнение № 282/2011] да се тълкуват в смисъл, че трябва да се счита, че установеното извън Европейския съюз данъчнозадължено лице има постоянен обект в тази държава членка?
Трябва ли член 44 от [Директивата за ДДС] и член 11 от [Регламент за изпълнение № 282/2011] да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице може да има постоянен обект, когато необходимите човешки и технически ресурси са тези на неговия доставчик, правно независим, но част от същата група, който се задължава с договор за изключителни права да ги използва в полза на споменатото данъчнозадължено лице?
Трябва ли член 44 от [Директивата за ДДС] и член 11 от [Регламент за изпълнение № 282/2011] да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице има постоянен обект в държавата членка на [своя] доставчик, поради това че последният осъществява в негова полза в изпълнение на договорно поето задължение, осигуряващо изключителни права, редица престации, които са акцесорни или допълнителни спрямо изработката в тесен смисъл, като по този начин оказва съдействие за реализирането на продажбите, сключени от това данъчнозадължено лице от седалището му извън [Съюза], но водещи до облагаеми доставки на стоки, осъществявани по силата на законодателството за ДДС на територията на посочената държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съдебни решения

Medina

Данъчни въпроси | Енергетика

Френски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2023 г.

Следва ли член 14, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2003/96 да се тълкува в смисъл, че национално законодателство, което предвижда облагане с данък на въглищата, използвани за производството на електроенергия, отговаря на посоченото в тази разпоредба условие данъкът да е въведен „поради причини, свързани с опазването на околната среда“, когато, макар националният законодател да е посочил тази цел, тя не е включена в структурата на данъка, приходите от който се използват за финансиране на разходите на националната електроенергийна система, данъчната ставка е определена въз основа на калорийната мощност на използваните въглища и използването на други енергийни продукти, които се считат за по-екологично чисти, не подлежи на данъчно облагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Rantos

Испански

Дело C-*/: *************, Определение от ..2023 г.

Позволяват ли член 183 от Директива 2006/112/ЕО и принципите на ефективност и данъчна неутралност национална практика, при която при възстановяване на надвзет ДДС се начислява лихва само за ограничен период и по начин, който не компенсира напълно обезценяването на парите през целия период на задържане?
Необходимо ли е обезщетението при забавено възстановяване на ДДС да бъде подходящо и да отразява реалната икономическа вреда, причинена от държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Унгарски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2023 г.

Допуска ли националната уредба или практика определянето на лихви върху възстановяван ДДС по начин, който не осигурява адекватно обезщетение за данъчно задълженото лице в съответствие с принципите на ефективност и данъчна неутралност?
Съвместима ли е практика, при която лихва се начислява само за ограничен период, с изискванията на правото на Съюза за пълна компенсация на загубата, причинена от недостъпността на сумите, включително обезценката на парите поради инфлацията?
Отговаря ли националната правна уредба на принципа на еквивалентност, доколкото условията за изплащане на лихви по искове, основани на правото на Съюза, се прилагат еднакво към аналогични искове по вътрешното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Унгарски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2023 г.

Противоречи ли на правилата за дължимост на акциза, въведени с членове 7 и 9 от [Директива 2008/118], облагането на количествата цигари, надвишаващи количествените ограничения за освобождаване за потребление, предвидени в член 106, параграф 2 от CIEC, по ставката в сила към датата на подаване на изравнителната декларация, в съответствие с параграф 7 от този член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Pikamae