всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Институционално право

Институционално право

Дело C-13/25: OU/Комисия, Определение от 1 октомври 2025 г.

Явяват ли се допустими жалбите, когато не са посочени ясно и точно твърдените правни грешки при прилагане на правото?
Допустими ли са основания за обжалване, които се свеждат до неправилна преценка на фактите и доказателствата, без да се твърди тяхното изопачаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-542/24: Maski, Определение от 30 септември 2025 г.

Допустимо ли е преюдициално запитване, когато въпросът е явно ирелевантен или хипотетичен спрямо висящия пред националния съд спор?
Позволява ли националното право на запитващата юрисдикция да вземе предвид евентуалния отговор на Съда в такъв случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-638/24: EUCAP Sahel Niger/Montanari, Определение от 30 септември 2025 г.

Как се определя отговорността за съдебните разноски при наличие на споразумение между страните съгласно член 141, параграф 3 и член 184, параграф 1 от Процедурния правилник?
При какви обстоятелства делото следва да бъде заличено от регистъра на Съда въз основа на постигнато между страните споразумение относно разноските?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-350/24: Crédit agricole Corporate & Investment Bank, Заключение от 25 септември 2025 г.

1) Трябва ли Споразумението за оттегляне да се тълкува в смисъл, че правна уредба на Обединеното кралство, с която се транспонира член 19 от Директивата за равното третиране, трябва да се счита от съда, който се произнася след изтичането на преходния период, за правна уредба на държава членка, с която се транспонира директива, когато фактите са настъпили преди тази дата и/или когато съдебното производство е образувано преди тази дата?
2) Трябва ли член 288 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, сезирана със спор между частноправни субекти, която е задължена да приложи правото на друга държава членка, трябва да извърши тълкуване на разпоредбите на това право в съответствие с директива, без принципът на взаимно доверие да е пречка за това?
3) Ако националната юрисдикция счита, че не е възможно да извърши такова съответстващо тълкуване, трябва ли тя, както би направила за собственото си национално право, да остави това право без приложение, когато става въпрос за общ принцип на правото на Съюза или за разпоредба от първичното право, конкретизирани с директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-590/25: Arasteh/Комисия, Определение от 24 септември 2025 г.

Представлява ли задължително изискване непривилегированите страни да бъдат представлявани от адвокат, упълномощен да практикува пред съд на държава членка или на друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, пред съдилищата на Европейския съюз?
Допустимо ли е искане за обезпечителни мерки да бъде разглеждано, след като главното производство е прекратено?
Явяват ли се основанията на жалбата допустими, ако не засягат обжалваното определение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-206/25: Комисия/Bindl, Определение от 24 септември 2025 г.

Приложимо ли е изключението по член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 в случай, когато исканият за достъп документ не съдържа специфични търговски тайни или чувствителни данни, които могат да засегнат търговските интереси на жалбоподателя?
Налице ли е конкретна и реална опасност за търговските интереси на жалбоподателя вследствие на предоставянето на достъп до искания документ?
Следва ли общественият интерес от прозрачност и контрол върху износа на опасни химикали да надделее над необходимостта от защита на търговските интереси в конкретния случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-376/24: FSMA, Заключение от 11 септември 2025 г.

1) Трябва ли член 3 от Директива 2003/6 във връзка с членове 11 и 52 от Хартата […], с член 10 от ЕКПЧ и с принципа на равенство, доколкото се отнася до забраната лицата да съобщават „вътрешна информация на друго лице, освен ако това не е в рамките на нормалните условия на изпълнение на работата им, на професията ѝ/му или на техните функции“, да се тълкува в смисъл, че забранява съобщаването на вътрешна информация в медиите (радио и уебсайтове на печатни издания) от лице, което има качеството на политик, бивш министър и член на опозиционна партия, посредством изявления в медиите в това си качество, като чрез посоченото разпространяване на информация въпросното лице иска да предизвика публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация, при положение че функциите му обичайно не предполагат подобно разпространяване на вътрешна информация в медиите?
2) Трябва ли член 21 от Регламент № 596/2014 […], разглеждан в светлината на същите принципи като посочените в предходния въпрос, да се тълкува в смисъл, че приложното му поле е ограничено до разкриване или разпространяване на вътрешна информация от журналисти, или се прилага и по отношение на разкриване или разпространяване на вътрешна информация в медиите от лице, например политик, бивш министър и член на опозиционна партия, който чрез посоченото разпространяване на информация иска да предизвика публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-625/24: ClaimCompass, Определение от 4 септември 2025 г.

Налице ли са достатъчно точни и конкретни сведения относно фактическата и правната рамка на спора, които да позволят на Съда да прецени релевантността на преюдициалното запитване?
Могат ли настъпилите след отправяне на запитването обстоятелства да поставят под съмнение необходимостта от произнасяне на Съда по поставените въпроси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-625/24: ClaimCompass, Определение от 4 септември 2025 г.

Какви са изискванията за допустимост на преюдициалното запитване съгласно член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Може ли преюдициално запитване да бъде разгледано, когато не са предоставени достатъчно данни относно съществуването и предмета на главното производство след оттегляне на искането?
Какви са последиците за допустимостта на преюдициалното запитване, когато спорът се трансформира и вече не засяга първоначалния предмет на производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-43/24: Shipova, Заключение от 4 септември 2025 г.

1) Допускат ли установените в чл. 9 [ДЕС], чл. 8 и чл. 21 [ДФЕС], принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от [Хартата] и чл. 8 от [ЕКПЧ], национална правна уредба на държава членка, която изключва всякаква възможност за извършване на промяна във вече вписаните данни относно пола, името и ЕГН в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е [трансполово лице]?
2) Допускат ли, установените в чл. 9 [ДЕС], чл. 8 и чл. 21 [ДФЕС], принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, както и установената в чл. 10 ДФЕС забрана на всякаква форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от [Хартата] и чл. 8 от [ЕКПЧ], както и принципът на ефективно правно средство за защита, установяване на национална съдебна практика (в случая с Тълкувателно решение […]), съгласно която се приема, че обективното материално право, действащо на територията на една държава членка на ЕС, не предвижда възможност за промяна на пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е [трансполово лице], след като по този начин го поставя в различно положение, в сравнение с това, което би имал в друга държава членка, чиято национална съдебна практика приема обратното?
Допустима ли е и национална практика, която поради религиозни ценности и морални норми не допуска промяна на половата идентичност освен в случаи на наложителност по медицински причини само за определени лица — интерсексуалните?
Допустима ли е и национална практика, която приема, че е възможна промяна на пола само в определени случаи поради религиозни ценности и морални норми и по медицински причини само за определени лица (интерсексуалните), но не и в останалите случаи на промяна на половата идентичност поради други, различни медицински причини?
3) Установеното с практиката на СЕС във връзка с приложението на Директива [2004/38] и чл. 21, §1 ДФЕС [съобразно приетото в решения от 5 юни 2018 г., Coman и др. (C‑673/16, EU:C:2018:385) и [Панчарево]] задължение на държава — членка на ЕС, да признае гражданското състояние на лицата, установено в друга държава членка, съгласно правото на последната, важи ли и по отношение на пола като един от основните елементи на гражданска регистрация и налага ли при установена настъпила промяна на пола в друга държава членка на лице, което е и български гражданин, извършване на вписване на това обстоятелство в съответните регистри в Република България?
4) Допустимо ли е — с оглед правата, произтичащи от [Хартата] и [ЕКПЧ] за справедлив съдебен процес, възприемане на задължително тълкуване на Конституцията, дадено с решение на Конституционен съд, съгласно което понятието пол се възприема само в неговия биологичен смисъл[?] [С]ъобразено ли е то с изискванията на правото на Съюза и може ли да съставлява юридическа пречка за отразяване на смяната на пола [в гражданското състояние]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form