всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Принципи на правото на Съюза

Принципи на правото на Съюза

Дело C-20/00: Booker Aquaculture и Hydro Seafood, Заключение от 20 септември 2001 г.

1. Когато, в изпълнение на задължение по Директива 93/53/ЕИО за прилагане на мерки за контрол при възникване на заболяване от списък II във ферма с одобрен статут или в одобрена зона, държава членка приема вътрешна мярка, чието прилагане води до унищожаване и клане на риби, следва ли принципите на правото на Общността, свързани със защитата на основните права, по-специално правото на собственост, да се тълкуват в смисъл, че възлагат на държавата членка задължението да приеме мерки, предвиждащи изплащане на обезщетение (a) на собственик на риби, които са унищожени; и (b) на собственик на риби, които трябва да бъдат незабавно заклани, което налага незабавната продажба на тези риби от този собственик?
2. Ако държавата членка е длъжна да приеме такива мерки, какви са критериите за тълкуване, необходими на националния съд, за да определи дали приетите мерки са съвместими с основните права, по-специално правото на собственост, които Съдът гарантира и които произтичат по-специално от Европейската конвенция за правата на човека?
3. По-специално, изискват ли критериите да се прави разлика между ситуацията, при която избухването на заболяването се дължи на вина на собственика на съответните риби, и ситуацията, при която собственикът не е виновен?
4. Явява ли се Директива 93/53/ЕИО невалидна поради нарушение на основното право на собственост, тъй като не предвижда изплащане на обезщетение на (a) собственик на риби, които са унищожени, и (b) на собственик на риби, които трябва да бъдат незабавно заклани, което налага незабавната продажба на тези риби от този собственик, в обстоятелства, при които е потвърдено избухване на ISA?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-221/99: Conte, Заключение от 12 юли 2001 г.

1) Приложима ли е концепцията за „предприятие“, определена в решенията на Комисията и съдебната практика на Съда на Европейските общности, към лицата, упражняващи професията архитект, и ако да, следва ли професионалните сдружения на архитектите да се считат за „сдружения на предприятия“ по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора
2) Съвместими ли са съвкупните разпоредби на членове 5 и 85 от Договора за ЕО с национална уредба, която просто придава сила на закон на тарифа за възнаграждения, изготвена и определена от националните сдружения на инженерите и архитектите, когато: (a) окончателната мярка на публичните органи по същество представлява акт, потвърждаващ самостоятелно изразената воля на националните съвети на съответните сдружения; или (b) окончателните мерки на публичните органи по същество делегират на членовете на съответните сдружения правомощието да определят тарифата за възнаграждения по свое усмотрение, дори след като поисканите от тях професионални услуги са били извършени; или (c) окончателните мерки на публичните органи не съдържат никакви индикации за обществен интерес или горни и долни граници, с които тарифата за възнаграждения, определена по усмотрение на професионалиста, трябва да съответства; или (d) окончателните мерки на публичните органи не изискват професионалистите предварително да съобщават и/или по друг начин да оповестяват тарифите за възнаграждения, които възнамеряват да прилагат за поисканите от тях услуги
3) Съвместими ли са съвкупните разпоредби на членове 5 и 85 от Договора с национално законодателство, което, без да изисква да се вземат предвид съображения от обществен интерес, предоставя на комисия по възнагражденията, създадена от съвета на сдружението и съставена само от членове на сдружението, правомощието да приема дискреционна мярка за определяне на възнаграждението, дори когато потвърждава възнаграждението, определено от члена по негово собствено усмотрение, като тази мярка има такава сила, че да обвързва съда да издаде заповед за плащане в съответствие с приетата от самия съвет мярка за определяне на възнаграждението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-5/00: Комисия/Германия, Заключение от 12 юли 2001 г.

Нарушение на задълженията по член 9, параграф 1, буква а) и член 10, параграф 3, буква а) от Директива 89/391/ЕИО, доколкото Федерална република Германия освобождава работодателите с 10 или по-малко работници от задължението да водят документация, съдържаща резултатите от оценката на риска за безопасността и здравето при работа.
Неправилно транспониране на Директивата поради предоставяне на правомощие на федералния министър съгласно § 14, параграф 2 от Arbeitssicherheitsgesetz да освобождава определени категории предприятия от задълженията по § 3 и § 6 от същия закон.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-353/99: Съвет/Hautala, Заключение от 10 юли 2001 г.

Неправилно тълкуване на член 4, параграф 1 от Решение 93/731/ЕО относно задължението на Съвета да разгледа възможността за предоставяне на частичен достъп до информация, която не попада в изключенията за защита на обществения интерес при международните отношения.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-5/00: Комисия/Германия, Заключение от 28 юни 2001 г.

Неправилно транспониране на задълженията по член 9, параграф 1, буква а) и член 10, параграф 3, буква а) от Директива 89/391/ЕИО, доколкото германското законодателство освобождава работодателите с 10 или по-малко работници от задължението да съхраняват документи, съдържащи резултатите от оценката на риска за безопасността и здравето при работа.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-450/00: Комисия/Люксембург, Заключение от 7 юни 2001 г.

Неизпълнение на задълженията по член 32 от Директива 95/46/ЕО, изразяващо се в неприемане в предвидения срок на необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на тази директива.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-389/99: Rundgren, Съдебно решение от 10 май 2001 г.

Прилага ли се Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно социалното осигуряване или Регламент (ЕИО) № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността в ситуация като разглежданата, при която г-н Рундгрен е променил местоживеенето си от Швеция във Финландия на 29 септември 1989 г., тоест преди влизането в сила на Споразумението за Европейското икономическо пространство по отношение на Финландия?
Следва ли изразът „нито се изплаща пенсия“ по член 28а от Регламент № 1408/71 да се тълкува като обхващащ случай, в който: (a) г-н Рундгрен няма право на държавна пенсия, или (b) няма право на пенсия, основана на трудова дейност, или (c) този израз обхваща само случай, при който и двете точки (a) и (b) са изпълнени едновременно
При тълкуването на този израз следва ли също така да се приеме, че правото на пенсия означава в този случай правото на г-н Рундгрен по принцип на пенсия във Финландия, като не се вземат предвид конкретните му обстоятелства, като например влиянието на пенсията и рентата, които получава от Швеция, върху придобиването на пенсия във Финландия, или изразът се отнася до конкретните обстоятелства, при които се взема предвид влиянието на доходите му от Швеция върху придобиването на пенсия във Финландия?
Включват ли вноските и подобните плащания по член 33, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, освен вноските, начислявани за получаване на социално осигуряване по болест и майчинство (във Финландия — вноски за здравно осигуряване), също така и вноските, начислявани за старост, инвалидност и безработица (във Финландия — вноски за държавно пенсионно осигуряване)
Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, възможно ли е тези последни вноски да са изключени по някоя друга разпоредба на Регламента, като се има предвид по-специално обхвата на Регламента, произтичащ от член 4, параграф 1, букви б), в) и г) от него?
Какво значение има, при тълкуването на членове 28а и 33, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, фактът, че Финландия и Швеция са се договорили, заедно с другите скандинавски държави, съгласно член 36, параграф 3 от посочения регламент и член 23 от Скандинавската конвенция за социална сигурност, да се откажат взаимно, inter alia, от всякакво възстановяване на разходите за грижи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-55/00: Gottardo, Заключение от 9 април 2001 г.

Дали работник, който е гражданин на държава членка и има осигурителен стаж, натрупан в друга държава членка, има право да получи пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на сумиране на осигурителните периоди, внесени в институция на държава извън Съюза, съгласно конвенция, сключена между държавата членка и тази трета държава, която се прилага за собствените ѝ граждани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-55/00: Gottardo, Заключение от 5 април 2001 г.

Има ли работник, който е гражданин на държава членка и може да докаже, че е плащал социалноосигурителни вноски на компетентния орган на друга държава членка, на основание на споразумение, което последната държава членка е сключила с трета държава и което се прилага в полза на нейните собствени граждани, право на определяне на неговата пенсия за осигурителен стаж и възраст чрез сумиране на неговите вноски, платени на органа за социално осигуряване на тази трета държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form