всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Недопускане на дискриминация, основана на гражданство

Недопускане на дискриминация, основана на гражданство

Дело C-184/99: Grzelczyk, Съдебно решение от 20 септември 2001 г.

Противоречи ли на правото на Общността – по-специално на принципите на европейското гражданство и на недискриминация, закрепени в член 6 и 8 от Договора за създаване на Европейската общност – предоставянето на право на неконтрибутивна социална помощ, като тази, въведена с белгийския Закон от 7 август 1974 г. относно минималната издръжка, да се предоставя само на граждани на държавите членки, за които се прилага Регламент (ЕИО) № 1612/68 от 15 октомври 1968 г., а не на всички граждани на Съюза?
В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен: следва ли членове 6 и 8а от Договора и Директива 93/96 от 29 октомври 1993 г. относно правото на пребиваване на студенти да се тълкуват в смисъл, че след като правото на пребиваване на студент е признато, той може впоследствие да бъде лишен от право на неконтрибутивни социални помощи, като минималната издръжка, изплащана от приемащата държава, и ако да, дали това изключване е общо и окончателно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-55/00: Gottardo, Заключение от 9 април 2001 г.

Дали работник, който е гражданин на държава членка и има осигурителен стаж, натрупан в друга държава членка, има право да получи пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на сумиране на осигурителните периоди, внесени в институция на държава извън Съюза, съгласно конвенция, сключена между държавата членка и тази трета държава, която се прилага за собствените ѝ граждани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-55/00: Gottardo, Заключение от 5 април 2001 г.

Има ли работник, който е гражданин на държава членка и може да докаже, че е плащал социалноосигурителни вноски на компетентния орган на друга държава членка, на основание на споразумение, което последната държава членка е сключила с трета държава и което се прилага в полза на нейните собствени граждани, право на определяне на неговата пенсия за осигурителен стаж и възраст чрез сумиране на неговите вноски, платени на органа за социално осигуряване на тази трета държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-85/99: Offermanns, Съдебно решение от 15 март 2001 г.

Явяват ли се авансите по издръжка за малолетни деца на самостоятелно заети лица, предоставяни по силата на Австрийския федерален закон за предоставяне на аванси по издръжка на деца (Unterhaltsvorschußgesetz 1985 UVG, действаща редакция в BGBl. стр. 451), семейни обезщетения по смисъла на член 4, параграф 1, буква (h) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕИО) № 2001/83 от 2 юни 1983 година и изменен с Регламент (ЕИО) № 3427/89 от 30 октомври 1989 година, и следователно приложим ли е член 3 от този регламент относно равното третиране в такъв случай?
Ако на първия въпрос следва да се отговори отрицателно:
Дискриминирани ли са малолетни деца, които, подобно на своите родители, които са самостоятелно заети в Република Австрия, са германски граждани, но обичайно пребивават в Република Австрия и кандидатстват за предоставяне на аванси по издръжка по силата на Австрийския федерален закон за предоставяне на аванси по издръжка на деца (Unterhaltsvorschußgesetz 1985), като членове на семейството, в противоречие с член 52 от Договора за ЕО или първата алинея на член 6 от Договора за ЕО, поради това че правото на такива аванси им се отказва по член 2, параграф 1 от UVG на основание, че са германски граждани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-397/98: Metallgesellschaft и др., Съдебно решение от 8 март 2001 г.

Допустимо ли е съгласно правото на Общността и по-специално съгласно членове 6, 52, 58 и/или 73б от Договора за ЕО законодателството на държава членка да допуска групово данъчно облагане (което позволява разпределения да се изплащат от дъщерно дружество на неговото майчино дружество без начисляване на авансов корпоративен данък ("ACT")) само когато и двете дружества са установени в тази държава членка?
Ако отговорът на първия въпрос е „не“, пораждат ли горепосочените разпоредби на Договора за ЕО реституционно право за дъщерно дружество, установено в държава членка, на майчино дружество, установено в друга държава членка, и/или за самото майчино дружество да претендира сума под формата на лихва върху ACT, който дъщерното дружество е платило на основание, че националното законодателство не е позволявало да се направи групово данъчно облагане, или такава сума може да бъде претендирана само, ако изобщо е възможно, чрез иск за обезщетение съгласно принципите, установени от Съда на Европейските общности в съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur SA v Федерална република Германия и R v Secretary of State for Transport, ex parte Factortame и др., и в дело C-66/95 R v Secretary of State for Social Security, ex parte Eunice Sutton, и във всеки случай задължен ли е националният съд да предостави средство за защита, дори ако съгласно националното право не може да се присъди лихва (независимо дали пряко или чрез реституция или обезщетение) върху главни суми, които вече не се дължат на ищците?
Възпрепятствано ли е съгласно правото на Общността национален съд да откаже или намали иск, предявен пред него от дъщерно дружество, установено в тази държава членка, и неговото майчино дружество, установено в друга държава членка, за възстановяване или обезщетение на финансовата загуба, която са претърпели вследствие на авансовото плащане на корпоративен данък от дъщерното дружество, единствено на основание, че те не са подали заявление до данъчните органи за ползване на данъчния режим, който би освободил дъщерното дружество от авансови плащания, и следователно не са използвали наличните правни средства за обжалване на отказите на данъчните органи, като се позоват на примата и директния ефект на разпоредбите на правото на Общността, когато по националното право е отказано на дъщерните дружества и техните майчини дружества, установени в други държави членки, ползването на този данъчен режим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-410/98: Hoechst AG и Hoechst, Съдебно решение от 8 март 2001 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз национално данъчно законодателство, което предоставя възможност за избор на групово данъчно облагане само когато и дъщерното, и майчиното дружество са установени в същата държава членка?
Дават ли разпоредбите на Договора за ЕО право на дъщерно дружество или на неговото майчино дружество, установено в друга държава членка, да получи лихви върху авансово платения корпоративен данък, когато националното законодателство не е позволило избор на групово данъчно облагане?
Може ли национален съд да отхвърли или ограничи иск за връщане или обезщетение на финансови загуби, произтичащи от плащането на авансов корпоративен данък, само на основание, че ищците не са поискали прилагане на групово данъчно облагане или не са използвали налични вътрешноправни средства за защита, въпреки че националното законодателство изключва такава възможност за тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-184/99: Grzelczyk, Заключение от 7 ноември 2000 г.

1) Представлява ли пречка правото на Общността – и по-специално принципите на европейското гражданство и недопускане на дискриминация, залегнали в членове 6 и 8 от Договора за създаване на Европейската общност – за това правото на социално обезщетение по неосигурителна система, като въведеното с белгийския закон от 7 август 1974 г. за минималния жизнен минимум, да бъде предоставяно само на гражданите на държавите членки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕИО) № 1612/68 от 15 октомври 1968 г., и следователно не и на всички граждани на Съюза?
2) При отрицателен отговор: Следва ли членове 6 и 8а от Договора и Директива 93/96 от 29 октомври 1993 г. относно правото на пребиваване на студенти да се тълкуват в смисъл, че студент, на когото е предоставено право на пребиваване, впоследствие може да бъде изключен от правото на обезщетения по неосигурителна система за социални помощи, като минималния жизнен минимум, изплащан от приемащата държава, и ако да, това изключение ли е общо и окончателно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-411/98: Ferlini, Съдебно решение от 3 октомври 2000 г.

Следва ли прилагането, на едностранна основа, от група доставчици на здравни услуги към длъжностни лица на Европейските общности на тарифи за медицински и болнични услуги, свързани с майчинството, които са по-високи от тези, приложими към лица, осигурени по националната схема за социално осигуряване, първо, да се счита за дискриминация на основание гражданство и, второ, да противоречи на член 85, параграф 1 от Договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-184/99: Grzelczyk, Заключение от 28 септември 2000 г.

1. Противоречи ли правото на Общността – по-специално принципите на европейското гражданство и на недискриминация, залегнали в членове 6 и 8 от Договора за създаване на Европейската общност – на предоставянето на право на неосигурителна социална помощ, като тази, въведена с белгийския Закон от 7 август 1974 г. относно минималните средства за съществуване, само на граждани на държавите членки, за които се прилага Регламент (ЕИО) № 1612/68 от 15 октомври 1968 г., а не на всички граждани на Съюза?
2. При отрицателен отговор, следва ли членове 6 и 8а от Договора и Директива 93/96 от 29 октомври 1993 г. относно правото на пребиваване на студентите да се тълкуват в смисъл, че след като правото на пребиваване на студент е признато, те позволяват впоследствие да му бъде отказано право на неосигурителни социални помощи, като минималните средства за съществуване, изплащани от приемащата държава, и ако да, дали това изключване е общо и окончателно по характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-85/99: Offermanns, Заключение от 28 септември 2000 г.

1. Представляват ли авансите по издръжка за малолетни деца на самостоятелно заети лица, предоставяни съгласно австрийския Федерален закон за предоставяне на аванси по издръжка на деца (Unterhaltsvorschussgesetz 1985, по-нататък „UVG“, действаща редакция в BGBl. стр. 451), семейни обезщетения по смисъла на член 4, параграф 1, буква (h) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схеми за социално осигуряване към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕИО) № 2001/83 от 2 юни 1983 година и изменен с Регламент (ЕИО) № 3427/89 на Съвета от 30 октомври 1989 година, и прилага ли се в такъв случай член 3 от този регламент относно равното третиране?
2. Ако на първия въпрос следва да се отговори отрицателно:
Дискриминирани ли са малолетни деца, които, както и техните родители, които са самостоятелно заети в Република Австрия, са германски граждани, но обичайно пребивават в Република Австрия и кандидатстват за предоставяне на аванси по издръжка съгласно австрийския Федерален закон за предоставяне на аванси по издръжка на деца (Unterhaltsvorschussgesetz 1985), като членове на семейството, в противоречие с член 52 от Договора за ЕО или с първата алинея на член 6 от Договора за ЕО, поради това че правото на такъв аванс им се отказва съгласно член 2, параграф 1 от UVG на основание, че са германски граждани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1222324252632 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form