всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Извъндоговорна отговорност

Извъндоговорна отговорност

Дело C-136/01: Autosalone Ispra dei Fratelli Rossi/Евратом, Определение от 18 юли 2002 г.

Началният момент на петгодишния давностен срок при извъндоговорна отговорност на Общността по член 44 от Статута на Съда на ЕОАЕ.
Възможността действия или производства пред национални съдилища да прекъснат давностния срок съгласно член 44 от Статута.
Релевантността на знанието за фактите от страна на увреденото лице за началния момент на давностния срок.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-275/00: First и Franex, Заключение от 19 март 2002 г.

Следва ли, при правилно тълкуване на втора алинея на член 288 ЕО (преди това втора алинея на член 215 от Договора за ЕО), когато (i) е подадено искане за задължаване на Комисията на Европейските общности да се намеси в производство пред експерт, вече разпоредено спрямо белгийската държава, и за постановяване, че това производство и окончателният експертен доклад могат да бъдат разглеждани заедно и използвани срещу Комисията на Европейските общности, (ii) когато задачите на експерта в това отношение включват разглеждане на реакциите и действията на Комисията на Европейските общности и нейните отдели и служители от момента, в който тя е узнала за диоксиновото замърсяване, както и на целесъобразността на взетите от нея мерки и тяхното въздействие върху неблагоприятните последици и вредите, понесени от жалбоподателите, и (iii) когато въпросното искане е направено с оглед на последващо производство по същество относно отговорността на белгийската държава и съответно на Европейската общност във връзка с диоксиновата криза, това искане попада ли в изключителната компетентност на Съда на Европейските общности или на Първоинстанционния съд на Европейските общности по отношение на извъндоговорната отговорност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/99: Flemmer и др., Съдебно решение от 9 октомври 2001 г.

Следва ли разпоредбите на втора алинея на член 215 от Договора за ЕО и член 178 от Договора за ЕО, във връзка с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2187/93, да се тълкуват в смисъл, че Съдът на Европейските общности има компетентност да се произнася по спорове, произтичащи от договор, сключен от компетентния национален орган от името и за сметка на Съвета и Комисията съгласно Регламент (ЕИО) № 2187/93, предвиждащ предложение за обезщетение на определени производители на мляко и млечни продукти, временно възпрепятствани да упражняват своята дейност?
Ако на този въпрос се отговори отрицателно и случаят попада в обхвата на първа алинея на член 215 от Договора за ЕО, като по този начин националните съдилища са компетентни съгласно член 183 от Договора за ЕО, възниква допълнителният въпрос дали по такъв договор следва да се прилагат разпоредбите на националното процесуално право или общите принципи на правото, общи за правните системи на държавите членки, доколкото Регламент (ЕИО) № 2187/93 не съдържа разпоредби.
Ако са приложими общите принципи на правото, възниква въпросът дали и при какви условия компетентният национален орган може изцяло или частично да отмени договор, сключен от името и за сметка на Съвета и Комисията, ако впоследствие се установи, че условията, които трябва да бъдат изпълнени съгласно Регламент (ЕИО) № 2187/93 за направата на предложение за обезщетение, не са били изпълнени изцяло или частично, или ако условията за направата на предложение за обезщетение са изпълнени само защото компетентните национални органи считат, че са възпрепятствани, поради съображения, свързани със защитата на оправданите правни очаквания, да отменят окончателното предоставяне на специална референтна квота, която е предпоставка за предоставяне на обезщетение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-81/99: Christoffel, Съдебно решение от 9 октомври 2001 г.

Компетентни ли са съдилищата на Европейския съюз да разглеждат спорове, произтичащи от споразумения за обезщетение, сключени от националните органи от името и за сметка на Съвета и Комисията съгласно Регламент (ЕИО) № 2187/93?
При липса на изрични разпоредби в Регламент (ЕИО) № 2187/93, кои правила се прилагат към споразуменията за обезщетение, сключени на негово основание — националното право или общите принципи на правото на Съюза?
Допустимо ли е националното право да предвижда защита на оправданите правни очаквания при прекратяване на такива споразумения, при условие че се вземат предвид и интересите на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-82/99: Leitensdorfer, Съдебно решение от 9 октомври 2001 г.

Компетентни ли са съдилищата на Европейския съюз да разглеждат спорове, произтичащи от споразумения за обезщетение, сключени от националните органи от името и за сметка на Съвета и Комисията съгласно Регламент (ЕИО) № 2187/93?
При липса на изрични разпоредби в Регламент (ЕИО) № 2187/93, кои правила се прилагат към тези споразумения за обезщетение — националното право или общите принципи на правото на Европейския съюз?
Допустимо ли е националните органи да прекратят изцяло или частично споразумение за обезщетение, ако впоследствие се установи, че условията за предоставяне на обезщетение не са били изпълнени, и каква е ролята на принципа за защита на оправданите правни очаквания в този контекст?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/99: Flemmer и др., Заключение от 26 януари 2001 г.

a) Следва ли втората алинея на член 215 от Договора за ЕО и член 178 от Договора за ЕО, във връзка с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2187/93, да се тълкуват в смисъл, че Съдът на Европейските общности също има компетентност по спорове, произтичащи от договор, сключен от компетентния национален орган от името и за сметка на Съвета и Комисията съгласно Регламент (ЕИО) № 2187/93, предвиждащ предложение за обезщетение на определени производители на мляко и млечни продукти, временно възпрепятствани да упражняват своята дейност

б) Ако на този въпрос се отговори отрицателно и ако случаят попада в обхвата на първата алинея на член 215 от Договора за ЕО, като по този начин националните съдилища имат компетентност съгласно член 183 от Договора за ЕО, възниква допълнителният въпрос дали разпоредбите на националното процесуално право или общите принципи на правото, общи за правните системи на държавите членки, следва да се прилагат към такъв договор, доколкото Регламент (ЕИО) № 2187/93 не съдържа разпоредби в това отношение.
в) Ако са приложими общите принципи на правото, възниква въпросът дали и при какви условия компетентният национален орган може да отмени изцяло или частично договор, сключен от името и за сметка на Съвета и Комисията, ако впоследствие се установи, че условията, които трябва да бъдат изпълнени съгласно Регламент (ЕИО) № 2187/93 за направата на предложение за обезщетение, не са били изпълнени изцяло или частично, или ако условията за направата на предложение за обезщетение са изпълнени само защото компетентните национални органи считат, че са възпрепятствани, поради съображения, свързани със защитата на оправданите правни очаквания, да отменят окончателното предоставяне на специална референтна квота, която е предпоставка за предоставяне на обезщетение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-81/99: Christoffel, Заключение от 26 януари 2001 г.

Компетентност на националните съдилища по спорове относно валидността и развалянето на обезщетителни договори, сключени от националните органи с производители на мляко и млечни продукти съгласно режима за обезщетение по Регламент (ЕИО) № 2187/93
Приложимост на националното процесуално право към обезщетителните договори по Регламент № 2187/93 при липса на съответна уредба в този регламент
Възможност националните органи да вземат предвид принципа на защита на оправданите правни очаквания при преценка на евентуално нарушение на разпоредбите на правото на Общността, когато се разглежда валидността или развалянето на обезщетителен договор

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-82/99: Leitensdorfer, Заключение от 26 януари 2001 г.

Компетентност на националните съдилища по спорове относно действителността и развалянето на обезщетителни договори, сключени от компетентните национални органи с производители на мляко и млечни продукти съгласно режима за обезщетение по Регламент (ЕИО) № 2187/93 на Съвета.
Приложимост на националното процесуално право към обезщетителните договори по Регламент № 2187/93 при липса на съответна уредба в този регламент.
Възможност националните органи да вземат предвид принципа на защита на оправданите правни очаквания при преценка на евентуално нарушение на разпоредбите на общностна уредба, включително условията за разваляне на договорите.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/99: Flemmer и др., Заключение от 25 януари 2001 г.

a) Следва ли член 215, параграф 2 от Договора за ЕО във връзка с член 178 от Договора за ЕО и разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2187/93 да се тълкува в смисъл, че Съдът е компетентен и по спорове, произтичащи от договор, сключен от компетентния национален орган от името и за сметка на Съвета и Комисията съгласно Регламент (ЕИО) № 2187/93 на Съвета относно предлагането на обезщетение на определени производители на мляко или млечни продукти, които временно са били възпрепятствани да упражняват дейността си?
b) Ако на този въпрос се отговори отрицателно и е налице случай по член 215, параграф 1 от Договора за ЕО и съответно компетентността на националните съдилища по член 183 от Договора за ЕО, възниква въпросът дали по такъв договор, доколкото Регламент (ЕИО) № 2187/93 не съдържа разпоредби, се прилагат разпоредбите на националното процесуално право или общите принципи на правото, които са общи за правните системи на държавите членки.
c) Ако се прилагат общите принципи на правото, възниква въпросът дали и при какви условия компетентният национален орган може изцяло или частично да прекрати договора, сключен от името и за сметка на Съвета и Комисията, ако впоследствие се установи, че условията за отправяне на предложение за обезщетение съгласно Регламент (ЕИО) № 2187/93 на Съвета не са били изцяло или частично изпълнени или условията за отправяне на предложение за обезщетение са изпълнени само поради това, че компетентните национални органи по съображения, свързани със защитата на оправданите правни очаквания, се въздържат да отменят окончателното предоставяне на специфична референтна квота, което е условие за предоставяне на обезщетение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-81/99: Christoffel, Заключение от 25 януари 2001 г.

Липса на компетентност на Съда на Европейския съюз по спорове, произтичащи от договори за обезщетение, сключени от националните компетентни органи с производители на мляко или млечни продукти по силата на Регламент (ЕИО) № 2187/93
Приложимост на националното процесуално право или на общите принципи на правото, общи за държавите членки, към договорите за обезщетение, сключени по силата на Регламент (ЕИО) № 2187/93, когато регламентът не съдържа разпоредби в това отношение
Възможност националните органи да вземат предвид принципа на защита на оправданите правни очаквания при преценка на неизпълнение на условия, наложени от правото на Съюза, във връзка с договорите за обезщетение по Регламент (ЕИО) № 2187/93

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15678918 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form