Няма информация
Няма информация за областта
Дело C-49/23: 1Dream и др., Заключение от 11 юли 2024 г.
1) Попада ли в приложното поле на Директива 2014/42, по-специално на член 4 от нея, както и на Рамково решение 2005/212, по-специално на член 2 от същото, национална правна уредба, съгласно която националната юрисдикция, която се произнася по конфискацията на незаконно придобито имущество в самостоятелно производство относно това имущество, което се отделя от основното наказателно производство преди наличието на престъпление да бъде установено и съответното лице да бъде признато за виновно за това престъпление, и която предвижда също конфискацията въз основа на отделени от преписката по наказателното дело материали?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли правната уредба относно достъпа до преписката в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
3) Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционният съд на дадена държава членка, който разглежда жалба за противоконституционност, подадена срещу национална правна уредба, която е обявена за несъвместима с правото на Съюза, да приеме за приложим принципа на правна сигурност и да запази произтичащите от тази правна уредба правни последици за периода, през който същата е била в сила?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли правна уредба, като установената в спорните разпоредби, относно доказването на престъпния произход на имуществото в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в членове 47 и 48 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли да се счита, че понятието „решение за конфискация“ по смисъла на Директива 2014/42, и по-специално на член 8, параграф 6, второ изречение от тази директива, обхваща не само съдебните решения, с които дадено имущество се обявява за незаконно придобито и се постановява неговата конфискация, но и съдебните решения, с които производството относно незаконно придобито имущество се прекратява?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, съвместима ли е с член 47 от Хартата и с член 8, параграф 6, второ изречение от Директива 2014/42 правна уредба, която не предвижда право на лицата, свързани със съответното имущество, да обжалват решенията за конфискация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/23: Thunus и др./ЕИБ, Съдебно решение от 11 юли 2024 г.
Тълкува ли се правилно член 20 и приложение I от Правилника на персонала на ЕИБ, като се приеме, че актуализацията на основните възнаграждения не е задължително да отразява увеличението на инфлацията в Люксембург?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при постановяване на съдебния акт относно тълкуването на член 20 и приложение I от Правилника на персонала на ЕИБ?
Денатурирани ли са доказателствата (анекси A 7 – A 9), представени от жалбоподателите в първоинстанционното производство, при преценката на приложното поле на член 20 и приложение I от Правилника на персонала на ЕИБ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/24: Vivendi/Комисия, Определение от 8 юли 2024 г.
Следва ли да бъде уважено искането за временни мерки преди изслушване на другата страна при наличие на риск от тежка и непоправима вреда?
Може ли изпълнението на оспореното решение да доведе до сериозно нарушение на правото на личен живот и защитата на журналистическите източници, както и до налагане на наказателни санкции спрямо Vivendi и нейните представители?
Необходимо ли е, с оглед на интереса от правилното правораздаване и за запазване на статуквото, да се спре временно изпълнението на задължението на Vivendi за събиране и предоставяне на документи на Комисията до приключване на обезпечителното производство или производството по жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/23: EUIPO/KD, Съдебно решение от 4 юли 2024 г.
Допустимо ли е съдебно обжалване на атестационен доклад без предварително изчерпване на вътрешните способи за защита по член 7 от ОРП 43?
Следва ли оценяващият да мотивира понижената оценка по критерия „Устойчивост“ в съответствие с вътрешните правила и принципа на мотивиране?
Правилно ли е Общият съд да изисква от EUIPO да докаже, че на служителя действително са били отправени напомняния за спазване на срокове през референтния период?
Изисква ли задължението за полагане на грижа атестационният доклад да съдържа информация за здравословните проблеми на служителя, когато те са известни на оценяващия и са оказали влияние през референтния период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-708/22: Asoprovac, Съдебно решение от 4 юли 2024 г.
1) Трябва ли член 4 и член 32, параграф 2 от [Регламент № 1307/2013] и член 60 от [Регламент № 1306/2013] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 41/2021, която, за да препятства създаването на изкуствени условия при предоставянето на постоянно затревени площи, публична собственост за общо ползване, на бенефициери, които не ги използват, предвижда, че пасищната дейност ще се допуска само ако се осъществява с животни от собственото стопанство?
2) Трябва ли член 60 от [Регламент № 1306/2013], отнасящ се до създаването на изкуствени условия за получаването на помощи, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 41/2021, която установява презумпция за изкуствено създаване на условия за достъп до помощта в случаите, когато селскостопанската пасищна дейност в постоянно затревени площи, публична собственост за общо ползване, се извършва с животни, които не са от собственото стопанство на заявилия помощта?
3) Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от [Регламент № 1307/2013] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 1075/2014 […], съгласно която пашата в земеделски площи не може да се счита за дейност по поддържане на тези площи в състояние, което ги прави подходящи за паша?
4) Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от [Регламент № 1307/2013] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 1075/2014 […], съгласно която лицата, които са притежатели само на неизключително право на паша върху чужди имоти и които прехвърлят това право на трето лице, което използва затревените площи за изхранване на собствените си животни, не извършват селскостопанска дейност по смисъла на член 4, параграф 1, буква в), подточка i) от същия регламент?
5) Трябва ли член 4, параграф 1, букви б) и в) от [Регламент № 1307/2013] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 1075/2014 […], съгласно която лицата, които са притежатели само на неизключително право на паша върху чужди имоти, предназначени за общо ползване, не може да се считат за управляващи затревените площи, върху които се разпростира това право на паша, за целите на извършването на дейности по поддържане на тези земеделски площи в състояние, което ги прави подходящи за паша?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/22: Agrárminiszter (Taux de vêlage), Съдебно решение от 4 юли 2024 г.
1) В съответствие ли е с член 30, параграф 3 от Делегиран регламент № 640/2014 […], предвид съображения 28 и 31 и член 2, параграф 1, точки 16 и 18 и член 31, параграфи 1—3 от него, практиката на държава членка, при която, когато съгласно критерия за допустимост, определен от държавата членка за придобиване на право на помощ, постигнатият процент на отелване спрямо броя на декларираните животни е по-нисък от изисквания и определения за декларираните животни, заявлението за изплащане на обвързаната с производството помощ за крава с бозаещи телета се отхвърля изцяло дори ако изискваният процент на отелване е постигнат в по-малка група от декларирани животни, тъй като по-ниският от изисквания от националното законодателство процент на отелване означава, че нито едно от декларираните животни не отговаря на условията за допустимост?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос трябва ли в случая, предвид посочените в съображения 28 и 31 […] изисквания за степенуване и пропорционалност и цитираните в първия преюдициален въпрос разпоредби от правото на Съюза, броят на отговарящите на условията за допустимост животни по смисъла на член 2, параграф 1, точка 18 и член 30, параграф 3 от [Делегиран регламент № 640/2014], когато достигнатият процент на отелване е по-нисък от изисквания от националната правна уредба, да се определя:
a) като за отговарящи на условията за допустимост се броят само онези животни, които са се отелили, или
б) като за отговарящи на условията за допустимост се броят онези от декларираните животни, които образуват групата, постигнала определения в националната правна уредба процент на отелване?
3) Предвид член 30, параграф 3 и член 31, параграфи 1 и 2 от Делегиран регламент № 640/2014 и изискването за пропорционалност, посочено в съображение 31 от [този регламент], трябва ли член 31, параграф 3 да се тълкува в смисъл, че за да се определи основата за санкцията, следва да се установи процентното съотношение между неотговарящите и отговарящите на изискванията животни, или пък процентното съотношение между декларираните и отговарящите на изискванията животни, и в допълнение така полученото частно да се умножи по 100 при изчисляването на процента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/23: Consortium des Charcutiers Corses, Заключение от 27 юни 2024 г.
Нарушение на членове 7 и 13 от Регламент № 1151/2012
Нарушение на членове 40, 50 и 52 от Регламент № 1151/2012
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/23: Herbaria Kräuterparadies II, Заключение от 18 юни 2024 г.
1) Трябва ли член 33, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/848 да се тълкува в смисъл, че логото на Европейския съюз за биологично производство може се използва за преработена храна, внесена при условията на член 45, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/848 с цел да бъде пусната на пазара в [Европейския] [с]ъюз[…] като биологичен продукт, но която освен продукти на растителна основа съдържа и минерали и витамини с нерастителен произход, поради което не отговаря на изискванията на член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/848 във връзка с част IV, точка 2.2.2, буква е) от приложение II?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли от член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз, че логото на Европейския съюз за биологично производство може да се използва за преработена храна, ако произхожда от Европейския съюз и съответства на равностойните правила за производство и контрол на трета държава, която е призната в съответствие с член 48, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/848, но не отговаря на изискванията на член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/848 във връзка с част IV, точка 2.2.2, буква е) от приложение II?
3) Следва ли от член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз, че такава преработена храна с произход от Европейския съюз може да съдържа термини, отнасящи се до биологично производство в съответствие с член 30, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/848, без да използва логото на Европейския съюз за биологично производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-731/22: Agrarmarkt Austria, Съдебно решение от 13 юни 2024 г.
Трябва ли член 4, параграф 1, букви б) и в) във връзка с член 33, параграф 1 от Регламент № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че дадена площ следва да се счита за управлявана от земеделски стопанин и на разположение на същия, ако, макар тази площ да е собственост на земеделския стопанин и той да извършва и първоначалната обработка на почвата, засаждането и редовното напояване на културите, площта е разделена на парцели с различна големина и от началото на сезона през април/началото на май до края на сезона през октомври е предадена срещу определено възнаграждение на различни ползватели за поддръжка и прибиране на реколтата, без земеделският стопанин да има пряко участие в резултата от прибирането на реколтата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.