Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-410/96: Ambry, Съдебно решение от 1 декември 1998 г.
Противоречи ли член 14 от Декрет № 94/490 от 15 юни 1994 г., приет на основание член 31 от Закон № 92/645 от 13 юли 1992 г., на Директива 73/183, на Координационната директива от 15 декември 1989 г., на член 59 от Договора за създаване на Европейската общност и на член 73б от Договора от Маастрихт, доколкото изисква, когато финансовата гаранция е предоставена в държава членка на Европейската общност, различна от Франция, да бъде сключено споразумение между кредитната институция или застрахователното дружество, установени в тази друга държава членка, и кредитна институция или застрахователно дружество, установени във Франция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/96: Bickel и Franz, Съдебно решение от 24 ноември 1998 г.
Изискват ли принципът на недопускане на дискриминация, установен в първата алинея на член 6, правото на движение и пребиваване на гражданите на Съюза, предвидено в член 8а, и свободата на предоставяне на услуги, предвидена в член 59 от Договора, гражданин на Съюза, който е гражданин на една държава членка, но се намира в друга държава членка, да има право наказателното производство срещу него да се води на друг език, когато гражданите на приемащата държава се ползват от това право при същите обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/96: Gemeente Arnhem и Gemeente Rheden/BFI Holding, Съдебно решение от 10 ноември 1998 г.
1. За целите на тълкуването на член 6 от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени услуги (Директивата), първата алинея от втората подточка на член 1, буква б) от Директивата, която уточнява, че „орган, подчинен на публичното право“ означава всеки орган, ... създаден с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, трябва ли да се тълкува като правещ разлика
(i) между нужди от общ интерес и нужди с индустриален или търговски характер, или
(ii) между нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, и нужди от общ интерес, които имат индустриален или търговски характер?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (i),
(а) трябва ли изразът „нужди от общ интерес“ да се разбира така, че не може да става въпрос за задоволяване на нужди от общ интерес, когато частни предприятия задоволяват такива нужди?
и
(б) ако е така, трябва ли изразът „нужди с индустриален или търговски характер“ да се разбира така, че нужди с индустриален или търговски характер се задоволяват винаги, когато частни предприятия задоволяват такива нужди?
3. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (ii), трябва ли разликата между „нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер“ и „нужди от общ интерес, които имат индустриален или търговски характер“ да се определя според това дали (конкуриращи се) частни предприятия задоволяват такива нужди или не?
4. Трябва ли изискването органът да е създаден „с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер“ да се тълкува така, че такава „конкретна цел“ може да съществува само когато органът е създаден изключително за задоволяване на такива нужди?
5. Ако не е така, трябва ли органът да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, почти изключително, съществено, преобладаващо или в някаква друга степен, за да може да отговаря или да продължи да отговаря на изискването да е създаден с конкретната цел да задоволява такива нужди?
6. Има ли значение за отговорите на въпроси 1 до 5 дали нуждите от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, за които органът е създаден да ги задоволява, произтичат от законодателство във формалния смисъл, от административни разпоредби, от актове на администрацията или по друг начин?
7. Има ли значение за отговора на въпрос 4, ако отговорността за търговските дейности е възложена на отделно юридическо лице, което е част от една и съща група или предприятие, в рамките на което се извършват и дейности за задоволяване на нужди от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-193/97: de Castro Freitas и Escallier/Ministre des Classes moyennes и du Tourisme, Съдебно решение от 29 октомври 1998 г.
Следва ли член 3 от Директива 64/427/ЕИО да се тълкува в смисъл, че когато в държава членка притежаването на специфични знания и умения е условие за достъп и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице в производствената или преработвателната промишленост или в занаятчийството, тази държава членка може ли да изисква от гражданин на Общността, който кандидатства за разрешения за упражняване на професионални дейности в тази държава членка, за които е удостоверено от компетентните органи на държавата му по произход, че ги е упражнявал там, да е изпълнил поотделно, за всяка от професиите, чиито обхват е определен от законодателството на приемащата държава, сроковете, предвидени в този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-194/97: Escallier, Съдебно решение от 29 октомври 1998 г.
Допустимо ли е държава членка да изисква от гражданин на Европейския съюз, който кандидатства за разрешение да упражнява няколко професии в същата държава, да докаже отделно за всяка професия изисквания период на действително упражняване на дейност, когато тази дейност вече е удостоверена от компетентните органи на предходната държава по пребиваване?
Променят ли се изискванията за професионален опит по член 3, буква а) от Директива 64/427/ЕИО, когато няколко професии са упражнявани едновременно?
Има ли значение дали между съответните професии съществува връзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-366/97: Romanelli, Заключение от 29 октомври 1998 г.
Дали изразът „възстановими средства“ по смисъла на Директива 89/646/ЕИО от 15 декември 1989 г. се отнася само до финансови инструменти, които притежават вътрешноприсъща характеристика на възстановимост, или този израз се отнася и до онези финансови инструменти, които, макар и да не притежават тази вътрешноприсъща характеристика, са предмет на договорно споразумение за възстановяване на платената сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/97: Комисия/Испания, Съдебно решение от 29 октомври 1998 г.
Допустимо ли е държава членка да изисква частните охранителни дружества да бъдат учредени по националното право и да имат испанска правосубектност, като по този начин се ограничава достъпът на дружества от други държави членки до пазара?
Съвместимо ли е с правото на Съюза изискването директорите и управителите на частни охранителни дружества да пребивават на територията на държавата членка?
Може ли държава членка да изисква охранителният персонал да притежава националност на тази държава, като по този начин се изключват граждани на други държави членки от упражняване на частни охранителни дейности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-258/97: HI, Заключение от 1 октомври 1998 г.
1. Следва ли член 2, параграф 8 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на процедурите за обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и обществени поръчки за строителство да се тълкува в смисъл, че Unabhängiger Verwaltungssenat für Kärnten изпълнява условията за орган, отговарящ за процедурите по обжалване по отношение на услуги?
2. Следва ли тези или други разпоредби на Директива 89/665/ЕИО на Съвета относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на процедурите за обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и обществени поръчки за строителство, от които произтича индивидуално право за провеждане на процедура по обжалване пред органи или съдилища, които отговарят на разпоредбите на член 2, параграф 8 от Директива 89/665/ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че са достатъчно точни и конкретни, така че при липса на транспониране на съответната директива от държавата членка, дадено лице може успешно да претендира това право срещу държавата членка в съдебно производство?
3. Следва ли разпоредбите на член 41 от Директива 92/50/ЕИО във връзка с Директива 89/665/ЕИО, които са основание за индивидуалното право на провеждане на процедура по обжалване, да се тълкуват в смисъл, че национален съд с характеристиките на Unabhängiger Verwaltungssenat für Kärnten може, при провеждане на процедура по обжалване на основание национални разпоредби като параграф 59 и сл. от Carinthian Auftragsvergabegesetz и свързаните с него разпоредби, да не прилага тези разпоредби, ако те възпрепятстват провеждането на процедура по обжалване по Carinthian Auftragsvergabegesetz за възлагане на договори за услуги, и следователно въпреки това да проведе процедура по обжалване съгласно раздел 8 от Carinthian Auftragsvergabegesetz?
4. Следва ли услугите, посочени във фактите по делото, с оглед на член 10 от Директива 92/50/ЕИО, да бъдат класифицирани като услуги по приложение I A, категория № 12 от Директива 92/50/ЕИО (архитектурни услуги; инженерни услуги и интегрирани инженерни услуги; услуги по градоустройство и ландшафтна архитектура; свързани научни и технически консултантски услуги; технически изпитвания и анализи)?
5. Следва ли разпоредбите на Директива 92/50/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че отговарят на условията, определени в решение по дело 41/74 Van Duyn (параграф 12) за пряка приложимост на директива на Общността, с което резултатът е, че услугите по приложение I A на директивата следва да се възлагат по процедурата, посочена в нея, или съответните разпоредби на директивата във връзка с услугите, посочени в приложение I A, са в състояние да изпълнят условията, определени в посоченото дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-76/97: Tögel/Niederösterreichische Gebietskrankenkasse, Съдебно решение от 24 септември 1998 г.
Следва ли член 1, параграфи 1 и 2, член 2, параграф 1 или други разпоредби на Директива 89/665/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че ако Директива 92/50/ЕИО не е транспонирана в националното право в предвидения за това срок, органите за преразглеждане в държавите членки, компетентни да разглеждат процедури за възлагане на обществени поръчки за доставки и строителство, създадени съгласно член 2, параграф 8 от Директива 89/665, могат също така да разглеждат жалби, свързани с процедури за възлагане на обществени поръчки за услуги?
Следва ли услугите, състоящи се в транспортиране на ранени и болни лица с придружаване от медицинска сестра, да се считат за включени както в приложение I A, категория № 2, така и в приложение I B, категория № 25 към Директива 92/50, така че договор за тези услуги попада в обхвата на член 10 от Директива 92/50?
Могат ли разпоредбите на дялове I и II от Директива 92/50 да бъдат позовавани пряко от частноправни субекти пред националните съдилища и могат ли разпоредбите на дялове III до VI също да бъдат позовавани, ако от тяхното съдържание е видно, че са безусловни и достатъчно ясни и точни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.