Свободно движение на хора

Трябва ли разпоредбите на италианското национално право, съдържащи се в член 11, параграф 1 от Закон № 264 от 29 април 1949 г. и в първия параграф на член 1 от Закон № 1369 от 23 октомври 1960 г., съгласно които дейността по посредничество и договаряне между търсенето и предлагането на пазара на труда, независимо дали като агенция по заетостта или като предприятие за наемане на работа, е забранена, освен ако се извършва от публичните служби, посочени в тези разпоредби, да се считат за отнасящи се до упражняването на официална власт по смисъла на съвместните разпоредби на членове 66 и 55 от Договора за ЕО, като се има предвид, че според италианското право те се третират като въпроси на обществения ред, тъй като тяхната цел е да защитят интересите на работниците и националната икономика?
Трябва ли тези разпоредби, с оглед на техния общ характер, да се считат за противоречащи на принципите на правото на Общността, установени в членове 48, 49, 59, 60, 62, 66, 86 и 90 от посочения Договор, относно правото на труд, свободата на икономическа инициатива, свободното движение на работници и други, свободата на търсене и предлагане на труд и услуги, свободната и честна конкуренция между икономическите субекти и забраната за злоупотреба с господстващо положение?
В случай че горепосоченото законодателство на италианската държава относно дейността на агенция по заетостта или предприятие за наемане на работа противоречи на принципите на правото на Общността, посочени в предходния въпрос, длъжни ли са съдебните и административните органи на тази държава членка да прилагат пряко тези принципи, като позволят на публични и частни органи и предприятия да действат като посредници между предлагащите и търсещите работа и временна заетост, при условие че се спазват разпоредбите, уреждащи трудовите договори и задължителното социално осигуряване, и при спазване на предвидения от закона контрол?