всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на хора

Свободно движение на хора

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1. Когато член 1 от Директива 92/50/ЕИО, Директива 93/37/ЕИО и Директива 93/36/ЕИО („Директивите“) се позовава на всяко образувание, „финансирано в по-голямата си част от държавата, или от регионални или местни органи, или от други органи, управлявани от публичното право“, кои средства следва да се включат в израза „финансирано ... от [един или повече възлагащи органи]“
По-специално, по отношение на плащания към образувание като Университета в Кеймбридж, включва ли изразът: (a) награди или субсидии, изплатени от един или повече възлагащи органи за подпомагане на научноизследователска дейност; (b) възнаграждение, изплатено от един или повече възлагащи органи за предоставяне на услуги, състоящи се в научноизследователска дейност; (c) възнаграждение, изплатено от един или повече възлагащи органи за предоставяне на други услуги, като консултации или организиране на конференции; (d) студентски стипендии, изплатени от местни образователни органи на университетите във връзка с обучение на определени студенти.
2. Какъв процент или друго значение следва да се даде на израза „в по-голямата си част“ в член 1 от Директивите?
3. Ако изразът „в по-голямата си част“ се определя като процент, ограничено ли е изчислението само до източниците на финансиране за академични и свързани цели или следва да включва и финансиране, получено във връзка с търговски дейности?
4. За какъв период следва да се извършва изчислението за определяне дали университетът е „възлагащ орган“ по отношение на конкретна обществена поръчка и как следва да се вземат предвид предвидими или бъдещи промени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1) Следва ли разпоредбата на Директива 82/76/ЕИО, съгласно която както обучението на пълно работно време, така и обучението на непълно работно време по специалност медицина подлежи на „подходящо възнаграждение“, да се тълкува така, че дори за периода, през който не са били приети конкретни правила от италианската държава, има пряко действие за специализиращите лекари, така че да им предоставя неограничено право спрямо компетентните органи на държавата да получават подходящо възнаграждение, съответстващо на извършената работа по време на професионалното им обучение?
2) Ако се признае съществуването на горепосоченото право, какви са критериите за определяне на „подходящото възнаграждение“ както по отношение на дейностите по обучение на пълно работно време, така и на тези на непълно работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

При обстоятелства, при които съгласно английското право се прилага избраното от страните приложимо право, освен ако не съществува причина, свързана с обществения ред, като императивна разпоредба, която да не позволява това, приложими ли са разпоредбите на Директива 86/653/ЕИО на Съвета, както са транспонирани в законодателството на държавите членки, и по-специално разпоредбите, отнасящи се до изплащането на обезщетение на агентите при прекратяване на договорите им с принципалите, когато: (i) принципалът назначава изключителен агент в Обединеното кралство и Република Ирландия за продажба на своите продукти там; и (ii) доколкото се отнася до продажбите на продуктите в Обединеното кралство, агентът осъществява дейността си в Обединеното кралство; и (iii) принципалът е дружество, учредено в държава извън ЕС, и по-специално в щата Калифорния, САЩ, и се намира там; и (iv) изрично приложимото право по договора между страните е това на щата Калифорния, САЩ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Дали член 13 от Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано в Анкара на 12 септември 1963 г., заедно с Допълнителния протокол, подписан в Брюксел на 23 ноември 1970 г., следва да се тълкуват като предоставящи права на турски гражданин, който е (a) влязъл или (b) останал на територията на държава членка в нарушение на имиграционното законодателство на тази държава членка?
Ако отговорът на някоя от частите на първия въпрос е „да“, имат ли (a) член 13 от Споразумението или (b) член 41 от Допълнителния протокол пряко действие в националните правни системи на държавите членки?
Забраняват ли Споразумението заедно с Допълнителния протокол прилагането от държава членка на разпоредба от националното ѝ законодателство, която отказва на този турски гражданин разрешение за пребиваване на територията на тази държава членка единствено на основание, че разрешението му за влизане или пребиваване на територията е изтекло?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Съвместимо ли е изискването за системно уведомяване на министъра на икономиката и финансите за условията на стандартен застрахователен договор при първото му предлагане на френския пазар с разпоредбите на Директиви 92/49/ЕИО и 92/96/ЕИО относно забраната за предварително одобрение или системно уведомяване на общите и специални условия на застрахователните полици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

Изисква ли правото на Общността периодът на отглеждане на дете преди 1 януари 1986 г. да бъде взет предвид за целите на осигурителните права по германското законодателство, ако детето е било отглеждано в друга държава-членка (в случая Франция), но родителят, който го е отглеждал, е бил зает до началото на периода на закрила на майчинството и също след периода на майчинство в трудова дейност като граничен работник, подлежащ на задължително осигуряване във Федерална република Германия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Нарушени ли са задълженията на Великото херцогство Люксембург по Директива 96/9/ЕО поради неизпълнение на задължението за транспониране в националното законодателство в предвидения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

Неизпълнение на задълженията по член 3, параграф 1 от Директива 96/97/ЕО, изразяващо се в неприемане и неуведомяване на Комисията в предвидения срок за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за пълното изпълнение на директивата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1) Прилагат ли се както член 8, така и член 9 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 година относно координацията на специалните мерки, отнасящи се до движението и пребиваването на чужденци, които са обосновани по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве (ОВ, английско специално издание 1963—1964 г., стр. 117), към решения относно влизането на територията на държава членка, или решенията относно влизането се обхващат единствено от разпоредбите на член 8?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че член 8, но не и член 9 от Директива 64/221 се прилага към решения относно влизането на територията на държава членка, удовлетворени ли са изискванията на член 8 от разпоредби на националното право, които предоставят на гражданин на държава членка, на когото е отказано влизане в друга държава членка по съображения, свързани с обществения ред, право на обжалване пред съд, което може да бъде упражнено само след като това лице вече не се намира физически на територията на съответната държава членка?
3) За целите на член 8 и/или 9 от Директива 64/221, когато националното право:
- позволява на компетентните органи, като алтернатива на задържането, да предоставят „временно допускане“ на гражданин на друга държава членка, който не притежава валидно разрешение за пребиваване, на територията на приемащата държава членка, без да му се предоставя „влизане“ по смисъла на националното право в съответната държава членка; и
- позволява на компетентните органи да държат заинтересованото лице във временно допускане, докато не приключат проверките дали фактите оправдават мерки за изключване на това лице от държавата членка по съображения, свързани с обществения ред,
представлява ли последващо решение за „отказ за влизане“ на това лице и за изключването му от територията на държавата членка по съображения, свързани с обществения ред, решение относно влизането на територията на държава членка или решение относно експулсиране от територията на държава членка?
4) Различен ли е отговорът на въпрос 3, ако националното право позволява на компетентните национални органи да отменят ограниченията за заетост, първоначално наложени като условие за такова временно допускане, и тези органи го правят след вземането на решение за отказ за допускане на националната територия, в очакване на произнасяне по съдебен контрол за отмяна на този отказ?
5) Може ли отговорът на въпрос 3 да бъде повлиян от продължителността на времето, необходимо (а) за „отказ за влизане“ и/или (б) за изпълнение на такова решение чрез фактическо отстраняване на заинтересованото лице от територията на държавата членка, и ако да, по какъв начин?
6) Може ли отговорът на въпрос 5 от своя страна да бъде повлиян от това дали забавянето при изпълнението на решение за „отказ за влизане“ се дължи на оспорване на неговата законосъобразност, и ако да, по какъв начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Понятието „работа“ по смисъла на член 14а, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 отнася ли се до всяка работа, независимо дали е наето лице или самостоятелна заетост, чиято продължителност не надвишава 12 месеца?
Ако понятието „работа“ по смисъла на член 14а, параграф 1, буква а) се отнася изключително до работа като самостоятелно заето лице, следва ли това понятие да се определя с оглед на законодателството за социално осигуряване на държавата членка, в която лицето обичайно упражнява самостоятелна заетост, или с оглед на законодателството за социално осигуряване на държавата членка, в която се извършва „работата“?
Каква е релевантната времева единица, която следва да се вземе предвид при определяне на понятието „едновременно“ по смисъла на член 14в от Регламент (ЕИО) № 1408/71, или по какви критерии може да се определи това понятие?
(а) (i) Има ли формуляр E 101, чието издаване е предвидено по-специално в членове 11а и 12а, параграф 7 от Регламент № 2001/83, задължителна сила по отношение на правните последици, удостоверени в него:
- по отношение на компетентната институция на държавата членка, в която се упражнява втората дейност?
- по отношение на лицето, което наема работник, упражняващ дейност в две държави членки?
(ii) Ако да, до кога?
(б) Има ли формуляр E 101 обратно действие, доколкото периодите, за които се отнася, вече са изтекли към момента на издаването или представянето на формуляра?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form