Социална сигурност
Социална сигурност
Дело C-225/02: García Blanco, Съдебно решение от 20 януари 2005 г.
Препятстват ли член 12 ЕО, членове 39 ЕО—42 ЕО и член 45 от Регламент № 1408/71 национална разпоредба, съгласно която пенсионните вноски, които агенцията по безработица е платила от името на работник през периода, в който той е получавал определени обезщетения за безработица, не се вземат предвид за целите на изпълнението на различните квалификационни периоди, установени в националното законодателство, и за придобиване на право на пенсия за старост, когато поради дълъг период на безработица, който е формално защитен, е абсолютно невъзможно този работник да получи кредит за пенсионни вноски, различни от тези, които са обезсилени по закон, с резултат, че само работници, упражнили правото на свободно движение, са засегнати от тази разпоредба на националното право и не могат да придобият право на национална пенсия за старост, въпреки че съгласно член 45 от посочения регламент тези квалификационни периоди би трябвало да се считат за изпълнени?
Препятстват ли член 12 ЕО, членове 39 ЕО—42 ЕО и член 48 от Регламент № 1408/71 национални разпоредби, съгласно които пенсионните вноски, които агенцията по безработица е платила от името на работник през периода, в който той е получавал определени обезщетения за безработица, не се вземат предвид за целите на определяне дали общата продължителност на осигурителните периоди или периодите на пребиваване, обхванати от законодателството на тази държава членка, възлиза на една година, когато поради дълъг период на безработица, който е формално защитен, е абсолютно невъзможно този работник да получи кредит за пенсионни вноски, различни от тези, които се дължат и се плащат по време на безработица, така че само работници, упражнили правото на свободно движение, са засегнати от тази разпоредба на националното право и не могат да придобият право на национална пенсия за старост, въпреки че съгласно член 48 от посочения регламент националната агенция за обезщетения не би могла да бъде освободена от задължението да отпусне национални обезщетения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/03: Salgado Alonso, Съдебно решение от 20 януари 2005 г.
1. Противоречат ли член 12 ЕО и членове 39 ЕО—42 ЕО, както и член 45 от Регламент № 1408/71, на национална разпоредба, съгласно която пенсионните вноски, които агенцията за обезщетения при безработица е платила от името на работника през периода, в който той е получавал определени обезщетения за безработица, не се вземат предвид за целите на изпълнение на различните изискуеми осигурителни периоди, установени в националното законодателство, и за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато поради дълъг период на безработица, който по принцип е защитен, е абсолютно невъзможно този работник да получи кредит за пенсионни вноски, различни от тези, които са обезсилени по закон, с което се оказва, че само работници, упражнили правото си на свободно движение, са засегнати от тази разпоредба на националното право и не могат да придобият право на национална пенсия за осигурителен стаж и възраст, въпреки че съгласно член 45 от посочения регламент тези осигурителни периоди би трябвало да се считат за изпълнени?
2. Противоречат ли член 12 ЕО и членове 39 ЕО—42 ЕО, както и член 48 от Регламент № 1408/71, на национални разпоредби, съгласно които пенсионните вноски, които агенцията за обезщетения при безработица е платила от името на работника през периода, в който той е получавал определени обезщетения за безработица, не се вземат предвид за целите на определяне дали общата продължителност на осигурителните периоди или периодите на пребиваване, обхванати от законодателството на тази държава членка, възлиза на една година, когато поради дълъг период на безработица, който по принцип е защитен, е абсолютно невъзможно този работник да получи кредит за пенсионни вноски, различни от тези, които се дължат и са платени по време на безработица, така че само работници, упражнили правото си на свободно движение, са засегнати от тази разпоредба на националното право и не могат да придобият право на национална пенсия за осигурителен стаж и възраст, въпреки че съгласно член 48 от посочения регламент националната агенция за обезщетения не може да бъде освободена от задължението да отпусне национални обезщетения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/03: Mayer, Съдебно решение от 13 януари 2005 г.
Член 119 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 141 ЕО) и/или член 11, параграф 2, буква а) от Директива 92/85 и член 6, буква г) от Директива 86/378, изменена с Директива 96/97, изключват ли разпоредби на устав за допълнителна професионална пенсионна схема от вида, разглеждан в настоящия случай, съгласно които работникът по време на законоустановен отпуск по майчинство (в случая от 16 декември 1992 г. до 5 април 1993 г. и от 17 януари до 22 април 1994 г.) не придобива права върху застрахователна анюитетна пенсия, която, в случай на предсрочно напускане на задължителната осигурителна схема, може да бъде изисквана ежемесечно от момента на настъпване на осигурителното събитие (пенсионна възраст, професионална нетрудоспособност или инвалидност), тъй като придобиването на тези права е обусловено от получаването на облагаемо възнаграждение през съответния период, а обезщетенията, изплатени по време на отпуска по майчинство, не представляват облагаемо възнаграждение по националното право?
Това ли е така по-специално, ако се вземе предвид обстоятелството, че застрахователната анюитетна пенсия не е — както професионалната пенсия, която би се изплащала, ако осигурителното събитие настъпи, докато лицето все още е в задължителната пенсионна схема — предназначена да обезпечи работника в старост или при инвалидност, а да възстанови направените за него вноски през периода на задължителното осигуряване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/03: Keller, Заключение от 13 януари 2005 г.
1. Задължителни ли са формуляр E-111 и по-специално формуляр E-112, чието издаване е предвидено в член 22, буква в) от Регламент № 1408/71 и член 22 от Регламент № 574/72, за компетентната институция, която ги издава (в случая испанската социална сигурност), по отношение на диагнозата, поставена от институцията по мястото на пребиваване (в случая германската обществена здравна служба), и по-специално по отношение на заключенията, че работникът се нуждае от незабавна хирургическа операция като единствено лечение, способно да спаси живота му, и че операцията може да бъде извършена само от болница в държава, която не е член на Европейския съюз, а именно Университетската клиника в Цюрих, Швейцария, така че институцията по мястото на пребиваване може да изпрати работника в тази болница, без компетентната институция да има право да изисква работникът да се върне, за да може тя да извърши необходимите медицински прегледи и да му предложи подходящи възможности за лечение на съответната патология?
2. Следва ли принципът на равно третиране, предвиден в член 3 от Регламент № 1408/71, който предвижда, че работниците „... се ползват от същите обезщетения по законодателството на която и да е държава членка, както и гражданите на тази държава“, във връзка с членове 19, буква а) и 22, буква и) от същия регламент, които предвиждат, че работник, пребиваващ на територията на друга държава членка, има право на обезщетения в натура, предоставяни от името на институцията по мястото на пребиваване съгласно разпоредбите, които тя прилага, сякаш е осигурен при нея, да се тълкува в смисъл, че компетентната институция е длъжна да поеме разходите за здравни грижи, предоставени от държава извън Европейския съюз, когато е установено, че ако работникът е бил осигурен при институцията по мястото на пребиваване, би имал право на това здравно обезщетение, като освен това съответната здравна грижа – а именно здравна грижа при животозастрашаващи спешни случаи, предоставяна от частни центрове, включително такива в държави, които не са членки на Европейския съюз – е сред обезщетенията, предвидени в законодателството на компетентната държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/02: Adanez-Vega, Съдебно решение от 11 ноември 2004 г.
1. Подлежи ли лице, което претендира обезщетения по германското осигуряване за безработица повече от два месеца след приключване на задължителната си военна служба в Испания, на
(а) испанското законодателство съгласно член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71 …
или
(б) германското законодателство съгласно член 13, параграф 2, буква ж) от Регламент № 1408/71?
2. Ако отговорът на въпрос 1(а) е положителен:
(а) Представлява ли задължителната военна служба, извършена в Испания, „последна заетост … на територията на държава-членка, различна от компетентната държава“ по смисъла на член 71 от Регламент № 1408/71?
(б) Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен:
Означава ли първото изречение на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 също така, че последната заетост, осъществена на територията на държава-членка, различна от държавата по местоживеене, следва да се вземе предвид за целите на обезщетенията за безработица, сякаш е осъществена в държавата по местоживеене, без оглед на изискванията, посочени в член 67 от Регламент № 1408/71?
(в) Ако отговорът на въпрос 2(б) е отрицателен:
При какви обстоятелства период на национална служба, който съгласно националното (испанско) законодателство не представлява осигурителен период за целите на осигуряването за безработица или не се третира като такъв, следва да се счита за период на заетост, осъществен като наето лице по законодателството на друга държава-членка съгласно член 67 от Регламент № 1408/71?
3. Ако отговорът на въпрос 1(б) е положителен:
(а) Лице, чийто последен осигурителен период в Германия е приключил повече от една година по-рано, след което е изпълнило задължителна национална служба в Испания за девет месеца, изпълнило ли е „последно“ осигурителни периоди по германското законодателство по смисъла на член 67, параграф 3 от Регламент № 1408/71?
(б) Ако отговорът на въпрос 3(а) е положителен:
При какви обстоятелства период на национална служба, който съгласно националното (испанско) законодателство не представлява осигурителен период за целите на осигуряването за безработица или не се третира като такъв, следва да се счита за период на заетост, осъществен като наето лице по законодателството на друга държава-членка съгласно член 67 от Регламент № 1408/71 (както при въпрос 2(в))?
(в) Ако член 67 от Регламент № 1408/71 не следва да се прилага спрямо ищеца (въпроси 3(а) и (б)):
(i) Представлява ли задължителната военна служба, извършена в Испания, „последна заетост … на територията на държава-членка, различна от компетентната държава“ по смисъла на член 71 от Регламент № 1408/71 (както при въпрос 2(а))?
(ii) Ако отговорът на въпрос 3(в)(i) е положителен:
Означава ли първото изречение на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 също така, че последната заетост, осъществена на територията на държава-членка, различна от държавата по местоживеене, следва да се вземе предвид за целите на обезщетенията за безработица, сякаш е осъществена в държавата по местоживеене, без оглед на изискванията, посочени в член 67 от Регламент № 1408/71 (както при въпрос 2(б))?
4. Ако периодът на задължителна испанска национална служба не може да бъде взет предвид по член 71 или 67 от Регламент № 1408/71 за целите на правото на ищеца на обезщетение по германското осигуряване за безработица, съществува ли такова право въз основа на принципа на равно третиране по член 3 от Регламент № 1408/71 или на други общи разпоредби на европейското право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/03: Salgado Alonso, Заключение от 28 октомври 2004 г.
1. Противоречат ли член 12 и членове 39—42 от Договора за създаване на Европейската общност и член 45 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. на национална разпоредба, съгласно която пенсионните вноски, които агенцията за обезщетения при безработица е платила от името на работник през периода, в който той е получавал определени обезщетения за безработица, не се вземат предвид за целите на изпълнението на различните изискуеми осигурителни периоди, установени в националното законодателство, и за придобиване на право на пенсия за старост, когато поради дълъг период на безработица, уж защитен, е абсолютно невъзможно за този работник да получи признание за пенсионни вноски, различни от тези, които са обезсилени по закон, с което се стига до положение, при което само работници, упражнили правото си на свободно движение, са засегнати от тази разпоредба на националното право и не могат да придобият право на национална пенсия за старост, въпреки че съгласно член 45 от посочения Регламент тези осигурителни периоди следва да се считат за изпълнени?
2. Противоречат ли член 12 и членове 39—42 от Договора за създаване на Европейската общност и член 48, параграф 1 от Регламент № 1408/71 на национални разпоредби, съгласно които пенсионните вноски, които агенцията за обезщетения при безработица е платила от името на работник през периода, в който той е получавал определени обезщетения за безработица, не се вземат предвид за целите на определяне дали общата продължителност на осигурителните периоди или периодите на пребиваване, обхванати от законодателството на тази държава членка, възлиза на една година, когато поради дълъг период на безработица, уж защитен, е абсолютно невъзможно за този работник да получи признание за пенсионни вноски, различни от тези, които се дължат и се плащат по време на безработица, така че само работници, упражнили правото си на свободно движение, са засегнати от тази разпоредба на националното право и не могат да придобият право на национална пенсия за старост, въпреки че съгласно член 48, параграф 1 от посочения Регламент националната агенция за обезщетения не може да бъде освободена от задължението да предостави национални обезщетения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/02: García Blanco, Заключение от 28 октомври 2004 г.
1. Препятстват ли член 12 и членове 39—42 от Договора за Европейския съюз (член 6 и членове 48—52 от Договора за създаване на Европейската общност) и член 45 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година национална разпоредба, съгласно която пенсионните вноски, които агенцията за обезщетения при безработица е платила от името на работник през периода, в който той е получавал определени обезщетения за безработица, не се вземат предвид при изпълнението на различните изискуеми осигурителни периоди, установени в националното законодателство, и при предоставянето на право на пенсия за старост, когато поради дълъг период на безработица, който уж е защитен, е абсолютно невъзможно за този работник да получи признание за пенсионни вноски, различни от тези, които са обезсилени по закон, с което се стига до положение, при което само работници, упражнили правото си на свободно движение, са засегнати от тази национална разпоредба и не могат да получат национална пенсия за старост, въпреки че съгласно член 45 от посочения Регламент тези осигурителни периоди следва да се считат за изпълнени?
2. Препятстват ли член 12 и членове 39—42 от Договора за Европейския съюз (член 6 и членове 48—52 от Договора за създаване на Европейската общност) и член 48, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 национални разпоредби, съгласно които пенсионните вноски, които агенцията за обезщетения при безработица е платила от името на работник през периода, в който той е получавал определени обезщетения за безработица, не се вземат предвид при определянето дали общата продължителност на осигурителните периоди или периодите на пребиваване, обхванати от законодателството на тази държава, възлиза на една година, когато поради дълъг период на безработица, който уж е защитен, е абсолютно невъзможно за този работник да получи признание за пенсионни вноски, различни от тези, които се дължат и са платени по време на безработица, така че само работници, упражнили правото си на свободно движение, са засегнати от тази национална разпоредба и не могат да получат национална пенсия за старост, въпреки че съгласно член 48, параграф 1 от посочения Регламент националната агенция за обезщетения не може да бъде освободена от задължението да предостави национални обезщетения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-193/03: R. Bosch, Съдебно решение от 14 октомври 2004 г.
Следва ли член 34 от Регламент (ЕИО) № 574/72 да се тълкува в смисъл, че не допуска практика, при която здравноосигурителна каса, при прилагане на национални разпоредби, възстановява изцяло медицински разходи, направени от нейните членове по време на престой в друга държава членка, когато тези разходи не надвишават 200 DEM?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-341/03: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 7 октомври 2004 г.
Нарушила ли е Гръцката република задълженията си по Директива 98/49/ЕО, като не е приела необходимите законодателни, подзаконови и административни мерки за транспониране на директивата в националното си право или, във всеки случай, като не е съобщила тези мерки на Европейската комисия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-386/02: Baldinger, Съдебно решение от 16 септември 2004 г.
Следва ли член 39, параграф 2 ЕО (преди това член 48, параграф 2 от Договора за ЕО) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която предвижда, че правото на финансова компенсация, въведена за първи път през 2000 г. за лица, които
1. са станали военнопленници по време на Първата или Втората световна война; или
2. са били задържани и държани от чужда държава по политически или военни причини по време на Втората световна война или през периода, когато Австрия е била окупирана от съюзническите сили; или
3. са се намирали извън територията на Република Австрия поради политическо преследване или заплаха от политическо преследване и са били задържани по политически или военни причини от чужда държава след началото на Втората световна война,
се обуславя от това тези лица да притежават австрийско гражданство към момента на подаване на заявлението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.