Свободно движение на работници

1. Прилага ли се Регламент (ЕИО) № 1408/71 изобщо към лице, което преди регламентът да стане приложим в Швеция, се е преместило от Финландия в Швеция и е започнало работа там, но не е било наето на работа в Швеция, когато регламентът е влязъл в сила в Швеция, и не е пристигнало тук като безработно лице след като регламентът е станал приложим в Швеция, а е пребивавало тук по това време като безработно лице след предходен период на заетост и след това е получавало шведско обезщетение за безработица. Тоест, може ли лице в такава ситуация да претендира, че след 1 януари 1994 г., на основание Регламент № 1408/71, е обхванато от шведското законодателство по отношение на правото на шведски социалноосигурителни обезщетения под формата на родителско обезщетение?
Ако на този въпрос се отговори утвърдително, следва да се отговори и на следните въпроси:
2. Следва ли член 13, параграф 2, буква (f) от Регламент № 1408/71, във връзка с член 10(b) от Регламент № 574/72, да се тълкува в смисъл, че не се възпрепятства държава членка да въведе условие за пребиваване на нейната територия, за да може лице, което е престанало да работи там, да остане обхванато от законодателството на тази държава по отношение на паричните обезщетения за майчинство?
3. Следва ли член 22 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че ако лице започне да получава парични обезщетения за майчинство в компетентна държава, това лице запазва правото си, при условията, предвидени в този член, на тези парични обезщетения при преместване в друга държава членка само при условие, че съответното лице изпълнява всички разпоредби на законодателството, прилагано от компетентната държава, т.е. включително изискването, предвидено в тези разпоредби, за пребиваване на нейната територия, или член 22 следва да се тълкува в смисъл, че такова право съществува, доколкото съответното лице изпълнява всички други условия на националното законодателство на държавата, която напуска, с изключение на изискването за пребиваване?