Обща митническа тарифа
Обща митническа тарифа
Дело C-132/78: Denkavit Loire, Заключение от 29 март 1979 г.
1. Противоречи ли на забраната за такси с еквивалентен на митата ефект върху вноса по смисъла на членове 9, 12 и 13 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност прилагането към вноса от друга държава членка на свинска мас, предназначена за използване в храни за животни, на данък, който компенсира налагането на вътрешен данък върху клането на свине?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, противоречи ли налагането на посочения в този въпрос данък на забраната за данъчна дискриминация по член 95 от Договора?
3. Ако отговорите на първи и втори въпрос са отрицателни, следва ли налагането на данъка, посочен в първия въпрос, да се счита за противоречащо на Регламент № 2759/75 на Съвета от 29 октомври 1975 година относно общата организация на пазара на свинско месо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/78: ICAP/Beneventi, Съдебно решение от 28 март 1979 г.
1. С оглед на решенията на Съда на Европейските общности по дела 23/75 (Rey Soda) и 77/76 (Cucchi v Avez), следва ли разпоредбите на членове 33—44 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 относно захарта да се тълкуват в смисъл, че налагането от правителството на държава членка върху захарта, намираща се на склад на нейната територия на 5 юли 1978 г., на парично задължение при следните условия: (а) наложено е с акт на националното правителство, без да е разрешено от институциите на Общността; (б) налага се с незабавно действие върху захарта, намираща се на склад в търговски предприятия, и следователно има обратно действие, тъй като не позволява на предприятията да избират между закупуване на захар с последващо налагане на задължението и незакупуване на захар с последващо освобождаване от задължението; (в) налага се при прехода от една към друга пазарна година, при липса на основанията, посочени в член 33 от Регламент № 3330/74, които оправдават прилагането на разпоредбите, които следва да бъдат приети по процедурата, предвидена в член 36 от този регламент, следва да се счита за неправомерно и забранено и че само институциите на Общността са компетентни по отношение на захарта?
2. Следва ли разпоредбата на втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора от Рим относно забраната за дискриминация да се тълкува в смисъл, че национално задължение върху захарта, наложено при условията, посочени по-горе в въпрос 1, следва да се счита за неправомерно и забранено, тъй като не се налага единствено когато захарта се държи от национални промишлени производители, които се ползват с пълно и изключително освобождаване от плащането му (докато всички други търговци са длъжни да платят това задължение, макар и в различна степен)?
3. Следва ли разпоредбата на член 12 от този договор, относно забраната за въвеждане на такси с еквивалентен на митата ефект, да се тълкува в смисъл, че описаното по-горе в въпроси 1 и 2 задължение следва да се счита за неправомерно и забранено, тъй като, що се отнася до произхода на захарта, то се налага изключително върху захарта, произведена в Общността, която се намира в Италия на 5 юли 1978 г., а от друга страна не се налага върху местно произведена захар, държана на склад от национални промишлени производители на тази дата?
4. Дали посочените по-горе разпоредби на Общността в въпроси 1, 2 и 3 предоставят на предприятията, които по националното законодателство са длъжни да платят посоченото по-горе парично задължение, индивидуалното право да не плащат такова задължение върху наличните им запаси от захар, независимо дали е местно произведена или внесена, и да искат възстановяване на всяко извършено плащане, или такова индивидуално право да не се плаща (и да се иска възстановяване на всяко извършено плащане) е ограничено до количествата захар, внесени от държави членки на ЕИО и складирани от директно внасящите предприятия или от други предприятия, които са я закупили от първите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-158/78: Biegi/Hauptzollamt Bochum, Съдебно решение от 28 март 1979 г.
1. Явява ли се невалиден Регламент (ЕИО) № 1669/77 на Комисията от 25 юли 1977 година относно класификацията на стоки по подпозиция 02.02 B I от Общата митническа тарифа (Официален вестник L 186, стр. 23), тъй като не определя съдържанието на тарифните подпозиции 02.02 B I и 02.02 C, а ги изменя и по този начин надхвърля предоставените с Регламент (ЕИО) № 97/69 на Съвета от 16 януари 1969 година правомощия относно мерките, които трябва да бъдат взети за еднаквото прилагане на номенклатурата на Общата митническа тарифа (Официален вестник, специално издание на английски език 1969 (I), стр. 12)?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: Има ли Регламент (ЕИО) № 1669/77 обратно действие в смисъл, че съдилищата и органите на държавите членки трябва да го прилагат към внос, извършен преди влизането му в сила?
3. Ако отговорът на първия въпрос е положителен или ако отговорът на втория въпрос е отрицателен: По какви критерии следваше да се прави разграничението между тарифна подпозиция 02.02 B I — „разфасовки от домашни птици (без вътрешности), обезкостени или не“ — и подпозиция 02.02 C — „вътрешности“ — преди влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 1669/77
Бяха ли формата, размерът, теглото и качеството на стоките, начинът на тяхното производство, предназначението им и/или тяхната търговска стойност решаващи фактори?
В конкретния случай: За периода от 2 март до 13 април 1977 година попадат ли парчета пуешко месо без кости, с неправилна форма, с индивидуално тегло приблизително 20 грама, като някои парчета обаче тежат до 60 грама, 10 до 15% от които се състоят от мазнини, кожа и влакнеста тъкан, а останалата част е мускул с малко количество вени и жлези, получени чрез остъргване на кокали от домашни птици, от които са отстранени основните разфасовки и които са подходящи само за производство на колбаси и пастети с добавяне на други видове месо и чиято пазарна цена през първата половина на 1977 година е била от 4,40 до 4,80 DM за килограм, в тарифна подпозиция 02.02 B I или 02.02 C от Общата митническа тарифа?
4. Какъв отговор следва да се даде на въпроси 1 до 3 по отношение на тарифната класификация за целите на налагането на налози и парични компенсации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/78: Henningsen Food, Заключение от 22 март 1979 г.
1. Следва ли продукт, съставен от 52 % прах от цели яйца на кокошки, 25 % соево брашно, 22 % глюкозен сироп и 1 % сол и лецитин, да бъде класифициран по тарифна позиция 04.05 B I или по тарифна позиция 21.07 G I (a) 1 от Общата митническа тарифа
2. Ако на първия въпрос се отговори в полза на тарифна позиция 04.05 B I, следва ли липсата на „контролно копие“, попълнено от органите на Обединеното кралство съгласно изискванията на член 11, параграф 2 от Регламент № 1380/75, да препятства изплащането на британската парична компенсационна сума от страна на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/78: IMCO/Oberfinanzdirektion Berlin, Заключение от 22 март 1979 г.
1. Прилага ли се втората алинея на Общото правило 2, буква а) за тълкуване на номенклатурата на Общата митническа тарифа и в случаите, когато тарифата съдържа специална подпозиция за частите на дадена стока?
2. Прилага ли се посоченото общо правило не само за разглобени стоки, но и за стоки, които никога не са били сглобявани?
3. При класифицирането на взаимозаменяеми стоки прилага ли се посоченото общо правило и когато към момента на представянето на стоките пред митническите органи не може индивидуално да се определи кои части ще бъдат сглобени, за да образуват всяка отделна крайна стока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/78: ICAP/Beneventi, Заключение от 13 март 1979 г.
Дали системата на цени на захарта, приета в рамките на общата организация на пазара на захарта и последващите разпоредби, приети от органите на Общността, изключва възможността държава членка да може едностранно да се намесва, за да определи продажната цена на този продукт на своята територия, позовавайки се на необходимостта да защити своята икономика срещу спекулативни практики и да гарантира снабдяването на потребителите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-158/78: Biegi/Hauptzollamt Bochum, Заключение от 8 март 1979 г.
1. Дали Регламент № 1669/77 на Комисията е валиден, като се има предвид, че Комисията е надхвърлила предоставените ѝ правомощия по Регламент № 97/69 на Съвета, като не само е уточнила, но и е изменила съдържанието на тарифните подзаглавия 02.02 B I и 02.02 C
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, дали този регламент има обратно действие, т.е. дали съдилищата и митническите органи на държавите членки трябва да го прилагат по отношение на внос, осъществен преди влизането му в сила
3. Как следва да се тълкуват тарифните подзаглавия 02.02 B I — разфасовки от домашни птици (без вътрешности): обезкостени или без кости — и 02.02 C — вътрешности — и кои са определящите фактори за класифициране на стоките — формата, теглото и качеството на стоките или предназначението им и тяхната стойност
4. Дали тази класификация е приложима както за налагането на налози, така и за прилагането на парични компенсации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/78: Yoshida, Съдебно решение от 31 януари 1979 г.
Дали, като приема Регламент (ЕИО) № 2067/77 относно определянето на произхода на циповете, Комисията не е превишила предоставените ѝ от Съвета правомощия за изпълнение на правилата, установени с Регламент № 802/68, и по-точно дали специфичните критерии за произход, установени с регламента на Комисията, съответстват на обективните критерии, предвидени в член 5 от регламента на Съвета, който е правното основание на Регламент № 2067/77 и източник на правомощията, упражнени от Комисията при приемането му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/78: Yoshida, Съдебно решение от 31 януари 1979 г.
Явява ли се Регламент (ЕИО) № 2067/77 на Комисията в противоречие с член 5 от Регламент № 802/68 и с членове 30 и 110 от Договора за ЕИО, както и с други разпоредби или принципи на правото на Общността, по-специално с основни процедурни изисквания, доколкото отказва да признае, че производството на ципове от ищеца определя произхода на стоките, ако се използват плъзгачи с произход от трета държава (в случая Япония)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/78: Yoshida, Заключение от 13 декември 1978 г.
1. Следва ли член 1 от Регламент (ЕИО) № 2067/77 на Комисията относно определянето на произхода на циповете да се тълкува в смисъл, че държава, в която не са извършени всички процеси, изброени в третата колона на член 1 от регламента, по-специално държава, в която плъзгачът не е произведен, при никакви обстоятелства не може да се счита за държава на произход на ципа
Ако е така, прилага ли се този член и за ципове, които не се затварят чрез метални зъбци, а чрез найлонови спирали
2. Ако на първата част на въпрос 1 се отговори утвърдително, което означава, че за циповете, предмет на делото, не могат да бъдат издадени сертификати за произход по смисъла на членове 9 и 10 от Регламент (ЕИО) № 802/68 на Съвета относно общото определение на понятието за произход на стоки, невалиден ли е Регламент № 2067/77 като противоречащ на: (a) член 5 от Регламент № 802/68
(b) или член 30 от Договора
(c) или член 110 от Договора
3. Ако Регламент № 2067/77 не бъде обявен за невалиден по някоя от причините, посочени в (a), (b) или (c), следва ли регламентът да се счита за невалиден по някоя от причините, изброени от жалбоподателя в точки (4) до (9) включително в основната част на настоящото решение, или като противоречащ на някоя друга разпоредба или принцип на правото на Общността, които все още не са посочени от жалбоподателя
Дали Регламент (ЕИО) № 2067/77 на Комисията от 20 септември 1977 г. противоречи на член 5 от Регламент № 802/68 от 27 юни 1968 г. и на членове 30 и 110 от Договора за ЕИО и на други разпоредби или принципи на правото на Общността, по-специално на съществени процедурни изисквания, доколкото отказва да признае, че производството на ципове от ищеца определя произхода на стоките, ако се използват плъзгачи с произход от трета държава (в случая Япония)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.