Такси с равностоен ефект

1. Следва ли специалната 40% надбавка върху обикновено събираната такса върху стоките да се разглежда като попадаща под правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или под член 95 от този договор?
2. Следва ли правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или член 95 от този договор да се тълкуват в смисъл, че е несъвместимо с тези разпоредби да се налага специална 40% надбавка върху обикновено събираната такса върху стоките, ако тази надбавка се налага изключително върху стоки, внесени от чужбина?
3. Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, при какви обстоятелства такава такса може да бъде оправдана на основание, че представлява възнаграждение за предоставена услуга или на основания, свързани с транспортната политика (член 84, параграф 2 от Договора за ЕИО)?
4. Ако се приеме, че специалната надбавка върху вноса е несъвместима с Договора за ЕИО, това установяване отнася ли се за цялата надбавка, събирана от присъединяването на Дания към Договора за ЕИО, или се отнася само за увеличението на надбавката, влязло в сила след определена дата?
5. Ако се приеме, че надбавката върху вноса е несъвместима с правото на Общността, ще има ли фактът, че искането за възстановяване може да е погасено по давност съгласно националните правила относно давностните срокове, пълния или частичен ефект, че надбавката върху вноса не може да бъде възстановена?
6. Следва ли съвместимостта с правото на Общността на 40% надбавка върху обща такса върху стоките, която се събира от държава членка при внос на стоки по море от друга държава членка, да се преценява с оглед на:
А: – членове 9—13 от Договора за ЕИО, ако е необходимо във връзка с членове 18—29 и Регламент № 2658/87 на Съвета, или – член 95 от Договора за ЕИО
или доколкото се приема, че случаят се отнася до услуги, за които се заплаща възнаграждение, под:
Б: – член 84 от Договора за ЕИО и Регламент № 4055/86 на Съвета относно свободата на предоставяне на услуги
или – членове 90 и 86 от Договора за ЕИО относно злоупотреба с господстващо положение, като в този контекст възниква въпросът дали Регламент № 4055/86 на Съвета е релевантен за определяне на съвместимостта на надбавката с правото на Общността?
7. Съвместимо ли е с разпоредбата/разпоредбите на правото на Общността, посочени в отговора на въпрос 1, да се събира 40% надбавка върху обща такса върху стоките при внос на стоки по море от друга държава членка?
8. Ще бъде ли отговорът на въпрос 7 същият, ако стоките се внасят по море в държава членка от трета държава, с която Европейската икономическа общност има споразумение, съдържащо разпоредби, съответстващи на членове 6 и 18 от споразумението между Кралство Швеция и Европейската икономическа общност, и определянето се прави с оглед на такова (споразумение за свободна търговия)?
9. Ще бъде ли отговорът на въпрос 7 същият, ако стоките се внасят в държава членка директно от трета държава, с която Европейската икономическа общност няма (споразумение за свободна търговия)?
10. Следва ли от правото на Общността, че държава членка, която е наложила или одобрила такса в противоречие с правото на Общността, е длъжна да възстанови таксата, дори ако приходите от таксата са били разпределени на независими оператори под контрола на местните власти?
11. Следва ли от установената съдебна практика на Съда на Европейските общности, че възстановяването на такси, събрани в нарушение на правото на Общността, трябва да отчита материалните и формалните изисквания, установени в националното законодателство, и че Съдът е постановил в точка 12 от решението си по дело 199/82 Amministrazione delle Finanze dello Stato v San Giorgio, че правото на възстановяване на такси, събрани от държава членка в противоречие с разпоредбите на правото на Общността, е последица и допълнение към правата, предоставени на физическите лица от разпоредбите на Общността, забраняващи такси с ефект, еквивалентен на митнически сборове, или, ако е приложимо, дискриминационното прилагане на вътрешни данъци, следва ли съдебната практика на Съда на Европейските общности да се тълкува в смисъл, че правото на Общността съдържа безусловно задължение за възстановяване на такси, които, според отговорите на въпроси 1—4, могат да са в противоречие с правото на Общността, но че това задължение е такова, че подробните условия за действителното обработване на искането за възстановяване подлежат, в определени граници, установени в съдебната практика на Съда на Европейските общности, на съответното национално законодателство?
12. Ако се приеме, че 40% надбавка върху общата такса върху стоките е в противоречие с правото на Общността, включително (споразумения за свободна търговия), съвместимо ли е с правото на Общността давностен срок, установен в националното законодателство за искове за възстановяване, да тече от по-ранен момент от този, в който съответната държава членка е прекратила таксата, която е в противоречие с правото на Общността?
13. Налага ли правото на Общността специални изисквания по отношение на националните правила относно тежестта на доказване, че са изпълнени условията за прилагане на член 86 от Договора за ЕИО?
14. Ако се приеме, че публично предприятие, което притежава и експлоатира търговско пристанище, заема господстващо положение, може ли да представлява злоупотреба с това положение, в противоречие с член 86 от Договора, това, че търговското пристанище е събирало описаните по-горе такси, определени от министъра на транспорта за използването на публични и частни търговски пристанища?
15. Ако на въпрос 14 се отговори утвърдително: имат ли лицата или предприятията, на които е наложена таксата, право по правото на Общността да искат възстановяване или обезщетение?
16. Ако се приеме, че публично предприятие, което притежава и експлоатира търговско пристанище, заема господстващо положение, може ли злоупотреба с това положение, в противоречие с член 86 от Договора, да се състои във факта, че търговското пристанище не налага описаните в настоящото преюдициално запитване пристанищни такси на собствената си фериботна линия или на тази на своя кооперационен партньор?
17. Ако отговорите на въпроси 1, 2, 4, 14 и/или 16 са утвърдителни: могат ли специфичните задължения и задачи, възложени на ответника, да доведат до заключението, че ситуацията все пак е допустима по член 90, параграф 2 от Договора?