Такси с равностоен ефект
Такси с равностоен ефект
Дело C-407/96: Bourbon Lumière, Определение от 7 юли 1998 г.
Допуска ли Решение 89/688/ЕИО на Съвета освобождавания от налози, които фактически възстановяват мито с еквивалентно действие, и какви са границите на правомощията на националните органи при предоставяне на такива освобождавания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-405/96: Beton Express и др./Direction générale des douanes de la Réunion, Определение от 7 юли 1998 г.
Приложимо ли е член 104, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда при наличие на преюдициално запитване с явно идентичен въпрос на вече решен от Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/96: Société nouvelle de concassage, Определение от 7 юли 1998 г.
Съвместима ли е система на освобождавания от данък, установена от регионалните органи, с Решение 89/688/ЕИО на Съвета по отношение на критериите за необходимост, пропорционалност и конкретност?
Води ли общият или систематичен характер на освобождаванията до въвеждане на данък с еквивалентен на мито ефект, забранен от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/96: Aprile/Amministrazione delle Finanze dello Stato, Заключение от 2 април 1998 г.
1. Принципите на правната сигурност, ефективната защита на правата, произтичащи от правото на Общността, и недопускането на дискриминация по отношение на средствата за защита на тези права (съгласно които процесуалните условия на вътрешното право не трябва да бъдат по-неблагоприятни и във всеки случай не трябва да правят упражняването на тези права прекомерно трудно), както са формулирани в съдебната практика на Съда на Европейските общности, изключват ли въвеждането на национални разпоредби, като тези, предвидени в първия параграф на член 29 от Закон № 428 от 29 декември 1990 г., които, макар и да се представят като тълкувателни разпоредби и следователно имат обратно действие, всъщност заменят (петгодишен) срок за обикновения (десетгодишен) давностен срок, който е бил в сила преди това, и които, като намаляват допълнително срока до три години, третират тези срокове като вече започнали да текат към момента на влизането им в сила, като по този начин дерогират, без видимо оправдание, и от общия принцип, установен в член 252 от преходните и заключителни разпоредби на Гражданския кодекс, съгласно който, в случай че упражняването на право се подчинява на по-кратък срок от този, предвиден в предходните закони, новият срок, приложим и за упражняването на вече възникнали права, започва да тече едва от влизането в сила на новата разпоредба?
2. Изключва ли принципът, че процесуалните условия на вътрешното право за защита на правата, произтичащи от правото на Общността, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които се прилагат за подобни искове от вътрешен характер (решения от 15 декември 1976 г. по дела 33/76 Rewe срещу Landwirtschaftskammer Saarland и 45/76 Comet BV срещу Produktschap voor Siergewassen, потвърдени в последващи други решения), въвеждането на национална разпоредба, като тази, съдържаща се в първия параграф на член 29 от Закон № 428 от 29 декември 1990 г., която, макар и привидно насочена към уеднаквяване на сроковете за възстановяване на суми, платени във връзка с митнически операции, всъщност (както е видно от заглавието и действителния текст на разпоредбата) има за последица разширяване на сроковете, предвидени по-рано в член 91 от Митническия закон (които се прилагат само в случай на изчислителни грешки или когато е приложено мито, различно от предвиденото в тарифата), към обективно недължими плащания, извършени в резултат на нарушения на правото на Общността, докато аналогични искове за възстановяване на обективно недължими плащания по обикновеното вътрешно право (член 2033 от Гражданския кодекс) подлежат на десетгодишен давностен срок?
3. Явява ли се принципът, установен от Съда на Европейските общности по дело C-208/90 Emmott срещу Minister for Social Welfare and Attorney General — според който, докато дадена директива на ЕИО не е правилно транспонирана, неизпълняващата държава членка не може да се позовава на забавянето на дадено лице да започне производство срещу нея, за да защити правата, предоставени му от разпоредбите на директивата, и че срокът, предвиден от националното право, в който трябва да бъде започнато производството, не може да започне да тече преди този момент — като приложение на принципа на правната сигурност, задължителен за националните съдилища по същия начин, както писмените разпоредби на правото на Общността?
4. Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, има ли посоченият принцип, установен по дело C-208/90 Emmott срещу Minister for Social Welfare and Attorney General, поради това, че представлява конкретно приложение на един от основните принципи на правото на Общността, общ, директен ефект, т.е. прилага ли се пряко и може ли да бъде позоваван пред националните съдилища от частноправни субекти винаги, когато дадена директива не е правилно транспонирана — както в случая с Директива 83/643/ЕИО, която е предмет на решението по дело 340/87 Commission срещу Италия [1989] ECR 1483 — и във всеки случай, когато се запазват или въвеждат национални разпоредби, които установяват правила, несъвместими с предвиденото от пряко приложими разпоредби на правото на Общността, като тези на Договора, забраняващи такси с еквивалентен ефект, и на Общата митническа тарифа, които са предмет на решението на Съда по дело C-209/89 Commission срещу Италия и на решението от 5 октомври 1995 г. по дело C-125/94 Aprile Srl, in liquidation срещу Amministrazione delle Finanze dello Stato, когато националните разпоредби, запазени в сила, изискват плащане, в противоречие с правото на Общността, на недължими такси в обстоятелства (като митническо оформяне на стоки), при които търговецът не е в състояние да откаже плащането
Следователно се пита дали държавата членка, която не е изпълнила задължението да приложи разпоредби на правото на Общността с директен ефект, има право да се позовава на изтичането на срокове или давностни срокове, които са изтекли през времето, когато несъвместимите национални разпоредби са били в сила.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/96: Chevassus-Marche/Conseil régional de la Réunion, Съдебно решение от 19 февруари 1998 г.
Явява ли се Решение 89/688/ЕИО на Съвета, с което се разрешава поддържането на octroi de mer, дължим както за внасяните продукти, така и за стоките, произведени от предприятия, установени в отвъдморски департамент, съвместимо с Договора и по-специално с членове 9, 12 и 13 от него, доколкото допуска възможността за освобождаване на местните предприятия при единственото условие, че те допринасят за насърчаването или поддържането на икономическа дейност?
Ако да, може ли Решение 89/688 да се счита, с оглед на втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, за позволяващо фискална диференциация с цел постигане на икономически цели, които са съвместими с изискванията на Договора и на вторичното законодателство, когато такава диференциация е оправдана от особените икономически условия в отвъдморските департаменти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/96: Fazenda Pública/Fricarnes, Съдебно решение от 17 септември 1997 г.
1. Следва ли „таксите“, описани по-горе и притежаващи посочените характеристики, да се считат за противоречащи на член 95, параграфи 1 и 2 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност?
2. Следва ли те да се разглеждат като такси с еквивалентен ефект на митнически сбор върху вноса, забранени от членове 9 и 12 от този договор?
3. Следва ли те да се считат за данъци върху оборота по смисъла на член 33 от Шестата директива, без да се засяга член 378 от Акта за присъединяване или което и да е друго законодателство на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/95: Texaco/Middelfart Havn и др. et Olieselskabet Danmark / Trafikministeriet и др., Съдебно решение от 17 юли 1997 г.
Противоречи ли на член 95 от Договора за ЕИО налагането от държава членка на 40% вносна надбавка върху обща такса, събирана за стоки, които се товарят, разтоварват или по друг начин се качват на борда или се разтоварват в нейните пристанища или в дълбоководните подходи към тези пристанища, когато стоките се внасят по море от друга държава членка?
Явява ли се такава вносна надбавка също така противоречаща на правото на Общността, когато се прилага за стоки, внесени от държава, която не е членка, с която Общността е сключила споразумение, съдържащо разпоредби, подобни на член 18 от споразумението между Европейската икономическа общност и Кралство Швеция, подписано в Брюксел на 22 юли 1972 г., сключено и одобрено от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 2838/72 на Съвета от 19 декември 1972 г.?
Противоречи ли правото на Общността на налагането от държава членка на такава вносна надбавка върху стоки, внесени директно от държава, която не е членка и с която Общността не е сключила споразумение?
Когато държава членка е наложила или одобрила такса, противоречаща на правото на Общността, длъжна ли е по принцип да възстанови събраната в нарушение на правото на Общността такса
Ако приходите от таксата са били предоставени на независими оператори, подчинени на местни органи, противоречи ли на правото на Общността искът за възстановяване на тези такси да бъде насочен срещу такива оператори, при условие че правилата, уреждащи такива искове, не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешни искове, и не са формулирани така, че да правят практически невъзможно или прекомерно трудно възстановяването на неправомерно платената такса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/95: Olieselskabet Danmark, Съдебно решение от 17 юли 1997 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз въвеждането на допълнителна такса от 40% върху общата стокова такса при внос на стоки по море от друга държава членка?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз въвеждането на такова допълнително мито върху стоки, внесени от трета държава, с която Съюзът има споразумение, съдържащо разпоредби, еквивалентни на член 18 от Споразумението между ЕИО и Швеция?
Позволява ли правото на Европейския съюз налагането на такова допълнително мито върху стоки, внесени директно от трета държава, с която Съюзът няма такова споразумение?
Възниква ли задължение за държавата членка да възстанови неправомерно събрани такси, дори когато приходът е постъпил в самостоятелни административни субекти под общинско управление?
Възпрепятства ли правото на Европейския съюз прилагането на национален давностен срок за искове за възстановяване на такси, събрани в нарушение на член 95 от Договора или на еквивалентна разпоредба от споразумение със съответна трета държава, когато този срок започва да тече преди отмяната на таксата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/95: GT-Link/De Danske Statsbaner, Съдебно решение от 17 юли 1997 г.
1. Следва ли специална надбавка от 40% върху такса за стоки, която, както е описано в акта за преюдициално запитване, обичайно се събира за използването на пристанища, разрешени от датския министър на транспорта да функционират като търговски пристанища, да се разглежда като попадаща под правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или под член 95 от този договор?
2. Следва ли правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или член 95 да се тълкуват в смисъл, че е несъвместимо с тези разпоредби да се налага специална надбавка от 40% върху обичайно събираната такса за стоки, ако тази надбавка се налага изключително върху стоки, внесени извън Дания?
3. Ако на втория въпрос се отговори утвърдително: при какви условия такава такса може да бъде оправдана на основание, че представлява възнаграждение за предоставена услуга или по съображения на транспортната политика съгласно дяла от Договора за ЕИО, посветен на транспорта?
4. Ако специалната надбавка се окаже несъвместима с Договора за ЕИО, отнася ли се това заключение за цялата надбавка, събирана от датата на присъединяване на държавата членка към Договора за ЕИО, или само за увеличението на надбавката, което е влязло в сила след тази дата?
5. Налага ли правото на Общността специални изисквания по отношение на националните правила за разпределението на тежестта на доказване, че са изпълнени условията за прилагане на член 86 от Договора за ЕИО?
6. Когато публично предприятие, което притежава и експлоатира търговско пристанище, заема господстващо положение, може ли събирането от търговското пристанище на описаните по-горе такси, определени от министъра на транспорта за използването на публични и частни търговски пристанища, да представлява злоупотреба с това положение, противно на член 86 от Договора?
7. Ако на шести въпрос се отговори утвърдително: имат ли лицата или предприятията, върху които е наложена таксата, право по правото на Общността да искат възстановяване или обезщетение?
8. Когато публично предприятие, което притежава и експлоатира търговско пристанище, заема господстващо положение, представлява ли фактът, че търговското пристанище не налага описаните в акта за преюдициално запитване такси за пристанище върху собствената си фериботна линия или върху тази на своя кооперационен партньор, злоупотреба с това положение?
9. Ако на въпроси 1, 2, 4, 6 и/или 8 се отговори утвърдително: могат ли специалните задължения и задачи, възложени на ответника, да оправдаят неговото поведение съгласно член 90, параграф 2 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-90/94: Haahr Petroleum/Åbenrå Havn и др., Съдебно решение от 17 юли 1997 г.
1. Следва ли специалната 40% надбавка върху обичайно събираната такса за стоки да се разглежда като попадаща под правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или под член 95 от този договор?
2. Следва ли правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или член 95 от този договор да се тълкуват в смисъл, че е несъвместимо с тези разпоредби да се налага специална 40% надбавка върху обичайно събираната такса за стоки, ако тази надбавка се прилага изключително върху стоки, внесени извън Дания?
3. Ако отговорът на въпрос 2 е положителен, при какви обстоятелства такава такса може да бъде оправдана на основание, че представлява възнаграждение за предоставена услуга или по съображения на транспортна политика (член 84, параграф 2 от Договора за ЕИО)?
4. Ако специалната надбавка върху вноса се счита за несъвместима с Договора за ЕИО, това заключение отнася ли се до цялата надбавка, събирана след присъединяването на Дания към Договора за ЕИО, или само до увеличението на надбавката, което е влязло в сила след това?
5. Ако се приеме, че надбавката върху вноса е несъвместима с правото на Общността, ще има ли фактът, че искането за възстановяване може да бъде погасено по давност съгласно националните правила за давностни срокове, пълния или частичен ефект, че надбавката върху вноса не може да бъде възстановена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.