Обща търговска политика

Външна дейност | Външни отношения | Обща търговска политика

Дело C-89/99: Schieving-Nijstad и др., Съдебно решение от 13 септември 2001 г.

Има ли член 50 от Споразумението по ТРИПС, по-специално член 50, параграф 6, директен ефект?
Следва ли член 50, параграф 6 от Споразумението по ТРИПС да се тълкува в смисъл, че временните мерки по смисъла на член 50, параграфи 1 и 2 отпадат автоматично по силата на закона, ако производството по същество не е образувано в срока, определен във временната мярка, или, ако такъв срок не е определен, ако производството по същество не е започнато в рамките на 20 работни дни или 31 календарни дни (което от двете е по-дълго), или е необходимо искане от страната, срещу която е постановена мярката, за да отпадне тази мярка?
Когато срокът, в който трябва да бъде образувано производството по същество, не е определен във временните мерки, постановени от съда, от кой момент започва да тече този срок: (а) от деня, следващ датата на постановяване на временната мярка; или (б) от деня, следващ датата на връчване на решението за постановяване на временната мярка на ответника; или (в) от деня, следващ датата, на която решението за постановяване на временната мярка е станало окончателно и не подлежи на обжалване; или (г) от друг момент?
Когато съдът постановява временна мярка, длъжен ли е служебно да определи срок, в който да бъде образувано производството по същество, или може да определи такъв срок само по искане на страна?
Когато съдът е сезиран в производство по обжалване на мярка, постановена от по-нисшестоящ съд в първоинстанционно производство, и апелативният съд потвърждава тази мярка, може ли апелативният съд да определи, служебно или по искане на една от страните, срок по смисъла на горното, ако първоинстанционният съд не е направил това?
Приложим ли е член 50 от Споразумението по ТРИПС, когато това споразумение влиза в сила в съответната държава членка на дата, следваща приключването на устната фаза на производството на първа инстанция, но преди постановяването на решението от първоинстанционния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Външна дейност | Външни отношения | Обща търговска политика

Дело C-442/99: Cordis/Комисия, Заключение от 17 май 2001 г.

Неизпълнение на условията за прилагане на член 30 от Регламент № 404/93
Нарушение на принципа на равно третиране

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Заключения

Mischo

Жалба за отмяна, Обжалване

Външна дейност | Външни отношения | Дъмпинг | Обща търговска политика

Дело C-77/98: NutraSweet/Съвет, Съдебно решение от 3 май 2001 г.

Допустимо ли е определянето на нормалната стойност за целите на антидъмпинговото разследване да се основава на цени, защитени с патент на вътрешния пазар на износителя, когато тези цени не позволяват валидно сравнение с цените на износ за Съюза?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 190 от Договора за ЕО (сега член 253 ДФЕС) относно причините за използване на патентно защитените цени като нормална стойност?
Може ли евентуална незаконосъобразност на регламента за налагане на временна антидъмпингова мярка поради нарушение на правото на защита да опорочи законосъобразността на регламента за налагане на окончателна антидъмпингова мярка?
Съвместимо ли е с член 2, параграфи 3 и 6 от основния антидъмпингов регламент определянето на нормалната стойност на японски продукт въз основа на цените на вътрешния пазар на Съединените щати, когато тези цени са защитени с патент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Дело C-307/99: OGT Fruchthandelsgesellschaft, Определение от 2 май 2001 г.

Външна дейност | Външни отношения | Обща търговска политика | Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ)

Придават ли разпоредбите на членове I и XIII от ГАТТ 1994 права на частноправни субекти, на които те могат да се позовават директно пред национален съд с цел да се противопоставят на прилагането на втория параграф на член 18, параграф 1 от Регламент № 404/93, изменен с Регламент № 1637/98?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Външна дейност | Външни отношения | Обща търговска политика

Дело C-89/99: Schieving-Nijstad и др., Заключение от 16 февруари 2001 г.

1) Има ли пряко действие член 50 от Споразумението по ТРИПС, по-специално член 50, параграф 6?
2) Следва ли член 50, параграф 6 от Споразумението по ТРИПС да се тълкува в смисъл, че временните мерки по смисъла на член 50, параграфи 1 и 2 отпадат по силата на закона, ако производството по същество не е образувано в срока, определен във временната мярка, или, когато такъв срок не е определен, ако производството по същество не е започнато в рамките на 20 работни дни или 31 календарни дни (което от двете е по-дълго), или е необходимо (винаги) искане от страната, срещу която е постановена временната мярка, за да отпадне тази мярка?
3) Кога започва да тече срокът, в който трябва да бъде образувано производството по същество, когато този срок не е определен във временната мярка: (a) от деня, следващ датата на постановяване на временната мярка; (b) от деня, следващ датата на връчване на решението за постановяване на временната мярка на ответника; (c) от деня, следващ датата, на която решението за постановяване на временната мярка е станало окончателно и не подлежи на обжалване; или (d) в друг момент?
4) Длъжен ли е съдът, който постановява временна мярка, служебно да определи срок, в който трябва да бъде образувано производството по същество, или може да определи такъв срок само по искане на страна?
5) Когато съдът е сезиран в производство по обжалване на мярка, постановена от първоинстанционен съд, и апелативният съд потвърждава тази мярка, може ли апелативният съд да определи, служебно или по искане на страна, срок по смисъла на горното, ако първоинстанционният съд не е направил това?
6) Приложим ли е член 50 от Споразумението по ТРИПС, когато това споразумение влиза в сила в съответната държава членка на дата, следваща приключването на съдебното производство на първа инстанция, но преди съдът, сезиран с производството на първа инстанция, да е постановил решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Външна дейност | Външни отношения | Обща търговска политика

Дело C-89/99: Schieving-Nijstad и др., Заключение от 15 февруари 2001 г.

1) Има ли член 50 от TRIPs споразумението, по-специално параграф 6 от този член, пряко действие
2) Следва ли член 50, параграф 6 от TRIPs споразумението да се тълкува в смисъл, че временните мерки по смисъла на параграфи 1 и 2 от тази разпоредба отпадат автоматично, ако главното производство не е образувано в рамките на срока, определен във връзка с временната мярка, или ако такъв срок не е определен — ако главното производство не е образувано в срок от 20 работни дни или 31 календарни дни (което от двете е по-дълго), или за такова отпадане (винаги) се изисква искане от страната, срещу която е постановена мярката
3) Кога започва да тече срокът, в който трябва да бъде образувано главното производство, ако такъв не е определен във връзка с временната мярка: а) в деня или деня след деня, в който съдът е постановил временната мярка, или б) в деня или деня след деня, в който решението за временната мярка е връчено на ответника, или в) в деня или деня след деня, в който решението за временната мярка е станало окончателно, или г) в друг момент
4) Следва ли съдът, който постановява временна мярка, служебно да определи срок, в който трябва да бъде образувано главното производство, или може да определи такъв срок само при подадено искане
5) Може ли съдът, който като въззивна инстанция трябва да се произнесе по мярка, постановена от първоинстанционния съд и който потвърждава това решение, служебно или по искане на една от страните, все още да определи срок, както е посочено по-горе, ако първоинстанционният съд не е направил това
6) Прилага ли се член 50 от TRIPs споразумението, ако споразумението е влязло в сила за съответната държава членка в момент, когато съдебното заседание в първоинстанционния съд е приключило, но съдът все още не е постановил решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Външна дейност | Външни отношения | Дъмпинг | Обща търговска политика

Дело C-239/99: Nachi Europe, Съдебно решение от 15 февруари 2001 г.

Явява ли се невалиден член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2849/92?
Ако на първия въпрос следва да се отговори утвърдително, от кой момент член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2849/92 следва да се счита за невалиден по отношение на ищеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Външна дейност | Външни отношения | Обща търговска политика

Дело C-392/98: Assco Gerüste GmbH/Wilhelm Layher GmbH & Co., Съдебно решение от 14 декември 2000 г.

Компетентна ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува член 50 от TRIPs споразумението, включително когато въпросът не се отнася до временни мерки за защита на права върху търговски марки?
Има ли член 50, параграф 6 от TRIPs споразумението пряко действие, така че националните съдилища са длъжни да го прилагат дори при липса на съответна национална разпоредба?
Може ли правото на иск по общите разпоредби на националното право относно непозволено увреждане, по-специално нелоялна конкуренция, за защита на промишлен дизайн срещу имитация, да се квалифицира като "право на интелектуална собственост" по смисъла на член 50, параграф 1 от TRIPs споразумението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-300/98: Dior и др., Съдебно решение от 14 декември 2000 г.

Външна дейност | Външни отношения | Обща търговска политика

Когато съдебните органи на държавите членки са призовани да постановят временни мерки за защита на права на интелектуална собственост, попадащи в обхвата на Споразумението за търговските аспекти на правата на интелектуална собственост (TRIPs), и пред Съда на Европейските общности е образувано дело в съответствие с разпоредбите на Договора, по-специално член 177 (сега член 234 ЕО), има ли Съдът на Европейските общности компетентност да тълкува член 50 от Споразумението TRIPs?
В област, в която се прилага Споразумението TRIPs и по която Общността вече е приела законодателство, задължени ли са съдебните органи на държавите членки по силата на правото на Общността, когато са призовани да прилагат национални разпоредби с оглед постановяване на временни мерки за защита на права, попадащи в такава област, да го правят, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на член 50 от Споразумението TRIPs, и в област, по която Общността все още не е приела законодателство и която следователно попада в компетентността на държавите членки, изисква ли или забранява ли правото на Общността националният правен ред да предоставя на частноправните субекти право да се позовават пряко на правилото, установено в член 50, параграф 6 от Споразумението TRIPs, или да задължава съдилищата да прилагат това правило служебно?
Оставя ли член 50 от Споразумението TRIPs на договарящите страни, в рамките на техните собствени правни системи, задачата да определят дали правото да се предяви иск по общите разпоредби на националното право относно непозволените увреждания, по-специално нелоялната конкуренция, с цел защита на промишлен дизайн срещу копиране, следва да се квалифицира като право на интелектуална собственост по смисъла на член 50, параграф 1 от Споразумението TRIPs?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.