Отпадъци
Отпадъци
Дело C-358/11: Lapin luonnonsuojelupiiri, Съдебно решение от 7 март 2013 г.
Може ли от факта, че отпадък е бил класифициран като опасен отпадък, да се направи непосредствено извод, че употребата на [такова] вещество или на [такова] изделие води до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве по смисъла на член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2008/98/ЕО
Може ли също така опасен отпадък да изгуби качеството си на отпадък, ако са спазени условията по член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО?
Следва ли при тълкуването на понятието „отпадък“, по-специално при преценката на задължението за обезвреждане на веществото или изделието, да се отдаде значение на факта, че съгласно посоченото в член 67 от Регламента REACH приложение ХVII повторната употреба на изделието, което е обект на преценката, е разрешена при определени условия
Ако това е така, какво значение следва да се отдаде на този факт?
Хармонизирани ли са с член 67 от Регламента REACH изискванията за производството, пускането на пазара и употребата по смисъла на член 128, параграф 2 от същия регламент, така че употребата на посочените в приложение ХVII препарати и изделия да не може да бъде възпрепятствана въз основа на националните разпоредби за опазване на околната среда, ако ограниченията, [предвидени в тези разпоредби,] не са публикувани в списъка, съставен от Комисията съгласно член 67, параграф 3 от Регламента REACH?
Следва ли съдържащото се в [приложение XVII, точка 19, параграф 4, буква б)] от Регламента REACH изброяване на употребите на обработената с разтвор на ССА дървесина да се тълкува в смисъл, че в него са посочени всички възможни употреби без изключение?
Може ли разглежданата в настоящия случай употреба като подпорна конструкция да бъде приравнена към употребите, изброени в посочения списък във въпрос 4, така че тази употреба да може да бъде разрешена въз основа на [приложение XVII, точка 19, параграф 4, буква б)] от Регламента REACH, доколкото са спазени останалите необходими условия?
Какви обстоятелства следва да се вземат предвид при преценката дали съществува риск от многократен контакт с кожата по смисъла на [приложение XVII, точка 19, параграф 4, буква г)] от Регламента REACH?
Съдържащото се в посочената във въпрос 6 разпоредба понятие „възможен“ означава ли, че многократният контакт с кожата трябва да бъде възможен теоретично, или пък че той поне в известна степен трябва да бъде вероятен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-517/11: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 7 февруари 2013 г.
Нарушени ли са задълженията на Република Гърция по член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО, във връзка с член 7 от същата директива, поради неприемане на необходимите мерки за предотвратяване на влошаването на природните местообитания и местообитанията на видовете в зоната за специална защита GR 1220009?
Нарушени ли са задълженията на Република Гърция по член 3 и член 4, параграфи 1 и 3 от Директива 91/271/ЕИО, поради липса на система за събиране и пречистване на градските отпадъчни води за агломерация Лангадас?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-517/11: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 7 февруари 2013 г.
Изпълнила ли е Република Гърция задължението си да приеме необходимите мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на естествените местообитания и местообитанията на видовете в специалната защитена зона GR 1220009 съгласно член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО?
Изпълнила ли е Република Гърция задължението си да въведе канализационна система и система за пречистване на градските отпадъчни води за агломерацията на Лъгадина съгласно член 3 и член 4, параграфи 1 и 3 от Директива 91/271/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-305/12: Комисия/Словакия, Определение от 28 януари 2013 г.
Условията, при които разноските следва да бъдат понесени от ответната държава при оттегляне на иска от страна на Комисията.
Правилата относно разноските за встъпилите държави членки и институции в производството.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-416/10: Križan и др., Съдебно решение от 15 януари 2013 г.
1) Позволява ли, съответно задължава ли правото на Съюза (и по-конкретно член 267 ДФЕС) върховната юрисдикция на държава членка да сезира служебно [Съда] с преюдициален въпрос, включително на такъв етап от съдебното производство, на който Конституционният съд е отменил решение на върховната юрисдикция, което се основава преди всичко на прилагането на правната уредба на Съюза относно опазването на околната среда, като е задължил тази юрисдикция да се придържа към правните изводи на Конституционния съд относно нарушаването на материалните и процесуалните конституционни права на страна в производството, без да държи сметка за свързаните с правото на Съюза измерения на разглежданото дело или, с други думи, когато, произнасяйки се като последна инстанция, Конституционният съд е достигнал до извода, че не е необходимо да се отправя преюдициално запитване до [Съда] в рамките на това производство, и временно е изключил по разглежданото дело прилагането на правото на подходяща околна среда и на нейното опазване?
2) Може ли да бъде постигната основната цел на комплексното предотвратяване, която е определена по-конкретно в съображения 8, 9 и 23, както и в членове 1 и 15 от Директива [96/61], и по-общо в [правото на Съюза] в областта на околната среда, т.е. предотвратяването и намаляването на замърсяването на околната среда, включително чрез приобщаването на обществеността към целта да се постигне висока степен на опазване на околната среда като цяло, в рамките на производство, при което не се гарантира достъп на обществеността в началото на процедурата за комплексно предотвратяване до всички релевантни документи (член 6 във връзка с член 15 от Директива [96/61]), и по-специално до решението за разполагане на инсталация — депо за отпадъци, но като впоследствие липсващият документ бъде приложен по делото в първоинстанционното производство, при условие че той няма да бъде оповестяван на останалите участници в производството, тъй като става дума за търговска тайна, или — казано с други думи — може ли основателно да се предположи, че решението за разполагане на инсталацията (и най-вече неговата обосновка) оказва съществено влияние върху доводите, становищата и останалите предложения?
3) Постигат ли се целите на Директива [85/337] по-специално от гледна точка на правната уредба на Съюза относно околната среда, и по-конкретно от гледна точка на предвиденото в член 2 условие, съгласно което, преди да бъдат одобрени определени проекти, те следва да бъдат оценени с оглед на въздействието им върху околната среда, когато срокът на действие на приетото през 1999 г. първоначално становище на Министерството на околната среда, с което преди време е приключила процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, е удължен след няколко години с обикновено решение, без да се извърши нова оценка на въздействието върху околната среда
С други думи, може ли да се приеме, че решение, което вече е прието в приложение на Директива [85/337], има неограничено действие във времето?
4) Общото условие, произтичащо от Директива [96/61] (и по-специално от нейния преамбюл и от членове 1 и 15а) — а именно че държавите членки гарантират предотвратяването и намаляването на замърсяването на околната среда, като следят и за това заинтересуваните лица да разполагат с редовни, справедливи и бързи административни и съдебни производства — във връзка с член 10а от Директива [85/337], както и от член 6 и от член 9, параграфи 2 и 4 от Конвенцията от Орхус, включва ли и възможността посочените лица да поискат постановяването на привременна административна или съдебна мярка по националното право (например разпореждане за спиране на изпълнението на комплексно решение), която позволява временно, т.е. до постановяване на решение по същество, да се спре изграждането на проектираната инсталация?
5) Възможно ли е посредством съдебно решение, с което се осъществява условието по Директива [96/61], по Директива [85/337] или по член 9, параграфи 2 и 4 от Орхуската конвенция, т.е. в приложение на предвиденото в посочените разпоредби право на обществеността на справедлива съдебна защита по смисъла на член 191, параграфи 1 и 2 [ДФЕС], който се отнася до политиката на Европейския съюз в областта на околната среда, незаконосъобразно да се наруши правото на собственост на експлоатиращия инсталацията, гарантирано по-конкретно в член 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, например като в рамките на съдебно производство се отмени надлежно предоставеното на заявителя комплексно разрешително за нова инсталация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-374/11: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 19 декември 2012 г.
Нарушила ли е Ирландия задължението си по член 260, параграф 1 ДФЕС, като не е приела всички необходими мерки за изпълнение на решението по дело C-188/08 относно транспонирането на Директива 75/442/ЕИО?
Следва ли на Ирландия да бъдат наложени финансови санкции (дневна глоба и еднократна сума) за неизпълнение на решението по дело C-188/08 и в какъв размер трябва да бъдат тези санкции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-374/11: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 19 декември 2012 г.
Следва ли да се установи, че Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС, като не е приела всички необходими мерки за изпълнение на предходното решение на Съда относно битовите отпадъчни води, отвеждани чрез септични ями?
Допустимо ли е налагането на периодична имуществена санкция и еднократно платима сума на държава членка за неизпълнение на съдебно решение по член 260, параграф 2 ДФЕС и какви са критериите за определяне на размера на тези санкции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/11: Lapin luonnonsuojelupiiri, Заключение от 13 декември 2012 г.
1. Може ли от факта, че отпадък е бил класифициран като опасен отпадък, да се направи непосредствено извод, че употребата на веществото или изделието води до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве по смисъла на член 6, параграф 1, буква г) от Директивата за отпадъците
Може ли също така опасен отпадък да изгуби качеството си на отпадък, ако са спазени условията по член 6, параграф 1 от Директивата за отпадъците?
2. Следва ли при тълкуването на понятието „отпадък“, по-специално при преценката на задължението за обезвреждане на веществото или изделието, да се отдаде значение на факта, че съгласно посоченото в член 67 от Регламента REACH приложение ХVII повторната употреба на изделието, което е обект на преценката, е разрешена при определени условия
Ако това е така, какво значение следва да се отдаде на този факт?
3. Хармонизирани ли са с член 67 от Регламента REACH изискванията за производството, пускането на пазара и употребата по смисъла на член 128, параграф 2 от Регламента REACH, така че употребата на посочените в приложение ХVII препарати и изделия да не може да бъде възпрепятствана въз основа на националните разпоредби за опазване на околната среда, ако тези ограничения не са публикувани в списъка, съставен от Комисията съгласно член 67, параграф 3 от Регламента REACH?
4. Следва ли съдържащото се в приложение XVII, точка 19, параграф 4, буква б) от Регламента REACH изброяване на употребите на обработената с разтвор на ССА дървесина да се тълкува в смисъл, че в него са посочени всички възможни употреби без изключение?
5. Може ли разглежданата в настоящия случай употреба като подпорна конструкция за дъсчена пътека да бъде приравнена към изброените в посочения списък употреби, така че тази употреба да може да бъде разрешена на основание на приложение ХVII, точка 19, параграф 4, буква б) от Регламента REACH, доколкото са спазени останалите необходими условия?
6. Какви обстоятелства следва да се вземат предвид при преценката дали съществува риск от многократен контакт с кожата по смисъла на приложение ХII, точка 19, параграф 4, буква г) от Регламента REACH?
7. Съдържащото се в посочената във въпрос 6 разпоредба понятие „възможен“ означава ли, че многократният контакт с кожата трябва да бъде възможен теоретично, или пък че той поне в известна степен трябва да бъде вероятен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-307/12: Комисия/България, Определение от 11 декември 2012 г.
Кой следва да понесе съдебните разноски при оттегляне на иска, когато оттеглянето е в резултат на поведението на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.