Конкуренция

Дело C-48/72: Brasserie de Haecht/Wilkin-Janssen, Заключение от 13 декември 1972 г.

Конкуренция

1. Трябва ли процедура по членове 2, 3 и 6 от Регламент № 17 да се счита за започната от Комисията от момента, в който тя потвърди получаването на искане за отрицателно удостоверение или на уведомление с цел получаване на освобождаване по член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО?
2. Може ли уведомяването за стандартен договор, отнасящ се до правни отношения, създадени през 1968 г., да се счита за уведомяване за подобен договор, сключен през 1963 г.?
3. Следва ли нищожността на договори, освободени от задължението за уведомяване, да се счита за настъпила от датата, на която една от договарящите се страни надлежно я предяви, или едва от датата на съдебното решение или решението на Комисията, с което тя се установява?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Преюдициално запитване

Френски

Дело C-7/72: Boehringer Mannheim/Комисия, Заключение от 29 ноември 1972 г.

Нарушение на общ принцип на правото, изискващ приспадане на вече наложена парична санкция от съд на трета държава от глобата, наложена от Комисията на Европейските общности за същите факти
Неправилно прилагане на принципа non bis in idem при кумулиране на санкции за едни и същи действия, наложени от съд на трета държава и от Комисията на Европейските общности

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Господстващо положение | Конкуренция

Дело C-6/72: Europemballage Corporation и Continental Can Company/Комисия, Заключение от 21 ноември 1972 г.

Неправилно прилагане на член 86 от Договора за ЕИО към процеси на концентрация между предприятия, когато не са използвани нелоялни средства и не е налице злоупотреба с господстващо положение.
Недоказаност на господстващо положение на Schmalbach на съществена част от общия пазар и неправилна оценка на конкурентните условия след сливането с Thomassen.
Неправомерно приписване на действията на дъщерното дружество Europemballage на майчиното дружество Continental и липса на компетентност на Комисията спрямо американско дружество.
Нарушения на процесуалните правила при приемане на решението, включително липса на мотиви, неправилен език на решението и недостатъчно предоставени процесуални гаранции.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Заключения

Roemer

Жалба за отмяна, Молба за спиране на изпълнението или молба за постановяване на временни мерки

Дело C-8/72: Vereeniging van Cementhandelaren/Комисия, Съдебно решение от 17 октомври 1972 г.

Може ли изменението на вътрешните правила на сдружението, извършено непосредствено преди приемането на обжалваното решение, да направи решението на Комисията безпредметно?
Допусната ли е съществена процесуална нередност поради това, че уведомлението за възражения е подписано от генералния директор по конкуренцията, а не от член на Комисията?
Съвместими ли са системата на „целеви цени“ и другите ограничителни клаузи във вътрешните правила на сдружението с правилата на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО?
Може ли национален картел, действащ само на територията на една държава членка, да засегне търговията между държавите членки по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО?
Достатъчно мотивирано ли е решението на Комисията по отношение на всички обхванати от него правила и условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-8/72: Vereeniging van Cementhandelaren/Комисия, Заключение от 21 септември 1972 г.

Неправилно прилагане на член 85 от Договора за ЕИО по отношение на решенията на сдружението на търговците на цимент (VCH), тъй като тези решения не представляват ограничаване на конкуренцията.
Липса на влияние на разглежданите решения върху търговията между държавите членки.
Нарушение на съществените процесуални изисквания, по-специално поради неправомерно подписване на уведомлението за възраженията от генералния директор по конкуренцията и поради недостатъчна мотивировка на обжалваното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-49/69: BASF/Комисия, Съдебно решение от 14 юли 1972 г.

Нарушени ли са основни процесуални изисквания относно правото на изслушване на заинтересованите страни, тъй като решението за започване на административната процедура не е посочило член 15 от Регламент № 17/62 относно глобите?
Нарушени ли са правата на защита на заявителя поради непредоставяне на информация относно новите заключения на Комисията след разследванията през 1968 г.?
Допустимо ли е Комисията да откаже на заявителя да бъде представляван от адвокат по време на изслушването, като се позове на член 9, параграф 2 от Регламент № 99/63?
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението на Комисията, особено относно фактите, доказващи наличието на нарушение?
Превишила ли е Комисията разумния срок за образуване на производство относно увеличенията на цените през 1964 и 1965 г. при липса на предвиден давностен срок?
Доказано ли е наличието на забранена съгласувана практика по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО при увеличенията на цените през 1964, 1965 и 1967 г.?
Използвала ли е Комисията правомощията си за контрол върху конкуренцията с цел неправомерно влияние върху ценовата политика на предприятията?
Допустимо ли е налагането на глоба по член 15 от Регламент № 17/62, когато не е налице повторяемост на нарушението и достатъчно ли е мотивирана наложената глоба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-54/69: Francolor/Комисия, Съдебно решение от 14 юли 1972 г.

Допуснати ли са съществени процесуални нарушения при започването на административното производство, по-специално чрез едновременно прилагане на членове 3 и 15 от Регламент № 17/62, без изрично позоваване на член 15 в решението за започване на производството?
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателя чрез продължаване на разследването след връчването на изложението на възраженията и чрез неизпращане на допълнителна информация, събрана в хода на това разследване?
Съответства ли изложението на възраженията на изискванията за мотивиране и предоставяне на достатъчна информация относно фактите и доказателствата, на които се основават възраженията, включително използването на доказателства, събрани от национални органи?
Допустимо ли е Комисията да публикува решението за налагане на глоби по член 15 от Регламент № 17/62 в Официален вестник на Европейските общности?
Превишила ли е Комисията разумния срок за започване на производство и налагане на глоба поради липса на предвиден давностен срок?
Доказано ли е съществуването на забранена съгласувана практика между производителите на оцветители по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО?
Съразмерна ли е наложената глоба с оглед тежестта на нарушението и участието на жалбоподателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Френски

Дело C-52/69: Geigy AG/Комисия, Съдебно решение от 14 юли 1972 г.

Допустимо ли е „уведомлението за възражения“ да бъде подписано от длъжностно лице на Комисията по пълномощие, без изрична делегация на правомощия?
Съвместимо ли е с процесуалните изисквания уведомлението за възражения да съдържа позоваване на възможността за налагане на глоби, когато решението за започване на производството не го предвижда изрично?
Законно ли е обслужването на уведомлението за възражения на територията на трета държава по начин, който не съответства на вътрешното право на тази държава?
Допустимо ли е Комисията да извършва допълнителни проверки и да основава решението си на факти, които не са били изрично посочени в уведомлението за възражения?
Може ли евентуална нередовност при уведомяването на решението да доведе до неговата нищожност?
Допустимо ли е Комисията да наложи глоба за участие в нарушение, извършено повече от три години преди започване на производството, при липса на изричен давностен срок?
Доказано ли е наличието на забранена съгласувана практика по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО?
Може ли Комисията да наложи глоба на предприятие със седалище извън Общността за действия, извършени чрез негови дъщерни дружества в Общността?
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението относно връзката между майката и дъщерните дружества и обосновката на компетентността на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-53/69: Sandoz AG/Комисия, Съдебно решение от 14 юли 1972 г.

Допустимо ли е подписването на изложението на възраженията от длъжностно лице на Комисията, което не е член на Комисията?
Съвместимо ли е с правото на Съюза разминаването между изложението на възраженията и решението за започване на административната процедура, по-специално по отношение на възможността за налагане на глоби?
Законно ли е връчването на изложението на възраженията на предприятие, установено в трета държава, по начин, който не съответства на правото на тази държава?
Допустимо ли е Комисията да извършва допълнителни проверки и да използва нови факти след връчване на изложението на възраженията, без да изпрати ново изложение на възраженията?
Може ли евентуални нередности при уведомяването на решението да доведат до неговата нищожност?
Допустимо ли е Комисията да наложи глоба за нарушение, извършено преди повече от три години, при липса на изрично предвиден давностен срок?
Доказано ли е съществуването на забранена съгласувана практика между производителите на бои по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО?
Може ли Комисията да наложи глоба на предприятие, установено извън Общността, за действия, извършени от негови дъщерни дружества в Общността?
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението относно връзката между майката и дъщерните дружества и компетентността на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.