Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.

Дело C-157/80: Rinkau, Съдебно решение от 26 май 1981 г.

Следва ли изразът „престъпление, което не е извършено умишлено“, съдържащ се в първия параграф на член II от посочения протокол, да се разбира като включващ всяко престъпление, за чието правно определение не се изисква специален умисъл по отношение на който и да е елемент на престъплението, или този израз следва да се разбира в по-тесен смисъл, като се отнася само до престъпления, в чието определение се съдържа позоваване на някакъв елемент на вина (culpa) от страна на извършителя?
Ако са изпълнени условията, посочени в член II от посочения протокол, прилага ли се предоставеното с този член право на „обвиняемия“ без ограничения, или обвиняемият има това право само когато трябва да се защитава срещу граждански иск, предявен в съответното наказателно производство, или поне когато интересите на обвиняемия по гражданското право са засегнати от изхода на наказателното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-150/80: Elefanten Schuh GmbH/Jacqmain, Заключение от 20 май 1981 г.

1. (a) Приложима ли е член 18 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, ако страните са се съгласили да предоставят компетентност на съд в смисъла на член 17?
(b) Приложимо ли е правилото за компетентност, съдържащо се в член 18, ако ответникът не само е оспорил компетентността, но и е направил изявления по съществото на делото?
(в) Ако е така, трябва ли компетентността да бъде оспорена in limine litis?
4. (a) При прилагане на член 22 от Конвенцията могат ли свързани дела, които, ако бяха заведени отделно, трябваше да бъдат заведени пред съдилищата на различни договарящи държави, да бъдат заведени едновременно пред един от тези съдилища, при условие че законът на този съд допуска съединяване на свързани дела и този съд има компетентност по двете дела?
(b) Това ли е случаят и ако страните по едно от споровете, които са породили делата, са се съгласили, в съответствие с член 17 от Конвенцията, че съд на друга договаряща държава е компетентен да реши този спор?
5. Противоречи ли на член 17 от Конвенцията да се постанови, че споразумение за предоставяне на компетентност на съд е нищожно, ако документът, в който се съдържа споразумението, не е съставен на езика, предписан от закона на договарящата държава под страх от нищожност, и ако съдът на държавата, пред който се позовава на споразумението, е длъжен по този закон служебно да обяви документа за нищожен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-157/80: Rinkau, Заключение от 8 април 1981 г.

1. Следва ли изразът „престъпление, което не е извършено умишлено“, съдържащ се в първия параграф на член II от посочения протокол, да се разбира като обхващащ всяко престъпление, за което в правната дефиниция не се изисква специален умисъл по отношение на който и да е елемент от престъплението, или този израз следва да се разбира в по-тесен смисъл, като се отнася само до престъпления, в дефиницията на които се съдържа позоваване на някакъв елемент на вина (culpa) от страна на извършителя?
2. Ако са изпълнени условията, посочени в член II от посочения протокол, прилага ли се безусловно правото, предоставено на „обвиняемия“ по този член, или обвиняемият има това право само когато трябва да се защитава срещу граждански иск, предявен в съответното наказателно производство, или поне когато интересите на обвиняемия по гражданското право са засегнати от изхода на наказателното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-166/80: Klomps/Michel, Заключение от 25 март 1981 г.

1) Трябва ли „Zahlungsbefehl“ [заповед за плащане] или „Vollstreckungsbefehl“ [заповед за изпълнение], издадени съгласно германското право, действащо през 1976 г., да се считат за „документ, с който е образувано производството“ по смисъла на уводните думи и точка 2 на член 27 от Конвенцията за компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела на ЕИО
2) Ако се приеме, че в случай като настоящия „Zahlungsbefehl“ е документът, с който е образувано производството по смисъла на уводните думи и точка 2 на член 27, необходимо ли е, по отношение на въпроса дали този документ е връчен на ответника в достатъчно време, за да може той да организира защитата си, да се вземе предвид само срокът за подаване на „Widerspruch“ [възражение] срещу „Zahlungsbefehl“, или трябва да се вземе предвид и фактът, че след изтичането на този срок ответникът разполага с допълнителен срок за подаване на „Einspruch“ [възражение] срещу „Vollstreckungsbefehl“
3) Приложими ли са уводните думи и точка 2 на член 27, ако ответникът в държавата на съда, чието признаване или изпълнение се иска (първоначално сезираният съд), е възразил срещу решението, постановено при неявяване, и първоначално сезираният съд е постановил, че възражението е недопустимо, тъй като не е подадено в предвидения за това срок
4) Ако първоначално сезираният съд е постановил, че към момента на връчване на документа, с който е образувано производството, ответникът е имал обичайно местопребиваване в държавата на този съд, поради което връчването е било извършено надлежно, изискват ли разпоредбите на уводните думи и точка 2 на член 27 отделна проверка на въпроса дали документът е връчен в достатъчно време, за да може ответникът да организира защитата си
Ако да, ограничава ли се тази проверка само до въпроса дали документът е достигнал обичайното местопребиваване на ответника навреме, или трябва например да се провери и дали връчването на това местопребиваване е било достатъчно, за да се гарантира, че документът ще достигне лично до ответника навреме
5) Във връзка с въпросите, изложени в т. 4, променя ли се положението, с оглед на член 52, от въпроса дали съдът на държавата, в която се иска признаване или изпълнение, постановява, че съгласно правото на тази държава към момента на връчване на документа, с който е образувано производството, ответникът е имал обичайно местопребиваване в тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-139/80: Blankaert & Willems/Trost, Съдебно решение от 18 март 1981 г.

Дали независим търговски агент, който само посредничи при сключването на сделки (Handelsvertreter (Vermittlungsvertreter)), като правното му положение му позволява по същество свободно да организира работата си и да решава каква част от времето си да посвети на интересите на предприятието, което се е съгласил да представлява, и което предприятие не може да му попречи да представлява едновременно няколко конкуриращи се предприятия в същия производствен или търговски сектор, и който освен това само предава поръчки на главното предприятие, без да участва нито в условията, нито в изпълнението им, има характера на клон, агенция или друго представителство по смисъла на член 5, точка 5 от Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Съдебни решения

Reischl

Немски

Дело C-139/80: Blankaert & Willems/Trost, Заключение от 5 февруари 1981 г.

1. Търговски агент [Handelsvertreter], който е посредник [Vermittlungsvertreter] по смисъла на член 84 и сл. от Търговския кодекс [Handelsgesetzbuch], следва ли да се счита за „агенция“ или „друго представителство“ по смисъла на член 5, точка 5 от Конвенцията на Европейските общности относно юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела от 27 септември 1968 г. (наричана по-нататък „Конвенцията“)?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен:
(а) Съществува ли спор „произтичащ от дейността“ на агенция или друго представителство по смисъла на член 5, точка 5 от Конвенцията, ако агенцията или другото представителство, действащо по пълномощие на предприятието, за което работи като търговски агент, назначава трето лице за допълнителен търговски агент на предприятието, приема срещу заплащане на комисиона документите, свързани със сделки, договорени от третото лице, и ги предава на предприятието, както и инструктира и контролира третото лице, и ако възникне спор, произтичащ от дейността на това трето лице като търговски агент между предприятието и самото него относно правото му на комисиона и плащане на обезщетение при прекратяване на агентския договор?
(б) Ако отговорът на въпрос 2(а) е отрицателен:
Попада ли спор между предприятието и агенцията или другото представителство относно правото на последните на комисиона и плащане на обезщетение при прекратяване на агентския договор в обхвата на понятието „спор, произтичащ от дейността на ... [една] агенция или друго представителство“ по смисъла на член 5, точка 5 от Конвенцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Заключения

Reischl

Немски

Дело C-814/79: Нидерландия/Rüffer, Съдебно решение от 16 декември 1980 г.

Включва ли понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на член 1 от Конвенцията от 27 септември 1968 година иск за обезщетение като този, предявен в настоящия случай от нидерландската държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-814/79: Нидерландия/Rüffer, Заключение от 8 октомври 1980 г.

a) Does the concept ‘civil and commercial matters’ referred to in Article 1 of the Convention include a claim such as that brought by the State against Rüffer?
b) Is a claim of the present kind within the concept of ‘matters relating to tort, delict or quasi-delict’ referred to in Article 5 (3) of the Convention?
c) What is the effect of Article 5 (3) in a situation where the harmful event occurred in territory that is, according to the Ems-Dollard Treaty, regarded by the Kingdom of the Netherlands as belonging to the Netherlands and by the Federal Republic of Germany as belonging to the Federal Republic of Germany
Does Article 5 (3) mean that for the Dutch courts that place must be regarded as (also) being situated in the Netherlands
Having regard to the nature of the present claim is it in this respect relevant that the place lies in territory in which, pursuant to the Ems-Dollard Treaty, the Kingdom of the Netherlands is responsible for river-police functions and is therefore obliged to remove a wreck lying in the said territory?
d) Can ‘the place where harmful event occurred’ be the place where the damage as alleged by the State occurred, namely either The Hague, where the State has its seat of government, or Delfzijl (in the Arrondissement of Groningen) where the goods salvaged from the wreck were sold by the State revealing to what extent the costs incurred by the State in removing the wreck were not covered?
e) If the Ems-Dollard Treaty is to be understood as giving the Dutch courts jurisdiction over a claim such as the present one (which question is not referred to the Court of Justice for a preliminary ruling) does Article 57 of the Brussels Convention leave scope for the application of the opening words and paragraph 3 of Article 5 regarding jurisdiction?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-125/79: Denilauler/Couchet, Съдебно решение от 21 май 1980 г.

Дали съдебни решения, с които се разрешават временни или обезпечителни мерки, постановени без да е призована страната, срещу която са насочени, и които подлежат на изпълнение без предварително връчване на тази страна, попадат в обхвата на системата за признаване и изпълнение, предвидена в дял III от Конвенцията от 27 септември 1968 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.