всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.

Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.

Дело C-221/84: Berghoefer ASA, Съдебно решение от 11 юли 1985 г.

Изискванията на първата алинея на член 17 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно формалната валидност на устно споразумение за избор на съд изпълнени ли са, когато споразумението е потвърдено писмено от страната, в чиято полза е сключено?
Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
Може ли страната, срещу която се противопоставя споразумението за избор на съд, да бъде лишена от възможността да се позовава на неговата формална недействителност, когато тази страна не е възразила срещу писменото потвърждение на споразумението и е получила насрещната престация, договорена за него, и когато освен това страните, и двете търговски дружества, са поддържали непрекъснати търговски отношения за продължителен период от време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-220/84: AS-Autoteile Service/Malhé, Съдебно решение от 4 юли 1985 г.

Попадат ли молбите за възражение срещу изпълнението по смисъла на параграф 767 от Германския граждански процесуален кодекс в обхвата на разпоредбата за компетентност, съдържаща се в член 16, точка 5 от Конвенцията?
Позволява ли член 16, точка 5 от Конвенцията в рамките на молба за възражение срещу изпълнението, подадена пред съдилищата на договарящата държава, в която трябва да се извърши изпълнението, да се противопостави изпълнението чрез възражение за прихващане с вземане, по което съдилищата на тази държава не биха били компетентни, ако то бъде предявено самостоятелно?
Обхваща ли компетентността, призната с член 16, точка 5 от Конвенцията, производства, в които длъжникът, позовавайки се на твърдение, че вземането на кредитора не подлежи на изпълнение, иска връщане на гаранционния инструмент, който е предоставил като обезпечение, за да избегне изпълнението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-119/84: Capelloni и Aquilini/Pelkmans, Заключение от 2 юли 1985 г.

1) Подчинени ли са обезпечителните мерки срещу имуществото на длъжника, които могат да бъдат предприети в случай на обжалване от негова страна на разпореждане за изпълнение на решения, постановени в друга държава — членка на Европейската общност, на процесуалните правила на националното право по отношение на процедурите за тяхното изпълнение и условията за тяхната валидност и действие, или държавите, присъединили се към Брюкселската конвенция, са възнамерявали да приемат единен правен инструмент, идентичен във всички договарящи държави, чиято цел е да се гарантира, че длъжникът не може да се разпорежда с имуществото си междувременно, като тази цел се счита за постигната, след като изпълнението бъде допуснато след отхвърляне на жалба по член 37 от Брюкселската конвенция, без да е необходимо, по-специално, провеждане на производство за потвърждаване на обезпечителната мярка?
2) Независимо от това, че вече е постановено разпореждане в договаряща държава, с което се допуска изпълнението на решение, постановено в друга договаряща държава, изисква ли се разрешение от същия съд, за да могат да бъдат предприети обезпечителни мерки срещу имуществото на лицето, срещу което се иска изпълнението, или заявителят може да пристъпи директно към обезпечителни мерки без необходимост от специално разрешение?
3) Подчинени ли са случаите, уредени от член 39 от Брюкселската конвенция, също така на процесуалните правила на държавата, в която се приемат обезпечителните мерки, които правила предвиждат непродължим срок, считано от датата, на която лицето, искащо тези мерки, е в състояние да ги предприеме, в рамките на който трябва да бъдат започнати или приключени обезпечителните мерки срещу имуществото, или това лице може да пристъпи към такива мерки без ограничение във времето, докато компетентният съдебен орган не се произнесе по жалбата, посочена в член 37 от Конвенцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-148/84: Deutsche Genossenschaftsbank/Brasserie du Pêcheur, Съдебно решение от 2 юли 1985 г.

Изключва ли член 36 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела всякаква възможност за обжалване от страна на заинтересовани трети лица на разпореждане за изпълнение, дори когато националното право на една от договарящите се държави допуска такива лица да оспорват такова разпореждане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-49/84: Debaecker/Bouwman, Съдебно решение от 11 юни 1985 г.

1. Изискването, предвидено в член 27, параграф 2 от Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, според което връчването на документа, с който е образувано производството, трябва да е извършено в достатъчно време, неприложимо ли е, ако връчването е извършено в срок, определен от съда на държавата, в която е постановено решението, и/или ответникът е пребивавал, изключително или не, в юрисдикцията на този съд или в същата държава като този съд?
2. При преценката дали има изключителни обстоятелства, които оправдават извода, че макар връчването да е било извършено надлежно, съгласно член 27, параграф 2, то все пак е било недостатъчно за целите на започване на срока, предвиден в тази разпоредба, следва ли да се вземат предвид само обстоятелства, които са съществували към момента на връчването и които ищецът е могъл да вземе предвид тогава?
3. Ако на въпрос 2 се отговори отрицателно: Може ли от ищеца да се изисква, в резултат на обстоятелства, възникнали след връчването, по-специално уведомяване на ищеца за адреса на ответника, да предприеме допълнителни действия за информиране на ответника за предстоящото производство, така че ако такива действия не бъдат предприети, срокът по член 27, параграф 2 да не започне да тече?
4. Ако на въпрос 3 се отговори положително: Какъв критерий следва да се приложи в това отношение
По-специално, възпрепятства ли фактът, че ответникът е отговорен за това, че надлежно връченият документ не е достигнал до него, съда, когато например ищецът е знаел, че ответникът е напуснал посочения като негов адрес на пребиваване, да приеме, че са били необходими допълнителни действия, както е посочено по-горе?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-221/84: Berghoefer ASA, Заключение от 11 юни 1985 г.

1. Изпълнени ли са изискванията на първата алинея на член 17 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно подсъдността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела относно формалната действителност на устно споразумение за подсъдност, когато споразумението е потвърдено писмено от страната, в чиято полза е сключено?
2. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
Лишена ли е страната, срещу която се изтъква подсъдността, от възможността да се позовава на неговата формална недействителност, когато тази страна не е възразила срещу писменото потвърждение на споразумението и е получила насрещната престация, а освен това страните, и двете търговски дружества, са поддържали непрекъснати търговски отношения за продължителен период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-220/84: AS-Autoteile Service/Malhé, Заключение от 6 юни 1985 г.

1) Попадат ли исковете за противопоставяне на изпълнението по смисъла на параграф 767 от Германския граждански процесуален кодекс в обхвата на разпоредбата за компетентност, съдържаща се в член 16, параграф 5 от Конвенцията
2) Съгласно член 16, параграф 5 от Конвенцията, възможно ли е при иск за противопоставяне на изпълнението пред съдилищата на Договарящата държава, в която трябва да се извърши изпълнението, да се противопостави изпълнението чрез възражение за прихващане на вземане, по което съдилищата на тази държава не биха били компетентни, ако то бъде предявено самостоятелно
3) Обхваща ли признатата от член 16, параграф 5 от Конвенцията компетентност производства, при които длъжникът, позовавайки се на твърдение, че вземането на кредитора не може да бъде изпълнено, иска връщане на гаранционния инструмент, който е предоставил като обезпечение за избягване на изпълнението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-148/84: Deutsche Genossenschaftsbank/Brasserie du Pêcheur, Заключение от 14 май 1985 г.

Изключва ли член 36 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г., който в случаите, когато е разрешено изпълнение, предвижда жалба само от страната, срещу която се иска изпълнението, всякаква възможност за обжалване от страна на заинтересовани трети лица, дори когато вътрешното право на една от договарящите се държави допуска такива лица да оспорват разпореждането за изпълнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-48/84: Spitzley/Sommer Exploitation, Съдебно решение от 7 март 1985 г.

Когато ищецът, без да повдига възражение относно компетентността на съда, се яви по дело, отнасящо се до възражение за прихващане, което не се основава на същия договор или предмет като претенциите по неговия иск и по отношение на което съществува валидно споразумение за изключителна компетентност на съдилищата на друга договаряща държава по смисъла на член 17 от Конвенцията, такова явяване заличава ли всяка процесуална забрана за прихващане, произтичаща от това споразумение за компетентност или неговото тълкуване?
Или съдът е възпрепятстван в такъв случай да се произнесе по възражението за прихващане поради споразумението за компетентност и съдържащата се в него забрана за прихващане, независимо от факта, че ищецът се е явил по възражението за прихващане, без да повдига възражение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1171819202127 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form