Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Дело C-507/10: X, Заключение от 20 октомври 2011 г.
1. Трябва ли членове 2, 3 и 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 година относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази по член 392, параграф 1 bis от италианския наказателно-процесуален кодекс, доколкото тази правна уредба не налага на прокуратурата задължение да поиска изслушването и вземането на показания от малолетната или непълнолетна жертва чрез специален способ за събиране на доказателства преди устната фаза на производството, въпреки че жертвата изрично е поискала това?
2. Трябва ли членове 2, 3 и 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази по член 394 от италианския наказателно-процесуален кодекс, която не предвижда възможност малолетната или непълнолетна жертва да оспорва по съдебен ред решението на прокуратурата, с което се отхвърля нейното искане да бъде изслушана чрез специален способ за събиране на доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-483/09: Gueye и Salmerón Sánchez, Съдебно решение от 15 септември 2011 г.
Следва ли членове 2, 3 и 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 година относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления да се тълкуват в смисъл, че не допускат задължителна санкция с минимална продължителност, състояща се в забрана за доближаване, предвидена в наказателното право на държава членка като допълнително наказание, да бъде произнасяна срещу лицата, които извършват насилие в семейна среда, дори когато пострадалите от тях лица се противопоставят на прилагането на такава санкция?
Следва ли член 10, параграф 1 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки, по отношение на особените престъпления, извършени в семейна среда, да изключат прибягването до медиация при всички наказателни производства, свързани с такива нарушения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-483/09: Gueye и Salmerón Sánchez, Заключение от 12 май 2011 г.
1. Трябва ли правото на пострадалото лице да дава обяснения, посочено в съображение 8 от преамбюла на Рамково решение 2001/220/ПВР, да се тълкува като позитивно задължение на държавните органи, на които е възложено преследването и налагането на наказания за увреждащите деяния, да дадат възможност на пострадалото лице да изрази своята оценка, разсъждения и мнение относно преките последици за живота ѝ, които могат да произтекат от налагането на наказание на извършителя на насилието, с когото поддържа семейна или силна емоционална връзка?
2. Трябва ли член 2 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че задължението на държавите да признаят правата и законните интереси на пострадалите им налага да вземат предвид мнението им, когато наказателните последици от процеса могат да увредят съществено и пряко упражняването на правото им на свободно развитие на личността и на личен и семеен живот?
3. Трябва ли член 2 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че държавните органи не могат да откажат да вземат предвид свободната воля на пострадалото лице, когато то се противопоставя на налагането или продължаването на забрана за доближаване, в случаите, в които извършителят на престъплението е член на неговото семейство, не е установена обективна опасност от рецидив, констатирано е ниво на лична, социална и емоционална способност, изключваща възможността пострадалото лице да изпадне в подчинение на извършителя на насилието, или обратно, следва да се приеме, че тази мярка е релевантна във всички случаи предвид особеността на тези престъпления?
4. Трябва ли член 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР, според който държавите членки осигуряват подходящо равнище на защита на пострадалите, да се тълкува в смисъл, че позволява общото и задължително налагане на забрана за доближаване или на забрана за общуване като допълнителни наказания във всички случаи, в които дадено лице е пострадало от престъпления, извършени в семейна среда, предвид особеността на тези престъпления, или обратно, трябва да се тълкува в смисъл, че налага да се извърши индивидуална преценка, която да позволи във всеки конкретен случай да се установи подходящото равнище на защита предвид застъпените интереси?
5. Трябва ли член 10 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че дава възможност да се изключи по принцип медиацията в наказателни производства за престъпления, извършени в семейна среда, предвид особеността на тези престъпления, или напротив, медиацията трябва да се позволи и при тези производства, като във всеки конкретен случай се преценят застъпените интереси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/10: Salmerón Sánchez, Заключение от 12 май 2011 г.
Рамковото решение 2001/220/JI не допуска национална правна уредба, която задължително и без изключение налага забрана за доближаване между извършителя и жертвата като допълнително наказание при престъпления в семеен контекст, без да се предвижда възможност за индивидуална преценка на конкретния случай и без да се взема предвид волята на жертвата за възобновяване на отношенията с извършителя.
Член 3 от Рамковото решение 2001/220/JI задължава държавите членки да предоставят на жертвата възможност да изрази становище относно налагането на забрана за доближаване, когато тя поддържа близки лични отношения с извършителя и такава забрана би засегнала личния и семеен живот на жертвата.
Член 10 от Рамковото решение 2001/220/JI не задължава държавите членки да предвиждат възможност за медиация при престъпления, извършени в семеен контекст.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-261/09: Mantello, Съдебно решение от 16 ноември 2010 г.
Как трябва да се преценява дали са налице „същите деяния“ по смисъла на член 3, точка 2 от Рамковото решение:
а) съгласно правото на издаващата държава членка, или
б) съгласно правото на изпълняващата държава членка, или
в) съгласно специфично за Съюза самостоятелно тълкуване на понятието „същите деяния“?
При положение че към момента на постановяване на осъдителната присъда за незаконен внос на наркотични вещества натоварените с разследването служби са разполагали с информация и с доказателства, подкрепящи подозрението за участие в [престъпно] сдружение, но в интерес на разследването са се отказали да предоставят тази информация и тези доказателства на съда и да повдигнат съответно обвинение, посоченият незаконен внос представлява ли „същото деяние“ по смисъла на член 3, точка 2 от Рамковото решение като участието в сдружение с цел незаконен трафик на наркотични вещества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-205/09: Eredics и Sápi, Съдебно решение от 21 октомври 2010 г.
Включва ли понятието „пострадал от престъпление“ по смисъла на член 1, буква а) от Рамково решение 2001/220/ПВР лице, което не е физическо лице, като се има предвид, че член 10 от Рамковото решение предвижда задължение за насърчаване на медиацията между пострадалото лице и извършителя по наказателни дела?
Следва ли член 10 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да осигурят достъп до медиация за всички престъпления, за които основните признаци от състава съгласно националната правна уредба по същество съответстват на тези на престъпленията, за които посочената правна уредба изрично предвижда медиация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/09: B., Съдебно решение от 21 октомври 2010 г.
Следва ли европейската заповед за арест, издадена с цел изпълнение на присъда, постановена задочно, без осъденото лице да е било уведомено за мястото или за датата на съдебното заседание, и срещу която то все още разполага със способ за защита, да се разглежда не като заповед за арест с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, по смисъла на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, а като заповед за арест с цел провеждане на наказателно производство по смисъла на член 5, точка 3 от същото рамково решение?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли член 4, точка 6 и член 5, точка 3 от същото рамково решение да се тълкуват в смисъл, че не позволяват държавите членки да обвържат предаването на съдебните органи на издаващата държава на пребиваващо на тяхна територия лице, срещу което при описаните в първия въпрос обстоятелства е издадена заповед за арест с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, с условието лицето да бъде върнато в изпълняващата държава членка за изпълнение на евентуално окончателно наложеното в издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или на евентуално окончателно взетата в тази държава мярка, изискваща задържане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/10: Kita, Определение от 19 октомври 2010 г.
Последиците от оттеглянето на преюдициалното запитване от национален съд.
Редът за разпределяне на разноските при прекратяване на производството поради оттегляне на запитването.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-261/09: Mantello, Заключение от 7 септември 2010 г.
1) Как трябва да се преценява дали са налице „същите деяния“ по смисъла на член 3, точка 2 от [Рамковото решение] : а) съгласно правото на издаващата държава членка, или б) съгласно правото на изпълняващата държава членка, или в) съгласно специфично за Съюза самостоятелно тълкуване на понятието „същите деяния“
2) При положение че към момента на постановяване на осъдителната присъда за незаконен внос на наркотични вещества натоварените с разследването служби са разполагали с информация и с доказателства, подкрепящи подозрението за участие в [престъпно] сдружение, но в интерес на разследването са се отказали да предоставят тази информация и тези доказателства на съда и да повдигнат съответно обвинение, посоченият незаконен внос представлява ли „същото деяние“ по смисъла на член 3, точка 2 от Рамковото решение като участието в сдружение с цел незаконен трафик на наркотични вещества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/10: Kita, Определение от 15 юли 2010 г.
Условията за прилагане на ускорена процедура по член 104 бис, първа алинея от Процедурния правилник на Съда при преюдициално запитване във връзка със задържано лице
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.