всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Политика във връзка с имиграцията

Политика във връзка с имиграцията

Дело C-664/23: Caisse d’allocations familiales des Hauts-de-Seine, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

Трябва ли след [решение INPS] член 12, параграф 1, буква д) от Директива [2011/98], да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като например [Френската република], в която при определянето на правото на социалноосигурително обезщетение се забранява да се вземат предвид родените в трета държава деца на притежателя на единно разрешение по смисъла на член 2, буква в) от тази директива, защото тези деца, които са на негова издръжка, не са влезли на територията на държавата членка на основание събиране на семейството или защото не са представени документи, позволяващи да се докаже, че те са влезли законно на територията на тази държава, като това условие не се изисква за децата на националните получатели на добавки или на граждани на друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-244/24: Kaduna, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

Трябва ли член 6 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че не допуска издаването на решение за връщане на дата, на която чужденецът все още е в законен престой на територията на държава членка?
От значение ли е за отговора на горния въпрос обстоятелството дали решението за връщане съдържа датата, на която е краят на законното пребиваване, тази дата е в близко бъдеще и освен това правните последици от решението за връщане настъпват едва на тази по-късна дата?
Трябва ли член 1 от Решение за изпълнение 2023/2409 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него удължаване на срока на временната закрила се отнася и до категория граждани на трети страни, които по силата на факултативната разпоредба на член 2, параграф 3 от Решение за изпълнение 2022/382 вече са включени от държава членка в обхвата на Директива 2001/55, дори ако впоследствие тази държава членка реши да не предоставя повече временна закрила на тази категория граждани на трети страни?
Трябва ли член 4 от Директива 2001/55 да се тълкува в смисъл, че когато държава членка се е възползвала от предоставената с член 7, параграф 1 от тази директива възможност да предостави предвидената в посочената директива временна закрила и на други категории разселени лица (наричани по-нататък „факултативната група“), временната закрила на факултативната група продължава не само в случай на автоматично продължаване по член 4, параграф 1 за посочения в тази разпоредба срок, но и в случай на решение за продължаване по член 4, параграф 2 за посочения в тази разпоредба срок?
От значение ли е за отговора на въпроса дали временната закрила на тази факултативна категория лица продължава в случай на решение за удължаване на срока ѝ по смисъла на член 4, параграф 2 обстоятелството, че държава членка е решила да прекрати временната закрила на факултативната категория лица преди датата, на която Съветът е взел решение да продължи срока ѝ с една година съгласно член 4, параграф 2?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-387/24: Bouskoura, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Допустимо ли е националното право да не предвижда задължение за съдебния орган да освободи незабавно гражданин на трета страна, ако предходна мярка за задържане е станала незаконосъобразна, но последващата мярка за задържане е законосъобразна съгласно Директива 2008/115/ЕО?
Гарантира ли правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз задължение за незабавно освобождаване при всяка установена незаконосъобразност на предходна мярка за задържане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-387/24: Bouskoura, Заключение от 5 септември 2024 г.

Незаконосъобразността на първото задържане поради неспазване на предвидения в националното право срок за освобождаване следва да води до незабавно освобождаване на лицето, дори ако към момента на съдебния контрол условията за втората мярка за задържане са изпълнени.
Задължението за незабавно освобождаване на основание член 15, параграф 2 от Директива 2008/115/ЕО, член 9, параграф 3 от Директива 2013/33/ЕС и член 28, параграф 4 от Регламент № 604/2013 във връзка с членове 6 и 47 от Хартата се прилага във всички случаи на непрекъснато изпълнение на последователни мерки за задържане, когато някоя от тях е била или е станала незаконосъобразна.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-560/20: Landeshauptmann von Wien (Regroupement familial avec un mineur réfugié), Съдебно решение от 30 януари 2024 г.

Необходимо ли е родителите на гражданина на трета страна да спазят посочения в решение [от 12 април 2018 г., А и S (C‑550/16, EU:C:2018:248, т. 61)], срок за подаване на заявление за събиране на семейството, което се подава „по принцип […] в тримесечен срок от датата, на която съответното малолетно или непълнолетно лице е признато за бежанец“?
Трябва ли на гражданин на трета страна — пълнолетна сестра на лице, признато за бежанец — да бъде предоставено разрешение за пребиваване директно въз основа правото на Съюза, ако при отказ да бъде предоставено разрешение за пребиваване на пълнолетната сестра на бежанеца, неговите родители на практика ще бъдат принудени да се откажат от правото си на събиране на семейството съгласно член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86], тъй като поради здравословното си състояние тази пълнолетна сестра на бежанеца се нуждае непременно от постоянните грижи на своите родители и по тази причина не може да остане сама в страната на произход?
Може ли дадена държава членка по принцип да изисква от родителите на бежанеца в рамките на процедура за събиране на семейството по член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86] да изпълняват условията по член 7, параграф 1 от [тази директива]?
Изискването за изпълнение на посочените в член 7, параграф 1 от Директива [2003/86] условия във връзка със събиране на семейството по член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86] зависи ли от това дали по смисъла на член 12, параграф 1, трета алинея от Директива [2003/86] заявлението за събиране на семейството е подадено в срок от три месеца след предоставянето на статута на бежанец?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-257/22: Odbor azylové a migrační politiky MV (Champ d’application de la directive retour), Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.

Трябва ли член 4, параграфи 2 и 3 и член 5 in fine от Директива 2008/115 във връзка с членове 2 и 4 и член 19, параграф 2 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че при преценката дали решението за връщане по член 6 от Директива 2008/115 не води до нарушение на принципа на забраната за връщане (non-refoulement), не допускат да се прилага понятието за сигурна страна на произход по членове 36 и 37 от Директива 2013/32 във връзка с тясната дефиниция на принципа на забраната за връщане (non-refoulement), обхващаща единствено забраната на малтретирането по смисъла на член 4 от Хартата и член 3 от ЕКПЧ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-726/21: INTER CONSULTING, Съдебно решение от 12 октомври 2023 г.

Възможно ли е при преценката дали е нарушен принципът ne bis in idem, да се съпоставят само фактите, съдържащи се в заключителната част на [хърватския обвинителен акт], с ключовите факти, изложени в заключителната част на [австрийския обвинителен акт] и в диспозитива на [влязлата в сила австрийска присъда],
или пък фактите от заключителната част на [хърватския обвинителен акт] могат да се съпоставят и с фактите, съдържащи се в мотивите [на влязлата в сила австрийска присъда], както и с фактите, за които е водено производството по разследване от прокуратурата в Клагенфурт срещу няколко лица, по-специално срещу GR и HS, и които впоследствие не са включени [в австрийския обвинителен акт] (и не са били посочени в конкретната заключителна част)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-560/20: Landeshauptmann von Wien (Regroupement familial avec un mineur réfugié), Заключение от 4 май 2023 г.

Трябва ли на гражданин на трета страна — пълнолетна сестра на лице, признато за бежанец — да бъде предоставено разрешение за пребиваване директно въз основа правото на Съюза, ако при отказ да бъде предоставено разрешение за пребиваване на пълнолетната сестра на бежанеца, неговите родители на практика ще бъдат принудени да се откажат от правото си на събиране на семейството съгласно член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86], тъй като поради здравословното си състояние тази пълнолетна сестра на бежанеца се нуждае непременно от постоянните грижи на своите родители и по тази причина не може да остане сама в страната на произход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-726/21: INTER CONSULTING, Заключение от 23 март 2023 г.

Възможно ли е при преценката дали е нарушен принципът ne bis in idem, да се съпоставят само фактите, съдържащи се в заключителната част на обвинителния акт на [ОП Пула] от 28 септември 2015 г., с ключовите факти, изложени в заключителната част на обвинителния акт на [Прокуратурата в Клагенфурт] от 9 януари 2015 г. и в диспозитива на присъдата на Landesgericht Klagenfurt [Областен съд Клагенфурт] от 3 ноември 2016 г., потвърдена с решение на Oberster Gerichtshof [Върховен съд на Австрия] от 4 март 2019 г., или пък фактите от заключителната част в обвинителния акт на [ОП Пула] могат да се съпоставят с фактите, съдържащи се в мотивите в присъдата на Landesgericht Klagenfurt [Областен съд Клагенфурт] от 3 ноември 2016 г., потвърдена с решение на Oberster Gerichtshof [Върховен съд на Австрия], както и с фактите, за които е водено производството по разследване от [Прокуратурата в Клагенфурт] срещу няколко лица, по-специално срещу GR и HS, и които впоследствие не са включени във внесения обвинителен акт от [Прокуратурата в Клагенфурт] от 9 януари 2015 г. (и не са били посочени в конкретната заключителна част)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-365/21: Generalstaatsanwaltschaft Bamberg (Exception au principe ne bis in idem), Съдебно решение от 23 март 2023 г.

Съвместим ли е член 55 от [КПСШ] с член 50 от [Хартата] и валиден ли е все още, доколкото допуска изключение от принципа ne bis in idem, съгласно което към момента на ратифицирането приемането или одобряването на тази конвенция договаряща страна има право да декларира, че не се обвързва с член 54 от КПСШ, когато деянията, за които се отнася чуждестранната присъда, представляват престъпление срещу националната сигурност или срещу други, също толкова основни интереси на тази договаряща страна?
Недопустимо ли е съгласно членове 54 и 55 от КПСШ и членове 50 и 52 от Хартата германските съдилища да тълкуват декларацията, направена от Федерална република Германия при ратифицирането на КПСШ във връзка с член 129 от [StGB], в смисъл че в обхвата на декларацията попадат и престъпни организации като разглежданата в главното производство, които извършват изключително престъпления против собствеността и освен това не преследват никакви политически, идеологически, религиозни или философски цели и също така не се стремят чрез непозволени средства да придобият влияние върху политиката, медиите, публичната администрация, правосъдието или икономиката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1234517 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form