Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. Трябва ли разпоредбите на член 5 във връзка с член 7 от Директивата относно марките да се тълкуват в смисъл, че предприятието Б носи отговорност за нарушаване на право върху търговска марка, ако пълни с газ и след това продава бутилки, които произхождат от предприятието А, когато са налице следните фактически обстоятелства: а) A продава газ в т.нар. композитни бутилки със специфична форма, която е регистрирана като такава, т.е. като търговска марка, обозначаваща опаковката, в Дания и в Общността. A не е притежател на тези марки, обозначаващи опаковката, но притежава изключителна лицензия да ги използва в Дания и правото на иск за нарушение върху търговската марка в Дания. б) При първата покупка на пълна с газ композитна бутилка от дистрибутор на А потребителят плаща и за бутилката, която по този начин става негова собственост. в) A пълни отново композитни бутилки по такъв начин, че потребителите могат при дистрибутор на A и срещу заплащане за газа да заменят празна композитна бутилка за подобна бутилка, която е напълнена от A. г) Б осъществява дейност по пълнене на газ в бутилки, и по-специално в композитни бутилки, обхванати от посочената в [буква а)] марка, обозначаваща опаковката, като потребителите отиват при дистрибутор на Б и срещу заплащане за газа заменят празна композитна бутилка за подобна бутилка, която е напълнена от Б. д) Когато въпросните композитни бутилки са напълнени с газ от Б, последният им залепва надписи, посочващи, че пълненето е било извършено от него?
2. Ако може да се предположи, че по принцип потребителите ще придобият впечатлението, че съществува връзка между Б и A, има ли това значение за отговора на първия въпрос?
3. При отрицателен отговор на първия въпрос би ли могъл резултатът да бъде различен, поради факта че композитните бутилки — освен че са обхванати от горепосочената марка, обозначаваща опаковката — носят словни и/или фигуративни марки, регистрирани от A (отпечатани върху бутилката), които си остават видими независимо от надписите на Б?
4. При утвърдителен отговор на първия и на третия въпрос би ли могъл резултатът да бъде различен, като се има предвид, че по отношение на други видове бутилки, които не са обхванати от горепосочената марка, обозначаваща опаковката, но носят словната и/или фигуративната марка на A, последното в продължение на много години е приемало и продължава да приема други предприятия да пълнят тези бутилки?
5. При утвърдителен отговор на първия или на третия въпрос би ли могъл резултатът да бъде различен, ако самият потребител се обръща пряко към Б, за да: а) замени срещу заплащане за газа празна композитна бутилка за подобна бутилка, която е напълнена от Б, или б) напълни с газ срещу заплащане композитната бутилка, която е донесъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) Следва ли понятието „граждански и търговски дела“ в член 1 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че [посоченият] регламент се прилага и за признаването и изпълнението на решение, което включва осъждане да се плати глоба по член 890 от [ZPO]?
2) Следва ли член 14 от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че той намира приложение и спрямо производство по изпълнение, свързано с:
а) постановено в друга държава членка решение относно нарушение на право върху интелектуалната собственост;
б) постановено в друга държава членка решение, с което се налага имуществена санкция или глоба за неспазване на забрана за нарушаване на право върху интелектуалната собственост;
в) постановени в друга държава членка решения относно съдебните разноски, които се основават на споменатите в точки а) и б) решения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. За целите на член 13, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета дали „първото разрешение за пускане на продукта на пазара в Общността“ е първото разрешително за пускане на продукта на пазара в Общността, което е издадено в съответствие с Директива 65/65/ЕИО (понастоящем заменена с Директива 2001/83/EC), или е достатъчно каквото и да е разрешение, което позволява продуктът да бъде пуснат на пазара в Общността или в ЕИП?
2. Ако за целите на член 13, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета „първото разрешително за пускане на продукта на пазара в Общността“ непременно трябва да бъде издадено в съответствие с Директива 65/65/ЕИО (понастоящем заменена с Директива 2001/83/ЕО), следва ли разрешение, издадено през 1963 г. в Австрия в съответствие с действащото към момента национално законодателство (което не съответства на изискванията на Директива 65/65/ЕИО), което не е било изменено, за да бъде съобразено с Директива 65/65/ЕИО, и което накрая е оттеглено, да се третира за тази цел като разрешително, издадено в съответствие с Директива 65/65/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) Представлява ли дадено разрешително „първо разрешително за пускане на пазара в Общността“ по смисъла на членове 13 и 19 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета, ако е издадено въз основа на съобразена с Директива 65/65/ЕИО на Съвета […] национална разпоредба, или е необходимо освен това да се установи, че предоставяйки въпросното разрешително, националният орган е извършил оценка на данни, така както се изисква според предвидената в тази директива административна процедура?
2) По смисъла на членове 13 и 19 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета включва ли изразът „първо разрешително за пускане на пазара в Общността“ разрешителните, за които според националното право е било допуснато да съществуват едновременно с разрешителен режим, съобразен с Директива 65/65/EИО на Съвета?
3) Попада ли в приложното поле на Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета, така както е определено в член 2, продукт, за който е разрешено да бъде пуснат на пазара за първи път в ЕИО, без да премине през предвидената в Директива 65/65/EИО на Съвета административна процедура?
4) Ако не, недействителен ли е издаденият във връзка с такъв продукт сертификат за допълнителна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) Следва ли изразът „мястото, където може да настъпи вредоносното събитие“, използван в член 5, параграф 3 от Регламент 44/2001, да се тълкува в смисъл, че в случай на (заплашено) нарушение на лични права чрез съдържание на интернет страници засегнатото лице може да предяви иск за въздържане срещу оператора на интернет страницата и пред съдилищата на всяка държава членка, в която е възможен достъп до интернет страницата, независимо от това в коя държава членка е установен операторът на тези страници, или е необходимо за компетентността на съдилищата на държава членка, в която операторът на интернет страницата не е установен, да съществува специална връзка между оспорваното съдържание или интернет страниците и държавата на седалището на съда, която надхвърля технически възможния достъп
2) Ако такава специална връзка с държавата на седалището на съда е необходима, по какви критерии се определя тази връзка
Решаващо ли е дали оспорваните интернет страници са целенасочено насочени (също) към потребители на интернет в държавата на седалището на съда, или е достатъчно информацията, достъпна на интернет страниците, обективно да показва връзка с държавата на седалището на съда в смисъл, че според обстоятелствата на конкретния случай, особено въз основа на съдържанието на оспорваните интернет страници, може или е могло в държавата на седалището на съда да възникне конфликт на противоположни интереси – интересът на ищеца да запази своите лични права и интересът на оператора да оформя своите интернет страници и да предоставя информация
Решаващ ли е броят на консултациите на оспорваните страници, извършени в посочената държава
3) Ако за потвърждаване на компетентността не е необходима никаква специална връзка с държавата на седалището на съда или ако за тази компетентност е достатъчно оспорваната информация обективно да показва връзка с държавата на седалището на съда в смисъл, че според обстоятелствата на конкретния случай, особено въз основа на съдържанието на оспорваните интернет страници, може или е могло в държавата на седалището на съда да възникне конфликт на противоположни интереси, и ако презумпцията за посочената връзка не е обусловена от минимален брой консултации на оспорваните интернет страници, извършени в държавата на седалището на съда, трябва ли член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, по-специално електронната търговия, на вътрешния пазар (наричана по-нататък „Директива за електронната търговия“) да се тълкува в смисъл, че на тези разпоредби трябва да се придаде характер на колизионни норми, които имат предимство и пред националните колизионни норми в областта на гражданското право, които предвиждат изключително прилагане на правото, действащо в държавата на произход, или посочените разпоредби представляват коректив на приложимото материално право, с който се изменя съдържанието на приложимото право, определено от националните колизионни норми, и се ограничават изискванията на правото на държавата на произход
В случай че член 3, параграфи 1 и 2 от Директивата за електронната търговия има характер на колизионна норма, предвиждат ли тези разпоредби само изключително прилагане на материалното право, действащо в държавата на произход, или предвиждат и прилагане на действащите в нея колизионни норми с последица, че обратна препратка на правото на държавата на произход към правото на държавата на седалището на съда остава възможна
"Трябва ли член 2 и член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкуват в смисъл, че предоставят на съда на държава членка компетентност да разгледа иск, предявен по повод нарушение на лични права, което може да е настъпило в резултат на публикуване на информация или снимки на интернет страница, управлявана в друга държава членка от дружество със седалище в тази втора държава членка или също в друга държава членка, във всеки случай различна от първата държава членка: – или само при условие, че тази интернет страница може да бъде разглеждана от тази първа държава, – или само ако съществува достатъчна, съществена или основна връзка между вредоносното събитие и територията на първата държава членка, като в този втори случай тази връзка може да произтича от: – обхвата на достъпа до спорната страница от тази първа държава членка, в абсолютна стойност или пропорционално на всички достъпи до посочената страница, – местожителството или дори гражданството на лицето, което се оплаква от нарушение на своите лични права, или по-общо на засегнатите лица, – езика, на който се разпространява спорната информация, или всяко друго обстоятелство, което може да докаже волята на оператора на интернет страницата да се обърне специално към обществеността на тази първа държава, – мястото, където са настъпили посочените факти, или мястото, където са били изготвени фотографските снимки, които евентуално са били публикувани в интернет, – други критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) В случаите, в които съдържанието на определен уебсайт (може да) води до нарушение на правата на личността, трябва ли изразът „мястото, където […] може да настъпи вредоносното събитие“, използван в член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (наричан по-нататък „Регламент № 44/2001“), да се тълкува в смисъл, че засегнатото лице може да предяви иск за преустановяване и забрана на нарушаващите правата му действия на управителя на уебсайта пред съдилищата на всяка държава членка, в която може да се отвори този сайт, независимо в коя държава членка е установен управителят на уебсайта, или за да са компетентни и съдилищата на държавите членки, в които управителят на уебсайта не е установен, трябва да е налице не само техническа възможност за отваряне на сайта в тези държави, но и особена връзка на спорното съдържание или на самия уебсайт с държавата на съда (връзка със съответната държава)
2) Ако се изисква особена връзка със съответната държава: По какви критерии трябва да се определя тази връзка
Има ли значение дали управителят на спорния уебсайт целенасочено го е предназначил (и) за потребителите на интернет в държавата на съда, или е достатъчно информацията, която може да се разгледа на този сайт, да има обективна връзка с държавата на съда, в смисъл че с оглед на конкретните обстоятелства по случая, и в частност с оглед на съдържанието на спорния уебсайт, в държавата на съда фактически може да е настъпило или да настъпи противоречие между противоположните интереси — интереса на ищеца от зачитане на личните му права и интереса на управителя да определя съдържанието на своя уебсайт и да предоставя информация
За установяването на особената връзка със съответната държава релевантен ли е броят на посещенията на спорния уебсайт от територията на държавата на съда
3) Ако установяването на компетентността не предполага особена връзка с държавата на съда или ако за целта е достатъчно спорната информация да има обективна връзка с държавата на съда, в смисъл че с оглед на конкретните обстоятелства по случая, и в частност с оглед на съдържанието на спорния уебсайт, в държавата на съда фактически може да е настъпило или да настъпи противоречие между противоположните интереси, и ако в този случай установяването на особената връзка не предполага да е налице определен минимален брой посещения на спорния уебсайт от територията на държавата на съда: Трябва ли член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (наричана по-нататък „Директивата за електронната търговия“), да се тълкува в смисъл, че: тези разпоредби следва да се разглеждат като стълкновителни норми, в смисъл че и в областта на гражданското право изключват прилагането на националните стълкновителни норми и предвиждат да се прилага единствено действащото право в страната на произход, или тези разпоредби трябва да се разглеждат като материалноправен коректив, който изменя съдържанието на правните изводи по съществото на спора спрямо това, което следва от приложимото съгласно националните стълкновителни норми право, и ги ограничава съгласно изискванията на страната на произход
В случай че разпоредбите на член 3, параграфи 1 и 2 от Директивата за електронната търговия са стълкновителни норми: Изискват ли посочените разпоредби да се прилага само действащото в страната на произход материално право, или изискват да се прилагат и действащите в нея стълкновителни норми, поради което да е възможно правото на страната на произход всъщност да препраща към правото на държавата на съда
Трябва ли член 2 и член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкуват като предоставящи компетентност на юрисдикция на държава членка да разгледа иск за нарушение на права на личността, което би могло да се извърши посредством публикуване в интернет на информация и/или снимки, достъпни на уебсайт, издаван в друга държава членка от дружество със седалище във втората държава (или пък в друга държава членка, във всички случаи различна от първата): – единствено при условие че този уебсайт може да се разглежда от потребители, намиращи се в тази първа държава, или – единствено когато между вредоносното събитие и територията на тази първа държава съществува достатъчна, същностна или съществена връзка и в този втори случай, ако тази връзка може да произтича от: – броя посещения на спорната страница в първата държава членка като абсолютна стойност или като съотношение спрямо всички посещения на тази страница, – мястото на пребиваване или гражданството на лицето, което твърди, че са нарушени неговите лични права, или по-общо — на засегнатите лица, – езика, на който се разпространява спорната информация, или всяко друго обстоятелство, което би могло да докаже намерението на издателя на уебсайта да се обърне специално към аудиторията в първата държава, – мястото, където са настъпили посочените факти и/или където са направени снимките, които евентуално са публикувани в интернет, – други критерии[?]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) Когато търговец, който е конкурент на притежателя на регистрирана марка и чрез своя сайт продава стоки и предоставя услуги, идентични с обхванатите от марката: i) избере знак, идентичен […] с марката, като ключова дума за услуга за спонсорирани връзки на оператор на търсачка, ii) определи знака като ключова дума, iii) свърже знака с интернет адреса (URL) на своя сайт, iv) определи цена за кликване, която ще плаща във връзка с тази ключова дума, v) планира времето на показването на спонсорираната връзка, и vi) използва знака в търговската кореспонденция, свързана с издаването на фактури и плащането на такси или с управлението на неговия акаунт при оператора на търсачката, но самата спонсорирана връзка не включва знака или друг подобен знак, представляват ли всички тези действия или някое от тях „използване“ на знака от конкурента по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от [Директива 89/104] и член 9, параграф 1, буква а) от [Регламент № 40/94]?
2) В тези случаи става ли дума за използване „за“ стоки и услуги, идентични с тези, за които е регистрирана марката, по смисъла на член 5, параграф l, буква a от [Директива 89/104] и член 9, параграф 1, буква а) от [Регламент № 40/94]?
3) Такова използване попада ли в приложното поле на едната или на двете групи от следните разпоредби:
а) член 5, параграф 1, буква а) от [Директива 89/104] и член 9, параграф 1, буква а) от [Регламент № 40/94];
б) член 5, параграф 2 от [Директива 89/104] и член 9, параграф 1, буква в) от [Регламент № 40/94]?
4) Ще бъде ли различен отговорът на въпрос 3 по-горе, ако:
а) представянето на спонсорираната връзка на конкурента в отговор на търсене от ползвател чрез въпросния знак може да накара някои потребители да предположат, че конкурентът е член на търговската мрежа на притежателя на марката, обратно на фактическите обстоятелства; или
б) операторът на търсачката не позволява на притежателите на марки в съответната държава членка […] да блокират избора на знаци, идентични с техните марки, като ключови думи от страна на трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговаря на преюдициални въпроси, които са явно неотносими съобразно член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговаря на преюдициален въпрос, когато исканото тълкуване на правото на Съюза очевидно не е от значение за решаването на конкретния съдебен спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Условията, при които съдебните разноски могат да бъдат възложени на ответната страна след отказ от жалбата от страна на Европейската комисия, когато поведението на ответната държава членка е довело до подаване на иска.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.