Шведски
Автентичен език на производството – шведски
Дело C-83/13: Fonnship и Svenska Transportarbetarförbundet, Заключение от 1 април 2014 г.
Приложими ли са съдържащите се в Споразумението за ЕИП правила относно свободното предоставяне на услуги, и по-точно на услуги в областта на морския транспорт — на които правила съответстват такива от Договора за ЕО — по отношение на дружество със седалище в държава от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) във връзка с неговата дейност по предоставяне на транспортни услуги до държава — членка на Европейската общност, или до държава от ЕАСТ посредством използването на плавателен съд, регистриран в трета страна извън Европейската общност и/или ЕИП (плаващ под флага на тази страна)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-573/12: Ålands Vindkraft, Заключение от 28 януари 2014 г.
1) Шведската система за сертифициране на електроенергията е национална схема за подпомагане, която изисква доставчиците на електроенергия и определени потребители на електроенергия в държавата членка да купуват сертификати за електроенергия, съответстващи на определен дял от техните доставки или потребление, без да е налице изрично изискване да купуват електроенергия от същия източник. Сертификатът за електроенергия се издава от шведската държава и доказва, че е произведено определено количество [зелена] електроенергия[…]. Производителите на [зелена] електроенергия[…] си набавят чрез продажбата на сертификата за електроенергия допълнителен приход към дохода от произведената от тях електроенергия. Член [2, буква к)] и член 3, параграф 3 от Директива 2009/28[…] следва ли да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да прилага национална схема за подпомагане като горепосочената, в която могат да участват само производители, намиращи се на територията на тази държава, и в резултат на която тези производители имат икономическо предимство пред производители, на които не може да бъде предоставен сертификат за електроенергия?
2) Може ли с оглед на член 34 ДФЕС система като описаната в първия въпрос да представлява количествено ограничение на вноса или мярка, имаща равностоен ефект?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли такава система при все това да бъде съвместима с член 34 ДФЕС предвид целта ѝ да насърчава производството на [зелена] електроенергия[…]?
4) От значение ли е за отговорите на предходните въпроси фактът, че ограничаването на схемата за подпомагане само за националните производители не е изрично предвидено в националния закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/12: Reyes, Съдебно решение от 16 януари 2014 г.
Може ли член 2, точка 2, буква в) от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че при определени условия държавата членка може да прилага изискване, съгласно което, за да се смята за лице на издръжка и съответно за „член на семейството“ по смисъла на тази разпоредба, навършилият 21-годишна възраст низходящ трябва безуспешно да е търсил работа, да е искал помощ за издръжката си от органите в държавата си по произход и/или да се е опитал по друг начин да се издържа, но това се е оказало невъзможно?
За тълкуването на понятието „на издръжка“ по член 2, точка 2, буква в) от Директива 2004/38 има ли значение фактът, че съответният роднина — поради лични обстоятелства като възраст, образование и здравословно състояние — има добри възможности да си намери работа и при това възнамерява да работи в съответната държава членка, което би означавало, че вече не са налице предпоставките да бъде разглеждан като лице на издръжка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/12: Reyes, Заключение от 6 ноември 2013 г.
1) Може ли член 2, точка 2, буква в) от Директива [2004/38] да се тълкува в смисъл, че при определени условия държавата членка може да прилага изискване, съгласно което, за да се смята за лице на издръжка и съответно за „член на семейството“ по смисъла на тази разпоредба, навършилият 21-годишна възраст низходящ трябва безуспешно да е търсил работа, да е искал помощ за издръжката си от органите в страната си на произход и/или да се е опитал по друг начин да се издържа, но това се е оказало невъзможно?
2) За тълкуването на понятието „на издръжка“ по член 2, точка 2, буква в) от Директива 2004/38 има ли значение фактът, че съответният роднина — поради лични обстоятелства като възраст, образование и здравословно състояние — има добри възможности да си намери работа и при това възнамерява да работи в съответната държава членка, което би означавало, че вече не са налице предпоставките да бъде разглеждан като лице на издръжка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/12: Billerud Karlsborg и Billerud Skärblacka, Съдебно решение от 17 октомври 2013 г.
Следва ли от член 16, параграфи 3 и 4 от Директива 2003/87 […], че оператор, който не е върнал достатъчен брой квоти за емисии към 30 април, трябва да заплати глоба независимо от причината за пропуска, например тъй като поради недоглеждане, административна грешка или технически проблем операторът не е върнал квоти за емисии до 30 април, въпреки че към тази дата е имал достатъчен брой от тях?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, означава ли това, че съгласно член 16, параграфи 3 и 4 от Директива 2003/87 глобата следва или може да бъде опростена или намалена, например при обстоятелства като описаните в първия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/13: E.ON Vattenkraft Sverige Aktiebolag, Определение от 20 август 2013 г.
Редът за заличаване на дело при оттегляне на преюдициално запитване от националната юрисдикция.
Процедурните последици за разпределението на разноските при заличаване на делото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/12: ÖFAB, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Следва ли член 5, точки 1 и 3 от Регламент № 44/2001 […] да се тълкуват в смисъл, че представляват изчерпателно изключение от основното правило по член 2 при спорове за обезщетение?
Следва ли понятието „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на посочената разпоредба попада и иск на кредитор срещу член на управителния съвет на дружеството за ангажиране на отговорността на управителя за задължения на дружеството, поради това че същият не е изпълнил формални изисквания за контрол върху финансовото състояние на дружеството и е позволил то да продължи да извършва дейност и да поема нови задължения?
Следва ли понятието „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на посочената разпоредба попада и иск на кредитор срещу акционер на дружество за ангажиране на отговорността на последния за задължения на дружеството, поради това че същият е позволил дружеството да продължи да упражнява дейността си, въпреки че е било с недостатъчен капитал и трябвало да се обяви в ликвидация?
Следва ли понятието „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на посочената разпоредба попада иск на кредитор срещу акционер на дружество, който се е ангажирал да плати задълженията на последното?
При положителен отговор на [втория въпрос], в Нидерландия или в Швеция следва да се счита, че са настъпили вредите, ако управителят е с местоживеене в Нидерландия, а нарушенията на неговите задължения са във връзка с шведско дружество?
При положителен отговор на [третия и четвъртия въпрос], в Нидерландия или в Швеция следва да се счита, че са настъпили вредите, ако акционерът е с местоживеене в Нидерландия, а дружеството е шведско?
При положение че в някой от посочените по-горе случаи трябва да се приложи член 5, точка 1 или 3 от Регламента, релевантен ли е с оглед на това прилагане фактът, че вземането е прехвърлено от първоначалния кредитор на друго лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-270/11: Комисия/Швеция, Съдебно решение от 30 май 2013 г.
Нарушено ли е задължението на Кралство Швеция да изпълни в срок решението на Съда относно транспонирането на Директива 2006/24/ЕО?
Следва ли на Кралство Швеция да бъде наложена имуществена санкция под формата на еднократно платима сума за неизпълнение на задълженията по член 260 ДФЕС и какъв да бъде размерът ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.