Унгарски

Компетентен ли е Трибуналът да разглежда искове на физически лица срещу държави членки?
Разполага ли Трибуналът с правомощия да преразглежда решения или актове на национални органи или съдилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-*/: *************, Определение от ..2011 г.

Компетентен ли е Общият съд да разглежда искове на физически лица срещу държави членки?
Съществува ли компетентност на Общия съд за контрол върху решения на национални съдилища и актове на национални органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-*/: *************, Определение от ..2011 г.

Съществува ли компетентност на Общия съд по искове на физически лица срещу държави членки?
Може ли Общият съд да преразглежда решения на национални съдилища или да оценява законосъобразността на актове на национални органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-*/: *************, Определение от ..2011 г.

Компетентен ли е Общият съд да разглежда искове на физически лица срещу държави членки?
Обхваща ли компетентността на Общия съд контрол върху законосъобразността на актове и решения на национални органи или съдилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Определение от ..2011 г.

Транспорт

Допустимо ли е встъпване на държави членки в подкрепа на една от страните в производство по член 258 ДФЕС?
Какви процедурни права и задължения възникват за встъпилите страни при допускането им до производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Съд, Съд - първи състав

Определения

Jaaskinen

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2011 г.

Няма информация

1) Могат ли условията за помощи на [Европейския съюз] в рамките на общата селскостопанска политика (ФЕОГА) да се различават от условията за допълнителните национални помощи, с други думи, може ли за допълнителните национални помощи да се установят различни и по-строги условия от тези, които са определени за помощите, финансирани от ФЕОГА?
2) Може ли приложното поле спрямо лицата във връзка с получателите на помощи, установено в член 1, параграф 4 от [Регламент № 3508/92] и в член 10, буква а) от [Регламент № 1259/1999], да се тълкува в смисъл, че от гледна точка на получателите на помощите съществуват единствено две условия: право да получи помощ има а) обединение на земеделски производители (или индивидуален земеделски производител), б) чието стопанство се намира на територията на [Европейския съюз]?
3) Могат ли горепосочените регламенти да се тълкуват в смисъл, че земеделският производител, чието стопанство се намира на територията на [Европейския съюз], но който иска да преустанови в бъдеще своята дейност (след като използва помощта), няма право на тази помощ?
4) Как следва да се тълкува понятието за правен статут по националното право по смисъла на горепосочените два регламента?
5) Включва ли правният статут по националното право и правния статут, свързан с начина на евентуално прекратяване на дейността на земеделския производител (или на обединението от производители)
Всъщност унгарското право създава отделни правни режими за различни положения, които могат да доведат до прекратяване на дейността (предпазен конкордат, несъстоятелност и доброволна ликвидация).
6) Може ли да се уредят по различен и напълно независим начин условията за единно плащане от [Европейския съюз] на площ и условията за плащане на допълнителна национална помощ
Каква връзка има (или може да има) между принципите, схемата и целите на двата типа помощи?
7) Може ли да се изключи от ползването на допълнителната национална помощ обединение (или индивидуален производител), което (който) впрочем отговаря на условията на общностния режим за единно плащане на площ?
8) Дали приложното поле на [Регламент № 1259/1999] обхваща също, съгласно предвиденото в член 1 от него, и допълнителната национална помощ, като се има предвид обстоятелството, че това, което се финансира само частично от ФЕОГА, впоследствие се финансира посредством допълнителна национална помощ?
9) Има ли право да получи допълнителна национална помощ земеделски производител, чието законно и ефективно действащо стопанство се намира на територията на [Европейския съюз]?
10) В случай че националното право предвижда специална правна уредба относно процеса на прекратяване на търговските дружества, има ли тази правна уредба значение за помощите [на Европейския съюз] (и за свързаните с тях национални помощи)?
11) Може ли законодателството на [Европейския съюз] и националната правна уредба относно функционирането на общата селскостопанска политика да се тълкуват в смисъл, че те трябва да създадат сложна правна система, която да се тълкува еднакво и да функционира въз основа на едни и същи принципи и условия?
12) Може ли приложното поле, определено от член 1, параграф 4 от [Регламент № 3508/92] и от член 10, буква а) от [Регламент № 1259/1999], да се тълкува в смисъл, че от гледна точка на помощите са напълно ирелевантни както намерението на земеделския производител да преустанови в бъдеще своята дейност, така и правният статут, съответстващ на това намерение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Заключения

Mazak

Свобода на установяване | Свободно движение на работници | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2011 г.

Допускат ли Директиви 89/48 и 98/5 национална правна уредба, която установява като условие за упражняване на адвокатската дейност под званието адвокат на приемащата държава задължението за членство в организация като адвокатска колегия?
Изключва ли Директива 98/5 прилагането на Директива 89/48 в смисъл, че предвидените в член 10, параграфи 1 и 3 от Директива 98/5 условия представляват единствения начин за достъп на адвокатите от други държави членки до званието адвокат в приемаща държава членка или двете директиви взаимно се допълват, като установяват за адвокатите от държавите членки два начина за достъп до адвокатската професия в приемаща държава членка под професионалното звание в последната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Съдебни решения

Cruz Villalon

Гражданство на Съюза | Право на влизане и на пребиваване | Свобода на установяване | Свободно движение на хора

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2010 г.

Нарушение на членове 18 ЕО, 39 ЕО и 43 ЕО, както и на членове 28 и 31 от Споразумението за ЕИП, поради това че унгарското данъчно законодателство относно облагането на възмездното прехвърляне на недвижими имоти предоставя данъчно предимство само когато продаденият имот се намира на територията на Унгария, като по този начин се въвежда дискриминация и се възпрепятства свободното движение на лица и свободата на установяване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Съд, Съд - първи състав

Заключения

Mazak

Защита на потребителите | Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Сближаване на законодателствата | Свободно движение на стоки

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2010 г.

Допуска ли правото на Съюза национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която разрешава търговията с контактни лещи само в магазини, специализирани в продажбата на медицински средства и която поради това забранява търговията с последните чрез интернет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Съдебни решения

Mengozzi

Защита на потребителите | Сближаване на законодателствата

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2010 г.

Допуска ли член 23, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз национална правна разпоредба, която предвижда, че едновременно с подаването на преюдициалното запитване националният съд трябва служебно да информира за това и министъра на правосъдието на съответната държава членка?
Следва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че Съдът на Европейския съюз е компетентен да тълкува понятието „неравноправна договорна клауза“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и приложението към нея, както и критериите, които националният съд може или трябва да прилага при преценката на договорна клауза от гледна точка на разпоредбите на тази директива, като се има предвид, че националният съд има правомощието въз основа на тези критерии конкретно да квалифицира съответната договорна клауза с оглед на обстоятелствата по разглежданото от него дело?
Длъжен ли е националният съд служебно да събира доказателства, за да установи дали клаузата, с която се възлага изключителна териториална компетентност и която е включена в договора, който е предмет на отнесения до него спор и е сключен между продавач или доставчик и потребител, попада в приложното поле на Директивата, и ако е така, да прецени служебно евентуалния неравноправен характер на тази клауза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Съдебни решения

Trstenjak