Capotorti
Генерален адвокат – Capotorti
Дело C-65/79: Chatain, Заключение от 13 февруари 1980 г.
1. Позволяват ли Регламент (ЕИО) № 803/68 на Съвета от 27 юни 1968 г., по-специално членове 1—10, и Регламент (ЕИО) № 1581/74 на Комисията от 24 юни 1974 г. относно намаленията на цените, които следва да се вземат предвид при определяне на митническата стойност, на компетентните органи на държава членка да определят за стоки, внесени от трета държава, митническа стойност, по-ниска от декларираната от вносителя или, за вносове след влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 375/69 на Комисията от 27 февруари 1969 г., по-ниска от стойността, която произтича от данните, декларирани от вносителя относно митническата стойност?
2. Позволява ли разглежданото по-горе законодателство на Общността на компетентните органи на държава членка да намалят стойността, декларирана от вносителя (или, при прилагане на Регламент № 375/69 на Комисията, стойността, произтичаща от предоставените от този вносител данни), и за тази цел да се основават на сравнение между тази стойност и една или повече цени, начислени по други договори за продажба на същия продукт?
3. Коя е страната или кои са страните на износ и/или внос, от и/или към които трябва да са извършени продажбите, за да могат компетентните органи на държава членка съгласно разпоредбите на Общността да се позоват на цените, начислени по тези продажби, за да намалят декларираната стойност (или стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни)
По-специално, трябва ли продажбите, чиито цени могат да бъдат използвани като референтни цени, непременно да са извършени между износител и вносител, установени съответно в същите държави, между които е извършена продажбата, по отношение на която се оспорва декларацията на вносителя за стойността (или предоставените от него данни за митническа стойност)?
4. Позволява ли разглежданото по-горе законодателство на Общността на националните митнически органи да вземат като референтна цена за намаляване на стойността, декларирана от вносителя (или — при прилагане на Регламент № 375/69 — стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни), цени, начислени: а) при продажби на продукти, произхождащи от държави, чиято външна търговия се осъществява чрез държавен монопол или от публични предприятия; и б) при продажби на имитации на продуктите, които са предмет на продажбата, по отношение на която се намалява митническата стойност?
5. Ако не може да се използва референтна цена по право или по факти, имат ли компетентните органи на държавата вносител право едностранно да използват други методи или факти и ако да — кои?
6. Съгласно кои критерии следва правилно да се определи митническата стойност, когато не е налична валидна цена за сравнение и когато става въпрос за патентовани продукти, предмет на продажби между две дружества, които не са независими едно от друго?
7. Имат ли органите на държава членка право да обвинят вносител в невярна декларация за митническа стойност, направена чрез невярна, непълна, неточна или неприложима фактура, като третират такива факти по същия начин, както внос на стоки без декларация, което е забранено от националното законодателство и е престъпление, наказуемо с тежки глоби и лишаване от свобода, дори когато вносителят е изпълнил изискванията на Регламент № 375/69 на Комисията, като е предоставил коректно данните относно митническата стойност на стоките, които са предмет на въпросника, приложен към посочения регламент, и когато не се оспорва, че стоките действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
8. Съвместима ли е практиката на намаляване на декларираната стойност и сериозните последици, които тя води за вносителите, с митническия съюз, създаден с членове 12—29 от Договора за ЕИО, като се има предвид отклоненията в търговията и изкривяванията на конкуренцията, до които тази практика може да доведе?
9. Позволява ли член 13 от Споразумението между Европейската икономическа общност и Швейцарската конфедерация от 22 юли 1972 г., чрез забрана на всякаква мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения на вноса в търговията между Общността и Швейцария, на компетентните органи на държава членка да намалят декларираната стойност (или стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни)
Позволява ли посоченият член 13 налагането на тежки глоби и лишаване от свобода на вносител от държава членка на ЕИО, който е изпълнил надлежно задълженията си, като е предоставил коректно и изчерпателно на националните органи информацията, изисквана по Регламент № 375/69 на Комисията, когато не се оспорва, че стоките действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
10. Пречи ли първата алинея на член 19 от посоченото по-горе Споразумение между Европейската икономическа общност и Швейцария, която забранява всякакви ограничения върху плащанията, свързани с търговията със стоки, и трансфера на такива плащания между държавите членки на Европейската общност и Швейцария, на националните органи да квалифицират като „незаконен трансфер на капитал“ операция, при която купувач в държава членка на Европейската икономическа общност плаща на своя швейцарски доставчик сумата по фактурата за продажба на стоки, когато не се оспорва, че тези стоки действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-98/79: Pecastaing/Белгийска държава, Заключение от 31 януари 1980 г.
1. Изискват ли членове 8 и 9 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета държавите членки да придадат суспензивен ефект на жалба, подадена до (обикновените или административните) съдилища срещу решение за отказ за издаване на разрешение за пребиваване и свързаната с него заповед за експулсиране
2. В случай че лицето, на което е отказано разрешение за пребиваване или е наредено да напусне страната, поиска преразглеждане на въпроса от друг орган с консултативни функции съгласно член 9, параграф 2 от посочената директива, има ли това искане суспензивен ефект върху изпълнението на оспорваната мярка
3. Съгласно принципа, залегнал в член 6 от Европейската конвенция за правата на човека, признава ли правният ред на Общността правото на обжалване пред съдилищата на друга държава членка и правото на страна по гражданско дело да се яви лично пред съда, когато това е необходимо за ефективното упражняване на правото на защита
Признава ли се правото на страна по гражданско дело да остане на територията на държавата на сезирания съд през цялото производство
4. Пречи ли обстоятелството, че е започната специалната процедура по член 9, параграф 2 от Директива 64/221, на изпълнението на оспорваната мярка в случаи на доказана спешност
5. Кой орган е компетентен да определи дали е налице спешност за изпълнение на решението за отказ за разрешение за пребиваване или за експулсиране преди приключване на процедурата, предвидена в член 9 от Директива 64/221?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-56/79: Zelger/Salinitri, Съдебно решение от 17 януари 1980 г.
Дали неформално споразумение, което е действително съгласно националното – в случая германското – право между търговци (Vollkaufleute) относно мястото на изпълнение на задължението, което е предмет на спора, е достатъчно, за да обоснове компетентност на съда на това място по член 5, параграф 1 от Конвенцията, или способността на такова споразумение да обоснове компетентност зависи от спазването на формата, предвидена в член 17 от Конвенцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/79: Milch-, Fett- und Eierkontor/BALM, Съдебно решение от 13 декември 1979 г.
Следва ли Регламент (ЕИО) № 1308/68 на Комисията да се тълкува в смисъл, че когато купувач на масло от склад не го изнася сам, а го препродава на трето лице за износ, той носи отговорност за всяко неправомерно действие на другата договаряща се страна и може да получи обратно предоставената гаранция само ако маслото действително бъде изнесено в срока, предвиден в регламента?
Когато купувачът на масло от склад, посочен в Регламент № 1308/68 на Комисията, го препродава на трето лице за износ съгласно този регламент, представлява ли случай на непреодолима сила по смисъла на първата алинея на член 4, параграф 3 от посочения регламент обстоятелството, че е невъзможно маслото да бъде изнесено поради отклоняването му от предназначението му чрез престъпни действия на надлежно упълномощен агент на това трето лице във вреда на последното, и води ли това до освобождаване на предоставената гаранция по член 4, параграф 1 от този регламент за партиди масло, които не са били изнесени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-44/79: Hauer/Land Rheinland-Pfalz, Съдебно решение от 13 декември 1979 г.
Трябва ли Регламент № 1162/76 на Съвета от 17 май 1976 година, изменен с регламент № 2776/78 на Съвета от 23 ноември 1978 година, да се тълкува в смисъл, че член 2, параграф 1 от него се прилага и по отношение на тези молби за разрешение за ново засаждане на лози, които вече са били подадени преди влизането в сила на този регламент?
При утвърдителен отговор на първия въпрос
трябва ли член 2, параграф 1 от Регламент № 1162/76 да бъде тълкуван в смисъл, че съдържащата се в него забрана за предоставяне на разрешение за ново засаждане — независимо от изключенията, посочени в член 2, параграф 2 от регламента — има общо приложение, тоест по-специално независимо от въпроса за непригодността на земята, който е уреден в член 1, параграф 1, второ изречение и параграф 2 от Weinwirtschaftsgesetz (германски закон за мерките в областта на лозаро-винарската икономика)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-56/79: Zelger/Salinitri, Заключение от 11 декември 1979 г.
Достатъчно ли е неформално споразумение, което е валидно съгласно националното — в случая германското — право между търговци по занятие (Vollkaufleute) относно мястото на изпълнение на задължението, което е предмет на производството, за да се обоснове компетентност на съда на това място по смисъла на член 5, параграф 1 от Конвенцията, или способността на такова споразумение да обоснове компетентност зависи от спазването на формата, предвидена в член 17 от Конвенцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-154/78: Valsabbia/Комисия, Заключение от 5 декември 1979 г.
Липса на правно основание за въвеждане на система от минимални цени съгласно член 61, буква б) от Договора за ЕОВС
Нарушение на целите, предвидени в член 3 от Договора за ЕОВС
Нарушение на членове 2, 4 и 5 от Договора за ЕОВС
Нарушение на основни права и принципа на пропорционалност
Злоупотреба с власт
Нарушение на съществени процесуални изисквания
Мълчаливо дерогиране на общото решение по отношение на предприятията, членуващи в UCRO
Неправилно прилагане на правилата за изравняване на цените и зачитане на обстоятелства на непреодолима сила, легитимна защита и състояние на необходимост
Неправилно определяне на размера на имуществените санкции
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/79: Milch-, Fett- und Eierkontor/BALM, Заключение от 15 ноември 1979 г.
1. Възниква ли случай на непреодолима сила по смисъла на член 4, параграф 3 от Регламент № 1308/68 на Комисията от 28 август 1968 г. и съответната съдебна практика на Съда на Европейските общности, ако надлежно упълномощен представител, действащ без разрешение и във вреда на изнасящото предприятие, прави износа невъзможен чрез извършване на престъпления и, ако отговорът на този въпрос е положителен, има ли значение за задължението за полагане на грижа знанието на лицата, действащи за и отговорни за действията на ищеца (директори и акционери), за предишни осъждания на този надлежно упълномощен представител към момента на назначаването му или впоследствие?
2. Следва ли принципите, установени в решението на Съда на Европейските общности от 11 май 1977 г. по съединени дела 99 и 100/76, да се прилагат, освен по отношение на Регламент № 1259/72, който е основание на това дело, и към посочения по-горе регламент по т. 1, така че ищецът да носи отговорност за неправомерно действие на предприятието, с което е сключил договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-25/79: Sanicentral SA/Collin, Съдебно решение от 13 ноември 1979 г.
Трябва ли член 17 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. във връзка с член 54 от същата конвенция да се тълкува в смисъл, че когато съдебното производство е започнало след 1 февруари 1973 г., клауза за избор на съд, включена в трудов договор, сключен преди 1 февруари 1973 г., която съгласно действащото към момента на сключване на договора вътрешно законодателство би била нищожна, следва да се счита за валидна, независимо от датата на сключване на договора между страните и датата на изпълнение на съответната работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.