Заключения

1) Следва ли член 2 и член 3, параграф 1 от Директивата да се тълкуват в смисъл, че съставните елементи имат достатъчна отличителна способност, за да могат да служат като марка за съответните стоки, по принцип на този въпрос следва да се отговори утвърдително, дори ако тези елементи поотделно не притежават необходимата отличителна способност да разграничават тези стоки от други стоки, и че само при наличие на допълнителни обстоятелства, например ако новата дума представлява непосредствено и за всички разбираемо обозначение на комбинация от характеристики, които са търговски важни и които не могат да бъдат обозначени по друг начин освен с новата дума, положението е различно?
2) Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, следва ли да се приеме, че знак, състоящ се от нова дума, съставена от различни елементи, които всеки поотделно не притежават необходимата отличителна способност по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата, също не притежава необходимата отличителна способност, и че само при наличие на допълнителни обстоятелства, които водят до това, че комбинацията от елементите е повече от сбора на частите, например когато новата дума изразява определена креативност, положението е различно?
3) Има ли значение за отговора на втория въпрос обстоятелството, че съществуват синоними за всеки от елементите, от които се състои знакът, така че конкурентите на заявителя, които желаят да изяснят на обществеността, че и техните стоки притежават комбинацията от характеристики, обозначени с новата дума, могат разумно да направят това, използвайки тези синоними?

1) a) Следва ли Benelux-varemærkemyndigheden, която съгласно протокола от 2 декември 1992 г. за изменение на Общия закон на страните от Бенелюкс относно марките (Trb. 1993, 12) е натоварена с преценката на заявените марки по отношение на абсолютните основания за отказ, посочени в член 3, параграф 1, във връзка с член 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно марките [...] да взема предвид не само знака, както е заявен за регистрация, но и всички известни на органа релевантни фактически обстоятелства, включително тези, които заявителят е съобщил (например, че заявителят вече преди заявлението е използвал знака широко като марка за съответните стоки, или че от изследване следва, че използването на знака за посочените в заявлението стоки и/или услуги не може да доведе до заблуждение на обществеността)?
2) Отнася ли се отговорът на въпроси 1 a) и 1 b) и за преценката на Benelux-varemærkemyndigheden по въпроса дали възраженията ѝ срещу регистрацията са удовлетворени от заявителя, и за решението ѝ да откаже регистрацията на марката изцяло или частично, като и двете ситуации са посочени в член 6a, параграф 4 от Общия закон на страните от Бенелюкс относно марките?
3) Отнася ли се отговорът на въпроси 1 a) и 1 b) и за съдебното решение, което трябва да бъде постановено по дело, заведено съгласно член 6b от Общия закон на страните от Бенелюкс относно марките?
4) a) Като се имат предвид разпоредбите на член 6e, точка B, параграф 2 от Парижката конвенция, обхващат ли марките, които съгласно член 3, параграф 1, буква c) от директивата не могат да бъдат регистрирани или, ако са били регистрирани, могат да бъдат обявени за недействителни, и марки, съставени от знаци или означения, които в търговския оборот могат да служат за означаване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производството на стоката или на предоставянето на услугата или други характеристики на тези стоки или услуги, дори ако тази комбинация не е (единственото или най-използваното) обичайно наименование за тях
Има ли значение дали има малко или много конкуренти, които могат да имат интерес от възможността да използват такива означения
(вж. решение на Benelux-Domstolen от 19.1.1981 г., NJ 1981, стр. 294, Ferrero & Co SpA срещу Alfred Ritter, Schokoladefabrik GmbH (Kinder)).
Има ли освен това значение, че член 13, точка C от Общия закон на страните от Бенелюкс относно марките предвижда, че правото върху марка, формулирана на един от националните или регионалните езици на територията на Бенелюкс, автоматично обхваща и превода ѝ на друг от тези езици?
5) a) Следва ли при отговора на въпроса дали знак, състоящ се от (нова) дума, съставена от елементи, които поотделно нямат никаква отличителна способност по отношение на стоките или услугите, за които е подадено заявлението, попада в определението за марка по член 2 от директивата (и член 1 от Общия закон на страните от Бенелюкс относно марките), да се приеме, че такава (нова) дума по принцип има отличителен характер?
5) b) В случай на отрицателен отговор, следва ли тогава да се приеме, че такава дума (освен в случаите, когато е придобила отличителен характер чрез използване) по принцип няма отличителен характер и че това е различно само ако има допълнителни обстоятелства, които водят до това, че комбинацията е повече от сбор от частите?
Има ли значение дали знакът е единственото или поне обичайното изразяване за означаване на съответната характеристика или (комбинация от) характеристики, или има синоними, които също могат разумно да бъдат използвани, или думата обозначава търговски съществена или по-маловажна характеристика на стоката или услугата?
Има ли освен това значение, че правото върху марка, формулирана на един от националните или регионалните езици на територията на Бенелюкс, съгласно член 13, точка C от Общия закон на страните от Бенелюкс относно марките автоматично обхваща и превода ѝ на друг от тези езици?
6) Достатъчно ли е обстоятелството, че описателен знак също се заявява за регистрация като марка за стоки и/или услуги, за които знакът не е описателен, за да се приеме, че поради това знакът има отличителен характер за тези стоки и/или услуги (например знакът Postkantoor (пощенска станция) за мебели)?
В случай на отрицателен отговор, следва ли при въпроса дали такъв описателен знак има отличителен характер за такива стоки и/или услуги да се вземе предвид възможността (част от) обществеността поради описателното значение или значения на знака да не възприема този знак като знак с отличителен характер за (всички или някои от) тези стоки или услуги?
7) a) Има ли значение за отговора на горепосочените въпроси, че след като страните от Бенелюкс са избрали да възложат разглеждането на заявленията за регистрация на марки на Benelux-varemærkemyndigheden преди тяхната регистрация, практиката на Benelux-varemærkemyndigheden по член 6a от Общия закон на страните от Бенелюкс относно марките съгласно съвместните бележки на правителствата трябва да бъде предпазлива и сдържана практика, при която се вземат предвид всички интереси на стопанския живот и при която трябва да се стреми да се изменят или отказват за одобрение само марки, които очевидно не могат да бъдат одобрени?
В случай на положителен отговор, по какви правила следва да се определи дали заявление за регистрация очевидно не може да бъде одобрено?
Приема се, че при дело за възражение срещу валидността на регистрацията (което може да бъде започнато след регистрацията на знак) не се прилага допълнителното условие за позоваване на недействителността на заявения за марка знак, че знакът очевидно не може да бъде одобрен.
8) a) Съвместимо ли е с конструкцията на директивата и Парижката конвенция знак да бъде регистриран за определени стоки или услуги с ограничението, че регистрацията важи само за определени стоки или услуги, при условие че те не притежават определено качество или качества (например заявление за регистрация на знака Postkantoor за услуги по провеждане на директна пощенска кампания и издаване на пощенски марки, „доколкото тези услуги нямат връзка с пощенска станция“)?
9) Има ли значение за отговора на въпросите дали подобен знак е регистриран като марка за стоки или услуги от същия вид в друга държава членка?