Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1. Трябва ли член 9 от Директива 98/44/ЕО […] да се тълкува в смисъл, че позоваване на предоставяната по тази разпоредба закрила може да се направи и в случай като разглеждания в настоящото производство, при който продуктът (ДНК последователност) е част от внесен в Европейския съюз материал (соево брашно) и към момента на твърдяното нарушение не изпълнява своята функция, но я е изпълнявал (в растението соя) или е възможно — след изолирането му от материала и внасянето му в клетката на даден организъм — отново да изпълнява функцията си?
2. Като се има предвид наличието на описаната в искане 6 на патент […] ДНК последователност в соевото брашно, внесено в Общността от Cefetra и ACTI, и като се има предвид, че тази ДНК е включена в състава на соевото брашно по смисъла на член 9 от Директива […] и не изпълнява повече своята функция в него: допуска ли предоставяната от директивата, и по-специално от член 9, закрила на патент за биологичен материал, националното патентно законодателство да предоставя (в допълнение) абсолютна закрила на продукта (ДНК) в това му качество, независимо от това дали тази ДНК изпълнява своята функция, и следователно трябва ли предоставяната от член 9 закрила да се разглежда като изчерпателна в уредения от тази разпоредба случай, в който продуктът се състои от генетична информация или съдържа генетична информация и е включен в състава на материала, в който се съдържа генетичната информация?
3. От значение за отговора на предходния въпрос ли са обстоятелствата, че патент […] е заявен и издаден (на 19 юни 1996 г.) преди приемането на Директива […] и че такава абсолютна закрила на продукта се е предоставяла по националното патентно право преди приемането на директивата?
4. Може ли при отговорите на предходните въпроси да се вземе под внимание Споразумението ТРИПС, по-специално членове 27 и 30 от него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
Липса на последователност и системност в националната политика за ограничаване на хазартните игри, поради което държавният монопол върху спортните залагания и лотариите противоречи на член 49 ЕО.
Възможност за прилагане на принципа на взаимно признаване по отношение на националните разрешения за организиране на спортни залагания, така че разрешения, издадени от една държава членка, да дават право на упражняване на същата дейност в друга държава членка без допълнително национално разрешение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
Липса на последователност и систематичност на националната политика за ограничаване на хазартните игри, поради което монополът върху спортните залагания и лотариите противоречи на член 49 ЕО.
Възможност за прилагане на принципа на взаимно признаване към разрешенията за организиране на спортни залагания, издадени от други държави членки, така че те да дават право на упражняване на дейност в Германия без допълнително национално разрешение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
Липса на последователност и систематичност на националната политика за ограничаване на хазартните игри, поради което монополът върху спортните залагания и лотариите противоречи на член 49 ЕО.
Възможност за прилагане на принципа на взаимно признаване към разрешенията за организиране на спортни залагания, издадени от други държави членки, което би следвало да позволява упражняване на същата дейност в Германия без допълнително национално разрешение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1. Програмата за управление на азота за посочените за уязвими зони, изготвяна по силата на член 5, параграф 1 от Директивата за нитратите, представлява ли план или програма по член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО, който/която се изготвя за селското и горското стопанство, риболова, енергетиката, промишлеността, транспорта, управлението на отпадъците, управлението на водите, далекосъобщенията, туризма, градско и териториално планиране или земеползване и [определя] рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проектите, изброени в приложения I и II към Директивата за ОВОС?
2. Програмата за управление на азота за посочените за уязвими зони, изготвяна по силата на член 5, параграф 1 от Директивата за нитратите, представлява ли план или програма по член 3, параграф 2, буква б) от Директивата за СЕО, за който/която с оглед вероятните последици върху обектите се изисква оценка в съответствие с членове 6 или 7 от Директивата за местообитанията, в частност ако въпросната програма за управление на азота се прилага за всички посочени за уязвими зони на Région wallonne?
3. Програмата за управление на азота за посочените за уязвими зони, изготвяна по силата на член 5, параграф 1 от Директивата за нитратите, представлява ли план или програма, който/която е различен/различна от тези по член 3, параграф 2 от Директивата за СЕО и определя рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проекти, за които по силата на член 3, параграф 4 държавите членки са длъжни да определят в съответствие с параграф 5 дали е вероятно да имат съществени последици върху околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
Неправилно изключване на програмите за действие по член 5 от Директива 91/676/ЕИО от приложното поле на Директива 2001/42/ЕО, поради законовия им характер
Липса на задължение за екологична оценка на програмите за действие по член 5 от Директива 91/676/ЕИО, тъй като те не определят рамка за разрешаване на проекти по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕО
Липса на задължение за екологична оценка на програмите за действие по член 5 от Директива 91/676/ЕИО във връзка със защитени зони по член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2001/42/ЕО
Липса на задължение за екологична оценка на програмите за действие по член 5 от Директива 91/676/ЕИО по член 3, параграф 4 от Директива 2001/42/ЕО
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1) Трябва ли да се смята, че дадено лице се ползва от закрилата и помощта на организация на Организацията на обединените нации поради самия факт, че това лице има право на тази закрила или помощ, или е необходимо то да е получило действително закрилата или помощта?
2) Прекратяването на закрилата или помощта на организацията предполага ли пребиваване извън нейната зона на действие, прекратяване на дейностите на организацията, факта, че организацията не може вече да предоставя закрилата или помощта, или обективна пречка, поради която лицето, което има право на закрилата или помощта, не може да ги получи?
3) Възможността за възползване от режима на Директивата предполага ли признаване на статута на бежанец или на която и да е от двете форми на защита, включени в приложното поле на Директивата (статут на бежанец и статут на субсидиарна закрила) според избора на държавата членка, или евентуално не предполага автоматично никоя от тези форми, а единствено означава принадлежност към приложното поле на директивата спрямо лицата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1) Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат да съществува държавен монопол за някои хазартни игри например спортни залагания, когато в съответната държава членка липсва последователна и системна политика за ограничаване на хазартните игри, в частност поради факта че организаторите, притежаващи национални концесии, насърчават участието в други хазартни игри — като държавни лотарии и игри казино — и когато освен това други игри, за които се предполага, че са със същата или по-висока степен на опасност от пристрастяване — като залагания за определени спортни събития (конни надбягвания) и игрални автомати — могат да се предлагат от частни доставчици на услуги?
2) Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че разрешенията за организиране на спортни залагания, които не са ограничени до територията на съответната държава и са предоставени от компетентни държавни органи на държавите членки, дават право на притежателя на разрешението, както и на трети упълномощени от него лица, да правят и привеждат в изпълнение разглежданите предложения за сключване на договор и на територията на други държави членки, без да се изисква допълнително национално разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че позоваването на свободата на предоставяне на услуги предполага съгласно разпоредбите на държавата членка, в която се е установил, изпълнителят да може да предоставя услуги и там — в настоящия случай, ограничение на лиценза за хазартни игри от Гибралтар до „offshore bookmaking“?
2) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска национален държавен монопол при организирането на спортни залагания и лотарии (разкриващи повече от незначителен потенциален риск), мотивиран основно със съображения за борба срещу риска от пристрастяване към игрите, когато в тази държава членка други хазартни игри със съществен потенциален риск от пристрастяване могат да се организират от частни доставчици на услуги и когато различната правна уредба за спортните залагания и лотариите, от една страна, и за други хазартни игри, от друга страна, се основава на различните нормотворчески правомощия на провинциите и на федерацията?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
3) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба, която оставя правото на получаване на разрешение за организирането на и посредничеството при хазартни игри на преценката на органа по издаване на разрешение, дори и когато са налице предвидените в закона предпоставки?
4) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба, която забранява организирането на и посредничеството при публични хазартни игри по интернет, по-специално когато едновременно с това — било то и само за преходен период от една година — организирането и посредничеството по интернет се допускат при спазването на разпоредбите за защита на непълнолетните и на играещите с оглед компенсиране по съображения за справедливост, за да могат двама организатори на хазартни игри по търговски начин, които до този момент са извършвали дейност единствено по интернет, да се адаптират към начините за предлагане на пазара, допустими според общодържавния договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
Липса на последователност и систематичност в националната политика за ограничаване на хазартните игри, поради което монополът върху спортните залагания и лотариите противоречи на член 49 ЕО.
Възможност за прилагане на принципа на взаимно признаване по отношение на националните разрешения за организиране на спортни залагания, така че разрешенията, издадени от една държава членка, да дават право на упражняване на същата дейност в друга държава членка без допълнително национално разрешение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.