Дело C-316/07: Stoß, Заключение от 4 март 2010 г.

1) Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат да съществува държавен монопол за някои хазартни игри например спортни залагания, когато в съответната държава членка липсва последователна и системна политика за ограничаване на хазартните игри, в частност поради факта че организаторите, притежаващи национални концесии, насърчават участието в други хазартни игри — като държавни лотарии и игри казино — и когато освен това други игри, за които се предполага, че са със същата или по-висока степен на опасност от пристрастяване — като залагания за определени спортни събития (конни надбягвания) и игрални автомати — могат да се предлагат от частни доставчици на услуги?

2) Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че разрешенията за организиране на спортни залагания, които не са ограничени до територията на съответната държава и са предоставени от компетентни държавни органи на държавите членки, дават право на притежателя на разрешението, както и на трети упълномощени от него лица, да правят и привеждат в изпълнение разглежданите предложения за сключване на договор и на територията на други държави членки, без да се изисква допълнително национално разрешение?