всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.

Компетентни ли са държавите членки да определят таван на годишния процент на разходите (ГПР) по потребителските кредити, при положение че Директива 87/102 и Директива 2008/48 не съдържат хармонизирани правила относно този въпрос?
Задължен ли е националният съд да провери дали изискването за посочване на ГПР в договора за кредит е спазено, с оглед защитата на потребителя?
Допустимо ли е преюдициално запитване относно свободното предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС, когато всички елементи на спора са ограничени в рамките на една държава членка и липсва трансграничен елемент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.

Допуска ли се национална правна уредба, която с цел борба с лихварството ограничава годишния процент на разходите по договорите за потребителски кредит, при спазване на изискванията на Директиви 87/102 и 2008/48, особено по отношение на задълженията за информиране?
Явява ли се преюдициалното запитване недопустимо, когато не съдържа достатъчно фактически и правен контекст, не указва необходимостта от тълкуване от Съда или липсва фактор на привързване към правото на Съюза при спор, отнасящ се само до една държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Съществували ли са реални и конкретни възможности за навлизане на пазара от страна на жалбоподателите, така че да бъдат квалифицирани като потенциални конкуренти на Lundbeck?
Могат ли споразуменията между Lundbeck и жалбоподателите да бъдат квалифицирани като ограничения на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101 ДФЕС?
Допустимо ли е налагането на глоба на жалбоподателите при наличие на евентуална правна несигурност относно квалификацията на споразуменията като ограничение на конкуренцията по предмет и при липса на умисъл или небрежност от тяхна страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Може ли предприятие, което не е навлязло на пазара, но има реални и конкретни възможности и намерение да го направи, да бъде квалифицирано като потенциален конкурент по смисъла на член 101 ДФЕС?
Представлява ли споразумение между притежател на патент и производител на генерични лекарствени продукти, което води до забавяне на навлизането на пазара срещу насрещна престация, ограничение на конкуренцията с оглед на целта по член 101 ДФЕС?
Следва ли при преценката дали дадено споразумение представлява ограничение с оглед на целта да се взема предвид само потенциално възможният сценарий на развитие на пазара?
Може ли предприятие да бъде санкционирано за нарушение на член 101 ДФЕС, ако не е могло да не знае, че поведението му е антиконкурентно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Являва ли се споразумението между Sun Pharmaceutical и Lundbeck „ограничение по предмет“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Съществувала ли е реална и конкретна възможност Sun Pharmaceutical да навлезе на пазара и може ли тя да се счита за потенциален конкурент на Lundbeck към момента на сключване на споразумението?
Съответства ли наложената глоба на принципите на правна сигурност, предвидимост и защита на оправданите правни очаквания, и спазени ли са процесуалните права на защита на Sun Pharmaceutical при налагането ѝ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Съответства ли на изискванията на член 101, параграф 1 ДФЕС квалифицирането на споразумението между Sun Pharmaceutical и Lundbeck като ограничение по предмет?
Съществувала ли е реална и конкретна възможност Sun Pharmaceutical да влезе на пазара за генеричен циталопрам и може ли тя да бъде определена като потенциален конкурент на Lundbeck?
Съответства ли наложената глоба на принципите на правна сигурност, предвидимост и защита на оправданите правни очаквания, както и на правилата относно давността и правото на защита на Sun Pharmaceutical?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Нарушена ли е презумпцията за действителност на новите патенти на Lundbeck върху производствени процеси при анализа за наличие на потенциална конкуренция между Lundbeck и групата Alpharma?
Разместена ли е тежестта на доказване и взети ли са предвид доказателства, които не са посочени в спорното решение, при анализа на потенциалната конкуренция?
Правилно ли е квалифицирано спорното споразумение като „ограничение на конкуренцията с оглед на целта“?
Извършена ли е проверка дали Комисията е доказала твърденията си относно обхвата на предвидените в спорното споразумение ограничения по отношение на групата Alpharma?
Спазено ли е правото на защита на жалбоподателите, включително поради продължителността на административното производство и загубата на документи?
Нарушен ли е принципът на недопускане на дискриминация при определяне на адресатите на спорното решение?
Взета ли е предвид конкретната тежест на нарушението при определяне на размера на наложената глоба?
Правилно ли е определен максималният размер на глобата, за чието заплащане A.L. Industrier е солидарно отговорно, с оглед на избора на релевантната стопанска година за оборота?
Съществувала ли е правна несигурност, която да изключи възможността за налагане на глоба на групата Alpharma за нарушението по член 101 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Разрешено ли е нотариусите да извършват връчване на документи въз основа на Регламент [№ 1393/2007], ако нотариусите връчват свои решения по дела, по които не се прилага Регламент № 1215/2012, като се има предвид, че в Република Хърватия нотариусите, действащи в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“, не попадат в обхвата на понятието „съд или правораздавателен орган“ по смисъла на Регламент № 1215/2012
С други думи, след като нотариусите не попадат в обхвата на понятието „съд или правораздавателен орган“ по смисъла на Регламент № 1215/2012, могат ли те да прилагат правилата за връчване на документи по Регламент […] № 1393/2007 в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“?
Може ли паркирането на улица и обществен път да се счита за попадащо в обхвата на понятието „гражданско дело“ по смисъла на Регламент [№ 1215/2012] — с който регламент се урежда въпросът за компетентността на съдилищата, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела — след като правото на таксуване е предвидено в Закона за безопасността на движението по пътищата и в правилата за извършване на комунални дейности като публична дейност, особено като се има предвид, че по отношение на превозно средство, за което е установено, че няма талон за паркиране или е с невалиден талон за паркиране, веднага възниква задължение за заплащане на целодневен талон, все едно е било паркирано цял ден, независимо от точното време на използване на паркомястото, и съответно заплащането на целодневен талон има санкционен аспект, а в някои държави членки такова паркиране се счита за пътно нарушение?
Могат ли съдилищата в посочените по-горе съдебни спорове, свързани с паркиране на улица и обществен път, след като правото на таксуване е предвидено в Закона за безопасността на движението по пътищата и в правилата за извършване на комунални дейности като публична дейност, да извършват връчване на документи на ответниците в друга държава членка въз основа на Регламент [№ 1393/2007]?
В разглеждания случай се прилага презумпцията, че договорът се сключва със самото паркиране на улицата на обозначено с хоризонтална и/или вертикална сигнализация място, тоест счита се, че със самото паркиране се сключва договор и ако не се заплати цената за почасово паркиране, трябва да се заплати целодневен талон, поради което възниква въпросът противоречи ли презумпцията за сключване на договор със самото паркиране и съгласие за заплащане на цената за целодневен талон, ако не се закупи талон за почасово паркиране или ако изтече времето, за което е закупен този талон, на основните правила за предоставяне на услуги съгласно член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз и останалите достижения на правото на [Съюза]?
Самото паркиране в разглеждания случай е извършено в Задар, поради което съществува определена връзка между този договор и съдилищата в Република Хърватия, но съставлява ли такова паркиране ,,услуга“ по смисъла на член 7, [точка] 1 от Регламент […] № 1215/2012, тъй като услугата предполага, че предоставящата я страна извършва определена дейност, тоест че извършва определена дейност срещу заплащане, поради което възниква въпросът достатъчна ли е дейността на ответника, за да се счита за услуга
Ако съдилищата в Република Хърватия не разполагат със специална компетентност въз основа на член 7, [точка] 1 от Регламент […] № 1215/2012, делата трябва да се водят пред съда по местоживеене на ответника.
Може ли паркирането на улица и обществен път да се счита за договор за наем на недвижим имот по смисъла на член 24, [точка] 1 от Регламент […] № 1215/2012, след като правото на таксуване е предвидено в Закона за безопасността на движението по пътищата и в правилата за извършване на комунални дейности като публична дейност, а таксата се събира само в определена част от деня?
Ако в разглеждания случай не може да се приложи посочената по-горе презумпция, че до сключването на договор се е стигнало със самото паркиране (четвърти въпрос), възможно ли е този вид паркиране — при който правомощието за таксуване на паркирането произтича от Закона за безопасността на движението по пътищата и се предвижда заплащане на целодневен талон, ако предварително не е заплатен талон за почасово използване на паркомястото или ако изтече времето, за което е заплатен талонът — да се счита за деликт или квазиделикт по смисъла на член 7, [точка] 2 от Регламент […] № 1215/2012?
В разглеждания случай паркирането е извършено преди присъединяването на Република Хърватия към [Съюза], а именно на 30 юни 2012 г. в 13.02 ч., поради което възниква въпросът приложими ли са в разглеждания случай регламентите, засягащи проблематиката с приложимото право, а именно Регламент [„Рим I“] или Регламент [„Рим II“], предвид действието им във времето?
Противоречи ли презумпцията за сключване на договор със самото паркиране и съгласие за заплащане на цената за целодневен талон, ако не се закупи талон за почасово паркиране или ако изтече времето, за което е закупен този талон, на основните правила за предоставяне на услуги съгласно член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз и останалите достижения на правото на [Съюза], независимо дали собственикът на превозното средство е физическо или юридическо лице
Могат ли да се приложат правилата по член 4 от Регламент [„Рим I“], що се отнася до определянето на материалното право в разглеждания случай (тъй като по делото не са приложени доказателства страните да са договорили приложимо право)?
– Ако е налице договор, става ли въпрос в разглеждания случай за договор за услуги, тоест възможно ли е такъв договор за паркиране да се разглежда като услуга по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент [„Рим I“]?
– При условията на евентуалност, може ли въпросното паркиране да се разглежда като договор за наем по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от Регламент [„Рим I“]?
– При условията на евентуалност, ако за това паркиране се прилага разпоредбата на член 4, параграф 2 от Регламент [„Рим I“], възниква въпросът коя в разглеждания случай е характерната престация, тъй като ищецът на практика само обозначава площта на улицата за паркиране и таксува паркирането, а ответникът извършва паркирането и заплаща за него. Всъщност, ако се приеме, че характерната престация е тази на ищеца, ще се приложи правото на Република Хърватия, а ако характерната престация е тази на ответника, ще се приложи правото на Република Словения. Същевременно, като се има предвид, че правото на таксуване на паркирането в този случай се урежда по правото на Република Хърватия, с което договорът съответно е по-тясно свързан, ще се приложи ли все пак в разглеждания случай допълнителното правило по член 4, параграф [3] от Регламент [„Рим I“]?
– Ако е налице извъндоговорно задължение по смисъла на Регламент [„Рим II“], може ли такова извъндоговорно задължение да се разглежда като увреждане и съответно приложимото право да се определи въз основа на член 4, параграф 1 [от този] Регламент […]?
– При условията на евентуалност, може ли такъв вид паркиране да се разглежда като неоснователно обогатяване и съответно приложимото право да се определи въз основа на член 10, параграф 1 от Регламент [„Рим II“]?
– При условията на евентуалност, може ли такъв вид паркиране да се разглежда като водене на чужда работа без пълномощие и съответно приложимото право да се определи въз основа на член 11, параграф 1 от Регламент [„Рим II“]?
– При условията на евентуалност, може ли при този вид паркиране да се счита, че е налице culpa in contrahendo на ответника и съответно приложимото право да се определи въз основа на член 12, параграф 1 от Регламент [„Рим II“]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Може ли предприятие, което притежава патент върху производствен процес, да бъде квалифицирано като потенциален конкурент на пазара при наличие на реални и конкретни възможности за навлизане?
Явяват ли се споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове между производител на оригинални лекарствени продукти и производители на генерични лекарствени продукти ограничения на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101 ДФЕС?
Може ли прехвърлянето на средства в рамките на споразумение за уреждане на патентен спор да се квалифицира като стимул за отказ от навлизане на пазара и съответно като ограничение на конкуренцията с оглед на целта?
Включват ли се споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове в материалния обхват на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, независимо от патентното право?
Може ли предприятие, което не може да не знае, че поведението му е антиконкурентно, да бъде санкционирано за нарушение на член 101 ДФЕС, когато споразумението е сключено между лаборатория за оригинални лекарствени продукти и предприятие за генерични лекарствени продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Правилно ли е прието, че между Lundbeck и Merck (GUK) е съществувала потенциална конкуренция на пазара на циталопрам въпреки наличието на патенти за производствени процеси?
Допустимо ли е споразуменията между Lundbeck и Merck (GUK) да бъдат квалифицирани като ограничения на конкуренцията по обект по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Законосъобразно ли е наложена глобата на Merck (GUK), като се приеме, че не е могла да не знае за антиконкурентния характер на поведението си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form