6 - Външна политика
Външна политика
Дело C-729/18: VTB Bank/Съвет, Съдебно решение от 25 юни 2020 г.
Тълкувано ли е правилно изискването за наличие на изричен мандат за насърчаване на конкурентоспособността на руската икономика при включването на банката в списъка на субектите, обект на ограничителни мерки?
Съразмерни ли са ограничителните мерки спрямо целите, които преследват, и обосновано ли е включването на банката в списъка на засегнатите субекти?
Представлява ли намесата в основните права на банката — правото на собственост и свободата на стопанска инициатива — непропорционално ограничение, като не са разгледани по-малко обременителни алтернативни мерки от страна на Съвета на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-654/18: Interseroh, Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Следва ли член 3, параграф 2 от [Регламент № 1013/2006] […] да се тълкува в смисъл, че смеси от отпадъци от хартия, картон и хартиени изделия — съставени по такъв начин, че взети поотделно, съответните съставящи ги отпадъци попадат в обхвата на първите три тирета от позиция B3020 от приложение IX към Базелската конвенция и освен това съдържат допълнително до 10 % примеси — попадат в обхвата на код B3020 [от приложение IX към] Базелската конвенция и следователно спрямо тях се прилагат общите информационни изисквания по член 18, а не задължението за нотифициране съгласно член 4?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Следва ли член 3, параграф 2 от [Регламент № 1013/2006] […] да се тълкува в смисъл, че смеси от отпадъци от хартия, картон и хартиени изделия — съставени по такъв начин, че взети поотделно, съответните съставящи ги отпадъци попадат в обхвата на първите три тирета от позиция B3020 от приложение IX към Базелската конвенция — и освен това съдържат допълнително до 10 % примеси, не могат да се класифицират в точка 3, буква ж) от приложение IIIA и следователно спрямо тях не се прилагат общите информационни изисквания по член 18, а [се прилага] задължението за нотифициране съгласно член 4?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-897/19: Ruska Federacija, Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Следва ли държава членка на Европейския съюз, която разглежда искане за екстрадиция в трета държава на гражданин на държава от ЕАСТ, страна по Споразумението за ЕИП и по споразумение за предаване със Съюза, да уведоми тази държава от ЕАСТ за искането и при необходимост да й предаде лицето вместо да го екстрадира?
Задължена ли е държавата членка да провери, че екстрадицията няма да наруши правата по член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, особено когато на лицето е предоставено убежище от държавата от ЕАСТ именно поради наказателното преследване в държавата, отправила искането за екстрадиция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-532/18: Niki Luftfahrt, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Налице ли е „злополука“, пораждаща отговорност на въздушния превозвач съгласно член 17, параграф 1 от [Конвенцията от Монреал], когато чаша с горещо кафе, поставена на масичката пред седалка в самолет по време на полет, се хлъзне по неизяснена причина, падне и причини изгаряне на пътник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/18: Guaitoli и др., Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Когато лице, претърпяло закъснение или отмяна на полет, поиска наред с общите обезщетения с предварително определен размер, посочени в членове 5, 7 и 9 от Регламент № 261/2004, също и обезщетение за вреди по член 12 от същия регламент, следва ли да се приложи член 33 от Конвенцията от Монреал, или „компетентната юрисдикция“ (както на международно, така и на вътрешно равнище) във всички случаи се определя по член 5 от Регламент № 44/2001?
В първата хипотеза, посочена в първия въпрос, трябва ли член 33 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че урежда само разпределението на компетентността между държавите или в смисъл, че урежда и вътрешната териториална компетентност в отделната държава?
В първата хипотеза, посочена във втория въпрос, „изключително“ ли е приложението на член 33 от Конвенцията от Монреал и изключва ли то приложението на член 5 от Регламент № 44/2001, или двете разпоредби могат да се прилагат съвместно при преценката както на компетентността на държавата, така и на вътрешната териториална компетентност на нейните юрисдикции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/19: Azarov/Съвет, Определение от 22 октомври 2019 г.
Осигурен ли е пълен съдебен контрол върху законосъобразността на актовете на Съюза по отношение на основните права, включително правата на защита и правото на ефективна съдебна защита, при налагане на ограничителни мерки?
Изпълнил ли е Съветът задължението си да провери и мотивира спазването на правата на защита и правото на ефективна съдебна защита при позоваване на решения на органи на трета държава?
Достатъчно ли е само членството на трета държава в Европейската конвенция за правата на човека, за да се приеме, че са спазени основните права при приемането на нейно решение, когато това решение служи като основание за ограничителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-70/18: A и др., Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Следва ли член 7 от [Решение № 2/76] и съответно член 13 от [Решение № 1/80] да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби допускат национална правна уредба, в която се предвижда общото обработване и съхранение на биометрични данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, във файл по смисъла на [член 2, буква в)] от [Директива 95/46], тъй като тази правна уредба не надхвърля необходимото за постигане на [преследваната] от нея законна цел, [а именно] предотвратяването и борбата с използването на фалшива самоличност и с документните измами?
От значение ли е за това обстоятелството, че срокът на съхранение на биометричните данни зависи от срока на законното и/или незаконното пребиваване на граждани на трети държави, включително и на турски граждани?
Следва ли член 7 от [Решение № 2/76] и съответно член 13 от [Решение № 1/80] да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба не представлява ограничение по смисъла на тези разпоредби, ако последиците от националната правна уредба за достъпа до трудовия пазар са твърде несигурни и непреки съгласно тези разпоредби, за да може да се приеме, че се възпрепятства този достъп?
Ако отговорът на [втория] въпрос е, че национална правна уредба, която с цел предотвратяването, разкриването и разследването на терористични или нетерористични престъпни деяния позволява от база данни да се предоставят на трети лица биометричните данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, представлява ново ограничение, следва ли член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с членове 7 и 8 от [нея] да се тълкува в смисъл, че не допуска такава национална правна уредба?
От значение ли е за това обстоятелството, че в момента на задържането на гражданин на трета държава поради подозрение, че е извършил престъпление, той носи в себе си документа за пребиваване, в който се съхраняват биометричните му данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-11/18: Klymenko/Съвет, Съдебно решение от 26 септември 2019 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалваните актове и на съдебното решение, включително дали Съветът е изпълнил задължението си да провери спазването на правата на защита и правото на ефективна съдебна защита при приемането на решенията на украинските органи, на които се основават ограничителните мерки?
Съществува ли правно основание за приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Нарушено ли е правото на собственост на жалбоподателя чрез приемането на ограничителните мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/18: Trace Sport, Съдебно решение от 19 септември 2019 г.
Невалиден ли е Регламент за изпълнение (ЕС) № 501/2013 на Съвета от 29 май 2013 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 990/2011 върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република, за да включва вноса на велосипеди, изпращани от Шри Ланка, независимо дали са декларирани с произход от тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/17: Комисия/Kolachi Raj Industrial, Съдебно решение от 12 септември 2019 г.
Допустимо ли е Комисията да прилага критериите по член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент като правило за произход при определяне на мястото на изпращане на части, използвани в операции по комплектуване в трета страна?
Достатъчно ли е Комисията да докаже, че частите са изпратени от страна, обект на антидъмпингови мерки, без да е необходимо да доказва митническия им произход, за да приложи разширяване на антидъмпинговото мито по член 13 от основния регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.