4.18.04.04 - Последици от установяването на неравноправността на клауза
Последици от установяването на неравноправността на клауза
Дело C-705/21: AxFina Hungary, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
1) Допускат ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13] тълкуване на националното право, съгласно което правните последици от недействителността, произтичаща от неравноправна клауза в потребителски договор, в хипотезата, в която тази неравноправна клауза засяга основния предмет на договорната престация и вследствие на това договорът (за заем) не може да продължи да съществува без обявената за неравноправна клауза, се състоят в това, че след като националният съд установи нищожността на целия договор — тоест че самият договор в своята цялост не може да остане в сила и да поражда задължителни правни последици за потребителя:
a) обявява договора за действителен, като заменя паричната единица на сметката по отпуснатия заем, която представлява основният предмет на договора, с унгарския форинт и замества този размер на заема, определен в паричната единица на сметката, с размера в унгарски форинти, който потребителят действително е получил от кредитора, като в същото време изчислява лихвите върху така определения основен размер на заема по различен начин от начина, по който те са били изчислени в обявения за недействителен договор, така че прилаганият към момента на сключването на договора „първоначален“ лихвен процент да бъде равен на действащия към момента на сключването на договора лихвен процент по междубанковите споразумения в унгарски форинти в Будапеща като референтен лихвен процент (BUBOR), увеличен с разликата на лихвения процент, определена в първоначалния договор (деноминиран във валута);
б) обявява договора за действителен, като определя максимален размер на обменния курс между чуждестранната валута и унгарския форинт, тоест намалява реално поетия от потребителя валутен риск, произтичащ от неравноправната договорна клауза, до ниво, което счита за разумно и което потребителят е можел да вземе предвид към момента на сключване на договора, и оставя непроменен определения в договора лихвен процент до датата на конвертирането в унгарски форинти, предвидена като задължителна с последващ закон?
2) От значение ли е за отговора на първия въпрос, че обявяването на действителността в съответствие с унгарското право:
a) се прави във фактическо положение, в което все още съществува договор между страните, тоест запазването на договора има за цел да позволи правоотношението между страните да продължи да съществува за в бъдеще, чрез коригиране с обратна сила на обявените за неравноправни клаузи, като посредством изменените клаузи същевременно се преизчислят извършените до този момент престации и по този начин се защити потребителят от особено неблагоприятните последици, до които би довело задължението за незабавно възстановяване на цялата сума по заема;
б) или във фактическо положение, в което вече не съществува договорът, сключен между страните, който трябва да се разгледа в спор относно неравноправна договорна клауза — тъй като срокът на този договор вече е изтекъл или кредиторът вече го е прекратил поради неплащане на вноските или е счел за недостатъчен платения размер, или независимо от всичко това, тъй като нито една от страните не го счита за действителен, или тъй като повече не може да се повдига въпросът за неговата недействителност по съдебен ред, тоест обявяването на действителността на договора с обратна сила не служи за запазване на договора в интерес на потребителя, а позволява да се изпълнят взаимните задължения и да се сложи край на правоотношението посредством коригирането на клаузата или клаузите, обявени за неравноправни?
3) В случай на утвърдителен отговор на Съда на първия въпрос, букви а) и б), и като се вземат предвид аспектите, посочени във втория въпрос, допускат ли релевантните разпоредби на Директива [93/13] при описаното във втория въпрос, буква а) фактическо положение запазването на договора, като се извърши заместване [на недействителните разпоредби на договора], до датата на предвиденото от законодателя изменение на закона относно конвертирането в унгарски форинти, посредством национални правни разпоредби, в съответствие с които:
– освен ако между страните е договорено друго (което не е така в настоящия случай), паричните задължения следва да се изплащат във валута по законовия курс в мястото на изпълнение на задължението,
– в договорните отношения се дължат лихви, освен ако в закон не е предвидено друго,
– лихвеният процент е равен на основния лихвен процент на централната банка, освен ако в закон не е предвидено друго?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/22: Caixabank, Определение от 28 февруари 2023 г.
Задължен ли е професионалистът при сключване на договор за ипотечен кредит да предоставя на потребителя информация относно историческото развитие на референтния индекс чрез сравнение с друг индекс като Euribor и съответства ли освобождаването от това задължение на изискванията на Директива 93/13/ЕИО?
Може ли националното законодателство или съдебна практика да поставят като предварително необходимо условие за контрол върху съдържанието на нетранспарентна клауза липсата на добра вяра от страна на професионалиста и допустимо ли е съдът да провери дали клаузата създава значителен дисбаланс между страните?
Разрешава ли се националният съд, при обявяване на нищожност на неравноправна клауза за променлив лихвен процент, да замести референтния индекс с друг законов индекс, когато договорът не може да продължи без тази клауза и отмяната на целия договор би била особено неблагоприятна за потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/21: TBI Bank, Определение от 17 януари 2023 г.
Необходимо ли е националната юрисдикция служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договор за потребителски кредит при производство по издаване на заповед за изпълнение, когато длъжникът потребител не участва в производството?
Допустимо ли е националната юрисдикция, следваща да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд, да бъде обвързана от указанията на този съд, ако те не съответстват на правото на Съюза и на правните последици, произтичащи от неравноправния характер на договорна клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/21: D.V. (Honoraires d’avocat – Principe du tarif horaire), Съдебно решение от 12 януари 2023 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изразът „основния предмет на договора“ обхваща клауза, която не е индивидуално договорена, включена е в договор за правни услуги, сключен между търговец (адвокат) и потребител, и се отнася до цената и начина на нейното изчисляване?
2) Трябва ли упоменаването в член 4, параграф 2 от Директива 93/13 на яснотата и разбираемостта на договорните клаузи да се тълкува в смисъл, че в договорната клауза относно цената (с която се определя цената на действително извършените услуги въз основа на почасова ставка) е достатъчно да се уточни размерът на почасовото възнаграждение, дължимо на адвоката?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли изискването за прозрачност да се тълкува в смисъл, че включва задължение за адвоката да посочи в договора цените на услугите, които могат да бъдат ясно определени и уточнени предварително, или трябва да се посочи и ориентировъчна цена на услугите (прогнозен бюджет за предоставяните правни услуги), ако е невъзможно да се предвидят броят (или продължителността) на отделните действия и хонорарът за тях към момента на сключване на договора, и да са посочени евентуалните рискове, водещи до увеличаване или намаляване на цената
За да се прецени дали договорната клауза относно цената отговаря на изискването за прозрачност, от значение ли е дали информацията относно цената на правните услуги и начина, по който тя се изчислява, се предоставя на потребителя по всякакъв подходящ начин, или се съдържа в самия договор за правни услуги
Възможно ли е липсата на информация в преддоговорните отношения да бъде компенсирана чрез предоставяне на информация в хода на изпълнението на договора
От значение ли е за преценката на съответствието на договорната клауза с изискването за прозрачност обстоятелството, че крайната цена за предоставените правни услуги става ясна едва след окончателното преустановяване на предоставянето им
От значение ли е за преценката на съответствието на договорната клауза относно цената с изискването за прозрачност обстоятелството, че договорът не предвижда представянето от адвоката на периодични отчети относно предоставените услуги или периодично представяне на фактури на потребителя, което да позволи на последния да вземе своевременно решение за отказ от правните услуги или промяна на цената по договора?
4) Ако националният съд реши, че договорната клауза, с която се определя цената на действително предоставените услуги въз основа на почасова ставка, не е изразена на ясен и разбираем език, както изисква член 4, параграф 2 от Директива 93/13, трябва ли да проверява дали тази клауза е неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива (т.е. дали при преценката на евентуално неравноправния характер на договорната клауза следва да се провери дали тази клауза създава в ущърб на потребителя „значителна неравнопоставеност“ между правата и задълженията на страните по договора), или, макар и предвид обстоятелството, че тази клауза урежда съществен елемент от договора, самата липса на прозрачност на клаузата относно цената е достатъчна, за да се установи, че тази клауза е неравноправна?
5) Обстоятелството, че когато договорната клауза относно цената е обявена за неравноправна, договорът за правни услуги няма обвързваща сила съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13, означава ли, че е необходимо да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна
Предполага ли възстановяването на това положение отпадането на задължението на потребителя да плати за вече предоставените услуги?
6) Ако от естеството на възмезден договор за предоставяне на услуги следва, че е невъзможно да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна (когато услугите вече са предоставени), определянето на възнаграждение за предоставяните от адвоката услуги би ли противоречало на целта на член 7, параграф 1 от Директива 93/13
При отрицателен отговор на този въпрос, ще се постигне ли действителното равновесие, чрез което се възстановява равнопоставеността на страните по договора: i) ако адвокатът получи възнаграждение за предоставените услуги по почасовата ставка, предвидена в договора; ii) ако адвокатът получи възнаграждение по минималната тарифа за правни услуги (посочена например в акт от националното право, а именно Препоръките относно максималния размер на хонорарите за предоставяне на правна помощ от адвокат) или iii) ако адвокатът получи разумно по размер възнаграждение за предоставените услуги, определено от съда, като се вземат предвид сложността на казуса, квалификацията и опитът на адвоката, финансовото състояние на клиента и други релевантни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-625/21: GUPFINGER Einrichtungsstudio, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че, в рамките на разглеждането на иск за договорни обезщетения, предявен от професионалист срещу потребител, който този професионалист основава на неправомерно прекратяване на договора от страна на потребителя, прилагането на националното диспозитивно право вече е изключено, когато общите условия на професионалиста съдържат неравноправна клауза, която, наред с диспозитивните разпоредби на националното право, предоставя по избор на професионалиста право на фиксирано обезщетение срещу потребителя, нарушил договора?
В случай на утвърдителен отговор на въпрос 1:
Изключено ли е такова прилагане на националното диспозитивно право и когато професионалистът не основава иска си за обезщетение срещу потребителя на клаузата?
В случай на утвърдителен отговор на въпроси 1 и 2:
Противоречи ли на посочените разпоредби на правото на Съюза това, че при наличие на клауза, съдържаща няколко разпоредби (например алтернативни санкции при неправомерно прекратяване на договора), частите от тази клауза, които така или иначе съответстват на националното диспозитивно право и не следва да бъдат квалифицирани като неравноправни, се запазват в договорните отношения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-566/21: S (Modification d’une clause abusive), Определение от 7 декември 2022 г.
Може ли националният съд да допълва или изменя съдържанието на неравноправна клауза в потребителски договор след установяването на неравноправността ѝ?
Допустимо ли е националният съд да замени неравноправна клауза с диспозитивна национална разпоредба и при какви условия това е възможно?
Възможно ли е премахването на неравноправна клауза да бъде обвързано с изискването то да носи икономическа полза за потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/21: D.B.P. (Crédit hypothécaire libellé en devises étrangères), Съдебно решение от 8 септември 2022 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което съдът не обявява неравноправността на цялата договорна клауза, а само на онази нейна част, която прави клаузата неравноправна, в резултат на което клаузата продължава да бъде частично действителна?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което след обявяването на договорна клауза за неравноправна, без това да води до нищожност на договора, съдът може да запълни съдържанието на договора с диспозитивна разпоредба от националното право?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което, след като обяви за неравноправна договорна клауза, без която договорът не може да се изпълнява, съдът може да измени останалата част от договора чрез тълкуване на волеизявленията на страните, за да избегне нищожността на договор, който е благоприятен за потребителя?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което след обявяването на договорна клауза за неравноправна, водещо до нищожност на договора, съдът може да запълни съдържанието на договора с диспозитивна разпоредба от националното право, за да избегне обявяването на договора за нищожен, въпреки че потребителят приема нищожността на договора?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на равностойност, на ефективност и на правна сигурност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което искът на потребителя за връщане на недължимо платени суми въз основа на неравноправна клауза от договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, се погасява по давност след изтичането на десетгодишен срок, който започва да тече от деня на всяко отделно изпълнение на престацията от потребителя, включително когато потребителят не е знаел, че клаузата е неравноправна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-170/21: Profi Credit Bulgaria (Compensation d’office en cas de clause abusive), Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че в случаите на производства, при които длъжникът не участва до произнасяне със съдебно разпореждане за плащане, съдът е длъжен служебно да разгледа неравноправен характер на договорна клауза, и когато има съмнения, че такава клауза е неравноправна, съдът е длъжен да не я приложи?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжен ли е националният съд изцяло да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, когато част от претенцията се основава на неравноправна договорна клауза, формираща размера на заявената претенция?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, но отрицателен отговор на втория, длъжен ли е националният съд частично да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, за частта от претенцията, която се основава на неравноправна договорна клауза?
При утвърдителен отговор на трети въпрос, длъжен ли е и при какви условия националният съд служебно да зачете последиците, свързани с неравноправния характер на клауза, когато има данни за плащане по нея, включително да извърши прихващане с други неплатени задължения по договора?
При утвърдителен отговор на четвърти въпрос, обвързан ли е националният съд от указания на горна инстанция, които по националното право са задължителни за проверяваната инстанция, с които указания не се зачитат последиците, свързани с неравноправния характер на клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/20: A. S.A., Съдебно решение от 18 ноември 2021 г.
Трябва ли с оглед на член 3, параграф 1, член 4, параграф 1 и член 5 от Директива 93/13 и на нейните съображения, в които се предвиждат задължение за съставяне на договора на ясен и разбираем език и изискване за тълкуване на съмненията в най-благоприятен за потребителя смисъл, договорна разпоредба, определяща курс купува и продава на чуждестранна валута в договор за кредит, индексиран по курса на тази чуждестранна валута, да се формулира еднозначно, тоест така че кредитополучателят/потребителят самостоятелно да може да определи този курс в определен ден, или пък с оглед на характера на договора, съгласно посоченото в член 4, параграф 1 от тази директива, на продължителния срок на действието му (няколко десетилетия) и на факта, че сумата в чуждестранна валута подлежи на постоянни промени (във всеки момент), е възможно договорната разпоредба да се формулира по-общо, а именно чрез обвързване с пазарната стойност на чуждестранната валута, с което става невъзможно създаването в ущърб на потребителя на значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, по смисъла на член 3, параграф 1 от същата директива?
При утвърдителен отговор на [първия] въпрос, възможно ли е с оглед на член 5 от Директива [93/13] и с оглед на нейните съображения тълкуване на договорна разпоредба относно определянето от страна на кредитодателя (банка) на курс купува и продава на чуждестранна валута, така че съмненията относно договора да се разрешат в най-благоприятен за потребителя смисъл и да се приеме, че договорът определя курс купува и продава на чуждестранната валута не по произволен начин, а в съответствие със свободния пазар, особено ако двете страни разбират по един и същ начин договорните разпоредби за определяне на курса купува и продава на чуждестранната валута или ако кредитополучателят/потребителят не е бил заинтересован от оспорената договорна разпоредба към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение, включително като не се е запознал с неговото съдържание към момента на сключването му и през целия срок на неговото изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/21: Unión de Créditos Inmobiliarios, Определение от 17 ноември 2021 г.
Обхваща ли изискването за прозрачност по член 5 от Директива 93/13 задължението на професионалиста да предоставя на потребителя информация за историческото развитие на референтния индекс при сключване на договор за ипотечен кредит?
Допустимо ли е националното законодателство да изисква предварителна липса на добросъвестност, за да се приложи контрол върху непрозрачна договорна клауза в полза на потребителя по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13?
Възможно ли е националният съд да замени неравноправна клауза относно референтен индекс с легален индекс, когато последиците от двата индекса са еднакви, при условията на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.