4.18.04.02 - Критерии за преценка на неравноправността на клауза
Критерии за преценка на неравноправността на клауза
Дело C-84/19: Profi Credit Polska, Съдебно решение от 3 септември 2020 г.
Трябва ли член 3, буква ж) и член 22 от Директива 2008/48 да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляване на размера на тези разходи по член 5, точка 6‑a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит], които правни механизми позволяват в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходите за стопанската дейност, извършвана от продавача или доставчика?
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредбите от тази директива при проверката на равноправността на отделни клаузи относно нелихвените разходи по кредита, ако в действащите законови разпоредби в държавата членка се определя горна граница на тези разходи, като се предвижда, че нелихвените разходи по кредита, произтичащи от договор за потребителски кредит, не се дължат за частта, която надхвърля максималните нелихвени разходи по кредита, изчислени по определения в закона начин, или целия размер на кредита?
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че за нелихвените разходи, които са поети и заплатени от кредитополучателя заедно с кредита отделно от лихвите и които са свързани със самото сключване на договора и отпускането на кредита (под формата на такси и комисиони или по друг начин), в качеството им на клаузи от същия договор не се извършва посочената в тази разпоредба преценка относно тяхната неравноправност, ако са изразени на ясен и разбираем език?
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че договорните клаузи, в които се предвиждат различни видове разходи, свързани с отпускането на кредита, не са изразени „на ясен и разбираем език“, ако в тях не се обяснява за какви конкретни насрещни услуги се начисляват тези разходи и не позволяват на потребителите да направят разлика между тях?
Трябва ли разпоредбите на [Директива 93/13], и особено член 3, параграф 1 от Директивата, както и принципите на правото на Съюза относно защитата на потребителите и равнопоставеността на страните по договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляването на размера на тези разходи, предвидени в член 5, точка 6‑a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит] — правна уредба, която позволява в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходи за стопанската дейност на продавача или доставчика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/19: Caixabank, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат в случай на нищожност на неравноправна договорна клауза, с която заплащането на всички разходи по учредяване и заличаване на ипотека се възлага на потребителя, националният съд да откаже връщането на потребителя на сумите, платени в приложение на тази клауза, освен ако националната правна уредба, която би била приложима при липсата на такава клауза, възлага на потребителя плащането на всички или част от тези разноски?
Трябва ли член 3, член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че договорните клаузи, попадащи в обхвата на понятието „основен предмет на договора“, трябва да се разбират като клаузи, определящи основните престации по договора и които сами по себе си го характеризират, и че фактът, че комисиона за обработка е включена в общата себестойност на ипотечен кредит, не означава, че тя е основна престация по договора, като във всички случаи юрисдикцията на държава членка е длъжна да провери ясния и разбираем характер на договорна клауза, която се отнася до основния предмет на договора, независимо от транспонирането на член 4, параграф 2 от посочената директива в правния ред на тази държава членка?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клауза в договор за кредит, сключен между потребител и финансова институция, която възлага на потребителя заплащане на комисиона за обработка, може да създаде в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните в противоречие с изискването за добросъвестност, ако финансовата институция не докаже, че тази комисиона съответства на действително предоставени услуги и направени разходи, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че допускат предявяването на иск относно реституционните последици от установяването на нищожност на неравноправна договорна клауза да бъде обвързано с давностен срок, при условие че началният момент на този срок, както и неговата продължителност не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на потребителя да иска връщане?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния ѝ характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/18: Ibercaja Banco, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Трябва ли принципът на липса на обвързващо действие на недействителните клаузи (член 6 от Директива [93/13]) да се прилага и за сключените относно тези клаузи последващи договори и правни сделки, какъвто е договорът за новация за изменение на кредита?
Могат ли документите, които изменят или съдържат сделки относно недоговорени клаузи, които е възможно да не преминат успешно проверките за липса на неравноправност и за прозрачност, да се определят като общи договорни условия по смисъла на член 3 от Директива 93/13 и съответно за тях да се приложат същите основания за недействителност като за първоначалните документи, предмет на новацията или сделката?
Трябва ли отказът от предприемане на действия по съдебен ред, съдържащ се в договора за новация също да е недействителен, доколкото подписаните от клиентите договори не ги информират за наличието на недействителна клауза, нито за размеря или паричната сума, която са имали право да получат за възстановяване на платените лихви поради първоначалното прилагане на клаузите за „долен праг“?
Следва ли от анализа на договора за новация за изменение на кредита с оглед на практиката на Съда на Европейския съюз и на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13, че включената в този договор за новация нова клауза за „долен праг“ отново е опорочена поради липса на прозрачност, след като банката отново не е изпълнила критериите за прозрачност, установени по този повод в решение на Tribunal Supremo (Върховен съд […])от 9 май 2013 г., и не е информирала клиента за истинската материална стойност на тази клауза за ипотеката му, за да може да е наясно с лихвения процент (и с произтичащия от това размер на месечната вноска), по който трябва да плаща, ако новата клауза за „долен праг“ бъде приложена, и с лихвения процент (и с произтичащия от това размер на месечната вноска), по който трябва да плаща, ако не се прилага каквато и да било клауза за „долен праг“, а се прилага договореният в договора за ипотечен кредит лихвен процент без долна граница?
Могат ли клаузите относно действията по съдебен ред, включени в общите условия на договора за новация за изменение на кредита, да се считат за неравноправни поради съдържанието си с оглед на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с приложението към нея, където са посочени неравноправни клаузи, и по-конкретно точка 1, буква р) […], тъй като ограничават правото на потребителите да упражнят правата си, които могат да се породят или установят след подписването на договора, както е станало с възможността да се търси пълно възстановяване на платените лихви (съгласно решение на Съда […] от 21 декември 2016 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/17: Topaz, Определение от 24 октомври 2019 г.
Явява ли се подписването на договор от страна на потребителя, включително когато е нотариално заверен, доказателство за индивидуално договаряне на предварително формулираните от професионалиста клаузи?
Могат ли клаузи за автоматично прекратяване и наказателни клаузи, формулирани изключително в полза на професионалиста, да бъдат квалифицирани като неравноправни по смисъла на Директива 93/13 и при какви условия това следва да се преценява от националния съд?
Допустимо ли е националният съд да замени или измени неравноправни договорни клаузи в полза на потребителя, и при какви обстоятелства това е възможно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-272/18: Verein für Konsumenteninformation, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Обхваща ли изключението от приложното поле по член 1, параграф 2, буква д) от [Римската конвенция] и по член 1, параграф 2, буква е) от [Регламента „Рим I“] и споразуменията между фидуциант и фидуциар, който държи за фидуцианта дялово участие в командитно дружество, особено ако е налице преплитане на дружествените и фидуциарните договори?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клауза в сключен между търговец и потребител фидуциарен договор за управление на дялово участие в командитно дружество, която не е индивидуално договорена и съгласно която е приложимо правото на държавата по седалището на командитното дружество, е неравноправна, когато единствената цел на фидуциарния договор е управлението на дяловото участие в командитното дружество и фидуциантът има правата и задълженията на пряк съдружник?
При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос:
Променя ли се отговорът, ако за предоставянето на дължимите от него услуги търговецът не трябва да отива в държавата на потребителя, но е задължен да предоставя на потребителя дял при разпределението на печалбата, други финансови придобивки, произтичащи от дяловото участие, и информация относно извършените стопански операции [на дружеството, в което има дялово] участие
Има ли значение в това отношение дали се прилага Регламент „Рим I“, или Римската конвенция?
При утвърдителен отговор на третия въпрос:
Остава ли този отговор непроменен, ако освен това заявлението за приемането на потребителя в дружеството е подписано в държавата по неговото местопребиваване, търговецът предоставя и в интернет информация относно дяловото участие и е създаден механизъм за извършване на разплащанията в държавата на потребителя, чрез който потребителят следва да внесе размера на участието, независимо че търговецът няма право да се разпорежда с тази банкова сметка
Има ли значение в това отношение дали се прилага Регламент „Рим I“, или Римската конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/18: Lovasné Tóth, Съдебно решение от 19 септември 2019 г.
1) Трябва ли точка 1, буква р) от приложението към Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че като императивна правна разпоредба на Съюза забранява, принципно и без да е необходим допълнителен анализ в това отношение, кредитодателят да налага на длъжника, който има качеството на потребител, стандартна договорна клауза или такава, която не е индивидуално договорена, чиято цел или резултат е да се размести доказателствената тежест?
2) В случай че въз основа на точка 1, буква р) от приложението към Директива [93/13] е необходимо да се преценят целта или последиците на договорната клауза, може ли да се приеме, че упражняването на правата на потребителите е ограничено от договорна клауза,
– по силата на която длъжникът, който има качеството на потребител, може с основание да счита, че трябва да изпълни договора в неговата цялост и всичките му отделни клаузи по начина и в степента, определени от кредитодателя, дори когато длъжникът е убеден, че претендираните от кредитодателя суми са недължими изцяло или отчасти, или
– чиито последици се състоят в ограничаване или изключване на достъпа на потребителя до способ за разрешаване на спорове, основан на лоялни преговори, тъй като за кредитодателя е достатъчно да се позове на разглежданата договорна клауза, за да се счита, че спорът е разрешен?
3) В случай че неравноправният характер на договорните клаузи, изброени в приложението към Директива [93/13], трябва да се прецени с оглед на критериите, които се съдържат в член 3, параграф 1, изпълнява ли изискванията за яснота и разбираемост по член 5 от същата директива договорна клауза, която оказва влияние върху решенията на потребителя относно изпълнението на договора, уреждането на споровете с кредитодателя по съдебен или извънсъдебен ред или върху упражняване на правата му и която клауза, макар да е граматически ясна, има правни последици, които могат да бъдат определени единствено чрез тълкуване на национални разпоредби, относно които не е имало установена съдебна практика нито към момента на сключване на договора, нито след това?
4) Трябва ли точка 1, буква м) от приложението към Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че договорна клауза, която не е договорена индивидуално, може да бъде неравноправна също така когато дава право на продавача или доставчика да определя едностранно дали изпълнението на потребителя отговаря на уговореното в договора и когато потребителят се счита за обвързан от нея още преди страните да са осъществили престациите си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/16: Bankia, Определение от 3 юли 2019 г.
Допустимо ли е националният съд частично да запази неравноправна клауза за предсрочна изискуемост чрез премахване само на елементите, които я правят неравноправна, по договор за ипотечен кредит?
Може ли националният съд да замени неравноправна клауза, вдъхновена от законова разпоредба, с новата редакция на тази законова разпоредба, ако договорът не може да съществува без нея и анулирането му би било особено неблагоприятно за потребителя?
Какъв е критерият, по който националният съд следва да прецени дали договорът може да съществува без неравноправната клауза и кога е допустимо тя да бъде заменена с приложимата законова разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-167/16: Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, Определение от 3 юли 2019 г.
Необходима ли е конкретна и достатъчно обоснована мотивировка от националния съд относно значението на преюдициалните въпроси за решаването на конкретния спор, за да бъде допустимо преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС?
Какви са критериите, по които националният съд преценява неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, и каква е ролята на принципите за добросъвестност, равновесие и прозрачност по смисъла на Директива 93/13?
Допустимо ли е националният съд да частично запази, допълва или замества неравноправна договорна клауза, и при какви условия може да приложи национално диспозитивно правило вместо нея, така че да се избегне анулиране на целия договор и да се защитят интересите на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/17: OTP Bank и OTP Faktoring, Съдебно решение от 20 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 20 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Неравноправни клаузи — Директива 93/13/ЕИО — Приложно поле — Член 1, параграф 2 — Задължителни законови или подзаконови разпоредби — Член 3, параграф 1 — Понятие „договорна клауза[, която] не е индивидуално договорена“ — Клауза, включена в договора след сключването му вследствие на намеса на националния законодател — Член 4, параграф 2 — Съставяне на клауза на ясен и разбираем език — Член 6, параграф 1 — Служебно разглеждане от националния съд на неравноправния характер на дадена клауза — Договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, сключен между продавач или доставчик и потребител“ По дело C‑51/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Fővárosi Ítélőtábla (Регионален апелативен столичен съд Будапеща, Унгария) с акт от 17 януари 2017 г., постъпил в Съда на 1 февруари 2017 г., в рамките на производство по дело OTP Bank Nyrt., OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt. срещу Teréz Ilyés, Emil Kiss, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas, C. Toader, A. Prechal (докладчик) и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: Е. Танчев, секретар: I. Illéssy, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 февруари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за OTP Bank Nyrt. и OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt., от A. Lendvai, ügyvéd, – за Ilyés и Kiss, от P. Dantesz, ügyvéd, – за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, в ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/17: Lupean и Lupean, Определение от 22 февруари 2018 г.
Включва ли клаузата за връщане на кредит в същата чуждестранна валута, в която е отпуснат, основния предмет на договора за кредит по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13?
Може ли клауза по договор за кредит, която прехвърля изцяло валутния риск върху потребителя и не е ясно и прозрачно формулирана, да бъде квалифицирана като неравноправна съгласно член 3, параграф 1 във връзка с членове 4 и 5 от Директива 93/13, като се отчита добросъвестността на професионалиста и възможността за значителен дисбаланс в тежест на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.