всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4.11.09.01 - Марки

Марки

Дело C-684/19: mk advokaten, Съдебно решение от 2 юли 2020 г.

Извършва ли трето лице, споменато в публикуван на уебсайт запис, който съдържа знак, идентичен с марка, използване на тази марка по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2008/95, ако записът не е бил поместен там от самото трето лице, а е бил взет от оператора на уебсайта от друг запис, който третото лице е поместило по увреждащ марката начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-622/18: Cooper International Spirits и др., Съдебно решение от 26 март 2020 г.

Следва ли член 5, параграф 1, буква б) и членове 10 и 12 от Директива 2008/95 да се тълкуват в смисъл, че притежател на марка, който никога не я е използвал и която е била отменена след изтичане на петгодишния период след публикуването на нейната регистрация, може да получи обезщетение за вреди поради нарушение на правото върху марката, като се позове на засягане на нейната основна функция, причинено от това, че преди датата, на която отмяната е породила действие, трето лице е използвало сходен с тази марка знак, за да обозначи стоки или услуги, идентични или сходни с тези, за които тя е регистрирана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-371/18: Sky и др., Съдебно решение от 29 януари 2020 г.

Може ли марка на Европейския съюз или регистрирана в държава членка национална марка да бъде обявена за изцяло или частично недействителна, тъй като някои или всички понятия, използвани в описанието на стоките и услугите, не са достатъчно ясни и точни, за да могат компетентните органи и трети лица само въз основа на тези понятия да определят обхвата на предоставената с марката защита?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се смята, че понятие като „компютърен софтуер“ е твърде общо и обхваща стоки, които са твърде различни, за да бъдат съвместими с функцията на марката да обозначава произход, за да може да се приеме, че това понятие е достатъчно ясно и точно и позволява на компетентните органи и трети лица само въз основа на него да определят обхвата на предоставената с марката защита?
Може ли да е налице недобросъвестност, ако марката е заявена само за регистрация, без намерение тя да бъде използвана за посочените стоки или услуги?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, възможно ли е да се заключи, че заявителят е подал заявката отчасти добросъвестно и отчасти недобросъвестно, ако и доколкото заявителят е имал намерение да използва марката във връзка с някои от посочените стоки или услуги, но е нямал намерение да използва марката за други от посочените стоки или услуги?
Съвместим ли е член 32, параграф 3 от Закона за марките от 1994 г. с Директива 2015/2436 и предшестващите я актове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-541/18: Deutsches Patent- und Markenamt (# darferdas), Съдебно решение от 12 септември 2019 г.

Има ли даден знак отличителен характер в случаите, когато са налице съществени на практика и логични възможности той да се използва като указание за търговския произход на съответните стоки и услуги, дори и да не става дума за най-вероятната форма на използване на знака?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-705/17: Hansson, Съдебно решение от 12 юни 2019 г.

Следва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща декларация за отказ, като последица от която посоченият в декларацията елемент от комбинирана марка би бил изключван от анализа на релевантните фактори за установяване на вероятност от объркване по смисъла на тази разпоредба или на този елемент от самото начало и за постоянно би се придавало ограничено значение за този анализ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-578/17: Hartwall, Съдебно решение от 27 март 2019 г.

Има ли значение при тълкуването на условието за отличителен характер на марка съгласно член 2 и член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 обстоятелството дали е поискана регистрацията на марката като фигуративна или като цветна марка?
Ако квалификацията на марката като цветна или фигуративна марка има значение за преценката на нейния отличителен характер, трябва ли марката да бъде регистрирана в съответствие със заявката като цветна марка, независимо от нейното графично представяне като рисунка, или може да бъде регистрирана само като фигуративна марка?
В случай че е възможно марката, която е представена в заявката като рисунка, да бъде регистрирана като цветна марка, необходимо ли е за регистрацията на марка — която в заявката е представена графично в съответствие с изискваната от практиката на Съда за регистрацията на цветна марка точност (и не става въпрос за регистрация като марка на цвят сам по себе си, който е определен абстрактно, без форма или очертания) — представянето на убедително доказателство за използване, както изисква Националната патентна и регистрационна служба, или представянето на каквото и да е доказателство за това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-629/17: J. Portugal Ramos Vinhos, Съдебно решение от 6 декември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 6 декември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Правна уредба в областта на марките — Директива 2008/95/ЕО — Член 3, параграф 1, буква в) — Основания за недействителност — Словна марка, състояща се изключително от знаци или от означения, които могат да послужат за указване на характеристиките на стока или услуга — Други характеристики на стока или услуга — Съоръжение за производство на стоката — Словна марка, която се състои от знак, обозначаващ лозаро-винарски продукти, и от географско наименование, представляващо словен елемент от наименованието на дружеството — притежател на марката“ По дело C‑629/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия) с акт от 28 септември 2017 г., постъпил в Съда на 18 октомври 2017 г., в рамките на производство по дело J. Portugal Ramos Vinhos SA срещу Adega Cooperativa de Borba CRL, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: M. Vilaras (докладчик), председател на състава, R. Silva de Lapuerta, заместник-председател, изпълняващ функцията на съдия от четвърти състав, D. Šváby, S. Rodin и N. Piçarra, съдии, генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona, секретар: M. Ferreira, главен администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 17 октомври 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за J. Portugal Ramos Vinhos SA, от J. P. de Oliveira Vaz Miranda de Sousa, advogado, – за Adega Cooperativa de Borba CRL, от C. de Almeida Carvalho, advogada, – за Европейската комисия, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-129/17: Mitsubishi Shoji Kaisha и Mitsubishi Caterpillar Forklift Europe, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Следва ли член 5 от Директива 2008/95 и член 9 от Регламент № 207/2009 да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на това без негово съгласие трето лице да премахва всички идентични на тази марка знаци и да поставя други знаци върху стоките, намиращи се под режим на митническо складиране, както в главното производство, с цел вноса или пускането им на пазара в Европейското икономическо пространство (ЕИП), където все още не са били предмет на продажба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-148/17: Peek & Cloppenburg, Съдебно решение от 19 април 2018 г.

Съвместимо ли е с член 14 от Директива 2008/95 положение, при което недействителността или отмяната на национална марка, която представлява основанието да се претендира предходността на марка на Съюза и е била обект на отказ от права или е с изтекъл срок на защита, може да бъде установена а posteriori само когато предпоставките за обявяване на недействителността или за отмяната са били налице не само към момента на отказа от марката или на изтичането на срока ѝ на защита, но и към момента на постановяване на съдебното решение, с което това се установява?
Има ли претендирането на предходността по член 34, параграф 2 от Регламент № 207/2009 за последица това, че правата, произтичащи от националната марка, са погасени и не могат повече да бъдат правомерно използвани, или това, че националната марка остава в сила въз основа на правото на Съюза дори когато не е вписана повече в регистъра на съответната държава членка, в резултата на което може и трябва да продължи да бъде правомерно използвана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-291/16: Schweppes, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.

Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО, разглеждан във връзка с член 36 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че е пречка притежателят на национална марка да се противопостави на вноса на идентични стоки, обозначени със същата марка и с произход от друга държава членка, където тази марка, първоначално собственост на същия притежател, понастоящем е притежавана от трето лице, придобило правата върху нея чрез прехвърляне, когато са налице едно или повече от следните обстоятелства:
– притежателят поддържа цялостен облик на дадена марка, свързан с държавата членка на произход на стоките, чийто внос той иска да бъде забранен,
– притежателят и третото лице съгласуват марковата си стратегия, за да създадат умишлено, в цялото ЕИП, впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка,
– така създаденият облик на една-единствена и цялостна марка води до объркване у средния потребител относно търговския произход на стоките, обозначени с тази марка,
– притежателят и третото лице поддържат тесни търговски и икономически отношения, макар и, строго погледнато, да не зависят един от друг по отношение на съвместното използване на марката,
– притежателят изрично или мълчаливо търпи същите стоки като тези, чийто внос той иска да бъде забранен, да бъдат внасяни в една или повече други държави членки, в които той все още има права на марка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form