4.11.03 - Марка на Европейския съюз
Марка на Европейския съюз
Дело C-449/18: EUIPO/Messi Cuccittini, Съдебно решение от 17 септември 2020 г.
Допустимо ли е при преценката за наличие на риск от объркване между две марки да се взема предвид възприятието само на значителна част от релевантната публика, а не на цялата публика?
Следва ли при преценката за риск от объркване да се отчита известността на лицето, чието име се заявява като марка на Европейския съюз?
Може ли известността на името „Messi“ в цяла Европа да се приеме като обществено известен факт, който не изисква доказване пред съда?
Допустимо ли е съдът на ЕС да вземе предвид нови факти и доказателства, представени за първи път пред него, които не са били разгледани от апелативния състав на EUIPO?
Правилно ли е приложена съдебната практика относно възможността концептуалните различия между две марки да неутрализират визуалните и фонетичните им сходства при преценката за риск от объркване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-214/19: achtung !/EUIPO, Съдебно решение от 3 септември 2020 г.
Нарушено ли е изискването за наличие на отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при отказа за регистрация на заявената марка?
Спазени ли са принципите на равно третиране и добра администрация при разглеждането на заявката за марка, като се има предвид евентуално отклонение от предходни решения на EUIPO по сходни случаи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-714/18: ACTC/EUIPO, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Правилно ли е тълкувано и приложено изискването за доказване на реалното използване на по-ранната марка само за част от стоките или услугите по смисъла на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009?
Правилно ли е преценена вероятността от объркване между заявената марка „tigha“ и по-ранната марка „TAIGA“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, включително по отношение на идентичността или сходството на стоките и на сходството на знаците във визуално, фонетично и концептуално отношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-61/20: Billa/EUIPO, Определение от 28 май 2020 г.
Повдига ли твърдяното нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 въпрос от съществено значение за единството или последователността на правото на ЕС?
Може ли оценката на сходството между марките, като фактически въпрос, да обоснове допускане на жалбата по критерия за значимост за правото на ЕС?
Представлява ли разминаването между изводите на национален съд и тези на институциите на ЕС по отношение на прилагането на марковото право въпрос от съществено значение за единството и последователността на правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/18: Coty Germany, Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Държи ли лице за целите на предлагането или пускането на пазара стоки, които съхранява за трето лице на склад, нарушаващи правото на марка, без да знае за правонарушението, когато не самото то, а само третото лице възнамерява да предлага стоките или да ги пусне на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/18: Constantin Film Produktion/EUIPO, Съдебно решение от 27 февруари 2020 г.
Нарушено ли е изискването за правилно тълкуване и прилагане на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 относно отказа за регистрация на марка, противоречаща на добрите нрави?
Спазен ли е принципът на равно третиране при отказа за регистрация на заявената марка?
Спазени ли са принципите на правна сигурност и на добра администрация при разглеждането на заявката за регистрация на марката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/18: Sky и др., Съдебно решение от 29 януари 2020 г.
Може ли марка на Европейския съюз или регистрирана в държава членка национална марка да бъде обявена за изцяло или частично недействителна, тъй като някои или всички понятия, използвани в описанието на стоките и услугите, не са достатъчно ясни и точни, за да могат компетентните органи и трети лица само въз основа на тези понятия да определят обхвата на предоставената с марката защита?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се смята, че понятие като „компютърен софтуер“ е твърде общо и обхваща стоки, които са твърде различни, за да бъдат съвместими с функцията на марката да обозначава произход, за да може да се приеме, че това понятие е достатъчно ясно и точно и позволява на компетентните органи и трети лица само въз основа на него да определят обхвата на предоставената с марката защита?
Може ли да е налице недобросъвестност, ако марката е заявена само за регистрация, без намерение тя да бъде използвана за посочените стоки или услуги?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, възможно ли е да се заключи, че заявителят е подал заявката отчасти добросъвестно и отчасти недобросъвестно, ако и доколкото заявителят е имал намерение да използва марката във връзка с някои от посочените стоки или услуги, но е нямал намерение да използва марката за други от посочените стоки или услуги?
Съвместим ли е член 32, параграф 3 от Закона за марките от 1994 г. с Директива 2015/2436 и предшестващите я актове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/18: Hochmann Marketing/EUIPO, Определение от 16 януари 2020 г.
Следва ли да се вземат предвид доказателства, представени след изтичане на процесуалния срок, когато страната не е обосновала пропуска си и не е поискала възстановяване на срока или продължаване на производството по съответния ред?
Подлежи ли на касационен контрол фактическата преценка на доказателствата относно реалното използване на марка, направена от Общия съд?
Обвързват ли решенията на националните съдилища (например Kammergericht Berlin) относно използването на национална марка институциите на ЕС и съдилищата по отношение на марка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/19: Der Grüne Punkt/EUIPO, Съдебно решение от 12 декември 2019 г.
Нарушено ли е изискването за правилно тълкуване и прилагане на понятието „реално използване“ на колективна марка на Европейския съюз по смисъла на член 15, параграф 1 във връзка с член 66 от Регламент № 207/2009, като се отчита специфичната функция на колективните марки и характеристиките на съответните стоки и пазари?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-783/18: EUIPO/Wajos, Съдебно решение от 12 декември 2019 г.
Нарушено ли е изискването за наличие на достатъчно отличителен характер при отказа за регистрация на триизмерна марка, състояща се от формата на съд (амфора), по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 36 и член 53, параграф 1 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.