4.11.03 - Марка на Европейския съюз
Марка на Европейския съюз
Дело C-17/24: CeramTec, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Трябва ли член 52 от Регламент [№ 207/2009] да се тълкува в смисъл, че основанията за недействителност по член 7, посочени в член 52, параграф 1, буква а), са самостоятелни и изключват недобросъвестността, посочена в член 52, параграф 1, буква б)?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли недобросъвестността на заявителя да се преценява с оглед само на абсолютното основание за отказ на регистрация, посочено в член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от Регламент № 207/2009, без да е установено, че заявеният като марка знак се състои изключително от формата на стоките, която е необходима за постигането на технически резултат?
Трябва ли член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че изключва наличието на недобросъвестност на заявителя, който е подал заявка за регистрация на марка с намерението да защити техническо решение, когато след подаването на тази заявка се установи, че няма връзка между въпросното техническо решение и знаците, съставляващи заявената марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-800/24: Tertianum Services/EUIPO, Определение от 5 юни 2025 г.
Допустимо ли е лице, което не е било страна в производството пред Общия съд, да подаде жалба срещу решението, с което се приключва това производство, единствено поради прехвърляне на права върху търговска марка по време на производството?
Представлява ли механизмът за заместване на страна по членове 174—176 от Процедурния правилник на Общия съд ограничение на правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права и оправдано ли е това ограничение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-801/21: EUIPO/Indo European Foods, Съдебно решение от 20 юни 2024 г.
Запазва ли се предметът на жалбата и правният интерес на жалбоподателя, когато по-ранното право отпада след приемането на обжалваното решение?
Следва ли Общият съд да извърши конкретна (in concreto) преценка на запазването на правния интерес на жалбоподателя с оглед на особеностите на правото на марките на Европейския съюз?
Нарушава ли се член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001, ако Общият съд задължи EUIPO да не взема предвид последиците от края на преходния период по Споразумението за оттегляне при изпълнение на решението си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-654/21: LM, Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Трябва ли член 124, буква г) във връзка с член 128, параграф 1 от Регламент [2017/1001] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тези разпоредби понятие „насрещен иск за обявяване на недействителност“ може да означава иск за обявяване на недействителност само доколкото този иск има връзка с първоначалния иск за установяване на нарушение на марката на Съюза, което ще позволи на националния съд да не разглежда насрещен иск за обявяване на недействителност с обхват, по-широк отколкото следва от връзката с първоначалния иск за нарушение?
Трябва ли член 129, параграф 3 от Регламент [2017/1001] да се тълкува в смисъл, че като упоменава „[процесуалноправните норми], приложим[и] по отношение на същия вид искове относно национална марка“, тази разпоредба има предвид националните процесуалноправни норми, които биха се прилагали в конкретно производство за нарушение на правата върху марка на Съюза (и по отношение на производство по насрещен иск за обявяване на недействителност), или по принцип има предвид действащите национални процесуални норми в правния ред на държава членка, което е от значение, в случай че предвид датата на образуване на конкретното производство за нарушение на правата върху марка на Съюза в правния ред на държавата членка не са съществували процесуалноправни норми относно насрещния иск за обявяване на недействителност на марка по отношение на националните марки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/21: Legea, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Следва ли Първа директива 89/104/ЕИО и Регламент № 40/94 да се тълкуват в смисъл, че предоставянето или прекратяването на лицензия за използване на национална марка или на марка на Европейския съюз, притежавана в съсобственост, изисква решение, прието от съпритежателите единодушно, или с мнозинство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/22: Lännen MCE, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Следва ли член 125, параграф 5 от Регламент 2017/1001 да се тълкува в смисъл, че лице, което е притежател на марка на Европейския съюз и се счита за увредено от трето лице, използващо без съгласието му идентичен на марката му знак в онлайн реклами и предложения за продажба на стоки, идентични или сходни на тези, за които е регистрирана тази марка, може да предяви срещу това трето лице иск за нарушение пред съд за марките на Европейския съюз на държавата членка, на чиято територия се намират потребителите и търговците, към които са насочени рекламите или предложенията за продажба, независимо че третото лице не е посочило изрично и недвусмислено тази държава членка сред териториите, в които разглежданите стоки могат да бъдат доставяни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/21: Louboutin (Usage d’un signe contrefaisant sur un marché en ligne), Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Следва ли член 9, параграф 2, буква а) от Регламент 2017/1001 да се тълкува в смисъл, че може да се счита, че самият оператор на уебсайт за онлайн продажби, включващ освен неговите собствени предложения за продажба и електронен пазар, използва знак, идентичен на чужда марка на Европейския съюз, за стоки, идентични на тези, за които марката е регистрирана, когато трети лица продавачи предлагат за продажба на този пазар без съгласието на притежателя на посочената марка такива стоки, обозначени с този знак, ако нормално информираният и разумно внимателен потребител на този сайт прави връзка между услугите на този оператор и въпросния знак, което се случва по-специално, когато с оглед на всички характеризиращи съответното положение обстоятелства, такъв потребител би могъл да има впечатлението, че самият оператор продава от свое име и за своя сметка обозначените с този знак стоки
Значение в това отношение имат обстоятелствата, че този оператор използва един и същ начин за представяне на публикуваните на уебсайта му предложения, като показва едновременно обявите за стоките, които продава от свое име и за своя сметка, и обявите за стоките, предлагани на този електронен пазар от трети лица продавачи, че поставя собственото си лого на реномиран дистрибутор върху всички тези обяви и че при продажбата на стоките, обозначени със спорния знак, предлага на третите лица продавачи допълнителни услуги, състоящи се по-специално в държането на склад и изпращането на тези стоки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/21: Harman International Industries, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли член 15, параграф 1 от Регламент 2017/1001 във връзка с член 36, второ изречение ДФЕС, член 47 от Хартата и Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на съдилищата, при която диспозитивът на решението, с което се уважава иск за нарушение на марка на ЕС, се съставя с формулировка, която е обща и затова оставя на компетентния орган на принудителното изпълнение да определи за кои стоки се прилага това решение, стига в производството по принудително изпълнение ответникът да има възможност да оспори преценката кои са стоките, до които се отнася това производство, и да може съд да провери и да реши в съответствие с разпоредбите на Директива 2004/48 кои стоки действително са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от притежателя на марката или с негово съгласие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/20: Bayer Intellectual Property, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Следва ли член 47а от Директива 2001/83 да се тълкува в смисъл, че в случай на паралелно внесени продукти може да се приеме, че е налице равностойност на мерките за премахването и повторното поставяне на показателите за безопасност съгласно член 54, буква о) от Директива 2001/83, което се осъществява от паралелния вносител или посредством „relabeling“ (преетикиране) (използване на самозалепващи се етикети върху оригиналната вторична опаковка), или посредством „reboxing“ (преопаковане) (производство на нова вторична опаковка на лекарствения продукт), ако наред с това двата вида мерки отговарят на изискванията на Директива 2011/62 и на Делегиран регламент 2016/161 и са също толкова подходящи за гарантиране на автентичността, идентификацията и осигуряването на доказателства за подправянето на лекарствените продукти?
Може ли притежателят на марка да се противопостави на преопаковането на продукта в нова външна опаковка („reboxing“) от паралелен вносител предвид новите разпоредби относно защитата срещу фалшифициране, когато паралелният вносител е в състояние също да създаде опаковка, която може да бъде пусната на пазара в държавата членка на внос, само като постави върху оригиналната вторична опаковка нови самозалепващи се етикети („relabeling“)?
Допустимо ли е, ако в случай на „relabeling“ за съответните потребители е видно, че даден показател за безопасност на оригиналния доставчик е бил повреден, да се приеме, че това няма значение, стига да се гарантира, че повредата се дължи на паралелния вносител и той е поставил нов показател за безопасност върху оригиналната вторична опаковка
В това отношение има ли значение дали следите от отваряне стават видими едва когато бъде отворена вторичната опаковка на лекарствения продукт?
Следва ли все пак да се потвърди обективната необходимост от преопаковане чрез „reboxing“ по смисъла на петте изчерпателно изброени условия за преопаковане (вж. решения от 11 юли 1996 г., Bristol-Myers Squibb и др., C‑427/93, C‑429/93 и C‑436/93, EU:C:1996:282, т. 79, и от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др., C‑348/04, EU:C:2007:249, т. 21), ако националните органи в техните действащи ръководства за прилагане на изискванията на Директивата за защита срещу фалшифицирани лекарствени продукти или други съответни официални изявления посочват, че обикновено не се приема повторно запечатване на отворена опаковка, или пък това се приема само по изключение и при спазване на стриктни условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/20: Merck Sharp & Dohme и др., Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета относно марките и член 15, параграф 2 от Регламент 2017/1001 да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марката може да се противопостави на последващото пускане на пазара на лекарствен продукт, който паралелен вносител е преопаковал в нова външна опаковка, върху която отново е поставена марката, когато:
a) вносителят е в състояние да създаде опаковка, която може да бъде пусната на пазара, и да получи реален достъп до пазара в тази държава членка, като наруши целостта на оригиналната външна опаковка, за да постави нови етикети на вътрешната опаковка и/или да замени листовката с указания в опаковката, като след това презапечата оригиналната външна опаковка с ново средство за проверка дали опаковката е била подправена в съответствие с член 47а от Директива 2001/83 и член 16 от Делегиран регламент 2016/161?
б) вносителят не е в състояние да създаде опаковка, която може да бъде пусната на пазара, и да получи реален достъп до пазара в тази държава членка, като наруши целостта на оригиналната външна опаковка, за да постави нови етикети на вътрешната опаковка и/или да замени листовката с указания в опаковката, като след това презапечата оригиналната външна опаковка с ново средство за проверка дали опаковката е била подправена в съответствие с член 47а Директива 2001/83 и член 16 от Делегиран регламент 2016/161?
Трябва ли Директива 2001/83, и по-специално член 47а и член 54, буква о) да се тълкуват в смисъл, че новото средство което позволява проверката дали опаковката е била подправена („средство срещу подправяне“), поставено върху оригиналната опаковка на лекарствените продукти (във връзка с допълнителното етикетиране, след като опаковката е била отворена по такъв начин, че първоначалното средство срещу подправяне е частично или изцяло покрито и/или премахнато), по смисъла на член 47а, параграф 1, буква б) „[e] [равностойно] […] по отношение на възможността за гарантиране на автентичността, идентификацията и осигуряването на доказателства за подправянето на лекарствения продукт“ и по смисъла на член 47а, параграф 1, буква б), подточка ii) „[е] също толкова ефективн[о], като позволява[…] проверката на автентичността и идентификацията на лекарствените продукти и осигуряването на доказателства за подправянето на лекарствените продукти“, когато опаковката на лекарствените продукти показва видими следи от манипулиране на оригиналното средство срещу подправяне или това може да се установи при докосване на продукта, включително
а) чрез законоустановената проверка на целостта на средството срещу подправяне, извършвана от производителите, търговците на едро, фармацевтите и лицата, притежаващи разрешение или имащи право да доставят лекарствени продукти на населението (вж. член 54а, параграф 2, буква г) от Директива 2001/83 и член 10, буква б) и членове 25 и 30 от Делегиран регламент 2016/161), или
б) след отварянето на опаковката на лекарствените продукти, например от пациент?
Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен:
Трябва ли член 15 от Директива 2015/2436, член 15 от Регламент 2017/1001 и членове 36 ДФЕС и 34 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че преопаковането в нова външна опаковка е обективно необходимо за действителния достъп до пазара на държавата на внос, когато не е възможно паралелният вносител да извърши допълнителното етикетиране и да презапечата оригиналната опаковка в съответствие с член 47а от Директива 2001/83, т.е. без опаковката на лекарствените продукти да показва видими следи, че оригиналното средство срещу подправяне е било манипулирано или това да може да бъде установено чрез докосване на продукта, както е описано във въпрос 2, по начин, който не е в съответствие с член 47а?
Трябва ли Директива 2001/83 и Делегиран регламент 2016/161 във връзка с член 34 ДФЕС и член 36 ДФЕС, както и член 15, параграф 2 от Директива 2015/2436 и член 15, параграф 2 от Регламент 2017/1001 да се тълкуват в смисъл, че държава членка (в Дания: Датска агенция по лекарствата) има право да приема насоки, съгласно които поначало следва да се пристъпва към преопаковане в нова външна опаковка само след подаване на заявление и при изключителни обстоятелства (например когато съществува риск от нарушаване на снабдяването с лекарствения продукт), като това преетикетиране и презапечатване може да бъде разрешено, след като бъдат поставени нови показатели за безопасност върху оригиналната външна опаковка, или пък издаването и съблюдаването от страна на държавата членка на такива насоки е несъвместимо с член 34 ДФЕС и член 36 ДФЕС и/или член 47а от Директива 2001/83 и член 16 от Делегиран регламент 2016/161?
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива 2015/2436 и член 15, параграф 2 от Регламент (EC) 2017/1001 във връзка с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че преопаковането в нова външна опаковка, извършено от паралелен вносител в съответствие с насоките, установени от държава членка, както е посочено във въпрос 4, трябва да се счита за необходимо за целите на съдебната практика на Съда на Европейския съюз,
а) когато такива насоки са съвместими с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно паралелния внос на лекарствени продукти?
б) когато такива насоки са несъвместими с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно паралелния внос на лекарствени продукти?
Трябва ли членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че преопаковането на лекарствен продукт в нова външна опаковка трябва да е обективно необходимо за реалния достъп до пазара на държавата на внос, дори когато паралелният вносител не е поставил отново първоначалната марка (продуктово наименование), а вместо това е поставил на новата външна опаковка продуктово наименование, което не съдържа марката на продукта на притежателя на марката („демаркиране“)?
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива 2015/2436 и член 15, параграф 2 от Регламент 2017/1001 да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на последващата продажба на лекарствен продукт, който паралелен вносител е преопаковал в нова външна опаковка, доколкото паралелният вносител е поставил отново само специфичната за продукта марка на притежателя на марката, но не е възпроизвел другите марки и/или търговски означения, които притежателят на марката е поставил на оригиналната опаковка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.