4.11.01 - Защита на личните данни
Защита на личните данни
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли изискванията, определени в Регламент [2016/679], да се тълкуват в смисъл, че искане за предоставяне на информация, отправено от данъчна администрация, като разглежданото в случая, с което се иска предоставяне на информация, съдържаща значителен обем лични данни, следва да спазва изискванията, определени в Регламент 2016/679 (по-специално в член 5, параграф 1 от него)?
2) Трябва ли изискванията, определени в Регламент [2016/679], да се тълкуват в смисъл, че данъчната администрация може да се отклони от разпоредбата на член 5, параграф 1 от посочения регламент, дори когато действащата в Латвия правна уредба не предоставя такова правомощие на тази администрация?
3) Може ли да се счита, при тълкуване на изискванията, определени в Регламент [2016/679], че е налице легитимна цел, която може да обоснове задължението, наложено чрез искане за предоставяне на информация като разглежданото в случая, да се предоставят всички искани данни в неограничен обем и неограничен период от време, без да се определи дата на изтичане на срока за изпълнението на искането за предоставяне на информация?
4) Може ли да се счита, при тълкуване на изискванията, определени в Регламент [2016/679], че е налице легитимна цел, която може да обоснове задължението, наложено чрез искане за предоставяне на информация като разглежданото в случая, да се предоставят всички искани данни, дори когато в искането за предоставяне на информация не се посочва (или се посочва непълно) целта на разкриване на информацията?
5) Може ли да се счита, при тълкуване на изискванията, определени в Регламент [2016/679], че е налице легитимна цел, която може да обоснове задължението, наложено чрез искане за предоставяне на информация като разглежданото в случая, да се предоставят всички искани данни, дори когато на практика това се отнася до абсолютно всички субекти на данни, публикували обяви в секция „Леки автомобили“ на даден интернет портал?
6) Какви критерии следва да се прилагат, за да се провери дали данъчна администрация, действаща като администратор, гарантира надлежно, че обработването на данни (включително събирането на информация) е в съответствие с изискванията, определени в Регламент [2016/679]?
7) Какви критерии следва да се прилагат, за да се провери дали искане за предоставяне на информация като разглежданото в случая е надлежно обосновано и засяга само отделни случаи?
8) Какви критерии следва да се прилагат, за да се провери дали обработването на лични данни се извършва в необходимата степен и по начин, който е съвместим с изискванията, определени в Регламент [2016/679]?
9) Какви критерии следва да се прилагат, за да се провери дали данъчна администрация, действаща като администратор, гарантира съответствието на обработването на данни с изискванията, определени в член 5, параграф 1 от Регламент [2016/679] (отчетност)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли понятието „обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения или със свързаните с тях мерки за сигурност“ в член 10 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че обхваща предвиденото в спорната разпоредба обработване на информация относно наложените на водачите точки за пътнотранспортни нарушения?
Независимо от отговора на първия въпрос, могат ли разпоредбите на ОРЗД, и по-специално принципът на „цялостност и поверителност“, залегнал в член 5, параграф 1, буква е) от него, да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността държавите членки да предвидят достъпност за обществеността на информацията относно наложените на водачите точки за пътнотранспортни нарушения и да разрешат обработването на съответните данни посредством тяхното съобщаване?
Трябва ли съображения 50 и 154, член 5, параграф 1, буква б) и член 10 от ОРЗД, както и член 1, параграф 2, буква вв) от Директива 2003/98 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която разрешава предаването на информацията относно наложените на водачите точки за пътнотранспортни нарушения с цел повторна употреба?
При утвърдителен отговор на някой от предходните въпроси, трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че би могло да бъде допустимо прилагането на спорната разпоредба и запазването на правните ѝ последици до влизането в сила на окончателното решение на Satversmes tiesa (Конституционен съд)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 55, параграф 1, членове 56—58 и членове 60—66 от [Регламент 2016/679] във връзка с членове 7, 8 и 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че надзорен орган, който съгласно приетите в съответствие с член 58, параграф 5 от посочения регламент национални разпоредби има правомощието при нарушения на този регламент да сезира съд на своята държава членка, не може да упражни това правомощие в рамките на трансгранично обработване, ако не е водещият надзорен орган за това трансгранично обработване?
Има ли значение в това отношение обстоятелството, че основното място на установяване на администратора, който извършва това трансгранично обработване, не е в тази държава членка, но в нея той има място на установяване?
Има ли значение в това отношение обстоятелството, че националният надзорен орган инициира съдебното производство срещу основното място на установяване на администратора или срещу мястото на установяване в своята собствена държава членка?
Има ли значение в това отношение обстоятелството, че националният надзорен орган е инициирал съдебното производство преди датата на влизане в сила на [Регламент 2016/679] (25 май 2018 г.)?
При утвърдителен отговор на първия поставен въпрос: има ли член 58, параграф 5 от Регламент 2016/679 директен ефект, така че национален надзорен орган да може да се позове на тази разпоредба, за да инициира или продължи съдебно производство срещу частноправни субекти, дори ако член 58, параграф 5 от този регламент не е транспониран в националното законодателство, въпреки че е налице задължение в този смисъл?
При утвърдителен отговор на поставените въпроси от първи до пети: може ли резултатът от такива производства да поставя под въпрос констатация на водещия надзорен орган в противоположен смисъл, ако този водещ надзорен орган разследва същите или подобни трансгранични операции по обработване съгласно предвидения в членове 56 и 60 от Регламент 2016/679 механизъм?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 54 от [КПСШ] във връзка с член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че се забранява въобще образуването на наказателно производство за същото деяние във всички [договарящи страни], когато германската прокуратура е прекратила образувано от нея наказателно производство, след като обвиняемият е изпълнил определени наложени му задължения, и по-специално е превел определена от прокуратурата парична сума?
Произтича ли от член 21, параграф 1 [ДФЕС] забрана за държавите членки да изпълняват искания за задържане, отправени от трети държави в рамките на международна организация като [Интерпол], когато искането е за задържане на лице — гражданин на Съюза, и държавата членка, чийто гражданин е то, е изразила съмнение пред международната организация, а с това и пред останалите държави членки, дали искането за задържане е съвместимо със забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Допуска ли член 21, параграф 1 ДФЕС въобще образуване на наказателно производство и временно задържане на засегнатото лице в държавите членки, на които то не е гражданин, когато тези действия противоречат на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Следва ли член 4, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1 от [Директива 2016/680] във връзка с член 54 от КПСШ и член 50 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат разпоредби, които гарантират, че когато наказателно производство в една от договарящите страни е довело до погасяване на възможността за наказателно преследване, то във всички договарящи страни […] се забранява по-нататъшно обработване на червени бюлетини на [Интерпол], които биха могли да доведат до последващо наказателно производство?
Могат ли държавите членки, които са посочени в циркулярно съобщение за издирване („червена бюлетина“) от трети държави пред [Интерпол], да предприемат по-нататъшно обработване на данни само когато със съобщението за издирване трета държава отправя искане за задържане и екстрадиция и иска задържане, което не е в нарушение на правото на Европейския съюз, и по-специално на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Има ли международна организация като [Интерпол] адекватно ниво на защита на данните в случаите, когато липсва решение по оценяване на това ниво по член 36 от [Директива 2016/680] и/или не са налице подходящи гаранции по член 37 от [Директива 2016/680]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Кои са условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да се приеме, че волята е изразена конкретно и информирано по смисъла на член 2, буква з) от Директива 95/46/ЕО?
Кои са условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да се приеме, че волята е изразена свободно по смисъла на член 2, буква з) от Директива 95/46/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с правото на сигурност, гарантирано от член 6 на Хартата, и правото на защита на личните данни, гарантирано от членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за местонахождение по смисъла на Директива 2002/58, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, като се има предвид, че тази национална правна уредба няма за цел само разследването, разкриването и наказателното преследване на тежки престъпления, но и гарантирането на националната сигурност, отбраната на територията и обществената сигурност, разследването, разкриването и наказателното преследване на други престъпления, освен тежките, или предотвратяването на неправомерното използване на електронни комуникационни системи или постигането на друга цел, определена от член 23, параграф 1 от Регламент 2016/679, по отношение на която освен това са предвидени уточнени в тази правна уредба гаранции, свързани със запазването на данните и достъпа до тях?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 4, 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за местонахождение по смисъла на Директива 2002/58, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, ако тази правна уредба има по-специално за цел реализирането на наложените на органа положителни задължения по силата на членове 4 и 7 от Хартата, които се състоят във въвеждането на правна уредба, която позволява ефективно досъдебно производство и ефективно наказване на сексуалното насилие над ненавършили пълнолетие лица и която позволява ефективно идентифициране на извършителя на престъплението, включително когато са използвани електронни съобщителни средства?
Трябва ли Директива 2000/31, разглеждана във връзка с членове 6, 7, 8 и 11, както и с член 52, параграф 1 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че допуска дадена държава да приеме национална правна уредба, с която да задължи лицата, чиято дейност се състои в осигуряване на достъп до публични съобщителни услуги в интернет, и физическите или юридическите лица, които осигуряват — дори без заплащане и за целите на публичното им предоставяне посредством публични съобщителни услуги в интернет — съхранението на предоставени от получателите на тези услуги сигнали, текстове, изображения, звуци или съобщения от всякакво естество, да запазват данните, годни да позволят идентифицирането на всяко лице, което допринася за създаването на съдържанието или на част от съдържанието на предоставяните от тях услуги, за да може съдът евентуално да ги изиска с оглед на зачитането на нормите в областта на гражданската или наказателната отговорност?
Може ли национална юрисдикция да прилага разпоредба от националното си право, която я оправомощава да ограничи във времето последиците на възложено ѝ по силата на това право обявяване на незаконосъобразността на национално законодателство, което налага на доставчиците на електронни съобщителни услуги с оглед по-специално на опазването на националната сигурност и борбата с престъпността общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение в разрез с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 4, точка 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че комисията по петициите на парламент на федерална провинция на държава членка трябва да се квалифицира като „администратор“ по смисъла на тази разпоредба, поради което извършваното от тази комисия обработване на лични данни попада в приложното поле на посочения регламент, и по-специално на член 15 от него?
Представлява ли запитващата юрисдикция независим и безпристрастен съд по смисъла на член 267 ДФЕС във връзка с член 47, втора алинея от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли членове 8 и 52 от Хартата, както и член 7, буква е) от Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, а именно член 5, параграф 2 от [Закон № 677/2001] и член 6 от [Решение № 52/2012 на ANSPDCP], която предвижда възможността да се извършва видеонаблюдение с цел да се осигури охраната и защитата на лица, вещи и ценности, както и с цел защитата на законни интереси без съгласието на засегнатите лица?
Следва ли членове 8 и 52 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че ограниченията на правата и свободите в резултат на видеонаблюдението са в съответствие с принципа на пропорционалност, както и с изискването да са „необходими“ и да отговарят на „цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“, когато администраторът има възможност да вземе други мерки за защита на съответния законен интерес?
Следва ли член 7, буква е) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че „законният интерес“ на администратора трябва да е доказан, както и да е възникнал и все още съществуващ към момента на обработването на данните?
Следва ли член 6, параграф l, буква д) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че обработването на данни (видеонаблюдение) е прекомерно и не е адекватно, когато администраторът има възможност да вземе други мерки за защита на съответния законен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Налице ли е действително съгласие по смисъла на член 2, буква е) и член 5, параграф 3 от Директива 2002/58 във връзка с член 2, буква з) от Директива 95/46, както и с член 4, точка 11 и член 6, параграф 1, буква а) от Регламент 2016/679, когато съхраняването на информация или достъпът до информация, която вече е съхранена в крайното оборудване на потребител на интернет сайт, с помощта на бисквитки, се позволява чрез предварително маркирано с отметка квадратче, от което потребителят трябва да премахне отметката, за да откаже съгласието си?
Трябва ли член 2, буква е) и член 5, параграф 3 от Директива 2002/58 във връзка с член 2, буква з) от Директива 95/46, както и с член 4, точка 11 и член 6, параграф 1, буква а) от Регламент 2016/679 да се тълкуват по различен начин в зависимост от това дали информацията, която се съхранява или консултира на крайното оборудване на потребител на интернет сайт, представлява или не лични данни по смисъла на Директива 95/46 и на Регламент 2016/679?
Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че информацията, която доставчикът на услуги трябва да предостави на потребител на интернет сайт, включва продължителността на функциониране на бисквитките, както и дали трети лица имат или не възможност за достъп до тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Прилагат ли се забраната или ограниченията за обработването на специалните категории от лични данни, посочени в член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46, — при спазване на изключенията, предвидени в тази директива — и по отношение на лицето, което управлява интернет търсачка, в рамките на неговата отговорност, компетентност и възможности като администратор на данни, обработвани за функционалните нужди на интернет търсачката?
Следва ли разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че по силата на тези разпоредби лицето, което управлява интернет търсачка, по принцип е длъжно — при спазване на предвидените в Директивата изключения — да уважава исканията за премахване от резултатите при търсене на връзки, които водят към уебстраници, на които се намират лични данни, попадащи в обхвата на специалните категории, посочени в тези разпоредби?
Може ли лице, което управлява интернет търсачка, да откаже да уважи искане за премахване от резултатите при търсене, когато констатира, че въпросните връзки водят към съдържания, включващи лични данни, които попадат в обхвата на специалните категории, посочени в член 8, параграф 1, но чието обработване е обхванато от изключението, предвидено в член 8, параграф 2, буква д) от Директива 95/46, при условие че обработването отговаря на всички други изисквания за законосъобразност, поставени в тази директива, и ако съответното физическо лице няма правото съгласно член 14, първа алинея, буква а) от посочената директива да възрази срещу въпросното обработване въз основа на неопровержими законови основания, свързани с неговото конкретно положение?
Следва ли разпоредбите на Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че когато лицето, което управлява интернет търсачка, е сезирано с искане за премахване от резултатите при търсене на връзка към уебстраница, на която са публикувани лични данни, които попадат в обхвата на специалните категории, посочени в член 8, параграф 1 или 5 от тази директива, управляващото интернет търсачка лице трябва, въз основа на всички относими към конкретния случай обстоятелства и предвид тежестта на вмешателството в основните права на съответното физическо лице на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, установени в членове 7 и 8 от Хартата, да провери дали по съображения, свързани със значим обществен интерес, посочени в член 8, параграф 4 от въпросната директива, и при спазване на условията, предвидени в тази последна разпоредба, включването на тази връзка в списъка с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на името на това лице, се оказва напълно необходимо за защитата на установената в член 11 от Хартата свобода на информация на потребителите на интернет, които са потенциално заинтересовани да имат достъп до тази уебстраница посредством такова търсене?
Представляват ли информацията за съдебно производство, предмет на което е било физическо лице, както и евентуално информацията за присъдата, с която то е приключило, данни, отнасящи се до „закононарушения“ и до „наказателни присъди“ по смисъла на член 8, параграф 5 от Директива 95/46?
Длъжно ли е лицето, което управлява интернет търсачка, да уважи искане за премахване от резултатите при търсене на връзки към уебстраници, съдържащи такава информация, когато информацията се отнася до по-ранен етап от разглежданото съдебно производство и вече не отговаря на действителното положение предвид развитието на производството, доколкото е установено в рамките на проверката на съображенията, свързани със значим обществен интерес, посочени в член 8, параграф 4 от посочената директива, че с оглед на всички обстоятелства по случая основните права на съответното физическо лице, гарантирани от членове 7 и 8 от Хартата, имат предимство пред защитените в член 11 от тази харта основни права на потенциално заинтересованите интернет потребители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.