4.08.02.04 - Злоупотреба
Злоупотреба
Дело C-152/19: Deutsche Telekom/Комисия, Съдебно решение от 25 март 2021 г.
Необходимо ли е Комисията да докаже, че достъпът до абонатната линия на господстващия оператор е абсолютно необходим за алтернативните оператори, за да се квалифицират ограниченията на този достъп като злоупотреба по член 102 ДФЕС?
Достатъчно ли е установяването на способност за упражняване на решаващо влияние от страна на дружеството майка върху дъщерното дружество, за да се носи отговорност за злоупотреба с господстващо положение, или е необходимо да се докаже и действително упражняване на такова влияние?
Изисква ли се, за да се носи отговорност от дружество майка за нарушение, извършено от дъщерното му дружество, последното да е изпълнявало по същество указанията на дружеството майка?
Нарушено ли е правото на изслушване на жалбоподателя поради краткия срок за изразяване на становище по нови обстоятелства, съобщени от Комисията в хода на административното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-307/18: Generics (UK) и др., Съдебно решение от 30 януари 2020 г.
Трябва ли притежателят на патент за фармацевтичен продукт и дружество — производител на генерични лекарствени продукти, което желае да навлезе на пазара с генеричен вариант на продукта, да се разглеждат като потенциални конкуренти за целите на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато страните водят добросъвестен спор дали патентът е действителен и/или дали генеричният продукт нарушава патента?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 1, ако:
а) има висящо съдебно производство между страните, свързано с този спор; и/или
б) притежателят на патента е получил временно съдебно разпореждане, с което на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, се забранява да пуска на пазара своя генеричен продукт преди приключването на това производство; и/или
в) притежателят на патента счита дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, за потенциален конкурент?
Налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато има висящо съдебно производство относно действителността на патент за фармацевтичен продукт и относно това дали генеричен продукт нарушава този патент, без да е възможно да се определи вероятността за успех на всяка от страните в това производство, и страните се споразумеят да уредят спора, като:
а) дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, се съгласява да не навлиза на пазара с генеричния си продукт и да не продължава да оспорва патента през периода на действие на спогодбата (който е не по-дълъг от оставащия срок на патента), и
б) притежателят на патента се съгласява да прехвърли средства на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, които са значително по-големи от избегнатите разходи за съдебен спор (включително време за управление и смущения) и които не представляват плащане за стоки или услуги, доставени на притежателя на патента?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 3, ако:
а) обхватът на ограничаването за дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, не излиза извън обхвата на спорния патент; и/или
б) размерът на прехвърлените на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, средства вероятно е по-малък от печалбата, която то би реализирало при евентуално спечелване на съдебния спор и навлизане на пазара със самостоятелен генеричен продукт?
Ще се различават ли отговорите на въпроси 3 и 4, ако спогодбата предвижда притежателят на патента да достави на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, значителни, но ограничени количества разрешен генеричен продукт, и това споразумение:
а) не води до съществен конкурентен натиск върху цените, формирани от притежателя на патента; но
б) създава някои ползи за потребителите, които не биха настъпили, ако притежателят на патента беше спечелил съдебния спор, но които са значително по-малки от цялостните конкурентни ползи, произтичащи от независимото навлизане на генеричен продукт, които биха настъпили, ако дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, беше спечелило съдебния спор, или това е от значение само за преценката по член 101, параграф 3?
При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5, налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на резултата“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, или това зависи от констатацията на съда, че при липсата на такава спогодба:
а) дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, вероятно е щяло да спечели делото за патента (т.е. вероятността патентът да е действителен и нарушен, е под 50 %); или
б) вероятно страните щяха да сключат по-малко ограничителна спогодба (т.е. вероятността за по-малко ограничителна спогодба е над 50 %)?
Когато патентован фармацевтичен продукт от терапевтична гледна точка е заменяем с няколко други лекарствени продукти от същия клас и предполагаемата злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС е извършена от притежателя на патента, който на практика изключва генеричните форми на това лекарство от пазара, трябва ли тези генерични продукти да се вземат предвид при определянето на съответния продуктов пазар, въпреки че те не могат правомерно да навлязат на пазара преди изтичането на срока на патента, ако (което не е сигурно) патентът е действителен и нарушен от тези генерични продукти?
При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5 по-горе, ако притежателят на патента е в господстващо положение, представлява ли неговото поведение във връзка със сключване на такова споразумение злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 8, ако притежателят на патента сключи спогодба от този вид не с цел уреждане на съществуващ съдебен спор, а за да избегне започването на такъв?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 8 или 9, ако:
а) притежателят на патента следва стратегия за сключване на няколко такива спогодби, за да предотврати риска от неограничено навлизане на генерични продукти; и
б) последицата от първата такава спогодба е, че поради структурата на националните мерки за възстановяване от страна на обществените здравни органи на разходите на аптеките за закупуване на фармацевтични продукти размерът на възстановените разходите за въпросното фармацевтично лекарство е намалял, което води до значителна икономия за обществените здравни органи (макар икономията да е значително по-малка от тази, която би се реализирала при независимо навлизане на генерични лекарствени продукти на пазара след приключване на съдебния спор за патента в полза на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти); и
в) тази икономия не е била търсена от страните при сключването на спогодбите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/16: Biedrība “Autortiesību un komunicēšanās konsultāciju aģentūra – Latvijas Autoru apvienība” Konkur…, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
Прилага ли се член 102, втора алинея, буква а) от ДФЕС в спор относно тарифите, установени от национална организация за управление на авторски права, ако тази организация събира и такси за произведения на чуждестранни автори и установените от нея тарифи могат да препятстват ползването на тези произведения в съответната държава членка?
Целесъобразно и достатъчно ли е — и съответно в кои случаи — с оглед на определянето на използваното в член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС понятие за несправедливи цени в областта на управление на авторските и сродните им права да се прави сравнение между цените (тарифите) на съответния пазар и цените (тарифите) на съседните пазари?
Целесъобразно и достатъчно ли е с оглед на определянето на използваното в член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС понятие за несправедливи цени в областта на управление на авторските и сродните им права да се използва основаният на брутния вътрешен продукт коефициент на паритетите на покупателната способност?
Трябва ли да се прави сравнение на тарифите във всеки отделен техен сегмент или спрямо средното равнище на тарифите?
Кога трябва да се счита, че разликата между тарифите, разглеждани за целите на използваното в член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС понятие за несправедливи цени, е толкова значителна, че икономическият оператор, който има господстващо положение, трябва да докаже, че тарифите му са справедливи?
Каква информация разумно може да се очаква от икономически оператор, за да докаже справедливия характер на тарифите по отношение на защитените с авторски права произведения в обхвата на член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС, ако разходите за тези произведения не могат да се определят по същия начин като при продукти с материален характер
Става ли въпрос само за административните разходи на организацията за управление на авторски права?
В случай на нарушение на конкурентното право целесъобразно ли е за целите на определянето на глобата от оборота на организация за управление на авторски права да се изключат платените от този икономически оператор възнаграждения на авторите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-413/14: Intel/Комисия, Съдебно решение от 6 септември 2017 г.
Правилно ли е Общият съд да приеме, че Комисията разполага с компетентност да прилага член 102 ДФЕС по отношение на споразуменията, сключени от Intel с Lenovo през 2006 г. и 2007 г., въз основа на критерия за квалифицирани последици?
Спазено ли е правото на защита на Intel в административното производство, като Комисията не е записала и предоставила съдържанието на разговора с г‑н D1?
Допустимо ли е Общият съд да квалифицира отстъпките за лоялност като злоупотреба с господстващо положение по член 102 ДФЕС, без да анализира всички релевантни обстоятелства и без да разгледа доводите на Intel относно критерия за също толкова ефективен конкурент (AEC)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-23/14: Post Danmark, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Какви насоки следва да се използват, за да се установи дали прилаганата от предприятие с господстващо положение схема за отстъпки със стандартизирани количествени прагове, която отговаря на посочените в преюдициалното запитване характеристики, представлява злоупотреба с господстващо положение в противоречие с член 82 ЕО?
Колко вероятни и колко сериозни трябва да са антиконкурентните последици на схема за отстъпки, която отговаря на посочените в преюдициалното запитване характеристики, за да се приложи член 82 ЕО?
Предвид отговорите, дадени на първия и втория въпрос, какви конкретни обстоятелства трябва да вземе предвид националният съд, за да прецени дали схема за отстъпки — при условия като описаните в преюдициалното запитване (характеристики на пазара и на схемата за отстъпки) — има или може да има такъв блокиращ ефект в конкретния случай, че да представлява злоупотреба по член 82 ЕО?
Има ли в тази връзка изискване блокиращият ефект да е значителен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-170/13: Huawei Technologies, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
При какви обстоятелства следва да се счита за противоречаща на член 102 ДФЕС злоупотреба предявяването на иск за нарушение — чийто предмет е преустановяване на нарушение на патент от съществено значение за стандарт или изтегляне на стоките, за производството на които е бил използван този патент — от предприятие в господстващо положение и притежател на такъв патент, за който това предприятие е поело задължение пред организация по стандартизация да даде лицензия на трети лица при FRAND условия?
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че забранява на предприятие в господстващо положение — притежател на патент от съществено значение за стандарт, за който е поело пред организацията по стандартизация задължение да даде лицензия при FRAND условия — да предявява иск за нарушение срещу предполагаемия нарушител на неговия патент и за предоставяне на счетоводни данни, свързани с извършените действия по използване на този патент, или за присъждане на обезщетение за тези действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/12: Telefónica и Telefónica de España/Комисия, Съдебно решение от 10 юли 2014 г.
Спазено ли е задължението на Общия съд да упражни пълен съдебен контрол по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз при преценката за злоупотреба с господстващо положение и определянето на глобата?
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите, включително поради прекомерна продължителност на производството, недопускане на доводи и презумпция за невиновност?
Правилно ли е определен съответният пазар на едро при анализа на поведението на жалбоподателите?
Правилно ли е установено господстващото положение на жалбоподателите на съответните пазари?
Следва ли към поведението на жалбоподателите да се прилагат критериите за отказ за доставка, установени в решение Bronner, и нарушени ли са принципите на правна сигурност, пропорционалност и законосъобразност?
Допуснати ли са грешки при прилагането на правото при преценката за злоупотреба с господстващо положение и нейните последици за конкуренцията, включително прилагането на теста за ценова преса?
Превишила ли е Комисията правомощията си (ultra vires) и нарушила ли е принципите на субсидиарност, пропорционалност, правна сигурност, лоялно сътрудничество и добра администрация?
Нарушени ли са принципите на правна сигурност и законоустановеност на наказанията при прилагането на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и при квалифицирането на поведението като умишлено или поради небрежност?
Допуснати ли са грешки при изчисляването на размера на глобата, включително при квалификацията на нарушението, прилагането на принципите на пропорционалност, равно третиране и индивидуализиране на наказанията, както и при мотивирането на решението?
Изпълнил ли е Общият съд задължението си за пълен съдебен контрол по отношение на определянето на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-457/10: AstraZeneca/Commisson, Съдебно решение от 6 декември 2012 г.
Правилно ли е определен съответният продуктов пазар при разглеждане на конкуренцията между инхибиторите на протонната помпа и H2-блокерите?
Спазени ли са изискванията за оценка на ценовите показатели при сравнение на общата цена на лечението с инхибитори на протонната помпа и H2-блокерите?
Съставлява ли злоупотреба с господстващо положение представянето на заблуждаващи изявления пред патентните ведомства с цел получаване или удължаване на сертификати за допълнителна закрила?
Изисква ли се доказване на умишлено въвеждане в заблуждение или измама, за да се установи злоупотреба с господстващо положение при подаване на заявления за сертификати за допълнителна закрила?
Необходимо ли е да се докаже реално или потенциално въздействие върху конкуренцията, за да се приеме, че подаването на заблуждаващи заявления за сертификати за допълнителна закрила представлява злоупотреба с господстващо положение?
Съвместимо ли е с конкуренцията, основана на качествата, оттеглянето на разрешения за пускане на пазара на оригинален лекарствен продукт с цел възпрепятстване или забавяне на навлизането на генерични продукти и паралелен внос?
Може ли упражняването на право, предоставено от правото на Съюза (оттегляне на разрешение за пускане на пазара), да представлява злоупотреба с господстващо положение при липса на обективни основания?
Достатъчно ли е доказването на потенциални, а не конкретни антиконкурентни последици, за да се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с господстващо положение?
Следва ли да се намали размерът на глобата поради новостта на установените злоупотреби или поради липса на конкретни антиконкурентни последици?
Правилно ли е установено наличието на господстващо положение на AstraZeneca на съответните национални пазари, като се отчита ролята на държавата като ценови регулатор и купувач?
Могат ли правата на интелектуална собственост, положението на първи навлязъл на пазара и финансовата мощ да бъдат самостоятелно достатъчни за доказване на господстващо положение?
Доказала ли е Комисията в достатъчна степен, че оттеглянето на разрешения за пускане на пазара на капсулите „Losec“ в Дания и Норвегия е могло да изключи паралелния внос на тези продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-549/10: Tomra и др./Комисия, Съдебно решение от 19 април 2012 г.
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото, като е потвърдил констатацията на Комисията за наличие на антиконкурентно намерение за затваряне на пазарите за конкуренция?
Достатъчно ли е мотивирал Общият съд решението си относно това какъв дял от общото търсене трябва да бъде обхванат от споразуменията, за да се установи злоупотреба с господстващо положение?
Изисква ли се за установяване на злоупотреба с господстващо положение чрез отстъпки със задна дата да се докаже, че прилаганите цени са по-ниски от себестойността, и допуснал ли е Общият съд процесуално нарушение или грешка при прилагане на правото в тази връзка?
Достатъчно ли е анализирал и мотивирал Общият съд въпроса дали споразуменията, в които жалбоподателите са определени като „предпочитан доставчик, основен или първи доставчик“, представляват споразумения за предоставяне на изключителни права?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определяне на размера на наложената глоба спрямо жалбоподателите в сравнение с други предприятия в сходно положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/10: Post Danmark, Съдебно решение от 27 март 2012 г.
При какви обстоятелства политика на ниски цени, прилагани от предприятие с господстващо положение спрямо някои бивши клиенти на конкурент, трябва да се счита за злоупотреба, свързана с практика за отстраняване, противоречаща на член 82 ЕО, и по-специално дали наличието на такава практика може да бъде установено въз основа единствено на обстоятелството, че прилаганата от предприятието с господстващо положение цена към един-единствен клиент е в размер под общите средни разходи, свързани със съответната дейност, но над средните пределни разходи, свързани със същата дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.