4.04 - Свободно движение на хора и услуги
Свободно движение на хора и услуги
Дело C-147/11: Czop и Punakova, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.
Съгласно законодателството на Съюза лицата, които се намират в положението на г-жа Czop и г-жа Punakova, имат ли право на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/11: Philips Electronics UK, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.
Когато държава членка (като Обединеното кралство) включва в нормативната данъчна основа печалбите и загубите на дружество, което е учредено и регистрирано за данъчни цели в друга държава членка (като Нидерландия), доколкото печалбите произтичат от дейност, извършвана от нидерландското дружество в Обединеното кралство посредством установен там постоянен обект, налага ли Обединеното кралство ограничение на свободата на установяване на граждани на държава членка на негова територия съгласно член 49 ДФЕС (предишен член 43 ЕО) с това, че не допуска прехвърлянето на загуби, реализирани на територията му от установен в Обединеното кралство постоянен обект на чуждестранно дружество, на местно за Обединеното кралство дружество чрез групово данъчно облекчение в случаите, когато част от тези загуби или отчетена при изчислението им сума „съответстват на или представляват сума, която за целите на облагането с чуждестранен данък подлежи (за който и да било период) на приспадане или отчисляване от реализираните извън Обединеното кралство печалби на дружеството или на друго лице“, т.e. с това, че допуска прехвърлянето на реализирани в Обединеното кралство загуби в случаите на установен в Обединеното кралство постоянен обект само когато е неоспоримо, че към момента на предявяване на искането не е възможно приспадане или отчисляване в държава, различна от Обединеното кралство (включително в друга държава членка, като Нидерландия), като не е достатъчно лицето да не е претендирало данъчно облекчение, от което има право да се ползва в чужбина, и в случай че не съществува равностойно условие, приложимо по отношение на прехвърлянето на загуби, реализирани в Обединеното кралство от местно дружество?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, това ограничение може ли да се обоснове:
а) единствено с необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби или
б) единствено с нуждата да се опази балансираното разпределение на данъчни правомощия между държавите членки, или
в) единствено с нуждата да се опази балансираното разпределение на данъчни правомощия между държавите членки и необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, ограничението пропорционално ли е на подобно основание или основания?
Ако ограничаването на правата на нидерландското дружество не е обосновано или доколкото то не е пропорционално на никое основание, правото на Съюза изисква ли Обединеното кралство да предостави на установеното там дружество средство за обезщетяване, каквото е правото да се иска групово данъчно облекчение чрез приспадане от печалбите на дружеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/11: DI. VI. Finanziaria di Diego della Valle & C., Съдебно решение от 6 септември 2012 г.
Трябва ли член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като въведената с параграф 8a от LIF, която в своята първа алинея подчинява предоставянето на правото на намаление на данъка върху имуществото на условието лицето да продължи да бъде облагано с люксембургския данък върху имуществото през следващите пет години на данъчно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-31/11: Scheunemann, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.
Трябва ли член 63, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 65 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която при изчисляване на данъка върху наследствата представляващото лично имущество дялово участие като едноличен собственик на капиталово дружество със седалище и основно място на дейност в Канада се отчита в пълната му стойност, докато във връзка с придобиването на такъв дял в капиталово дружество със седалище или основно място на дейност в Германия е предвидена необлагаема част от стойността на имуществото и се вземат предвид само 65 % от остатъчната стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/11: A, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.
Предвид разпоредбите на членове 31 и 40 от Споразумението за ЕИП следва ли замяна на акции, в рамките на която финландско акционерно дружество прехвърля на норвежко дружество (в правноорганизационната форма на „aksjeselskap“ [АД]) акции на притежавано от него дружество и получава като насрещна престация новоемитирани от норвежкото дружество акции, да се третира като данъчно необлагаема сделка, също както тази замяна на акции би се третирала, ако се извършваше между местни акционерни дружества или дружества, установени в държави — членки на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-378/10: VALE Építési, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Трябва ли приемащата държава членка да се съобразява с членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС, когато учредено в друга държава членка (държавата по произход) дружество премества седалището си в приемащата държава членка, като за тази цел същевременно се заличи вписването му в търговския регистър в държавата членка по произход, съдружниците одобрят нов акт за учредяване на дружеството в съответствие с правото на приемащата държава и дружеството подаде молба за вписване в търговския регистър в приемащата държава членка в съответствие с нейното право?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика в (приемащата) държава членка, която не признава на дружество, надлежно учредено съгласно правото на друга държава членка (по произход), правото да премести седалището си в приемащата държава и да продължи дейността си там съгласно нейното право?
От значение ли е за отговора на втория въпрос причината, поради която приемащата държава членка отказва да впише дружеството молител в регистъра, и по-специално — обстоятелството, че в своя акт за учредяване, одобрен в приемащата държава, дружеството молител посочва като праводател дружеството, учредено в държавата членка по произход и заличено от нейния търговски регистър и иска този праводател да бъде посочен като негов собствен праводател в търговския регистър в приемащата държава членка, както и — в случай на международно вътреобщностно преобразуване, трябва ли с оглед на произнасянето по молбата на дружество за вписване в търговския регистър приемащата държава да се съобрази с акта на държавата членка по произход, с който преместването на седалището е отразено в нейния търговски регистър, и ако това е така — в каква степен?
Има ли право приемащата държава членка да разглежда молбата за вписване в нейния търговски регистър, подадена от дружество, осъществяващо международно вътреобщностно преобразуване, като държавата приложи нормите на своето национално право, уреждащи преобразуванията на дружества на национално равнище, т.е. като наложи на посоченото дружество всички изисквания на нейното национално право във връзка с вътрешните преобразувания (например изготвяне на счетоводен баланс и опис на активите), или напротив, членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС я задължават да прави разлика между международното вътреобщностно преобразуване и преобразуването на национално равнище, и ако това е така — в каква степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/11: HIT и HIT LARIX, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Съвместима ли е със свободата на предоставяне на услуги правната уредба на държава членка, която разрешава на територията на тази държава да се рекламират разположени в чужбина казина само ако действащите там законови разпоредби за защита на участниците в игрите съответстват на националните разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-562/10: Комисия/Германия, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Съвместимо ли е с член 56 ДФЕС германското законодателство, което не предвижда възстановяване на разходите за помощ по домовете, предоставена от доставчик на услуги, установен в друга държава членка, на нуждаещо се от чужда помощ лице, пребиваващо временно в тази държава?
Съвместимо ли е с член 56 ДФЕС германското законодателство, което не покрива разходите за наем на помощни средства при временно пребиваване на нуждаещо се от чужда помощ лице в друга държава членка, въпреки че тези разходи се възстановяват или помощните средства се осигуряват в Германия и възстановяването им не би довело до натрупване или увеличаване на обезщетенията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-602/10: SC Volksbank România, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Доколко член 30, параграф 1 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да предвиждат прилагане на националния закон за транспониране на Директивата и по отношение на договорите, сключени преди влизането в сила на националната правна уредба?
Доколко разпоредбите, съдържащи се в член 85, алинея 2 от [ИПМС 50/2010], транспонират правилно член 24, параграф 1 от Директива 2008/48, с която се установява задължението на държавите членки да осигурят адекватни и ефективни процедури за извънсъдебно разрешаване на споровете във връзка с потребителски кредити?
Доколко член 22, параграф 1 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че се въвежда пълна хармонизация в областта на потребителските кредити, която не допуска държавите членки:
a) да разширяват приложното поле на нормите, съдържащи се в Директива 2008/48, и по отношение на договори, изрично изключени от нейното приложно поле (като например договорите за ипотечен кредит или договорите, които се отнасят до правото на собственост върху недвижим имот), или
б) да налагат допълнителни задължения на кредитните институции във връзка с видовете комисиони, които могат да бъдат събирани от тях, или във връзка с категориите референтни индекси, с които да бъде съобразявана променливата лихва в договорите за потребителски кредити, попадащи в приложното поле на националната разпоредба за транспониране?
В случай че отговорът на третия въпрос е отрицателен, доколко принципите на свободното движение на услуги и на свободното движение на капитали като цяло, и по-конкретно членове 56 [ДФЕС] и 58 [ДФЕС] и член 63, първа алинея [ДФЕС], трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да налага на кредитните институции мерки, с които във връзка с договорите за потребителски кредит се забранява събирането на банкови комисиони, които не фигурират в списъка на разрешените комисиони, без последните да са определени в законодателството на съответната държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.