4.04.02 - Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-633/20: TC Medical Air Ambulance Agency, Съдебно решение от 29 септември 2022 г.
Трябва ли член 2, точки 3 и 5 от Директива 2002/92/ЕО и член 2, параграф 1, точки 1, 3 и 8 от Директива (ЕС) 2016/97 да се тълкуват в смисъл, че понятието „застрахователен посредник“, и следователно понятието „разпространител на застрахователни продукти“ по смисъла на тези разпоредби включва предприятие, което като титуляр на полица за групова застраховка в застрахователно предприятие е сключило в полза на своите клиенти медицинска застраховка при пътуване в чужбина, както и застраховка, покриваща разходите за репатриране на застрахования в чужбина и на територията на страната, като предоставя на потребителите членство, даващо им право да ползват застрахователни услуги в случай на заболяване или злополука в чужбина, и получава възнаграждение от привлечените членове за предоставеното им застрахователно покритие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-475/20: Admiral Gaming Network, Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
Съвместимо ли е с упражняването на свободата на установяване, гарантирана от член 49 ДФЕС, и с упражняването на свободата на предоставяне на услуги, гарантирана от член 56 ДФЕС, приемането на правна уредба като съдържащата се в член 1, алинея 649 от Закона за стабилността за 2015 г., с която се ограничават възнагражденията и компенсациите само на една ограничена и специфична категория оператори на игри с игрални автомати, а не на всички оператори от сектора на хазарта?
Съвместимо ли е с принципа на европейското право на защита на оправданите правни очаквания приемането на правна уредба като посочената по-горе, съдържаща се в член 1, параграф 649 от Закона за стабилността за 2015 г., с която по време на действието на концесионен договор, единствено по икономически съображения, се намалява компенсацията, договорена между дружество и администрацията на италианската държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/20: W (Déductibilité des pertes définitives d’un établissement stable non-résident), Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
Следва ли член 43 [EO] във връзка с член 48 [EO] (понастоящем член 49 [ДФЕС] във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което забранява на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба загуби, реализирани от негово място на стопанска дейност в друга държава членка, при положение че това дружество, от една страна, е изчерпало всички възможности за приспадане на тези загуби, предоставени му от правото на държавата членка, в която е мястото на стопанска дейност, и от друга страна, това дружество повече не реализира приходи чрез това място на стопанска дейност, поради което повече няма възможност да отчита загубите в тази държава членка („окончателни“ загуби), дори ако въпросното законодателство предвижда освобождаване на печалбите и загубите въз основа на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между двете държави членки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли член 43 [EO] във връзка с член 48 [EO] (понастоящем член 49 [ДФЕС] във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат и правните разпоредби на германския Gewerbesteuergesetz (Закон за данъка върху доходите от стопанска дейност), които забраняват на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба от стопанска дейност „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, реализирани от място на стопанска дейност в друга държава членка?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли в случай на закриване на място на стопанска дейност в друга държава членка да са налице „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, при положение че съществува поне теоретичната възможност дружеството да открие във въпросната държава членка ново място на стопанска дейност, с чиито печалби евентуално да бъдат компенсирани предишните загуби?
При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: считат ли се за „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, които трябва да бъдат отчетени от държавата по седалището на дружеството, и онези загуби на мястото на стопанска дейност, които съгласно законодателството на държавата, в която е мястото на стопанска дейност, е можело поне веднъж да бъдат пренесени в следващ данъчен период?
При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: ограничено ли е по размер задължението за отчитане на трансграничните „окончателни“ загуби до размера на онези загуби, които дружеството щеше да натрупа във въпросната държава, в която е мястото на стопанска дейност, ако отчитането на загуби там не беше изключено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/20: Boriss Cilevičs и др., Съдебно решение от 7 септември 2022 г.
Представлява ли правна уредба като разглежданата в главното производство ограничение на свободата на установяване, закрепена в член 49 ДФЕС, или при условията на евентуалност — на свободното предоставяне на услуги, гарантирано в член 56 ДФЕС, както и на свободата на стопанска инициатива, призната в член 16 от Хартата?
Какви съображения трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали подобна правна уредба е обоснована, подходяща и пропорционална във връзка с нейната легитимна цел за защита на официалния език като проява на националната идентичност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/20: HOLD Alapkezelő, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Трябва ли членове 14—14б от Директива 2009/65, член 13, параграф 1 и точки 1 и 2 от приложение II към Директива 2011/61 да се тълкуват в смисъл, че разпоредбите относно политиките и практиките за възнагражденията се прилагат спрямо дивидентите, които дружество, чиято обичайна стопанска дейност е да управлява предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и алтернативни инвестиционни фондове (АИФ), изплаща пряко или непряко на някои от служителите си, изпълняващи длъжностите изпълнителен директор, инвестиционен директор и управител на портфейли, въз основа на правото им на собственост върху акции на това дружество, когато политиката за изплащане на дивидентите може да подтикне тези служители да поемат рискове, увреждащи интересите на ПКИПЦК и АИФ, управлявани от посоченото дружество, както и интересите на инвеститорите в тях, и така да улесни заобикалянето на изискванията, произтичащи от тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-577/20: Sosiaali- ja terveysalan lupa- ja valvontavirasto (Psychothérapeutes), Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Трябва ли основните свободи, гарантирани в Договора за функционирането на ЕС и Директива 2005/36, да се тълкуват в смисъл, че компетентният орган на приемащата държава членка следва да прецени правото на заявителя да упражнява регламентирана професия в съответствие с членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС и съдебната практика в това отношение (по-специално решения от 7 май 1991 г., Vlassopoulou, C‑340/89, EU:C:1991:193, и от 6 октомври 2015 г., Brouillard, C‑298/14, EU:C:2015:652), въпреки че в член 13, параграф 2 от Директива 2005/36 би следвало да са хармонизирани условията за упражняване на регламентирана професия, при които приемащата държава членка трябва да разреши упражняването на професията на заявител, който притежава удостоверение за професионална квалификация от държава членка, в която професията не е регламентирана, но не отговаря на посоченото в тази разпоредба от [споменатата] директива изискване за упражняването на професията?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: като се имат предвид съображенията, изложени в решение от 6 октомври 2015 г., Brouillard (C‑298/14, EU:C:2015:652, т. 55), относно изключителните критерии за преценка на равностойността на дипломите, недопустимо ли е съгласно правото на Съюза в положение като разглежданото в главното производство компетентният орган на приемащата държава членка да основе преценката си относно равностойността на разглежданото обучение и на информация за точното съдържание и начина на провеждане на обучението, получена от различни от организатора на обучението лица или от органите на друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/20: Presidenza del Consiglio dei Ministri и др. (Médecins spécialistes en formation), Съдебно решение от 3 март 2022 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 3, параграфи 1 и 2, както и приложението към изменената Директива 75/363 да се тълкуват в смисъл, че от една страна, за всяко обучение за лекар специалист в редовна или задочна форма на обучение, започнало преди влизането в сила на Директива 82/76 на 29 януари 1982 г. и продължило след изтичането на срока за транспониране на тази директива на 1 януари 1983 г., трябва да се заплати подходящо възнаграждение по смисъла на това приложение и от друга страна, дали в този случай такова подходящо възнаграждение трябва да се заплати за целия период на обучение, или само считано от посочената дата на изтичане на срока за транспониране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-634/20: Sosiaali- ja terveysalan lupa- ja valvontavirasto (Formation médicale de base), Съдебно решение от 3 март 2022 г.
Трябва ли член 45 ДФЕС или 49 ДФЕС, при спазване на принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентният орган на приемащата държава членка, основавайки се на националното законодателство, да предостави на дадено лице правото да упражнява професията лекар за срок от три години, като му поставя условие да я упражнява само под ръководството и надзора на правоспособен лекар и през същия период да премине през специализирано тригодишно обучение по обща медицина, за да получи в приемащата държава членка разрешение за самостоятелно упражняване на професията лекар, като се има предвид, че:
а) лицето е преминало базово обучение по медицина в държавата членка по произход, но при подаването на молбата за признаване на професионалната квалификация в приемащата държава членка не е могло да представи свидетелство за едногодишен стаж за усвояване на професията, изисквано в държавата членка по произход като допълнително условие за професионалната квалификация,
б) с оглед на член 55а от Директива 2005/36 в приемащата държава членка като препоръчителен вариант, който лицето отхвърля, му е предложена възможността за период от три години то да премине стаж за усвояване на професията в приемащата държава членка в съответствие с насоките на държавата членка по произход и да поиска признаването му от компетентните органи на държавата членка по произход, за да може след това отново да поиска в приемащата държава членка да му бъде предоставено правото да упражнява професията лекар по силата на предвидената в Директивата система за автоматично признаване,
в) националните разпоредби на приемащата държава членка целят повишаване на безопасността на пациентите и качеството на здравните услуги, като се гарантира, че здравните специалисти имат необходимото за тяхната професионална дейност образование, друга достатъчна професионална квалификация и останалите изисквани за професионалната дейност умения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-788/19: Комисия/Испания (Obligation d’information en matière fiscale), Съдебно решение от 27 януари 2022 г.
Пропорционални ли са последиците от квалифицирането на притежаваните в чужбина активи като неоправдани имуществени приходи, когато не е възможно позоваване на погасителна давност?
Съвместима ли е с правото на Съюза автоматичната санкция с пропорционална глоба в размер на 150 % при неизпълнение или забавено изпълнение на задължението за предоставяне на информация относно имущество или права в чужбина?
Пропорционални ли са глобите с фиксиран размер, предвидени за неизпълнение или забавено изпълнение на задължението за предоставяне на информация относно имущество или права в чужбина, спрямо аналогичните санкции при чисто вътрешни случаи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-724/20: Paget Approbois и Alpha Insurance, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.
Трябва ли член 292 от Директива 2009/138 да се тълкува в смисъл, че висящото пред съда на държава членка съдебно производство относно застрахователно обезщетение за вреди — чието плащане неговият кредитор търси от застрахователно предприятие, за което в друга държава членка е открито производство по ликвидация — се отнася до активи или право, отнети от имуществената маса на застрахователното предприятие по смисъла на тази разпоредба?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: урежда ли правото на държавата членка, в която е висящо съдебното производство, всички последици от производството по ликвидация за това съдебно производство
По-специално трябва ли да се прилага това право, доколкото: – предвижда, че откриването на такова производство по ликвидация води до спиране на висящото съдебно производство, – предвижда, че съдебното производство се възобновява, когато кредиторът предяви вземането си за застрахователно обезщетение по отношение на имуществената маса на застрахователното предприятие и когато като страни по делото бъдат привлечени органите, осъществяващи производството по ликвидация, и – забранява да се присъжда каквото и да било плащане на застрахователно обезщетение, тъй като в това производство то може да бъде единствено установено по основание и определено по размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.