3.05.02.03 - Причинно-следствена връзка
Причинно-следствена връзка
Дело C-549/21: Fondazione Cassa di Risparmio di Pesaro и др./Комисия, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Извършено ли е изопачаване на фактите и доказателствата от Общия съд при преценката на поведението на Комисията относно квалификацията на намесата на FITD като държавна помощ и при анализа на причинно-следствената връзка между поведението на Комисията и настъпилия вредоносен резултат?
Спазени ли са правилата за доказване на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между поведението на Комисията и твърдяната вреда, съгласно член 340, втора алинея ДФЕС, и правилно ли е тълкувана тази предпоставка от Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-503/21: Krátky/Парламент, Определение от 22 март 2022 г.
Какви са изискванията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз по член 340, втора алинея ДФЕС, и по-специално как се доказва пряка причинно-следствена връзка между поведението на институциите и претендираната вреда?
В каква степен исковата молба следва да съдържа ясно формулиране на предмета на спора и правните основания, и какъв е доказателственият характер на приложенията към нея?
Какъв е обхватът на дискреционната власт на Общия съд при организацията на производството и събирането на доказателства и при какви обстоятелства неговата фактическа преценка подлежи на контрол от страна на Съда при обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/17: Европейски съюз/Guardian Europe, Съдебно решение от 5 септември 2019 г.
Налице ли е достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за постановяване на решение по дело T‑82/08 и вредата, произтичаща от плащането на разходи за банкова гаранция след този срок?
Допустимо ли е искане за обезщетение за пропуснати ползи, когато вече е постановено окончателно решение относно лихвите върху недължимо платена глоба?
Може ли отговорността на Европейския съюз да бъде ангажирана за вреди, причинени от решение на Общия съд, което не е постановено като последна инстанция?
Следва ли при определяне на вредата по член 340, втора алинея ДФЕС, да се прилага понятието „едно-единствено предприятие“ по смисъла на правото на конкуренцията на Съюза?
Доказано ли е наличието на действителна и сигурна неимуществена вреда (увреждане на репутацията) вследствие на нарушаване на разумния срок за постановяване на решение или на принципа на равно третиране, която да подлежи на обезщетяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-174/17: Европейски съюз/ASPLA и Armando Álvarez, Съдебно решение от 13 декември 2018 г.
Налице ли е достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне по съдебните дела и настъпването на вредата, изразяваща се в разноски за банкова гаранция, така че тази вреда да подлежи на обезщетяване?
Следва ли да се признае имуществена вреда, произтичаща от плащането на лихви за забава върху размера на глобата, когато не е доказано, че тези лихви надвишават изгодата от разполагането със съответната сума?
Спазено ли е изискването за мотивиране и последователност на съдебния акт при определяне на периода на обезщетение и продължителността на надхвърляне на разумния срок за произнасяне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-150/17: Европейски съюз/Kendrion, Съдебно решение от 13 декември 2018 г.
Допустимо ли е обжалването, подадено от Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз, срещу решение на Общия съд по иск за обезщетение за нарушение на разумния срок?
Съществува ли достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне по дело и настъпването на вредата, изразяваща се в разноски за банкова гаранция?
Определил ли е Общият съд правилно разумния срок за произнасяне по делото и мотивирал ли е достатъчно преценката си относно продължителността на производството?
Доказана ли е реална и сигурна имуществена вреда, свързана с плащането на лихви за забава, и мотивирал ли е Общият съд достатъчно отказа си да присъди обезщетение на това основание?
Определил ли е Общият съд правилно размера на обезщетението за неимуществени вреди, произтичащи от нарушението на разумния срок за произнасяне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/17: Европейски съюз/Gascogne Sack Deutschland и Gascogne, Съдебно решение от 13 декември 2018 г.
Съществува ли достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне по делата и настъпването на вредата, изразяваща се в разноски за банкова гаранция, така че да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза?
Нарушил ли е Общият съд забраната за произнасяне ultra petita, допуснал ли е противоречиви мотиви относно обезщетението за имуществена вреда и нарушил ли е правото на защита на жалбоподателите?
Правилно ли е тълкувана съдебната практика относно възможността за обезщетяване на неимуществени вреди, когато не може да се постави под съмнение размерът на наложената глоба?
Лишава ли отказът за присъждане на по-високо обезщетение за неимуществени вреди жалбоподателите от ефективна съдебна защита по член 256, параграф 1 и член 340, параграф 2 ДФЕС?
Съдържа ли обжалваното съдебно решение противоречиви мотиви относно размера на обезщетението за неимуществени вреди?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз относно присъждането на обезщетение за неимуществени вреди и отказа за обезщетение за накърняване на репутацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-677/15: EUIPO/European Dynamics Luxembourg и др., Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Нарушени ли са принципите на равнопоставеност и прозрачност чрез въвеждане на нови фактори за претегляне на подкритерии за възлагане, които не са били предварително съобщени на оферентите?
Допуснал ли е Общият съд грешка, като е отменил решението за възлагане въз основа на явни грешки в преценката, без да провери дали тези грешки са повлияли върху крайния резултат от процедурата?
Приложил ли е Общият съд по-строги изисквания за мотивиране от предвидените в член 100, параграф 2 от Финансовия регламент и член 296 ДФЕС?
Правилно ли е ангажирана извъндоговорната отговорност на Европейския съюз и присъдено обезщетение, без да е доказана причинно-следствена връзка между твърдената вреда и установените нарушения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-460/09: Inalca и Cremonini/Комисия, Съдебно решение от 28 февруари 2013 г.
Допустимо ли е искането за обезщетение за вреди, произтичащи от предоставянето на заключенията на ОЛАФ на националните органи, да се счита за частично допустимо с оглед началния момент на давностния срок?
Следва ли началният момент на погасителната давност за искове за обезщетение да се определя от датата на приемане на Решение 2006/678 или от момента на настъпване на вредата?
Имат ли разходите за правно съдействие, правни консултации и персонал характер на продължителна вреда, която да позволява обезщетяване за периоди след началото на националните производства?
Явява ли се искането за обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от намаления финансов ресурс, достатъчно ясно и допустимо по смисъла на процесуалните изисквания?
Може ли искането за обезщетение за неимуществени вреди, свързани с накърняване на търговската репутация, да се счита за допустимо при липса на конкретизация и доказателства?
Могат ли неимуществените вреди, произтичащи от административни и съдебни производства, да се квалифицират като вреди с продължителен характер?
Съществува ли пряка причинно-следствена връзка между действията на Комисията (писмото на UCLAF) и вредите, настъпили вследствие на учредяването на застрахователни гаранции?
Може ли нарушението на принципа за разумна продължителност на производството пред Общия съд да доведе до отмяна на обжалваното определение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-433/10: Mauerhofer/Комисия, Определение от 31 март 2011 г.
Кои актове на институциите на Съюза представляват подлежащи на обжалване актове по смисъла на член 263 ДФЕС?
Какви са границите на съдебния контрол на Съда върху преценката на фактите и доказателствата, както и върху мотивите на решенията на Общия съд в производството по обжалване?
Какви са условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, по-специално относно тежестта на доказване на причинно-следствената връзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.