всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

1.04 - Основни права

Основни права

Дело C-342/18: Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo/Комисия, Съдебно решение от 4 декември 2019 г.

Явява ли се Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. пряко засегната от решението на Комисията относно условията за дерогация на газопровода OPAL по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Явява ли се Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. индивидуално засегната от решението на Комисията относно условията за дерогация на газопровода OPAL по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Представлява ли решението на Комисията относно условията за дерогация на газопровода OPAL акт с нормативен характер, който не изисква мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Спазени ли са процесуалните изисквания и проведено ли е пълно изследване на доказателствата от Общия съд при преценката на допустимостта на жалбата на Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. срещу решението на Комисията относно условията за дерогация на газопровода OPAL?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-482/17: Чешка република/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 3 декември 2019 г.

Допустимо ли е Директива (ЕС) 2017/853 да бъде приета на основание член 114 ДФЕС, или с това се нарушава принципът на предоставената компетентност?
Съответстват ли разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/853 на принципа на пропорционалност, включително по отношение на липсата на оценка на въздействието и на ограничаването на правото на собственост?
Спазени ли са принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания при приемането и съдържанието на Директива (ЕС) 2017/853?
Съответства ли дерогацията, предвидена за Конфедерация Швейцария в Директива (ЕС) 2017/853, на принципа на недопускане на дискриминация спрямо държавите членки на ЕС и ЕАСТ, различни от тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-653/19: Spetsializirana prokuratura, Съдебно решение от 28 ноември 2019 г.

Съвместимо ли е с член 6 от Директива 2016/343 и с членове 6 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национално законодателство, което изисква обвиняемият да докаже наличие на нови обстоятелства като условие за освобождаването му от задържане под стража?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-591/18: Brugg Kabel и Kabelwerke Brugg/Комисия, Съдебно решение от 28 ноември 2019 г.

Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите поради това, че исканията за информация и изложението на възраженията са им били връчени на английски език, а не на немски?
Гарантиран ли е достъпът на жалбоподателите до отговорите на другите адресати на изложението на възраженията и поставени ли са твърде високи изисквания за достъп до тези документи?
Спазен ли е принципът на презумпцията за невиновност при определяне на началната дата на участието на жалбоподателите в нарушението и правилно ли е разпределена доказателствената тежест?
Спазен ли е принципът на презумпцията за невиновност и правилно ли е преценена доказателствената тежест и доказателствата относно непрекъснатото участие на жалбоподателите в нарушението между 12 май и 8 декември 2005 г.?
Спазени ли са принципите на презумпцията за невиновност и пропорционалност при установяване на отговорността на жалбоподателите за споразуменията относно подводните кабели, националните пазари и големите проекти?
Правилно ли е избрана 2004 г. като референтна година за изчисляване на глобата и нарушен ли е принципът ne bis in idem чрез начина, по който Комисията е определила тежестта на нарушението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-609/17: TSN, Съдебно решение от 19 ноември 2019 г.

Допуска ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 национална разпоредба в колективен трудов договор или нейно тълкуване в смисъл, че работник или служител, изпаднал в състояние на временна неработоспособност в началото на годишния си отпуск или по време на ползването на част от него, независимо че е направил съответно искане за това, няма право да прехвърля попадащия в периода на временната неработоспособност отпуск, който му се полага съгласно колективния трудов договор, когато в резултат на невъзможността за това прехвърляне на предоставения с колективния трудов договор отпуск не се ограничава правото на работника или служителя на годишен отпуск от четири седмици?
Има ли член 31, параграф 2 от Хартата директен ефект в трудови правоотношения между частноправни субекти, тоест налице ли е хоризонтален директен ефект?
Закриля ли член 31, параграф 2 от Хартата придобитото право на отпуск, когато продължителността на отпуска надвишава предвидения в член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 минимален годишен отпуск от четири седмици, и допуска ли тази разпоредба от Хартата национална разпоредба в колективен трудов договор или нейно тълкуване в смисъл, че работник или служител, изпаднал в състояние на временна неработоспособност в началото на годишния си отпуск или по време на ползването на част от него, независимо че е направил съответно искане за това, няма право да прехвърля отпуск, който е предоставен въз основа на колективен трудов договор и се включва в посочения период на временна неработоспособност, когато в резултат на невъзможността за това прехвърляне на предоставения с колективния трудов договор отпуск не се ограничава правото на работника или служителя на годишен отпуск от четири седмици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/18: A.K. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), Съдебно решение от 19 ноември 2019 г.

Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 9, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО да се тълкува в смисъл, че когато пред действащ като последна инстанция съд на държава членка се търси правна защита (с иск) на основание наличието на нарушение на забраната за дискриминация поради възраст спрямо съдия от въпросния съд, като е подадена и молба за допускане на обезпечение на иска, посоченият съд е длъжен — с цел да осигури защитата на правата, произтичащи от правото на Съюза, като разпореди предвидените в националното право временни мерки — да остави без приложение националните разпоредби, които предоставят компетентността по образуваното дело на организационно подразделение на този съд, което не функционира, тъй като не са назначени съдии на съответните длъжности в него?
Трябва ли член 267, трета алинея ДФЕС във връзка с член 19, параграф 1 и член 2 ДЕС, както и с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че създадената от нищото колегия на съд от последна инстанция на държава членка, която колегия е компетентна да разглежда делата по искове и жалби на съдии от националните съдилища и в която следва да заседават единствено съдии, избрани от националния орган, който би следвало да защитава независимостта на съдилищата (KRS), но предвид устройствения модел на съставянето му и начина му на работа не предоставя гаранции за независимост от законодателната и изпълнителната власт, представлява независим съд или независима юрисдикция по смисъла на правото на Европейския съюз?
При отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли член 267, трета алинея ДФЕС във връзка с член 19, параграф 1 и член 2 ДЕС, както и с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че колегията на съд от последна инстанция на държава членка, която отговаря на установените в правото на Европейския съюз изисквания към съда и до която е подадена жалба по свързано с правото на Съюза дело, по което обаче тя няма компетентност, е длъжна да остави без приложение разпоредбите на националния закон, които изключват нейната компетентност по това дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-540/17: Hamed, Определение от 13 ноември 2019 г.

Допуска ли член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32/ЕС държава членка да отхвърли като недопустима молба за международна закрила на основание, че на заявителя вече е предоставен статут на бежанец в друга държава членка, когато условията на живот в тази държава членка създават сериозен риск от нечовешко или унизително отношение?
Какви са критериите, които националният съд следва да приложи при преценката за наличие на системни или широко разпространени недостатъци в приемащата държава членка, които биха изложили заявителя на сериозен риск от нечовешко или унизително отношение?
Може ли предоставянето на хуманитарен статут или временни права, които не включват признаване на статут на бежанец, да замени задължението за разглеждане на молбата за международна закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/18: UNESA, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.

Допуска ли принципът „замърсителят плаща“, закрепен в член 191, параграф 2 [ДФЕС], във връзка с членове 20 и 21 от [Хартата], които прогласяват като основни принципи равенството и недопускането на дискриминация, отразени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива [2009/72] — доколкото с него се цели по-специално постигането на конкурентен и недискриминационен пазар на електроенергия, който може да бъде изменен само от съображения от общ икономически интерес, включващи опазването на околната среда — въвеждането на данъци, с които се облагат единствено производителите на електроенергия, използващи ядрена енергия, когато основната цел на тези данъци не е свързана с околната среда, а с увеличаването на приходите на финансовата система за електроенергията, поради което тези предприятия поемат по-голяма тежест за финансирането на тарифния дефицит в сравнение с други предприятия, извършващи същата дейност?
Допуска ли европейската правна уредба на конкурентен и недискриминационен пазар облагането с данъци за околната среда, чието въвеждане е обосновано с присъщия за ядрената дейност приток на замърсяване, без обаче да е нормативно конкретизирано — обосновката е предвидена в преамбюла на [Данъчния закон за енергетиката], поради което по отношение на данъка върху генерирането на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, получени при производството на електроенергия от ядрени източници, в текста с правнообвързващо действие на закона не е отразено интернализирането на разходите, които се покриват с него, и по отношение на съхраняването на радиоактивните отпадъци също липсва конкретизация, тъй като разходите за тяхното управление и съхраняване се покриват от други данъци — когато освен това предназначението на постъпленията не е ясно определено и посочените предприятия са длъжни да поемат произтичащата от това гражданска отговорност до 1200 милиона [евро]?
Изпълнено ли е изискването по член 3, параграф 2 от [Директива 2009/72] задълженията, които следва да се налагат в общ икономически интерес, включително опазването на околната среда, да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и да подлежат на проверка, когато екологичната цел и характерните елементи на данъците за околната среда не са конкретизирани в частта с нормативен характер на правната уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-192/18: Комисия/Полша (Независимост на общите съдилища), Съдебно решение от 5 ноември 2019 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз въвеждането на различна пенсионна възраст за жените и за мъжете съдии от полските общи съдилища, съдии от Върховния съд и полски прокурори?
Съвместимо ли е с изискванията за независимост и несменяемост на съдиите предоставянето на министъра на правосъдието на правомощието да разрешава или не продължаване на изпълнението на функциите на съдиите от полските общи съдилища след навършване на новата пенсионна възраст?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-409/19: Hochmann Marketing/Съвет, Определение от 31 октомври 2019 г.

Подлежат ли на обжалване по член 263 ДФЕС актове, които не пораждат задължителни правни последици и не могат съществено да засегнат правното положение на жалбоподателя?
Изисква ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз задължително изслушване на страните при постановяване на явно недопустима жалба по писмена процедура?
Длъжен ли е жалбоподателят да посочи конкретни правни грешки в обжалваната съдебна заповед, за да бъде жалбата допустима?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1454647484987 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form