всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Испания

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Испания

Дело C-607/23: Neuraxpharm Pharmaceuticals/Комисия, Определение от 2 февруари 2024 г.

Изисква ли се съдът да даде изричен отговор на всички доводи на жалбоподателя, включително твърденията за особено сериозна незаконност, при мотивиране на определение за временни мерки?
Какви са кумулативните условия за уважаване на искане за временни мерки и може ли твърдение за особено сериозна незаконност да замести доказването на сериозна и непоправима вреда?
Достатъчни ли са твърденията за загуба на пазарен дял, репутация, договорни задължения и финансови загуби, за да се приеме наличие на сериозна и непоправима вреда, обосноваваща необходимостта от временни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-436/22: ASCEL, Заключение от 25 януари 2024 г.

Тъй като съгласно член 2, параграф 2 от Директивата [за местообитанията] мерките, приети от държавите членки в изпълнение на същата, трябва да имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на животинските видове от интерес за Общността, какъвто е вълкът (Lupus canis):
1. Допускат ли член 2, параграф 2 и членове 4, 11, 12, 14, 16 и 17 от Директивата [за местообитанията] със закон на автономна област (Ley 4/1996 de Caza de Castilla y León (Закон 4/1996 на автономна област Кастилия и Леон за лова) от 12 юли 1996 г., а след това Ley 4/2021 de Caza y de Gestión Sostenible de los Recursos Cinegéticos de Castilla y León (Закон 4/2021 на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси) от 1 юли 2021 г.) вълкът да бъде определен като вид, подлежащ на лов, в резултат на което да бъдат предоставени разрешителни за лов на вълци в ловните райони през ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., при положение че състоянието на запазване на вида е „неблагоприятно — неподходящо“ съгласно доклада за шестгодишния период 2013—2018 г., представен от Испания пред Европейската комисия през 2019 г., поради което държавата (държавата членка — член 4 от Директивата за местообитанията) е включила всички испански популации на вълци в Списъка на дивите видове под режим на специална защита и в Каталога на застрашените видове в Испания и е предоставила строга защита, включително на популациите, разпространени на север от река Дуеро?
2. Съвместимо ли е с посочената цел на вълците да бъде предоставена различна защита в зависимост от това дали се намират на север, или на юг от река Дуеро, имайки предвид:
i) че понастоящем от научна гледна точка това разграничение се приема за неподходящо;
ii) че оценката на състоянието на запазване е неблагоприятна в трите района на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — за периода 2013—2018 г.;
iii) че видът е обект на строга защита на практика във всички държави членки, и по-специално — с оглед на споделен [с Испания] район — в Португалия, както и имайки предвид
iv) практиката на Съда относно естествените райони на разпространение и териториалния обхват, които трябва да се вземат предвид при оценката на състоянието на запазване, като би било съобразено в по-голяма степен с посочената директива (и без да се забравя предвиденото в член 2, параграф 3 от нея) включването на вълка в приложения II и IV към същата директива, без да се прави разграничение между териториите на север и на юг от река Дуеро, така че залавянето и убиването на екземпляри да е възможно единствено когато няма друго задоволително решение по смисъла и при условията на член 16?
Ако посоченото разграничение бъде прието за обосновано:
3. Обхваща ли понятието „използване“ по член 14 от Директивата ловната експлоатация на вълка (тоест лова на вълци) с оглед на специалното значение на вида (който е приоритетен в останалите територии), имайки предвид, че до момента неговият лов е бил разрешен и че за периода 2013—2018 г. положението му е било оценено като неблагоприятно?
4. Допуска ли член 14 от Директивата обявяването със закон на вълка на север от река Дуеро за вид, подлежащ на лов (член 7 от Закон 4/1996 от 12 юли 1996 г. на автономна област Кастилия и Леон за лова и приложение I към него, както и член 6 от Закон 4/2021 от 1 юли 2021 г. на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси и приложение I към него), и приемането на План за местното използване на вълка в ловните райони на север от река Дуеро за ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., без да са налице данни, въз основа на които да може да се прецени дали е осъществено наблюдението по член 11 от Директивата, без да е извършено преброяване след периода 2012—2013 г. и без достатъчна, обективна, научна и актуална информация за положението на вълците, която да се съдържа в преписката и която да е била използвана при приемането на Плана за местното използване на вълка, при положение че за периода 2013—2018 г. оценката на състоянието на запазване на вида в трите района на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — е неблагоприятна?
5. Съгласно предвиденото в членове 4, 11 и 17 от Директивата за местообитанията докладите, които се изготвят от държавите членки на всеки шест години — или, ако е необходимо, на по-кратки периоди — от научен комитет като създадения с Кралски декрет 139/2011, ли са тези, които трябва да се вземат предвид, за да се определи състоянието на запазване на вълците (актуалното и действително популационно ниво, актуалното географско разпространение, репродуктивен ръст и др.), имайки предвид, че популациите на вълци се намират на територията на различни автономни области, както и имайки предвид необходимостта да се извършва оценка на мерките за дадена местна популация в „по-широк мащаб“ съгласно решението на Съда от 10 октомври 2019 г. по дело С‑674/17?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-810/21: Caixabank (Prescription de remboursement des frais hypothécaires), Съдебно решение от 25 януари 2024 г.

1) a)
При предявяване на иск относно реституционните последици от установяването на нищожността на клауза, съгласно която кредитополучателят заплаща разходите във връзка със сключването на договора, съвместимо ли е с член 6, параграф 1 и с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 прилагането на десетгодишен давностен срок за предявяването на иска, считано от момента, когато действието на клаузата се изчерпи посредством извършването на последното плащане, в който момент потребителят узнава фактите в основата на неравноправността [на тази клауза], или е необходимо той да разполага с допълнителна информация относно правната преценка на фактите?
б) Ако е необходимо потребителят да е запознат с правната преценка на фактите, трябва ли началният момент на давностния срок да бъде обусловен от наличието на трайно установена съдебна практика относно нищожността на клаузата, или националният съд може да вземе предвид други обстоятелства?
2) При положение че за предявяването на иска за връщане на суми е предвиден дълъг давностен срок от десет години, в кой момент потребителят трябва да е в състояние да установи неравноправността на клаузата и предоставените му с Директива [93/13] права — преди давностният срок да започне да тече или преди той да е изтекъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-743/22: DISA, Заключение от 25 януари 2024 г.

Трябва ли Директива [2003/96], и по-специално член 5 от нея, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма като член 50 ter от [Закона за акцизите], която оправомощава автономните области да установяват диференцирани по територия ставки на акциза върху минералните масла по отношение на един и същ продукт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-631/22: Ca Na Negreta, Съдебно решение от 18 януари 2024 г.

Следва ли член 5 от Директива 2000/78 във връзка с членове 21 и 26 от Хартата и с членове 2 и 27 от Конвенцията на ООН да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор поради трайната неспособност на работника да изпълнява задачите си по този договор, заради настъпването на увреждане в хода на трудовото правоотношение, без работодателят да е длъжен преди това да предвиди или да запази подходящо настаняване с цел да се позволи на този работник да запази заетостта си, нито да е длъжен при необходимост да докаже, че такова подходящо настаняване би представлявало непропорционална тежест?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-361/22: Inditex, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.

Трябва ли член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95/ЕО да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася до всяко използване в съответствие с честната производствена или търговска практика на марката от трето лице в търговската дейност с цел идентифициране или посочване на стоки или услуги като такива на притежателя на марката или единствено до използване на марката, което е необходимо, за да се посочи предназначението на продукт, пускан на пазара, или услуга, предлагана от третото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-632/22: Volvo (Assignation au siège d’une filiale de la défenderesse), Заключение от 11 януари 2024 г.

1) При описаните в акта за преюдициално запитване обстоятелства по дело, свързано с картела за камиони, следва ли член 47 от [Хартата], във връзка с член 101 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че връчването на съдебни съобщения на дружество майка, срещу което е предявен иск за обезщетение за вреди, причинени от антиконкурентна практика, се счита за редовно, когато това връчване е извършено (или е направен опит да бъде извършено) на адреса по седалището на дъщерното дружество, установено в държавата, в която е образувано съдебното производство, а дружеството майка, установено в друга държава членка, не се явява по делото и производството е проведено в негово отсъствие?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е подобно тълкуване на член 47 от Хартата с член 53 от Хартата, с оглед на практиката на Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания) относно връчването на съдебни съобщения на дружества майки, установени в друга държава членка, по дела, свързани с картела за камиони?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-333/21: European Superleague Company, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.

Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява злоупотреба с господстващо положение обстоятелството, че федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява решение на сдружение на предприятия, което има за цел да възпрепятства конкуренцията, обстоятелството, че федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат пряко или посредством членуващите в тях национални футболни асоциации правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Следва ли член 101, параграф 3 ДФЕС и член 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че правила, с които федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, могат да се ползват от освобождаване от прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС или да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС само ако се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими за тази цел изисквания?
Следва ли членове 101 и 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че:
– допускат правила, приети от федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, доколкото те определят тези федерации като първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезанията под тяхната „юрисдикция“, ако тези правила се прилагат само за състезанията, организирани от посочените федерации, и изключват тези, които могат да бъдат организирани от трето предприятие или образувание,
– не допускат такива правила, доколкото предоставят на същите тези федерации изключителни правомощия в областта на използването с търговска цел на разглежданите права, освен ако не се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими изисквания, за да могат тези правила да се ползват на основание член 101, параграф 3 ДФЕС от освобождаване от прилагането на параграф 1 от този член и да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правила, с които федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на клубни състезания по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такива състезания, като при неспазване се налагат санкции, когато тези правила не са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-687/22: Agencia Estatal de la Administración Tributaria (Exclusion des créances publiques de la remise de…, Заключение от 14 декември 2023 г.

1) Може ли принципът на съответстващо тълкуване да се приложи към член 23, параграф 4 от Директива [2019/1023], когато фактите (какъвто е разглежданият случай с оглед на датата на молбата за опрощаване на задължения) са настъпили в периода между влизането ѝ в сила и крайния срок за транспонирането ѝ, а приложимото национално законодателство [TRLC (в редакцията си съгласно Кралски законодателен декрет 1/2020)] не е законът за транспониране на Директивата (Закон 16/22)?
2) Съвместима ли е с член 23, параграф 4 от Директива [2019/1023] и стоящите в основата ѝ принципи относно опрощаването на задължения вътрешна правна уредба като испанската, а именно [TRLC] (в редакцията му съгласно Кралски законодателен декрет 1/2020), която не съдържа обосновка за изключването на публичните вземания от опрощаването на неизплатените задължения
Доколкото изключва публичните вземания от опрощаването и не съдържа надлежна обосновка, застрашава ли тази правна уредба постигането на предвидените в посочената директива цели?
3) Съдържа ли член 23, параграф 4 от Директива [2019/1023] изчерпателен и окончателен списък на категориите вземания, подлежащи на изключване от опрощаването, или обратно, този списък е само примерен и националният законодател разполага с пълна свобода да определи подлежащите на изключване категории вземания, които счита за уместни, при условие че те са надлежно обосновани съгласно националното му право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-583/21: NC (Transfert d’une étude notariale espagnole), Съдебно решение от 16 ноември 2023 г.

Трябва ли член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 да се тълкува в смисъл, че тази директива е приложима в положение, при което нотариус — държавен служител и частноправен работодател на работещите при него служители, е правоприемник на предходния титуляр на нотариална кантора, поема служебния му архив, персонала, работил при последния и продължава да извършва същата дейност в същото помещение и със същите материални ресурси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1678910126 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form