всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - пети състав

Съдебен състав – Съд – пети състав

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Съвместимо ли е с член 17, параграф 2, буква а) от Шестата директива национално законодателство, което позволява на работодател да приспада като данъчен кредит част от изплатеното на служител обезщетение за служебно ползване на личен автомобил?
Спазени ли са изискванията на член 18, параграф 1, буква а) от Шестата директива относно необходимостта работодателят да притежава фактура, издадена от друг данъчно задължен субект, за да упражни право на приспадане на ДДС по такова обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 253 ДФЕС при приемането на член 2, параграф 1 и параграф 2 от Регламент № 49/1999?
Съответства ли член 2, параграф 1 от Регламент № 49/1999 на принципа на относителна стабилност и на приложимите правни норми на Общността?
Допустимо ли е използването на избраните критерии за прилагане на принципа на относителна стабилност при разпределението на квотите за риба тон?
Съвместимо ли е разпределението на квотите за 1999 г. и намаляването им поради надвишаване на улова през 1997 г. с принципите на правото на Общността, включително принципа на недискриминация и основните гаранции при налагане на санкции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Пречат ли член 59 от Договора (сега, след изменението, член 49 ЕО) и член 60 от Договора (сега член 50 ЕО) на държава членка да налага национални разпоредби, като тези, предвидени в първото изречение на параграф 1, алинея 3 от Arbeitnehmerentsendegesetz (германския закон за командироването на работници), гарантиращи право на платен отпуск за командировани работници, на предприятие, установено в друга държава членка, което предоставя услуги в първата държава членка чрез командироване на работници за тази цел, при условие че: (i) работниците не се ползват със съществено сходна степен на защита съгласно законодателството на държавата членка, в която е установен техният работодател, така че прилагането на националните разпоредби на първата държава членка предоставя действителна полза на съответните работници, която значително увеличава тяхната социална защита, и (ii) прилагането на тези разпоредби от първата държава членка е пропорционално на преследваната цел от обществен интерес?
Пречат ли членове 59 и 60 от Договора на разширяването на приложението на разпоредбите на държава членка, които предвиждат по-дълъг период на платен отпуск от този, предвиден в Директива 93/104/ЕО, относно определени аспекти на организацията на работното време, необходим за социалната защита на строителните работници, върху работници, командировани в тази държава членка от доставчици на услуги в строителния сектор, установени в други държави членки, по време на периода на командироване?
Пречат ли членове 59 и 60 от Договора на национални разпоредби, които позволяват предприятия, установени във Федерална република Германия, да искат възстановяване на разходите за отпуск и надбавки за отпуск от фонда за платен отпуск, докато не предвиждат такова искане за предприятия, установени в други държави членки, а вместо това предвиждат пряко вземане от командированите работници срещу фонда, доколкото това е оправдано от обективни разлики между предприятията, установени във Федерална република Германия, и тези, установени в други държави членки?
Пречат ли членове 59 и 60 от Договора на национални разпоредби, които изискват от работодатели, установени извън Федерална република Германия, да предоставят повече информация на фонда за платен отпуск, отколкото работодатели, установени в Германия, като се има предвид принципът на пропорционалност и обективните разлики между положението на предприятията, установени в Германия, и тези, установени извън Германия?
Пречат ли членове 59 и 60 от Договора на прилагането на схема за платен отпуск на държава членка към всички предприятия, установени в други държави членки, предоставящи услуги в строителната индустрия в първата държава членка, когато предприятия, установени в първата държава членка, само част от чиято дейност се осъществява в тази индустрия, не са всички обхванати от тази схема по отношение на работниците си, заети в тази индустрия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Съвместими ли са с членове 59 и 60 от Договора за ЕО националните разпоредби, които задължават предприятия, установени в друга държава членка и предоставящи услуги на територията на приемащата държава, да спазват национални правила относно платения отпуск за командировани работници?
Допустимо ли е националното законодателство да предоставя по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, да предвижда различен ред за възстановяване на разходи за отпуск между местни и чуждестранни работодатели, както и да изисква повече информация от работодатели, установени в други държави членки?
Съвместимо ли е с членове 59 и 60 от Договора за ЕО национално определение на понятието „предприятие“, което води до различно третиране на предприятията в зависимост от това дали са установени в приемащата държава или в друга държава членка, по отношение на приложимостта на колективните трудови договори в строителния сектор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Съвместими ли са с членове 49 и 50 ДФЕС националните разпоредби, които задължават предприятия, установени в друга държава членка и предоставящи услуги на територията на приемащата държава, да спазват национални правила относно платения отпуск за командировани работници?
Допустимо ли е националното законодателство да предвижда по-дълъг платен отпуск от минималния, определен в Директива 93/104/ЕО, и да го прилага спрямо командировани работници от други държави членки?
Съвместимо ли е с правото на Съюза различното третиране на предприятия, установени в приемащата държава, и на предприятия, установени в други държави членки, по отношение на правото на възстановяване на разходи за отпуск и задължението за предоставяне на информация?
Съвместимо ли е с членове 49 и 50 ДФЕС определянето на различно понятие за "предприятие" за целите на приложимостта на колективните трудови договори спрямо предприятия, установени в други държави членки, което води до по-широк обхват на задълженията им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Съвместими ли са с членове 49 и 50 ДФЕС националните разпоредби, които задължават предприятия, установени в друга държава членка и предоставящи услуги на територията на приемащата държава, да спазват национални правила относно платения отпуск за командировани работници?
Позволяват ли членове 49 и 50 ДФЕС национални разпоредби, които: а) предоставят по-дълъг платен отпуск от минималния по Директива 93/104/ЕО; б) предвиждат различен режим на възстановяване на разходите за отпуск между местни и чуждестранни работодатели; в) изискват по-обширна информация от работодатели, установени в други държави членки?
Съвместима ли е с членове 49 и 50 ДФЕС национална разпоредба, която определя различно понятието „предприятие“ за целите на обхвата на колективните трудови договори в зависимост от това дали работодателят е установен в приемащата държава или в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Съвместими ли са с правото на Европейския съюз националните разпоредби, които задължават предприятия, установени в друга държава членка и командироващи работници в Германия, да прилагат германската система за платен отпуск, включително задължението за внасяне на вноски във фонд за отпуск?
Допустимо ли е националното законодателство да предоставя по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в правото на Съюза, да предвижда различен ред за възстановяване на разходите за отпуск и да изисква повече информация от чуждестранните работодатели, отколкото от местните?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз определението за предприятие, което води до различно третиране на предприятия, установени в Германия, и предприятия, установени в други държави членки, по отношение на обхвата на задължението за участие във фонда за отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Съвместими ли са с членове 49 и 50 ДФЕС национални разпоредби, които задължават предприятия, установени в друга държава членка и предоставящи услуги на територията на приемащата държава, да осигурят на командированите си работници право на платен отпуск по реда на националното законодателство на приемащата държава?
Допустимо ли е националното законодателство да предвижда по-дълъг платен отпуск от минималния, установен с Директива 93/104/ЕО, да предоставя право на възстановяване на разходите за отпуск само на местни работодатели, а на чуждестранните работодатели – не, и да изисква от чуждестранните работодатели предоставяне на повече информация от тази, която се изисква от местните работодатели?
Съвместимо ли е с членове 49 и 50 ДФЕС национално определение на „предприятие“, което води до това, че всички командировани работници на чуждестранен работодател се считат за едно предприятие, докато за местните работодатели се прилага различна дефиниция, което може да доведе до различно третиране при прилагането на колективните трудови договори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Съвместимо ли е с членове 17 и 18 от Шеста директива 77/388/ЕИО възстановяването на надвнесен ДДС чрез издаване на държавни облигации вместо чрез изплащане на парични средства на данъчно задължените лица, чиято данъчна позиция е кредитна?
Позволява ли член 18, параграф 4 от Шеста директива държавата членка да определя условия за възстановяване на надвнесен ДДС, които водят до забавяне и финансов риск за данъчно задължените лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

1. Следва ли член 59 и член 60 от Договора за ЕО (сега съответно член 49 ЕО и член 50 ЕО) да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да налага на предприятие със седалище в друга държава членка, което предоставя услуга на територията на първата държава членка, да спазва национални разпоредби като тези, предвидени в § 1, параграф 3, първо изречение от Arbeitnehmerentsendegesetz (германския закон за командироването на работници), съгласно които работниците, командировани от предприятието за целите на тази услуга, получават право на платен отпуск, при условие че, от една страна, работниците не разполагат със съществено еквивалентна защита съгласно разпоредбите на държавата членка, в която работодателят им е установен, така че прилагането на националните разпоредби на първата държава членка им предоставя реално предимство, което съществено допринася за тяхната социална защита, и от друга страна, прилагането на разпоредбите на първата държава членка е пропорционално на преследваната цел от общ интерес?
2. a) Допускат ли член 59 и член 60 от Договора за ЕО държавна разпоредба, съгласно която се предоставя по-дълъг платен отпуск от този, предвиден в Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време, и която по време на командироването се прилага и за работници, командировани в тази държава членка от доставчици на услуги, установени в други държави членки?
b) В степента, в която това е обосновано поради обективни различия между, от една страна, предприятия със седалище в Германия и, от друга страна, предприятия със седалище в други държави членки, допускат ли член 59 и член 60 от Договора за ЕО национални разпоредби, които предоставят на първите предприятия право на възстановяване от фонда за отпуск на сумите, изплатени като обезщетение за отпуск и допълнителни плащания, докато разпоредбите не предоставят това право на вторите предприятия, а вместо това предоставят на командированите работници пряко вземане към този фонд?
c) Следва ли националният съд, с оглед на принципа на пропорционалност, да определи видовете информация, които германските органи могат законно да изискват от доставчици на услуги със седалище извън Германия
За тази цел националният съд следва да направи преценка дали обективни различия между положението на предприятия със седалище в Германия и положението на предприятия със седалище извън Германия обективно налагат допълнителната информация, която се изисква от последните предприятия?
3. Допускат ли член 59 и член 60 от Договора за ЕО национална уредба, съгласно която всички предприятия със седалище в други държави членки, които предоставят услуги в строителния сектор на територията на първата държава членка, са обхванати от режима за платен отпуск, докато предприятия със седалище в първата държава членка, които извършват само част от дейността си в този сектор, не са всички обхванати от режима за своите работници, заети в този сектор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form