всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Вътрешно облагане с данъци и такси

Вътрешно облагане с данъци и такси

Дело C-265/99: Комисия/Франция, Заключение от 26 октомври 2000 г.

Нарушение на член 95 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 90 ЕО) чрез прилагане на формула за изчисляване на административната мощност на двигателя, която е неблагоприятна за превозни средства, оборудвани с шестстепенна ръчна скоростна кутия или петстепенна автоматична трансмисия, и която има дискриминационни или протекционистки ефекти по отношение на превозни средства, произведени в други държави членки, в сравнение с подобни или конкуриращи се вътрешни превозни средства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-393/98: Gomes Valente, Заключение от 21 септември 2000 г.

1. Дали фактът, че Комисията е започнала производство за нарушение във връзка с национални законодателни разпоредби, но впоследствие е прекратила това производство с оглед на измененията в законодателството, засяга задължението на съд, чиито решения не подлежат на обжалване по националното право, да отправи преюдициално запитване до Съда относно съвместимостта с Договора на тези по-късни разпоредби
Изисква ли член 95 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 90 ЕО; по-нататък „член 95“) от държава членка да вземе предвид действителната обезценка на пазарната стойност на отделните внесени употребявани автомобили при определяне на дължимия за тях данък върху регистрацията на превозното средство, или може да вземе предвид обезценката съгласно скала, основана единствено на работния обем и възрастта на превозното средство?
2. Дали обезценката на реалната стойност на употребяваните превозни средства, посочена в решението на Съда на Европейските общности по дело C-345/93 Nunes Tadeu, непременно предполага, че за всяко превозно средство трябва да се извърши оценка или експертна оценка, или изчислението може да се извърши по общи и абстрактни критерии въз основа на правна норма?
3. Ако Европейската комисия прекрати производство за нарушение срещу държава членка, изхождайки от разбирането, че новото национално законодателство вече е в съответствие с правото на Общността, може ли национален върховен съд, позовавайки се на тълкуването на правото на Общността и на националното право, възприето от Комисията, да бъде освободен от задължението, наложено му с член 177 от Договора, да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности и да реши делото в съответствие с тълкуването, възприето от Европейската комисия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-441/98: Michailidis, Съдебно решение от 21 септември 2000 г.

Явява ли се такса, която се налага от държава членка върху изнасяни в друга държава членка национални стоки пропорционално на тяхната стойност, такса с равностоен ефект на износно мито, като се има предвид, че тази такса, която се налага неизменно върху определена категория национални стоки, съгласно обективни критерии и в рамките на обща система на данъчно облагане, не се налага върху национални продукти, които се разпространяват на вътрешния пазар, нито върху подобни стоки, които се внасят в страната от друга държава членка
Или, напротив, посочената пропорционална вноска, дължима от износителите на тютюн — която се събира и отчислява като приход на IKA, институция за социално осигуряване, в полза на Отдела за пенсии на тютюневите работници — поради своята цел, а именно увеличаване на финансовите ресурси на този осигурителен отдел, не противоречи на правото на Общността, тъй като представлява в по-широк смисъл вноска в полза на осигурително учреждение с цел постигане на социалноосигурителните цели по отношение на определена група работници, които могат да бъдат наети в предприятия като ищеца и които във всеки случай имат право, дори чрез налагането на такси като настоящата, на социално осигуряване съгласно съответните разпоредби на Конституцията на съответната държава членка?
Ако на първата част от първия въпрос се отговори положително, длъжна ли е по принцип държава членка да възстанови на търговец финансови такси върху стойността на изнесени стоки, които трябва да се считат за събрани в нарушение на правото на Общността, на основание че е установено, че лицето, което е било задължено да плати съответните такси, действително ги е прехвърлило върху други лица, а именно купувачите на стоките, и не следва, нито търговецът твърди, че тази такса е довела до увеличение на цената на продуктите и намаляване на обема на продажбите му, в резултат на което той е претърпял последваща загуба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-442/98: Michailidis, Съдебно решение от 21 септември 2000 г.

Явява ли се облагането с данък върху стойността на изнасяните тютюневи изделия, който не се прилага върху същите продукти, предназначени за вътрешния пазар или внасяни от друга държава членка, такса с еквивалентен ефект на износно мито, която е несъвместима с правото на Европейския съюз, независимо от социалната цел на тази такса?
Допустимо ли е държава членка да откаже възстановяване на такса, събрана в нарушение на правото на Европейския съюз, когато е доказано, че възстановяването би довело до неоснователно обогатяване, и какви са изискванията за доказване на такова обогатяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-441/98: Michailidis, Заключение от 16 март 2000 г.

1. Представлява ли такса, наложена от държава-членка върху износ на вътрешни стоки към друга държава-членка, пропорционално на тяхната стойност, такса с еквивалентен ефект на митнически сбор върху износа, като се има предвид, че тази такса, която се налага неизменно върху определена категория вътрешни стоки, съгласно обективни критерии и в рамките на обща система на данъчно облагане, не се налага върху вътрешни продукти, които се разпространяват на вътрешния пазар, или върху подобни стоки, които се внасят в страната от друга държава-членка
Алтернативно, представлява ли горепосочената пропорционална вноска, дължима от износителите на тютюн — която се събира и кредитира като доход на IKA, социалноосигурителна институция, в полза на Отдела за пенсии на тютюневите работници — поради своята цел, а именно увеличаване на финансовите ресурси на конкретния осигурителен отдел, несъвместимост с правото на Общността, тъй като тя представлява в по-широк смисъл вноска в полза на осигурително тяло с цел постигане на социалноосигурителните цели по отношение на конкретната група работници, които могат да бъдат наети в предприятия като ищеца и във всеки случай имат право, дори чрез налагането на такси като тази в настоящия случай, на социално осигуряване съгласно съответните разпоредби на конституцията на съответната държава-членка?
2. Ако на първата част от първия въпрос се отговори утвърдително, длъжна ли е по принцип държава-членка да възстанови на търговец финансови такси върху стойността на изнесените стоки, които трябва да се считат за наложени в нарушение на правото на Общността, на основание че е установено, че лицето, което е било длъжно да плати въпросните такси, действително ги е прехвърлило върху други лица, а именно купувачите на стоките, и не следва, нито търговецът твърди, че тази такса е причинила увеличение на цената на продуктите и намаляване на обема на неговите продажби, в резултат на което той е понесъл последваща загуба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-442/98: Michailidis, Заключение от 16 март 2000 г.

Наложената от държава членка такса върху износа на суров тютюн за други държави членки представлява такса с еквивалентен ефект на износно мито, която е несъвместима с член 9 и 12 от Договора за ЕО (сега член 23 ЕО и 25 ЕО) и член 16 от Договора за ЕО (отменен с Договора от Амстердам), освен ако не се прилага по обективни критерии и в рамките на обща данъчна система за компенсиране на аналогичен вътрешен данък върху суровия тютюн, прилаган на същия етап от търговията, върху същата данъчна основа и със същата ставка, и ако основанието за възникване на данъчното задължение е същото като за данъка върху износа. Обстоятелството, че приходите от такса върху износа се използват за финансиране на социалноосигурителни плащания за работници в съответния сектор, не променя нейния характер на такса с еквивалентен ефект на износно мито.
Данъчнозадължено лице, което е било задължено да плати такса, представляваща такса с еквивалентен ефект на износно мито, може да бъде лишено от правото да иска възстановяване на платените суми само ако съответният данъчен орган докаже, че данъчнозадълженото лице е прехвърлило цялата данъчна тежест върху трети лица и по този начин не е понесло вреда или икономическа загуба, независимо дали под формата на намалени продажби или по-ниска печалба.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-228/98: Dounias, Съдебно решение от 3 февруари 2000 г.

1. Противоречи ли методът, предвиден в Закон № 1477/1984, по-специално членове 1, параграф 2, 2, параграф 3, 3, параграф 3 и 4, параграф 3 от него, и член 16 от Закон № 1642/1986 за изчисляване на облагаемата стойност за целите на данъците, предвидени в тези закони, на разпоредбите, уреждащи Европейската икономическа общност, по-специално членове 30 и 95 от Договора от Рим?
2. Приложим ли е пряко Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 г., когато данък, предвиден в законодателството на държава членка, се прилага върху стоки, внесени от друга държава членка?
3. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, противоречи ли член 11 от този регламент на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него?
4. Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен, противоречи ли позоваването в горепосочените разпоредби на Закони № 1477/1984 и 1642/1986 на Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 г. на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него?
5. Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен, противоречи ли член 16 от Кодекса за законодателството относно митническата тарифа (Кодифициращ указ от 25/30 юли 1920 г.), изменен с член 1 от Закон 428/1943, на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него?
6. Противоречи ли административната процедура за уреждане на спорове, предвидена в член 10 от горепосочения Кодекс за законодателството относно митническата тарифа и член 136 от Президентски указ № 636/1977, на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него, когато вътрешен данък се налага върху стоки, внесени от друга държава членка?
7. Противоречат ли разпоредбите на член 50 от Президентски указ № 341/1978, във връзка с член 152 от Данъчнопроцесуалния кодекс и член 4 от Закон № 1406/1983, на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него, когато пред административен съд се води производство за установяване на отговорността на държавата с цел получаване на обезщетение за вреди, произтичащи от нарушение на разпоредбите, уреждащи Европейската икономическа общност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-228/98: Dounias, Заключение от 23 септември 1999 г.

1) Противоречи ли методът, предвиден в Закон № 1477/1984, по-специално членове 1, параграф 2, 2, параграф 3, 3, параграф 3 и 4, параграф 3 от него, и член 16 от Закон № 1642/1986 за изчисляване на облагаемата стойност за целите на данъците, предвидени в тези закони, на разпоредбите, уреждащи Европейската икономическа общност, и по-специално на членове 30 и 95 от Договора от Рим?
2) Приложим ли е пряко Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 г., когато данък, предвиден в законодателството на държава членка, се прилага за стоки, внесени от друга държава членка?
3) Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, противоречи ли член 11 от този регламент на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него?
4) Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен, противоречи ли позоваването в горепосочените разпоредби на Закони № 1477/1984 и 1642/1986 на Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 г. на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него?
5) Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен, противоречи ли член 16 от Кодекса на законодателството относно митническата тарифа (Кодифициращ декрет от 25/30 юли 1920 г.), изменен с член 1 от Закон № 428/1943, на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него?
6) Противоречи ли административната процедура за уреждане на спорове, предвидена в член 10 от горепосочения Кодекс на законодателството относно митническата тарифа и член 136 от Президентски декрет № 636/1977, на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него, когато върху стоки, внесени от друга държава членка, се налага вътрешен данък?
7) Противоречат ли разпоредбите на член 50 от Президентски декрет № 341/1978 във връзка с член 152 от Кодекса за данъчно-процесуалната процедура и член 4 от Закон № 1406/1983 на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него, когато се води производство пред административен съд с цел установяване на отговорността на държавата за обезщетяване на вреди, произтичащи от нарушение на разпоредбите, уреждащи Европейската икономическа общност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-254/97: Baxter и др., Съдебно решение от 8 юли 1999 г.

Препятстват ли членове 52 и 58 от Договора за създаване на Европейската общност национално законодателство, прието през 1996 г., което за тази година налага специална такса, чийто размер се определя между 1,5% и 2%, върху оборота преди облагане с данъци, реализиран в държавата на облагане между 1 януари 1995 г. и 31 декември 1995 г. от предприятия, експлоатиращи патентовани лекарствени продукти, в реимбурсирани патентовани лекарствени продукти и лекарствени продукти, одобрени за употреба от публичните органи, и съгласно което разходите, отчетени през същия период, могат да бъдат приспаднати от облагаемата сума само ако са за изследвания, извършени в държавата на облагане, когато това законодателство се прилага за дружества от Общността, които осъществяват дейност в тази държава чрез вторично място на стопанска дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-343/96: Dilexport, Съдебно решение от 9 февруари 1999 г.

Може ли държава членка, без да нарушава правото на Общността, да направи възстановяването на мита или данъци, противоречащи на правото на Общността, предмет на по-неблагоприятни срокове и процесуални условия от тези, предвидени за искове между частни лица за възстановяване на недължимо платени суми?
Противоречи ли на правото на Общността приемането от държава членка, след решения на Съда, с които се обявяват за противоречащи на правото на Общността определени мита или такси, на разпоредби, които правят условията за възстановяване на тези мита и такси по-неблагоприятни от тези, които иначе биха били приложими?
Противоречи ли на правото на Общността държава членка да прави възстановяването на мита и данъци, противоречащи на правото на Общността, предмет на условие, като изискването тези мита или данъци да не са били прехвърлени на трети лица, което ищецът трябва да докаже?
Противоречи ли на правото на Общността налагането, в случай на искове за възстановяване на мита или данъци, противоречащи на правото на Общността, на изискването, което, ако не бъде изпълнено, прави иска недопустим, уведомлението за това да бъде дадено на данъчния орган, който е получил данъчната декларация на съответното лице за съответната година?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1789101126 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form