Вътрешно облагане с данъци и такси
Вътрешно облагане с данъци и такси
Дело C-35/01: Enirisorse, Заключение от 7 ноември 2002 г.
Нарушение на член 82 ЕО, във връзка с член 86, параграф 1 ЕО, поради възможно злоупотребяване с господстващо положение от страна на публичното предприятие, получаващо значителна част от приходите от пристанищна такса.
Квалифициране на прехвърлянето на значителна част от приходите от пристанищната такса към публично предприятие като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и последиците от това за задълженията на националните съдилища съгласно член 88, параграф 3 ЕО.
Въпросът дали разпоредбата представлява такса с еквивалентен ефект на мито или дискриминационен вътрешен данък по смисъла на член 25 ЕО, член 28 ЕО и член 90 ЕО.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/01: Enirisorse, Заключение от 7 ноември 2002 г.
Нарушение на член 82 ЕО, във връзка с член 86, параграф 1 ЕО, поради предоставяне на значителна част от държавна такса на публично предприятие, което оперира на пазара за товаро-разтоварни дейности в пристанища, и възможно злоупотребяване с господстващо положение.
Квалифициране на предоставянето на част от пристанищната такса като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и последиците от това за задълженията на националните съдилища по член 88, параграф 3 ЕО.
Дали предоставянето на значителна част от приходите от държавна такса представлява мярка с еквивалентен ефект на митническа такса или дискриминационен вътрешен данък (член 25 ЕО, член 90 ЕО) и дали ограничава свободното движение на стоки (член 28 ЕО).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-101/00: Tulliasiamies и Siilin, Съдебно решение от 19 септември 2002 г.
1) Може ли член 95 от Договора (сега член 90, параграф 1 ЕО) да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба относно определянето на данъчната основа, която служи за основа на автомобилната такса, не е дискриминационна, особено като се има предвид, че данъчната стойност на превозното средство е определена различно в зависимост от това на кое търговско ниво действа вносителят на превозното средство, т.е. дали той работи на едро, на дребно или като потребител?
2) Може ли член 95 от Договора да се тълкува в смисъл, че национална данъчна разпоредба не е дискриминационна, като се има предвид по-специално, че
- изходната точка е данъкът за еквивалентен нов автомобил,
- данъкът по предходната разпоредба се намалява едва след изтичане на шестмесечен срок, и
- данъкът по предходната и по действащата разпоредба се намалява линейно по описания по-горе начин?
3) Необходимо ли е, освен данъчната основа, определена в националните данъчни разпоредби, винаги да се изследват индивидуалните характеристики на превозното средство, за да се гарантира, че събирането на автомобилната такса в определени случаи не води до дискриминация в нарушение на член 95 от Договора?
4) Може ли [шестата директива] да се тълкува в смисъл, че данъкът, който под наименованието данък върху добавената стойност се събира върху автомобилната такса по смисъла на член 5, параграф 1 от Закона за автомобилната такса и член 1, параграф 5 от Закона за ДДС, представлява данък върху добавената стойност по смисъла на директивата, като се има предвид, че данъкът съгласно националните разпоредби се събира само върху автомобилната такса?
5) Ако на четвъртия въпрос се отговори отрицателно, може ли такъв данък да се счита за такъв данък или такса, която е разрешена съгласно член 33 от директивата?
6) Ако такива национални данъчни разпоредби не се считат за противоречащи на [шестата директива], може ли член 95 от Договора да се тълкува в смисъл, че тези данъчни разпоредби не са дискриминационни по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/99: Nygård, Съдебно решение от 23 април 2002 г.
Следва ли член 9 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 23 ЕО), член 12 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 25 ЕО) и член 16 от Договора за ЕО (отменен с Договора от Амстердам) или член 95 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 90 ЕО) да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби, или тази разпоредба, не допускат публичноправен орган в държава членка да налага производствена такса върху прасета, отгледани в съответната държава членка и изнесени живи в друга държава членка, при положение че:
- подобна такса се налага за всяко прасе, произведено в съответната държава членка и продадено за клане на вътрешния пазар;
- подробните правила за изчисляване на таксата не водят до дискриминация между двете групи продукти, тъй като при определянето на различните „теглови категории“ за заклани и живи прасета може да се приеме, че се компенсира средната разлика между „тегло на трупа“ и „живо тегло“, но
- таксата за прасета, продадени за клане на вътрешния пазар, става дължима при доставката им за клане, докато таксата за прасета, изнесени живи, става дължима при износа;
- в първия случай таксата се дължи от производителя, а във втория случай — от износителя, независимо дали той е и производителят;
- таксата не се налага за прасета, продадени живи на вътрешния пазар, и
- част от приходите от таксата се използват за дейности, които поради своя характер и непосредствени цели засягат първичното производство на прасета в държавата членка и по този начин облагодетелстват и изнесените прасета, докато друга част от приходите се използва за дейности, които поради своя характер и непосредствени цели засягат само клането и по-нататъшната преработка в държавата членка и продажбата на национално преработени производни продукти на вътрешния и износния пазар и по този начин не облагодетелстват изнесените прасета?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен: има ли значение за отговора обстоятелството, че схемата за таксата е била, съгласно член 93, параграф 3 от Договора за ЕО (сега член 88, параграф 3 ЕО), нотифицирана и одобрена от Комисията на ЕС като допустима държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/00: Комисия/Франция, Съдебно решение от 27 февруари 2002 г.
Съвместимо ли е въвеждането на минимална референтна цена за всички цигари, продавани под една и съща марка, с изискването производителите и вносителите да определят свободно максималните продажни цени съгласно правото на Съюза?
Допустимо ли е прилагането на различни ставки на акциз за цигари от тъмен тютюн и цигари от светъл тютюн, като по-високата ставка се прилага за последните, съгласно изискванията за еднакво третиране по правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-101/00: Tulliasiamies и Siilin, Заключение от 25 октомври 2001 г.
1. Може ли член 90 ЕО (преди това член 95 от Договора за ЕО) да се тълкува в смисъл, че такава национална правна уредба относно определянето на облагаемата стойност за целите на автомобилния данък не е дискриминационна, като се има предвид по-специално, че облагаемата стойност на превозното средство ще бъде различна сума в зависимост от това на кое търговско ниво действа вносителят на превозното средство, т.е. дали той действа като търговец на едро, търговец на дребно или като потребител?
2. Може ли член 90 ЕО (преди това член 95 от Договора за ЕО) да се тълкува в смисъл, че такава национална данъчна уредба не е дискриминационна, като се има предвид по-специално, че
- изходната точка е данъкът върху еквивалентен нов автомобил,
- съгласно предходния закон данъкът се намаляваше едва след изтичането на шест месеца, и
- съгласно както предходния, така и действащия закон данъкът се намалява линейно, както е описано по-горе?
3. Освен използването на основите за изчисление, предвидени в националното данъчно законодателство, необходимо ли е винаги да се установяват индивидуалните характеристики на превозното средство, за да се гарантира, че облагането с автомобилен данък не води, в конкретния случай, до дискриминация, противоречаща на член 90 ЕО (преди това член 95 от Договора за ЕО)?
4. Може ли Шестата директива да се тълкува в смисъл, че данъкът, наречен данък върху добавената стойност, дължим върху автомобилния данък съгласно параграф 5, алинея 1 от Autoverolaki и параграф 1, алинея 5 от Arvonlisäverolaki, е данък върху добавената стойност по смисъла на Шестата директива, като се има предвид, че съгласно националното законодателство данъкът се начислява изключително въз основа на автомобилния данък?
5. Ако отговорът на въпрос 4 е отрицателен, може ли такъв данък въпреки това да се счита за данък или такса, чието събиране е разрешено съгласно член 33 от Шестата директива?
6. Ако такива национални данъчни разпоредби не се считат за противоречащи на Шестата директива, може ли член 90 ЕО (преди това член 95 от Договора за ЕО) да се тълкува в смисъл, че тези данъчни разпоредби не са дискриминационни по смисъла на този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/00: Комисия/Франция, Заключение от 13 септември 2001 г.
Нарушение на задълженията по член 9, параграф 1 от Директива 95/59/ЕО чрез поддържане на система за минимална референтна цена за всички цигари
Нарушение на задълженията по член 8, параграф 2 и член 16, параграф 5 от Директива 95/59/ЕО, член 2 от Директива 92/79/ЕИО и първата алинея на член 95 от Договора за ЕО чрез поддържане на система за различни данъчни ставки за цигари от тъмен и светъл тютюн, в ущърб на последните
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/99: Nygård, Заключение от 10 май 2001 г.
1. Следва ли член 9 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 23 ЕО), член 12 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 25 ЕО) и член 16 от Договора за ЕО (отменен с Договора от Амстердам) или член 95 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 90 ЕО) да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби, или тази разпоредба, не допускат публичен орган в държава членка да налага производствена такса върху прасета, отгледани в съответната държава членка и изнесени живи в друга държава членка, когато: - подобна такса се налага за всяко прасе, произведено в съответната държава членка и продадено за клане на вътрешния пазар; - подробните правила за изчисляване на таксата не водят до дискриминация между двете групи продукти, тъй като при определяне на различните „тегловни категории“ за заклани и живи прасета може да се приеме, че е осигурено компенсиране на средната разлика между „тегло на трупа“ и „живо тегло“, но - таксата за прасета, продадени за клане на вътрешния пазар, става дължима при доставката им за клане, докато таксата за прасета, изнесени живи, става дължима в момента на износа; - в първия случай таксата се дължи от производителя, а във втория случай — от износителя, независимо дали той е и производителят; - таксата не се налага за прасета, продадени живи на вътрешния пазар; и - част от приходите от таксата се използват за дейности, които поради своята същност и непосредствени цели се отнасят до първичното производство на прасета в държавата членка и по този начин облагодетелстват и изнесените прасета, докато друга част от приходите се използва за дейности, които поради своята същност и непосредствени цели се отнасят само до клането и по-нататъшната преработка в държавата членка и продажбата на вътрешния и износния пазар на национално преработени производни на първичния продукт и по този начин не облагодетелстват изнесените прасета?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: има ли значение за отговора обстоятелството, че схемата за таксата е, съгласно член 93, параграф 3 от Договора за ЕО (сега член 88, параграф 3 ЕО), нотифицирана и одобрена от Комисията на ЕС като допустима държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-265/99: Комисия/Франция, Съдебно решение от 15 март 2001 г.
Съвместима ли е с член 95, първа алинея от Договора за ЕО (сега член 90, първа алинея ЕО) френската система за облагане на моторни превозни средства, която прилага формула за изчисляване на данъчната мощност, неблагоприятна за превозни средства с шестстепенна ръчна скоростна кутия или петстепенна автоматична трансмисия, когато повечето от тези превозни средства са вносни и това води до дискриминационен или протекционистки ефект спрямо подобни национални превозни средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/98: Gomes Valente, Съдебно решение от 22 февруари 2001 г.
Дали фактът, че Комисията прекратява производство за установяване на нарушение срещу държава членка по отношение на дадено законодателство, има някакво въздействие върху задължението на последната съдебна инстанция на тази държава членка да отправи до Съда на Европейските общности, съгласно третата алинея на член 177 от Договора, преюдициален въпрос относно съответното законодателство?
Позволява ли първата алинея на член 95 от Договора държава членка да прилага спрямо употребявани моторни превозни средства, внесени от други държави членки, система на облагане, при която обезценката на действителната стойност на тези превозни средства се изчислява по общ и абстрактен начин, въз основа на фиксирани критерии или скали, определени с нормативен акт, без да се изисква националните органи да извършват индивидуална оценка на стойността на всяко внесено употребявано превозно средство
В случай на утвърдителен отговор, съответства ли система на облагане като разглежданата в главното производство на изискванията на първата алинея на член 95 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.