Дело C-441/98: Michailidis, Съдебно решение от 21 септември 2000 г.

Явява ли се такса, която се налага от държава членка върху изнасяни в друга държава членка национални стоки пропорционално на тяхната стойност, такса с равностоен ефект на износно мито, като се има предвид, че тази такса, която се налага неизменно върху определена категория национални стоки, съгласно обективни критерии и в рамките на обща система на данъчно облагане, не се налага върху национални продукти, които се разпространяват на вътрешния пазар, нито върху подобни стоки, които се внасят в страната от друга държава членка

Или, напротив, посочената пропорционална вноска, дължима от износителите на тютюн — която се събира и отчислява като приход на IKA, институция за социално осигуряване, в полза на Отдела за пенсии на тютюневите работници — поради своята цел, а именно увеличаване на финансовите ресурси на този осигурителен отдел, не противоречи на правото на Общността, тъй като представлява в по-широк смисъл вноска в полза на осигурително учреждение с цел постигане на социалноосигурителните цели по отношение на определена група работници, които могат да бъдат наети в предприятия като ищеца и които във всеки случай имат право, дори чрез налагането на такси като настоящата, на социално осигуряване съгласно съответните разпоредби на Конституцията на съответната държава членка?

Ако на първата част от първия въпрос се отговори положително, длъжна ли е по принцип държава членка да възстанови на търговец финансови такси върху стойността на изнесени стоки, които трябва да се считат за събрани в нарушение на правото на Общността, на основание че е установено, че лицето, което е било задължено да плати съответните такси, действително ги е прехвърлило върху други лица, а именно купувачите на стоките, и не следва, нито търговецът твърди, че тази такса е довела до увеличение на цената на продуктите и намаляване на обема на продажбите му, в резултат на което той е претърпял последваща загуба?