всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Вътрешно облагане с данъци и такси

Вътрешно облагане с данъци и такси

Дело C-74/76: Ianelli/Meroni, Съдебно решение от 22 март 1977 г.

Дали система от субсидии, включваща публичен орган и основана на национални разпоредби, които (по отношение на разглеждания период) позволяват на вътрешните издатели да получават на намалени цени само вестникарска хартия, произведена от национални хартиени фабрики, докато вестникарската хартия, внесена от държави членки, може да бъде получена само на пълна цена, тъй като не се ползва от никаква субсидия, представлява мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение върху вноса, забранено от член 30 и сл. от Договора за ЕИО?
Дали фактът, че посочената система от субсидии може да бъде незаконна по смисъла на член 30 или друга разпоредба на Договора за ЕИО (по-специално Директива № 70/50/ЕИО от 22 декември 1969 г.), като се има предвид, че тя се финансира чрез налози, подобни на данъци, наложени върху хартиени продукти, внесени от други държави членки, от своя страна прави тези налози незаконни, доколкото се налагат върху внесени продукти от Общността – тъй като съответните приходи, които се събират, са предназначени да финансират дейност, противоречаща на разпоредбите на Договора и следователно е незаконна?
Дали, ако се даде утвърдителен отговор на горепосочените въпроси, разпоредбите на член 30 и сл. от Договора за ЕИО са пряко приложими и дали създават индивидуално право за вносителите на продукти от Общността да искат възстановяване на платените налози (и от коя дата такова право може да бъде упражнено)?
Дали, ако се даде отрицателен отговор на предходните въпроси, забраната за данъчна дискриминация, установена с член 95 от Договора, обхваща и специални налози, наложени както върху вътрешни, така и върху внесени стоки, чиито приходи са предназначени за малки публичноправни органи, различни от държавата?
Дали дискриминацията, забранена от член 95 от Договора за ЕИО, е налице, ако посочените по-горе налози върху вътрешни продукти (в случая тапети) се изчисляват на базата на цената на хартията, разглеждана само като суровина, докато основата за изчисляване на налога върху съответния внесен продукт се определя от общата му стойност; под обща стойност на внесения продукт се разбира цената на готовия продукт, посочена във фактурата (съставена следователно от цената на първоначалната суровина заедно с добавената стойност), увеличена с „разходите за товарене, доставка, комисионни, застраховка, транспорт и др. до границата, дори ако тези разходи не са изцяло или частично включени във фактурата за продажба“?
Дали, ако отговорът на предходния въпрос е, че налагането на налога по дискриминационен начин е забранено, тъй като основата за неговото изчисляване е по-висока само за внесените продукти, член 95 от Договора създава за вносителите на продукти от държави членки индивидуално право да искат възстановяване на тази част от налога, платена в повече, считано от 1 януари 1962 г., датата на началото на втория етап?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/76: Schöttle/Finanzamt Freudenstadt, Съдебно решение от 16 февруари 1977 г.

Дали данък, който се налага въз основа на изминатото разстояние в рамките на държава членка за превоз на стоки по шосе, представлява данъчно облагане на продукти по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО?
Как следва да се тълкува забраната за налагане на по-високо данъчно облагане върху продукти от други държави членки в сравнение със сходни национални продукти, като се има предвид, че: 1) възможността за различно третиране на вносните продукти може да възникне само ако тези продукти се доставят в ивица от територия с ширина приблизително 50 километра, разположена успоредно и на разстояние 50 км от границата; 2) превозът на национални стоки в чужбина се облага със същия данък, както и превозът на чуждестранни стоки в страната; 3) целта на данъка е част от транспортната политика и дискриминационните ефекти биха могли да бъдат избегнати само с допълнителни административни разходи и са били ограничени до периода 1969–1971 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-74/76: Ianelli/Meroni, Заключение от 10 февруари 1977 г.

1) Процесуалните правила, предвидени в член 93 от Договора за ЕИО, изключват ли възможността национален съд да поиска преюдициално тълкуване по член 92 от Договора за ЕИО и впоследствие да се произнесе по прилагането на тази разпоредба
(b) Ограничено ли е значението на израза „предприятия или производството на определени стоки“ в член 92 от Договора за ЕИО само до частни предприятия или включва и институции с нестопанска цел, подчинени на публичното право
(c) Изпълнено ли е понятието „всяка помощ, предоставена чрез държавни ресурси“, дори ако самата държавна агенция получава помощ от държавата или частни предприятия
(d) Съществува ли помощ под формата на предоставяне на безвъзмездна облага, ако получателят на помощта не е частно предприятие, а държавна агенция, и може ли да се говори за безвъзмездност, когато наложената върху отделното предприятие такса е незначителна спрямо общия размер на вноските
(e) Нарушава ли се конкуренцията и засяга ли се търговията между държавите членки, ако маркетинговите изследвания и рекламата, извършвани от държавната агенция в собствената ѝ страна и в чужбина, се извършват и от подобни институции на други държави членки
(f) Ако таксата не се налага върху самите внесени стоки, а върху тяхната преработка, представлява ли тя такса с еквивалентен ефект по смисъла на членове 9, параграф 1, 12 и 13, параграф 2 от Договора за ЕИО
(g) Представлява ли налагането на данъчно облагане върху „продуктите на други държави членки“ не при вноса им, а само при тяхната преработка, дискриминация по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО
(1) Представлява ли система от субсидии, включваща публичен орган и основана на национални разпоредби, които (за разглеждания период) позволяват на местните издатели да получават на намалени цени само вестникарска хартия, произведена от национални фабрики, докато внесената от държави членки вестникарска хартия може да бъде получена само на пълна цена, тъй като не се ползва от никаква субсидия, мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на вноса, забранена от членове 30 и сл. от Договора за ЕИО
(2) Дали обстоятелството, че посочената система от субсидии може да е незаконна по смисъла на член 30 или друга разпоредба на Договора за ЕИО (по-специално Директива № 70/50/ЕИО от 22 декември 1969 г.), като се има предвид, че тя се финансира чрез налози, подобни на данъци, наложени върху хартиени продукти, внесени от други държави членки, от своя страна прави тези налози незаконни, доколкото се налагат върху внесени продукти от Общността — тъй като събраните средства са предназначени за финансиране на дейност, противоречаща на разпоредбите на Договора и следователно незаконна
(3) Ако на горните въпроси се отговори положително, разпоредбите на членове 30 и сл. от Договора за ЕИО прилагат ли се пряко и създават ли индивидуално право за вносителите на продукти от Общността да искат възстановяване на платените налози (и от коя дата може да се упражни това право)
(4) Обхваща ли забраната за данъчна дискриминация, установена в член 95 от Договора, и специални налози, наложени както върху местни, така и върху внесени стоки, приходите от които са предназначени за малки публични органи, различни от държавата
(5) Съществува ли дискриминация, забранена от член 95 от Договора за ЕИО, ако посочените налози върху местните продукти (в случая тапети) се изчисляват върху цената на хартията, разглеждана само като суровина, докато основата за облагане на съответния внесен продукт се определя от общата му стойност; като под обща стойност на внесения продукт се разбира стойността на готовия продукт, посочена във фактурата (съставена от стойността на първичната суровина плюс добавената стойност), увеличена с „разходите по товарене, експедиция, комисионни, застраховка, транспорт и др. до границата, дори ако тези разходи не са изцяло или частично включени във фактурата“
(6) Ако отговорът на въпроса по т. 5 е, че налагането на налога по дискриминационен начин е забранено, тъй като основата за изчисляването му е по-висока само за внесените продукти, създава ли член 95 от Договора за вносителите на продукти от държави членки индивидуално право да искат възстановяване на тази част от налога, платена в повече, считано от 1 януари 1962 г., датата на началото на втория етап?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/76: Schöttle/Finanzamt Freudenstadt, Заключение от 18 януари 1977 г.

1) Представлява ли данък, който се налага въз основа на изминатите разстояния в рамките на държава членка за превоз на стоки по шосе през граница, данъчно облагане на продукти по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО?
2) Представлява ли данъчно облагане на превоз, преминаващ граници в рамките на така наречената местна зона, тоест всички градове и села, чиито центрове се намират в радиус от 50 км от центъра на града или селото, в което е установено транспортното предприятие, пряко налагане на по-високо вътрешно данъчно облагане по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, ако, макар че не се налага данък върху превоз в същата зона в страната, различното третиране е ограничено до чуждестранни стоки, които се доставят в ивица територия, разположена успоредно на и между приблизително 50 и приблизително 100 км от границата?
3) Изключва ли дискриминация по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО обстоятелството, че превозът на вътрешни стоки в чужбина е подложен на същия данък като превоза на чуждестранни стоки в страната?
4) Изключва ли дискриминация по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО обстоятелството, че данъчното облагане е от значително национално значение за цел в областта на транспортната политика, която е одобрена от правото на Общността, и че дискриминационните инцидентни ефекти са минимални и могат да бъдат избегнати само с големи допълнителни административни усилия и са били ограничени до годините 1969—1971?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-35/76: Simmenthal Spa/Ministero delle finanze, Съдебно решение от 15 декември 1976 г.

Следва ли член 30 и следващите от Договора за ЕИО, член 12 от Регламент № 14/64/ЕИО, както и член 22 от Регламент (ЕИО) № 805/68 – с оглед на разпоредбите относно хармонизирането на законодателствата, приети с цел пълното прилагане на общата организация на пазара на говеждо и телешко месо чрез Директиви на Съвета № 64/432/ЕИО и № 64/433/ЕИО – да се тълкуват в смисъл, че ветеринарно-санитарната проверка на границата, която е задължителна и систематична, представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение върху вноса и износа, и ако да, от коя дата?
Следва ли член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че задължителната и систематична ветеринарно-санитарна проверка от вида, извършвана по смисъла на член 31 от Консолидираните здравни закони на Италианската република, все още е „оправдана“ след приемането на посочените по-горе директиви за хармонизиране на здравното законодателство?
Следва ли паричните такси, събирани по повод на ветеринарно-санитарни проверки на границата върху внасяни стоки или по повод на вътрешни проверки както на вносни, така и на местни продукти, да се считат за такси с ефект, равностоен на митнически сборове по смисъла на член 9 и следващите от Договора, и следователно да са забранени, или за вътрешно данъчно облагане, попадащо под правилото за недискриминация, установено в член 95 от Договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-35/76: Simmenthal Spa/Ministero delle finanze, Заключение от 23 ноември 1976 г.

a) Следва ли членове 30 и сл. от Договора за ЕИО, член 12 от Регламент № 14/64/ЕИО, както и член 22 от Регламент (ЕИО) № 805/68 – с оглед на разпоредбите за хармонизация, приети за пълното прилагане на общата организация на пазара на говеждо и телешко месо чрез Директиви на Съвета № 64/432/ЕИО и № 64/433/ЕИО – да се тълкуват в смисъл, че ветеринарно-санитарната проверка на границата, която е задължителна и систематична, представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на вноса и износа, и ако да, от коя дата?
б) Ако на предходния въпрос се отговори положително, следва ли член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че задължителната и систематична ветеринарно-санитарна проверка от вида, извършвана по смисъла на член 32 от консолидираните здравни закони на Италианската република (Regio Decreto № 1265 от 27 юли 1934 г.), все още е „оправдана“ след приемането на горепосочените директиви за хармонизация на здравните закони?
в) В случай на отрицателен отговор на предходните въпроси, следва ли да се приложат разпоредбите на член 9 и сл. от Договора за ЕИО или тези на член 95 в случай, когато в една държава членка при ветеринарно-санитарни проверки на животни и говеждо и телешко месо се заплащат различни парични такси, като някои от тях се начисляват върху внасяните стоки при ветеринарно-санитарни проверки при преминаване на границата, а други – при вътрешни проверки на подобни местни стоки или стоки, третирани като такива, които се отличават със следните характеристики:
— проверките на границата са допълнителни към вътрешните и съответните такси;
— за вътрешните проверки няма фиксирана такса, а „такса“ за издаване на сертификат за проверка;
— граничните такси са с фиксиран размер, докато „таксите“ за вътрешните проверки са променливи;
— „фиксираните гранични такси“ винаги се начисляват на глава добитък или на количество стока, докато „таксите“ за вътрешните проверки варират според количеството и броя и се намаляват обратно пропорционално на увеличението на броя и количеството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-127/75: Bobie Getränkevertrieb/Hauptzollamt Aachen Nord, Съдебно решение от 22 юни 1976 г.

Съвместимо ли е с първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО прилагането по германското законодателство на фиксирана ставка от 14,40 DM на хектолитър за обикновена бира, внесена във Федерална република Германия от други държави членки, докато средната ставка на данъка върху подобен вътрешен продукт е приблизително 13,90 DM на хектолитър и част от последния продукт във всеки случай се облага с по-ниска данъчна ставка от тази, приложима към внесената бира поради прогресивното облагане, предвидено в посоченото законодателство?
Изключва ли първата алинея на член 95 от Договора облагането на вноса на бира във Федерална република Германия по ставките, предвидени в параграф 3 от „Biersteuergesetz“, приложени към количествата бира, внесени годишно от всеки вносител от други държави членки, а не към количествата бира, произведени всяка година от всяка пивоварна?
В случай че отговорът на втория въпрос е отрицателен, какви са критериите за изчисляване на данъчните ставки, които трябва да се прилагат към внесената бира, и в какви граници следва да се съдържат тези ставки, за да се съобразят с изискванията на първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-127/75: Bobie Getränkevertrieb/Hauptzollamt Aachen Nord, Заключение от 2 юни 1976 г.

1. Съвместимо ли беше с първата алинея на член 95 от Договора да се облагат с данък върху бирата, внесена във Федералната република от други държави членки през 1968 или 1969 г., по ставката от 14,40 DM на хектолитър, предвидена в изменението на Biersteuergesetz, когато средната ставка на данъка върху произведената в страната бира беше около 13,90 DM на хектолитър и част от тази бира беше обложена с по-ниска ставка от внесената бира поради градуирането на данъка, предвидено в параграф 3 от Biersteuergesetz?
2. Ако не, съвместимо ли е с първата алинея на член 95 внесената бира да се облага по ставките, предвидени в параграф 3 от Biersteuergesetz, на базата на годишния внос на съответния вносител от други държави членки (т.е. на базата, която нарекох „агрегирана база на вноса“)?
3. Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, на каква основа трябва да се определят ставките на данъка, които да се прилагат, и в какви граници трябва да бъдат поддържани, за да се съобразят с изискванията на първата алинея на член 95?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1242526
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form