Интелектуална, индустриална и търговска собственост
Интелектуална, индустриална и търговска собственост
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
1) Може ли член 9, параграф 1, буква б) от [Регламент № 207/2009], доколкото изисква наличието на вероятност от объркване, за да може притежателят на марка на [ЕС] да забрани, в предвидените в този член случаи, на трето лице да използва в търговията знак без негово съгласие, да се тълкува в смисъл, че позволява да се изключи вероятността от объркване, когато поради проявената от притежателя търпимост по-ранната марка на [ЕС] и сходни национални марки години наред мирно са съществували съвместно в две държави — членки на Съюза, като липсата на вероятност от объркване в тези две държави се екстраполира върху други държави членки или върху целия Съюз с оглед на единното третиране, което предполага марката на [ЕС]?
2) Възможно ли е в посочената в предходната точка хипотеза да се вземат предвид географските, демографските, икономическите или други характеристики на държавите, в които е било налице съвместното съществуване, за да се прецени вероятността от объркване, като липсата на такова объркване в тези държави членки се екстраполира върху друга държава членка или върху целия Съюз?
3) Трябва ли в хипотезата на член 9, параграф 1, буква в) от [Регламент № 207/2009] тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че когато в продължение на определен брой години по-ранната марка и оспорваният знак са съществували съвместно в две държави — членки на Съюза, без възражение на притежателя на по-ранната марка, тази търпимост от страна на притежателя към използването на по-късния знак по-конкретно в тези две държави може да бъде екстраполирана върху останалата част от територията на Съюза с цел да се определи дали поради единното третиране, което предполага марката на [ЕС], трето лице има основание да използва по-късния знак?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Какви критерии се прилагат за определяне на необходимите и възстановими разноски по жалбено производство пред Съда на Европейския съюз?
Каква е приложимата методология за изчисляване на размера на разноските по производството за определяне на разноски и за дължимите лихви за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Кои разходи се считат за възстановими по производството пред Съда на Европейския съюз и по какви критерии се определя техният размер?
Как следва да се присъди лихва върху главницата на дължимите разноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Може ли по смисъла на член 24 от Регламент [№ 44/2001] повдигането на възражение за липса на компетентност на националния съд, който разглежда делото, направено преюдициално, но при условията на евентуалност спрямо други преюдициални процесуални възражения и при всички случаи преди въпросите по съществото на спора, да се тълкува като приемане на компетентността?
Трябва ли фактът, че член 82, параграф 4 от Регламент [№ 6/2002] не предвижда алтернативни съдилища за разглеждане на спорове във връзка с отрицателни установителни искове, спрямо предвидената в член 82, параграф 1 от същия регламент компетентност на съда по местоживеене на ответника, да се тълкува в смисъл, че е предоставена изключителна компетентност за разглеждане на такива спорове?
За отговора на [втория въпрос] необходимо ли е да се тълкуват нормите за изключителна компетентност в Регламент [№ 44/2001], в частност член 22, който предвижда хипотезите на тази компетентност, сред които са споровете относно регистрацията или недействителността на патенти, марки и дизайни, но не и споровете във връзка с отрицателните установителни искове, както и член 24, който предвижда възможност за ответника да избере друг съд, с изключение на случаите, в които компетентността на съда произтича от други разпоредби на регламента, вследствие на което е компетентен съдът, сезиран от ищеца?
Дали становището, застъпено от Съда в Решение от 25 октомври 2012 г. [Folien Fischer и Fofitec (C‑133/11, EU:C:2012:664)] относно приложимостта на член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001], има общ и абсолютен характер и е приложимо за всички дела по отрицателни установителни искове за непозволено увреждане, включително за исковете за констатиране на липса на нарушение на промишлен дизайн на Общността
Като последица от това приложимо ли е в случая правилото за компетентност, посочено в член 81 от Регламент [№ 6/2002], или предвиденото в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001], или ищецът може да избере компетентната юрисдикция?
Ако в спор относно промишлен дизайн на Общността бъдат направени искания за констатиране на злоупотреба с господстващо положение и на нелоялна конкуренция, които са свързани с този спор, доколкото тяхното уважаване предполага предварително уважаване на отрицателния установителен иск, може ли тези претенции да бъдат разгледани заедно с последния иск от същия съд съгласно разширително тълкуване на член 28, параграф 3 от Регламент [№ 44/2001]?
Представляват ли двете искания [посочени в предходния въпрос] хипотеза на деликтна отговорност
При утвърдителен отговор, могат ли същите да повлияят на приложимостта в конкретния случай на Регламент [№ 44/2001] (член 5, точка 3) или на Регламент [№ 6/2002] що се отнася до съдебната компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Ограничава ли се понятието за форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива [2008/95] до триизмерните характеристики на стоките като техните контури, размери или обем (които се изразяват в три измерения), или тази разпоредба обхваща и други (не триизмерни) характеристики на стоките като цвета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Обхваща ли се понятието „вероятност от объркване“ по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и до случаи, при които такава вероятност съществува само в част от държавите членки или езиковите области на Европейския съюз?
Допустимо ли е на касационно обжалване пред Съда на Европейския съюз да се преразглеждат фактически преценки на Общия съд относно вероятността от объркване между знаци, освен при изопачаване на фактите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е Съдът на Европейския съюз при обжалване да извършва контрол върху фактическата преценка относно вероятността от объркване между търговски марки, извън случаите на изопачаване на фактите?
Трябва ли вероятността от объркване да е налице във всички държави членки или езикови области на Европейския съюз, за да бъде отказана регистрация на марка поради съществуването на по-ранна марка?
Може ли концептуалната разлика между марките да изключи вероятността от объркване, независимо от визуалното и фонетично сходство между знаците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Може ли иск за нарушение на права върху марка на ЕС (член 96, буква а) от Регламент […] № 207/2009 […]) да бъде отхвърлен поради повдигнато възражение за недобросъвестност при подаването на заявката за марката (член 52, параграф 1, буква б) от Регламент […] № 207/2009 […]), ако ответникът е предявил на това основание насрещен иск за обявяване на недействителността на марката на ЕС (член 99, параграф 1 от Регламент […] № 207/2009 […]), но съдът още не се е произнесъл по него?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли съдът да отхвърли иска за нарушение на права върху марката поради повдигнатото възражение за недобросъвестност при подаването на заявката за тази марка, ако при това поне едновременно уважи насрещния иск за обявяване на недействителността на марката, или при всички случаи трябва да изчака да влезе в сила решението по насрещния иск, за да се произнесе по иска за нарушение на правата върху марката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Правилно ли е извършена глобалната оценка на вероятността за объркване между разглежданите марки в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Правилно ли е извършена глобалната оценка на вероятността за объркване между сравняваните марки, като са отчетени всички релевантни елементи, включително доминиращите и отличителните такива?
Допуснати ли са нарушения при приложението на съдебната практика относно сравнението между словна марка и комбинирана (словно-фигуративна) марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.