Интелектуална, индустриална и търговска собственост

1) Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от [Директива 93/83] да се тълкува в смисъл, че не само излъчващата организация, но и доставчици на пакет сателитни програми, които съдействат за осъществяването на неделимото и единно действие по излъчване, извършват действие по използване, за което при всички положения те следва да са получили съгласие, единствено в онази държава, в която под контрола и отговорността на излъчващата организация, сигналите носители на програма са въведени в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътника и от него към земята, в резултат от което вследствие на съдействието на доставчика на пакет сателитни програми в излъчването не могат да се нарушат авторските права в държавата на приемане?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли понятието „публично съобщаване“, използвано в член 1, параграф 2, букви а) и в) от [Директива 93/83] и в член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29], да се тълкува в смисъл, че на доставчика на пакет сателитни програми, който оказва съдействие като отделен оператор при публично съобщаване чрез спътник и който групира по собствена преценка няколко кодирани сигнала с висока резолюция на свободно достъпни и платени телевизионни програми на различни излъчващи организации и предлага на клиентите си срещу заплащане създадения по този начин самостоятелен аудио-визуален продукт, следва да бъде издадено специално разрешение от носителя на съответните права и по отношение на защитеното съдържание на включените в пакета свободно достъпни телевизионни програми, макар че в това отношение той така или иначе предоставя на клиентите си единствено достъп до такива произведения, които, макар и в по-лошо качество — със стандартна резолюция, са свободно достъпни за всеки в зоната на покритие?